Р Е Ш Е Н И Е 

 

 номер 310/14.11.14 г. град  Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,      ТЪРГОВСКО  ОТДЕЛЕНИЕ

в публично  заседание на 14.10.2014  год. в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

Секретар Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия А.Братанова

въззивно т. дело № 367/2014 год.,  

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по предявена въззивна жалба от «Е П М» АД – Варна против решение № 331/28.03.2014 год. постановено по т.д.№ 1906/2013 год. по описа на ОС – Варна, с което страната е осъдена да заплати както следва:

- на „В Б 1” ООД, ЕИК 175431987, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Твърдишки проход” №23, ет.3, ап.10-11, представлявано от управителите Бернд Нойер и Биргит Ленц  сумата общо в размер на 198 973.33 /сто деветдесет и осем хиляди деветстотин седемдесет и три лева и тридесет и три ст./, като получена при отпаднало основание по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, заплатена за ВяЕЦ „Балчик 1” по издадени фактури №№ 0001100563/11.10.2012г. – 4777.70лв. с ДДС,  0001100918/06.11.2012г. – 17966.53лв. с ДДС, 0001101012/06.12.2012г. – 17152.48лв. с ДДС, 0001101293/07.01.2013г.  – 21846.58лв. с ДДС, 0001101815/05.02.2013г. – 34856.59лв. с ДДС, 0001101889/05.03.2013г. – 23195.70лв. с ДДС, 0001102206/03.04.2013г. – 22014.84лв. с ДДС, 0001102536/07.05.2013г. – 25175.11лв. с ДДС, 0001102878/05.06.2013г. – 17283.23лв. с ДДС и 0001103414/05.07.2013г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 04.10.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 2713.67лв. /две хиляди седемстотин и тринадесет лева и шестдесет и седем ст./, представляваща мораторна лихва от 16.08.2013г. /датата на изтичане на срока за изпълнение даден в поканата/ до завеждане на настоящия иск /03.10.2013г./, на осн. чл.86 от ЗЗД, както и сумата от 14 440 /четиринадесет хиляди четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща сторените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

- на „В Б 2” ООД, ЕИК 175432014, с адрес гр. София, ул. „Твърдишки проход” №23, ет.3, ап.10-11, представлявано от управителите Бернд Нойер и Биргит Ленц сумата общо в размер на 199 942.18 /сто деветдесет и девет хиляди деветстотин четиридесет и два лева и осемнадесет ст./, като получена при отпаднало основание по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, заплатена за ВяЕЦ „Балчик 2” по издадени фактури №№  0001100643/11.10.2012г. – 1942.13лв. с ДДС, **********/06.11.2012г. – 9628.61лв. с ДДС, 0001101147/06.12.2012г. – 9623.72лв. с ДДС, 0001101487/07.01.2013г. – 9716.93лв. с ДДС, 0001101841/05.02.2013г. – 16977.52лв. с ДДС, **********/05.03.2013г. – 11226.37лв. с ДДС, **********/03.04.2013г. – 11 060.29лв. с ДДС, **********/07.05.2013г. – 12814.64лв. с ДДС, 0001103038/05.06.2013г. – 8339.95лв. с ДДС, 0001103471/05.07.2013г. – 7581.41лв. с ДДС и заплатени за ВяЕЦ „Балчик 2А” по издадени фактури №№ 0001100671/11.10.2012г. – 2508.83лв. с ДДС, 0001100893/06.11.2012г. – 2 508.83лв. с ДДС, 0001100893/06.11.2012г.  – 9932.98лв. с ДДС, 0001101169/06.12.2012г. – 9303.24лв. с ДДС, 0001101494/07.01.2013г. – 11174.90лв. с ДДС, 0001101833/05.02.2013г. – 17 323.22лв. с ДДС, 0001102132/05.03.2013г. – 11297.54лв. с ДДС, 0001102428/03.04.2013г. – 10683.38лв. с ДДС, 0001102715/07.05.2013г. – 12965.14лв. с ДДС, 0001103108/05.06.2013г. – 8462.65лв. с ДДС и 0001103470/05.07.2013г. – 7378.73лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 04.10.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 2726.88лв. /две хиляди седемстотин двадесет и шест лева и осемдесет и осем ст./, представляваща мораторна лихва от 16.08.2013 г. /датата на изтичане на срока за изпълнение даден в поканата/ до завеждане на настоящия иск /03.10.2013 г./, на осн. чл.86 от ЗЗД и сумата от на 6330 /шест хиляди триста и тридесет/ лева, представляваща сторените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

