РЕШЕНИЕ

   № 369

               гр.Варна, 18.12.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 02.12.2014 г. в  състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                   КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 366 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

          Производството по делото е образувано по въззивни жалби на първоначалния молител „К Р Г” АД гр. Варна и присъединения кредитор „Л А К” ООД – гр.Варна срещу решение № 332/31.03.2014 г. по т.д. № 2679/12 г. по описа на Окръжен съд Варна, с което са отхвърлени молбите им за откриване на производство по несъстоятелност на „М В“ АД - гр.Варна. „К Р Г” АД гр. Варна моли за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и за постановяване на друго такова от въззивната инстанция, с което се обяви неплатежоспособността на „М В” АД гр. Варна, с начална дата 19.10.2012 г. и се открие производство по несъстоятелност на същия длъжник. „Л А К” ООД гр.Варна моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго от въззивния съд, с което се уважи предявената молба за откриване на производство по несъстоятелност на „М В“ АД - гр.Варна поради неплатежоспособност, а в отношение на евентуалност – на свръхзадълженост. Производството по подадена жалба от присъединения кредитор „И У К“ ИНК - Република Маршалови острови срещу същото решение, в частта с  която е отхвърлена неговата молба за присъединяване, е прекратено с влязло в сила определение на съда. Въззивниците молят в с.з. чрез процесуалните си представители за уважаване на жалбите им.

           Ответникът по жалбата – „М - В” АД гр.Варна моли с писмени отговори и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

„К Р Г” АД гр. Варна е кредитор на ответника по договор за строителство от 12.12.2011 г. за извършени СМР на обект „О” – Жилищна сграда, находяща се в УПИ II – 163, кв.25 по ПРЗ на КК”Златни пясъци” –гр.Варна, които са приети от инвеститорския контрол на ответника - възложител с протоколи – обр.19 от №132 до №147. Фактурите за тези задължения действително са били анулирани от молителя - изпълнител, но в последствие са били отново преиздадени, като ответникът има изискуемо парично задължение по тях към молителя, произтичащо от търговска сделка в размер на 237693.95 лв след приспадане на гаранционните суми и заплатените аванси. Вземането за самите гаранционни суми не е изискуемо, тъй като е договорено от страните те да се  изплатят от ответника на молителя едва след изтичане на едногодишен срок след приемане на строителството на сградата с акт - обр.16, който падеж още не е настъпил. Претенцията на молителя за стойността на извършени, но неприети от ответника СМР не е установена с двустранно подписани акт-обр.19 или акт-обр.10 за спиране на строителството, предвид което няма установено по размер и изискуемо задължение на възложителя за стойността на тези работи. Претенциите за неустойки за забава и за пълно неизпълнение по начало не могат да се претендират едновременно предвид разпоредбата на чл.79, ал.1 - ЗЗД, като към момента на подаване на молбата за несъстоятелност не са били и изискуеми, тъй като поканата за плащането им е изпратена на ответника едва в хода на производството. Дължимостта на тези суми е спорна между страните с оглед възраженията на всяка от тях за виновно неизпълнение на договорните задължения от другата страна, предвид което не може да се приеме по отношение на същите, че е налице спиране на плащанията по смисъла на чл.608, ал.2 – ТЗ. Евентуално решение за откриване на производство по несъстоятелност не се ползва със сила на присъдено нещо относно конкретен размер на паричните задължения на длъжника към молителя, като това става по-късно при открито производство по несъстоятелност на етапа на приемане на предявените вземания.

Вземане на „Л А К“ ООД - гр. Варна за връщане на заплатената цена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 02.12.2011 г. не съществува.  Няма неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника, което да прави допустимо разваляне на договора от присъединения кредитор. Променянето на площите на обектите е  потвърдено с допълнително споразумение от 02.05.2012 г. към договора, предвиждащо общо увеличение на застроената площ в блок АБ и уточняване на обектите съобразно актуалното площобразуване при подписване на нотариалния акт за прехвърляне на собствеността. От това следва, че промените са били предварително съгласувани между страните, още повече че управителят на кредитора е бил назначен и за търговски директор на длъжника, като с оглед упражняването на непосредствен контрол върху продажбите на недвижими имоти същият е имал знание за новото площообразуване, наложило се очевидно поради по-голямото търсене на пазара на недвижими имоти на по-малки апартаменти. Развалянето на предварителния договор на соченото основание е неправомерно и правото на молителя да търси връщане на платената по договора цена от ответника не е валидно възникнало.

„И У К“ ИНК - Република Маршалови острови е отстранен от участие по делото, предвид което наличието на изискуемо вземане съобразно молбата му за присъединяване не следва да се коментира.

От заключенията на ССЕ се установява, че длъжникът разполага с краткотрайни активи, позволяващи му да покрие краткосрочните си задължения към кредитори, в т.ч. към първоначалния молител, без опасност за интересите им,   извършва търговска дейност и реализира приходи от нея, не е спирал плащанията си и няма финансови затруднения да посреща задълженията си. И към 31.12.2012 г., и към 31.12.2013 г. коефициентът за обща ликвидност на предприятието на длъжника е висок, съответно – 10.312 и 4.604. Коефициентът за бърза ликвидност от 1.545 е спаднал на 0.475, но той все пак е в гранична препоръчителна стойност. Коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност, съответно – 0.269 и 0.181, са по-ниски от препоръчителните стойности, но те не са определящи в случая, тъй като дават представа само за обслужване на задълженията за сметка на най-бързо ликвидните краткотрайни активи /финансови активи и парични средства/.  Вещото лице Б.Банков е изчислило показателите за финансова автономност и задлъжнялост, като е отчело в рамките на пасивите, представляващи всички краткосрочни и дългосрочни задължения, и вземане на „Л А К“ ООД - гр. Варна в размер на 5 628 534 лв, видно от списъка към последното му заключение - Приложение 1, находящ се на л.920, т.3 от делото, което съдът е приел за несъществуващо. При преизчисляване на тези показатели, като това задължение се изключи от общо дължите суми – 11 900 000 лв, отразени в т.2 на втората таблица на л.913, т.3 от делото, коефициентът за финансова автономност към 31.12.2013 г. възлиза на 1.40, а коефициентът на задлъжнялост – на 0.713. При стойност над единица първият показател установява, че предприятието на длъжника покрива целия привлечен капитал със своя собственост. Вторият показател установява, че сумата на пасивите, падащи се на 1 лв собствен капитал, е по-ниска от единица, т.е. че степента на зависимост на предприятието от своите кредитори не е голяма. Данни за декапитализация на дружеството изобщо няма – собственият капитал е положителна /плюс 8 796 000 лв/, а не отрицателна величина.

Налице е следователно хипотезата на чл.631 – ТЗ – длъжникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите, предвид което молбите на кредиторите следва да се отхвърлят. Обжалваното решение на ОС Варна в същия смисъл е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение съгласно чл. 271 – ГПК.

Воден от изложеното и на основание чл. 613а, ал.1 – ТЗ и чл. 271, ал.1-ГПКсъставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №332/31.03.2014 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№2679/2012 г. в частта му, с която са отхвърлени молбите на първоначалния молител „К Р Г” АД - гр. Варна и присъединения кредитор „Л А К” ООД – гр.Варна за откриване на производство по несъстоятелност на „М В“ АД - гр.Варна.

Решението подлежи на обжалване в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните по реда на ГПК пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.