- на „В Б 4” ООД, ЕИК 200093864, с адрес гр.София, ул. „Твърдишки проход” №23, ет.3, ап.10-11, представлявано от Бернд Нойнер и Биргит Ленц сумата общо в размер на 116651.30 /сто и шестнадесет хиляди шестотин петдесет и един лева и тридесет ст./, като получена при отпаднало основание по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, заплатена за ВяЕЦ „Тригорци” по издадени фактури №№ 0001100551/11.10.2012г. – 2805.07лв. с ДДС, 0001100967/09.11.2012г. – 10364.28лв. с ДДС, 0001101109/06.12.2012г. – 9284.70лв. с ДДС, 0001101392/07.01.2013г. – 12221.21лв. с ДДС, 0001101831/05.02.2013г. – 20267.26лв. с ДДС, 0001102019/05.03.2013г. – 13418.64лв. с ДДС, 0001102401/03.04.2013г. – 14947.93лв., 0001102728/07.05.2013г.  – 15759.36лв. с ДДС, 0001103056/05.06.2013г. – 9996.02лв. и 0001103465/05.07.2013г. –7586.83лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 04.10.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1590.93 /хиляда петстотин и деветдесет лева и деветдесет и три ст./, представляваща мораторна лихва от 16.08.2013г. /датата на изтичане на срока за изпълнение даден в поканата/ до завеждане на настоящия иск /03.10.2013г./, на осн. чл.86 от ЗЗД и сумата от 8540 /осем хиляди петстотин и четиридесет/ лева, представляваща сторените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението в останалата отхвърлителна част не е предмет на въззивно обжалване и е влязло в законна сила.

Въззиваемите страни оспорват основателността на предявената въззивна жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

    Предявената въззивна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима.

Фактическата обстановка, приета от първостепенния съд не се оспорва във въззивното производство.

Ищците имат качеството на производители на електрическа енергия  в качеството на собственици на вятърни електроцентрали като възобновяем източник на енергия по смисъла на действащия ЗЕВИ.  В качеството на производители, дружествата са  ползватели на електроразпределителната мрежа по смисъла на т.41а, б.”а”, пр.1 от пар.1 на ДР на ЗЕ. Произведената активна електрическа енергия се отдава в електроразпределителната мрежа като се доставя на купувача – „Е П П” АД  до мястото на доставката  съобразно изградените  и действащи електрически съоръжения за свързване с ЕРП мрежата.

Същевременно ищците са и потребители на мрежата, тъй като се снабдяват от нея с електрическа енергия, необходима за функционирането на съпътстващите им устройства - т.41а, б.”а”, пр.2 от пар.1 на ДР на ЗЕ. Следователно ищците са ползватели на електроразпределителната мрежа в две качества, съответно като потребител и като производител на електрическа енергия.

На основание чл. 18, ал.1, т.1  ЗЕВИ при осъществяване на своите функции производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници имат право на гарантиран достъп до електроразпределителните мрежи.

С  приемането на ЗЕВИ /Обн., ДВ, бр.35 от 3.05.2011 г./ - чл.30, ал.1 за  пръв път беше въведено законодателно изискване за сключването на възмезден договор за достъп с електроразпределителните дружества. достъпът .  Отделно от това, с преходната разпоредба на пар.197, ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ / обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.,  в  сила от 17.07.2012 г./ законодателят е задължил заварените производители на енергия да сключат договора в двумесечен срок от влизане на закона в сила. С  ал. 2 на разпоредбата е предвидена самостоятелна възможност за операторите при липса на сключен договор, да сезират комисията за определяне на условията за достъп.  Следователно – действащата нормативна уредба  регламентира правилото за доставка на услугата достъп единствено на договорно и възмездно основание. В случай, че съдържанието на правоотношенията не  е регламентирано с договор, същото следва да се уреди  с административен акт.

Ищците в качеството на производители попадат в кръга на задължените субекти по чл.84, ал.2 ЗЕ.  Не се спори, че страните  не са сключили договор за достъп в срока по  пар.197, ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ  и че енергоразпределителното дружество е сезирало ДКВР с искане за определяне на условията за достъп при условията на пар.197, ал.2  ПЗР на ЗИДЗЕ.

Решение № Ц-ЗЗ/14.09.2012 г. на ДКЕВР е постановено именно в процедура по пар.197, ал.2  ПЗР на ЗИДЗЕ и съставлява индивидуален административен акт, който определя  същественото съдържание на договорната връзка между страните.  Допълнително, дължимата престация в полза на електроразпределителното дружество е определена като временна цена, на основание  чл.32, ал.4 ЗЕ и възлиза на 18, 83 лв/МВтч /раздел VII, т.1/. 

Следователно – страните са субекти на договорно правоотношение по предоставянето на възмезден достъп, чието съдържание е определено в закона и е индивидуализирано в административен акт на ДКЕВР като регулаторен орган. Намесата на регулаторния орган произтича от закона и  съставлява действие, което замества отделните елементи от договора по аналогия с чл. 299, ал.1 ТЗ. Не се спори и че в процесния период  ищците трайно са отдавали произведената електрическа енергия в електроразпределителната мрежа и са ползвали същата за целите на дължимите доставки по договора за продажба.  Сочените фактически действия са осъществени при заплащане на доставчика на индивидуализираната в  Решение № Ц-ЗЗ/14.09.2012 г. на ДКЕВР временна цена и въз основа на допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт по чл. 13, ал.7 ЗЕ.

Определянето на временна цена за достъп съставлява специално предвидено в чл. 32, ал.4 ЗЕ правомощие на ДКЕВР, упражнимо в случаите, когато е налице забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп.  В случай, че окончателно определените цени за достъп са различни от временно определените, законодателят е предвидил нарочен механизъм за компенсиране  на разликите като последните могат да бъдат както в полза на доставчика /при определяне на по-ниски временни цени от окончателните/, така и в полза на ползвателите /при определяне на временни цени, които са по-високи от окончателните/. При всяко положение, на основание  чл.31, т.2 и 8 ЗЕ цената за достъп следва да е равна на  разходите, които са необходими във връзка с управление  на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа. Следователно – цената за достъп отразява действителното обедняване на доставчика, равнявящо се на сторените и прогнозни разноски във връзка с учредения достъп.

Не е спорно между страните още и това, че с решение № 4025/21.03.2013г. по адм.д. № 12423/12г. по описа на ВАС, оставено в сила с решение № 9484/25.06.2013г. по адм. д. № 6473/13г. по описа на ВАС, в петчленен състав, горецитираното решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР е отменено, в частта по раздел VІІ, т.1 и 2, както и че на основание чл.177, ал.1 от АПК, същото има действие спрямо всички и е задължително за настоящия състав, на основание чл. 17, ал.2 ГПК.  Решението на АС има конститутивно  и обратно правно действие (Решение № 3929 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9105/2011 г., V о., решение № 1546 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10484/2008 г., VII о., Решение № 1024 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10404/2008 г., VII о., решение № 15037 от 11.14.2013г по адм. д. 1ЗЗ31/2013г на ВАС, 5 чл. с-в).  Аргумент в полза на изложеното е и разпоредбата на чл. 301 ГПК – отмяната на административния акт,  по който е налице изпълнение въвежда задължение за предприемането на възстановителни мерки от административния орган, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта.

    На съда е служебно известно, че  с последващ административен акт Решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР, регулаторът е довършил административната процедура по първоначалното искане за определяне на окончателни цени на услугата, доставяна на производителите.  ДКЕВР е констатирал, че не са налице основания за признаване за текущия ценови период на разходи за експлоатация и поддръжка, тъй като те вече са били отчетени при определяне на цените, дължими от потребителите, а нови разходи за диспечиране, подстанции и разходи за управление на мрежата не са били доказани. Съответно и окончателно определените цени в полза на „Е П М” АД на използваната от производителите мрежова услуга са фиксирани в нулеви стойности в р. V от решението. Същевременно обаче, производителите на електрическа енергия,  произведена от слънчева и възобновяема енергия за задължени да заплащат по 2,45 лева/МВтч на операторите на електроразпределителните мрежи, които от своят страна ги превеждат на „ЕСО” ЕАД. Окончателните цени са утвърдени, считано от 13.03.2014 год.  Постановеният административен акт не е влязъл в законна сила, тъй като е налице предприето обжалване от страна на електроразпределителното дружество, по което е образувано висящо адм.дело № 8192/2014 год. по описа на ВАС. Независимо от горното, същият подлежи на предварително изпълнение, на основание чл.13, ал.7 ЗЕ.

Тъй като актът на ДКВР се ползва с предварително изпълнение  и едновременно с това по арг. от чл.32, ал.4 ЗЕ има преуреждащо действие спрямо заварените временни цени, с последващо решение № КМ – 1/13.03.2014 год. ДКЕВР е разпоредил компенсаторни мерки  чрез връщане на платените в повече средства. Адресат обаче на посочените компенсаторни мерки са единствено ползвателите на достъп с неотменени временни цени.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предявените главни претенции са с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Необходимостта от връщане на платената цена по договора за достъп е обоснована с отмяната на административния акт за размера на временните цени, която по твърдения на ищците обосновава необходимостта от връщане на престираното.  С оглед диспозитивното начало в процеса, съдът е обвързан от соченото основание и петитум на претенцията.

На първо място, обстоятелството, че е налице отмяна на администравния акт, регламентиращ временни цени за достъп, не дерогира интереса от искова защита в контекста на възникналото облигационно правоотношение.  Отмененият административен акт не формира основанието на престацията, а индивидуализира единствено нейния размер. Тъй като административният акт няма правопораждащ характер спрямо престираното, исковият ред за защита по чл. 301  и чл.203 АПК и ЗОДОВ е изцяло неприложим. Отмененият административен акт съставлява елемент от фактическия състав на  формирано търговско правоотношение, поради  което породените от отмяната последици следва да се понесат от субектите му. 

Страните са участници в  облигационно правоотношение с периодичен и траен характер, по което електроразпределителното дружество предоставя гарантиран достъп, респ. производителят на ел.енергия заплаща цена, определима от единствено компетентния регулаторен орган – ДКЕВР чрез механизма на временни или окончателни цени и компенсаторни мерки. 

Отмяната на временните цени по пътя на съдебния контрол не трансформира дефинираното по нормативен път възмездно правоотношение в безвъзмездно такова и не създава безусловно задължение за доставчика за връщане на получената парична престация. Институтът по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД е приложим в случаите, когато към момента на даването, респ.. на получаването на имуществена облага е съществувало правно основание за това, но впоследствие същото е отпаднало. Претенцията се основава винаги на новонастъпил юридически факт с обратно действие, който засяга самото основание на престираното. В настоящия случай административният акт индивидуализира единствено цената на услугата и не формира основанието на престацията. Отмяната на административния акт от своя страна не прекратява договорната обвързаност и няма правопрекратителен ефект между страните. Основанието на разменените престации не отпада, а пълната реституция на даденото би довела до ощетяване на редовно престиралия доставчик.

С оглед конкретните характеристики на възникналото правоотношение и съществуващата регулационна уредба, отмяната на временните цени сама по себе си не би могла да доведе до  претенция на производителя за връщане на даденото на отпаднало основание. При липса на определена временна  цена за достъп, размерът на дължимата от производителя престация  подлежи на определяне по административен ред – чрез окончателни цени.  В случай, че при окончателното ценообразуване е налице разлика в цената, породеното неоснователно обогатяване следва да бъде отстранено чрез способа на компенсаторните мерки  - чл. 32, ал.4 ЗЕ. При липса на предвидена в закона изрична правна защита за производителите, за които регулаторният оран  не  е издал компенсаторно решение, за последните е налице възможността да претендират само недължимо платената разлика, на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД.   Имущественото разместване за посочената разлика има правно недопустим характер, тъй като е лишено от основание. Сочената претенция обаче произтича от различен фактически състав, респ. има различно основание от иска, с който настоящата инстанция е сезирана.

С оглед констатираната неоснователност на предявената претенция за реституиране на даденото на отпаднало основание, обжалваното решение следва да бъде отменено. Неоснователността на главните претенция обуславя неоснователност и на акцесорно претендираните притезания.

С оглед изхода от спора на въззивника следва да бъдат присъдени сторените разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в общ размер от 19 200 лева.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 331/28.03.2014 год. постановено по т.д.№ 1906/2013 год. по описа на ОС – Варна, с което „Е П М” АД е осъдена да заплати както следва:

- на „В Б 1” ООД, ЕИК 175431987, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Твърдишки проход” №23, ет.3, ап.10-11, представлявано от управителите Бернд Нойер и Биргит Ленц  сумата общо в размер на 198 973.33 /сто деветдесет и осем хиляди деветстотин седемдесет и три лева и тридесет и три ст./, като получена при отпаднало основание по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, заплатена за ВяЕЦ „Балчик 1” по издадени фактури №№ 0001100563/11.10.2012г. – 4777.70лв. с ДДС,  0001100918/06.11.2012г. – 17966.53лв. с ДДС, 0001101012/06.12.2012г. – 17152.48лв. с ДДС, 0001101293/07.01.2013г.  – 21846.58лв. с ДДС, 0001101815/05.02.2013г. – 34856.59лв. с ДДС, 0001101889/05.03.2013г. – 23195.70лв. с ДДС, 0001102206/03.04.2013г. – 22014.84лв. с ДДС, 0001102536/07.05.2013г. – 25175.11лв. с ДДС, 0001102878/05.06.2013г. – 17283.23лв. с ДДС и 0001103414/05.07.2013г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 04.10.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 2713.67лв. /две хиляди седемстотин и тринадесет лева и шестдесет и седем ст./, представляваща мораторна лихва от 16.08.2013г. /датата на изтичане на срока за изпълнение даден в поканата/ до завеждане на настоящия иск /03.10.2013г./, на осн. чл.86 от ЗЗД, както и сумата от 14 440 /четиринадесет хиляди четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща сторените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

- на „В Б 2” ООД, ЕИК 175432014, с адрес гр. София, ул. „Твърдишки проход” №23, ет.3, ап.10-11, представлявано от управителите Бернд Нойер и Биргит Ленц сумата общо в размер на 199 942.18 /сто деветдесет и девет хиляди деветстотин четиридесет и два лева и осемнадесет ст./, като получена при отпаднало основание по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, заплатена за ВяЕЦ „Балчик 2” по издадени фактури №№  0001100643/11.10.2012г. – 1942.13лв. с ДДС, **********/06.11.2012г. – 9628.61лв. с ДДС, 0001101147/06.12.2012г. – 9623.72лв. с ДДС, 0001101487/07.01.2013г. – 9716.93лв. с ДДС, 0001101841/05.02.2013г. – 16977.52лв. с ДДС, **********/05.03.2013г. – 11226.37лв. с ДДС, **********/03.04.2013г. – 11 060.29лв. с ДДС, **********/07.05.2013г. – 12814.64лв. с ДДС, 0001103038/05.06.2013г. – 8339.95лв. с ДДС, 0001103471/05.07.2013г. – 7581.41лв. с ДДС и заплатени за ВяЕЦ „Балчик 2А” по издадени фактури №№ 0001100671/11.10.2012г. – 2508.83лв. с ДДС, 0001100893/06.11.2012г. – 2 508.83лв. с ДДС, 0001100893/06.11.2012г.  – 9932.98лв. с ДДС, 0001101169/06.12.2012г. – 9303.24лв. с ДДС, 0001101494/07.01.2013г. – 11174.90лв. с ДДС, 0001101833/05.02.2013г. – 17 323.22лв. с ДДС, 0001102132/05.03.2013г. – 11297.54лв. с ДДС, 0001102428/03.04.2013г. – 10683.38лв. с ДДС, 0001102715/07.05.2013г. – 12965.14лв. с ДДС, 0001103108/05.06.2013г. – 8462.65лв. с ДДС и 0001103470/05.07.2013г. – 7378.73лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 04.10.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 2726.88лв. /две хиляди седемстотин двадесет и шест лева и осемдесет и осем ст./, представляваща мораторна лихва от 16.08.2013 г. /датата на изтичане на срока за изпълнение даден в поканата/ до завеждане на настоящия иск /03.10.2013 г./, на осн. чл.86 от ЗЗД и сумата от на 6330 /шест хиляди триста и тридесет/ лева, представляваща сторените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

- на „В Б 4” ООД, ЕИК 200093864, с адрес гр.София, ул. „Твърдишки проход” №23, ет.3, ап.10-11, представлявано от Бернд Нойнер и Биргит Ленц сумата общо в размер на 116651.30 /сто и шестнадесет хиляди шестотин петдесет и един лева и тридесет ст./, като получена при отпаднало основание по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, заплатена за ВяЕЦ „Тригорци” по издадени фактури №№ 0001100551/11.10.2012г. – 2805.07лв. с ДДС, 0001100967/09.11.2012г. – 10364.28лв. с ДДС, 0001101109/06.12.2012г. – 9284.70лв. с ДДС, 0001101392/07.01.2013г. – 12221.21лв. с ДДС, 0001101831/05.02.2013г. – 20267.26лв. с ДДС, 0001102019/05.03.2013г. – 13418.64лв. с ДДС, 0001102401/03.04.2013г. – 14947.93лв., 0001102728/07.05.2013г.  – 15759.36лв. с ДДС, 0001103056/05.06.2013г. – 9996.02лв. и 0001103465/05.07.2013г. –7586.83лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 04.10.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1590.93 /хиляда петстотин и деветдесет лева и деветдесет и три ст./, представляваща мораторна лихва от 16.08.2013г. /датата на изтичане на срока за изпълнение даден в поканата/ до завеждане на настоящия иск /03.10.2013г./, на осн. чл.86 от ЗЗД и сумата от 8540 /осем хиляди петстотин и четиридесет/ лева, представляваща сторените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете в разглежданата част.

ОСЪЖДА „В Б 1” ООД, ЕИК 175431987, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Твърдишки проход” №23, ет.3, ап.10-11, представлявано от управителите Бернд Нойер и Биргит Ленц ; „В Б 2” ООД ЕИК 175432014, с адрес гр. София, ул. „Твърдишки проход” №23, ет.3, ап.10-11, представлявано от управителите Бернд Нойер и Биргит Ленц и „В Б 4” ООД, ЕИК 200093864, с адрес гр.София, ул. „Твърдишки проход” №23, ет.3, ап.10-11, представлявано от Бернд Нойнер и Биргит Ленц ДА ЗАПЛАТЯТ общо на „Е П М” АД, ЕИК 104518621 със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – кула Е, бул. „Владислав Варненчик” 258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет: Мартин Петров Мирчев, Петр Тесарж и Павел Ваня сумата от 19 200 лева, разноски по делото, на основание чл. 78 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: