Р Е Ш Е Н И Е № 223

 

гр. Варна, 18.10.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

секретар Десислава Чипева                            

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. 367/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „Надежда-55“ ООД, чрез адв. А.Т. и адв. В Хпротив решение № 1036 от 27.12.2018 г., постановено по т. д. № 529/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което е осъден жалбоподателят да заплати на Р.И.Е., гражданин на Руската федерация, сумата от 26 000 лева, представляваща част от стойността на дружествения му дял, дължима при прекратяване на членственото му правоотношение с дружеството, на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Намира, че е осъществено процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, изразяващо се в оставянето без уважение на доказателствените искания на странатана, свързани с определянето на реалната пазарна стойност на дружествения дял и съответствието на корекцията на междинния счетоводен баланс със счетоводните стандарти. На следващо място, счита за необсъден представения от страната протокол на ТД на НАП № П-030003171866517-073-001/26.01.2018 г., чиято доказателствена стойност не е оборена. По повод заключението на вещото лице М Дтвърди, че същото не притежава оценителна правоспособност, а и е налице противоречие в заключението относно констатацията дали докладът за оценка на дяловете на търговското предприятие отговаря на изискванията на СС 36 – обезценка на активи. Твърди, че понятията „нетна продажна цена“ и „пазарна стойност на дяловете“ са идентични. Посочва, че за определяне на пазарната цена оценителите са използвали най-подходящия метод за определяне на чистата стойност на активите, а не този на бъдещите дисконтирани парични потоци, поради което намира определената стойност на дяловете за съответстващ на понятието „нетна продажна цена“, използвано в СС 36. Инвокира доводи, че вещите лица при изготвяне на заключенията не са съобразили, че дружеството „Палма хотели“ ООД не осъществява дейност и капиталът му е отрицателна величина. Намира за неправилно заключението на вещото лице М Дпо т. 7, в която се приема, че извършените покупко-продажби на дялове от 29.06.2016 г. са преки сделки с оценявания обект. В продължение на горното, сочи, че свързаността между купувача и продавача не може да обуслови извод, че сделките са осъществени при справедливи пазарни условия. Твърди, че не е заплатена реално цена по договорите за покупко-продажба, а са извършвани последващи прихващания между свързаните лица. Обсъждайки събраните по делото доказателства намира за доказано наличието на трите индикативни събития по чл. 7. 2 от Национален счетоводен стандарт 28, които са настъпили преди прекратяването на членственото правоотношение на ищеца в ответното дружество. Сочи, че в рамките на производството не са повдигани въпросите дали дружественият дял на напускащия съдружник следва да бъде изплатен по междинен счетоводен баланс и към коя дата следва да бъде съотнесен същият. Посочената практика на касационната инстанция в първоинстанционното решение в една част намира за неотносима към спора, а в друга за неправилно възприета. Счита, че при определяне на размера на дружествения дял не е възможно да се стигне до осребряване на имуществото на дружеството, доколкото по този начин би се затруднило осъществяването на бъдеща стопанска дейност от същото. Представения протокол на ОСС от 22.11.2016 г. намира за необсъден. Справедливата цена на дружествения дял на напускащия съдружник счита за правилно определена с оценителния доклад, който е съобразен с обезценката на инвестицията. Първоинстанционното решение намира за необосновано, доколкото не е съобразена извършената обезценка. Позовава се на новонастъпило обстоятелство, свързано с влизане в сила на решение № 409 от 22.06.2017 г. по т. д. № 1260/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е определена начална дата на неплатежоспособността на „Мосстрой – Варна“ АД – 01.02.2014 г.. В продължение на горното, посочва, че 10 % от капитала на „Мосстрой – Варна“ АД се притежават от „Надежда – 55“ ООД, поради което участието на дружеството към датата на неплатежоспособността на дружеството в несъстоятелност е нулева и следва да бъде съобразена при определяне на равностойността на дела на Р.И.Е. към 01.01.2017 г.. Моли за отмяна на първоинстанционното решение. Прави доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Р.И.Е., чрез адв. Б.Г. със становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита за невъзможно да бъде определена пазарната стойност на активите, притежавани от „Надежда – 55“ ООД в капитала на „Палма хотели“ ООД, доколкото не се касае за производство по ликвидация. Намира за неотносими доводите на въззивника за невъзможност за осребряване на активи на дружеството за изплащане на равностойността на дружествния дял на напускащия съдружник. Сочи, че в производството безспорно е установена историческата цена на активите. Твърди, че не са налице счетоводните предпоставки за обезценяване на активите. Констатициите в протокола на НАП намира, че биха имали отношение само по повод определяне на размера на данъчните задължения на дружеството. Възраженията относно експертизите на вещите лица счита за неоснователни. Сочените новонастъпили обстоятелства намира за неотносими към спора, доколкото имуществените последици от прекратяването на членственото правоотношение се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Доказателствените искания намира за недопустими, евентуално за неоснователни. Моли за потвърждаване на решението. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски. Няма доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивниата жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Предварителните въпроси, свързани с доказателствените искания на страните са разрешени с постановеното по реда на чл. 267 от ГПК – определение № 465 от 01.07.2019 г..

В проведеното съдебно заседание на 25.09.2019 г., процесуалните представители на Надежда 55“ ООД молят за отхвърляне на иска. В писмена защита излагат подробни доводи за неоснователността на предявения иск. Претендират разноски.

В откритото съдебно заседание процесуалният представител на Р.Е. моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Съдът е сезиран посредством предявен иск от Р.И.Е. за за осъждане на „Надежда-55“ ООД да заплати сумата в размер на 25 000 лева, като част от сумата в размер на 126 798.75 лева, представляваща равностойността на дружествения дял на ищеца дължима поради прекратяване на членственото му правоотношение в ответното дружество, на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ.

В писмения отговор на исковата молба, процесуалните представители на ответника оспорват предоставянето на счетоводен баланс към 31.01.2017 г., както и редовното връчване на нотариална покана, акт № 46, том I, рег. № 719/16.03.2017 г.. Излагат доводи, че на Общото събрание на съдружниците /ОСС/ на „Надежда 55“ ООД от 26.01.2017 г. не е вземано решение за изплащане дружествния дял на напускащия съдружник до 28.03.2017 г.. Сочат, че искът е преждевременно предявен, а проведеното ОСС от 26.01.2017 г. е нередовно. Твърдят, че извършеното прихващане не е породило действие предвид липсата на ликвидност и изискуемост на вземането. Съобразно настъпилото коригиращо събитие намират, че представеният с исковата молба счетоводен баланс не следва да бъде съобразяван.

В допълнителната искова молба, процесуалният представител на ищцовото дружество излага съображения за изискуемост на исковата претенция предвид вземането на решение на ОСС за изплащане на задължението до 28.03.2017 г.. Намира за недопустимо последващо да се променя размера на задължението предвид вече извършеното прихващане с част от същото. Възразява срещу констатациите в представения доклад за оценка на дяловете от търговското дружество. Посочва, че присъствието на трети лица, които не са съдружници не опорочава провеждането на същото. Твърди, че ответното дружество също е направило изявление за прихващане /но с по-малък размер/ с нотариална покана, получена от ищеца на 24.10.2017 г., поради което признава съществуването на вземането. Оспорва представания протокол за ОСС от 28.03.2017 г..

В законоустановения срок е депозиран отговор на допълнителната искова молба, в който се сочат доводи, че към момента на разпоредителната сделка процесните дялове са имали приблизителна нулева стойност. Поддържа твърденията за липсата на осъществяване на фактическия състав по прихващането, както и за липсата на вземане на решение на ОСС за преуреждане на уговорения в чл. 7 от Дружествения договор относно срока за изплащане на дела на напускащия съдружник. Доводите за изплащане на дела на друг съдружик, прекратил членственото си правоотношение в същото дружество, намира за ирелевантни по повод изясняването на спорните въпроси в настоящото производство.

Настоящата съдебна инстанция съобразява следната фактическа установеност:

Страните не спорят помежду си и съдът, с оглед на събраните и приобщени към доказателствения материал по делото факти, приема за безспорно установено, че Р. Иговоревич Е. е притежавал дялове в „Надежда 55“ ООД. Ищецът  отправя предизвестие за прекратяване на членственото си правоотношение, което е получено на 01.10.2016 г. от управителя на дружеството.

На проведеното на ОСС от 26.01.2017 г. е констатирано прекратяването на членственото правоотношение на Р.Е., считано от 01.01.2017 г. и е взето решение балансът на дружеството да бъде изготвен към 31.01.2017 г. до 15.02.2017 г., като дружественият дял на напускащият съдружник бъде изплатен до 28.03.2017 г..

На същата дата – 26.01.2017 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба по силата, на който продавачът „Надежда 55“ ООД се задължава да продаде на Р.Е. на 4 500 броя обикновени поименни акции от капитала на „Коминвест“ АД за стойността от 643 069.85 лева. От представения по делото алонж /л. 18/ е видно, че продавачът е изпълнил задължението си и е джиросал горепосочените акции.

На следващото ОСС, проведено на 16.02.2017 г. е определен размерът на дела на напусналия съдружник – 769 866.60 лева, съобразно изготвения счетоводен баланс от 31.01.2017 г..

От съдържанието на изпратената нотариална покана от 28.02.2017 г., редовно връчена на 16.03.2017 г. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, се установява, че предоставеният едноседмичен срок за изпълнение на задължението е изтекъл на 28.03.2017 г..

Предвид липсата на плащане, ищецът отправя изявление за прихващане на вземането си във връзка с прекратяване на членственото си правоотношение в „Надежда 55“ ООД с задължението си за заплащане на стойността на прехвърлените акции от страна на последното дружество, представляващи част от капитала на „Коминвест“ АД, по реда на чл. 103 от ГПК.

С последващи решения от ОСС от 28.04.2017 г. е приет нов коригиран междинен счетоводен баланс към 31.01.2017 г. и са отменени всички решения, взети на ОСС от 16.02.2017 г..

В първоинстанционното производство е представен доклад за оценка на дяловете на „Палма Хотели“ ООД и определяне на пазарната стойност на дяловете на „Надежда 55“ ООД в капитала на дружественото имущество, изготвен от „Имилекс“ ООД на 28.12.2016 г.. В същия е определено, че пазарната стойност на дяловете на „Надежда 55“ ООД от капитала на „Палма Хотели“ ООД е в размер на 185 000 лева. Представена е и пазарна оценка за определяне на стойността на недвижимите имот, находящи се в гр. Варна, к. к. „Златни пясъци“ и ж. к. „Бриз“, собственост на „Надежда 55“ ООД, изготвена на 07.12.2016 г. от „Имилекс“ ООД.

В съдържанието на представената нотариална покана от „Надежда 55“ ООД до Р.Е., е посочено, че съобразно решение на ОСС от 19.07.2017 г., делът на напусналия съдружник е 467 403.31 лева. Със същата се отправя и възражение за прихващане на горепосоченото задължение с това, дължимо от Р.Е. във връзка с прехвърлянето на акции от капитала на „Коминвест“ АД.

В представения Протокол № П-03000317186517-073-001/26.01.2018 г. на НАП е посочено задължение на дружеството към Р.Е. в размер на 769 868.60 лева, коригирано след обезценка на дяловете на 491 885.07 лева /л. 230/.

От съдебно-графологичната експертиза, която съдът кредитира като компетентна и обективно дадена, съответстваща на останалия събран доказателствен материал, неоспорена от страните се установява, че 1/. подписът върху протокола от ОСС от 26.01.2017 г. /представен от ответника/ не е положен от Р.Е. и 2/. не е възможно да се вмъкне текстът до 28.03.2017 г. в изречението: „Беше взето решение да Балансът на Дружеството към 31.01.2017 год. да бъде изготвен до 15.02.2017 год., а полагащият се дружествен дял на напускащия съдружник да бъде изплатен до 28.03.2017 год.“.

От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че: 1/. делът на напусналия съдружник е 728 461.99 лева след приспадане на дължимия данък, 2/. съобразно вписаните данни в ТР „Надежда 55“ ООД притежава дялове и акции в „Палма хотели“ ООД, „Коминвест“ АД и в „Мосстрой-Варна“ АД, 3/. по данните по счетоводния баланс съобразно извършената обезценка делът на напускащия съдружник е в размер на 465 158.24 лева след приспадане на дължимия данък.

От допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно дадена, съответстваща на останалия събран доказателствен материал, е видно, че: 1/. съобразно осчетоводената обезценка притежаваните дялове от капитала на „Палма хотели“ ООД от 1 369 635.46 лева са определени в размер на 185 000 лева, 2/. извършената обезценка не съответства на счетоводното законодателство и не следва да се взема предвид при изготвяне на финансовите отчети, 3/. не се установяват доказателства за настъпили събития, които да доведат до различна оценка на актива след 29.06.2016 г., 4/. при елиминиране на обезценката дружествения дял на Р.Е. е в размер на 797 808.23 лева.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:

По същество:

Съдът е сезиран посредством иск с правно основание чл. 125 от ТЗ за заплащане на равностойността на дела, дължима на напусналия съдружник при прекратяване на членственото му правоотношение с „Надежда 55“ ООД.

От доказателствения материал се установява, че ищецът е бил съдружник в ответното дружество. Членственото правоотношение на същия е прекратено на 01.01.2017 г., съответно с изтичане на тримесечния срок от получаване на предизвестието от 01.01.2016 г., уговорен и в чл. 7, б. „в“ от дружествения договор.

В съдебната практика е прието, че в хипотезата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, прекратяването е последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи до дружеството писмено предизвестие в тримесечен срок /чл. 125, ал. 2 от ТЗ, касаещ минимално предвидения от закона срок на предизвестието/. Изтичането на срока има автоматичен, прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение и с осъществяването му съдружникът губи, ipso facto, качеството „съдружник” /Решение № 46 от 22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК на ВКС и др./.

В императивната разпоредба на чл. 125, ал. 3 от ТЗ е предвидено, че имуществните последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. При уговорка в дружествения договор в противен смисъл, последната се замества по право от повелителната разпоредба на закона - чл. 125, ал. 3 от ТЗ /в този смисъл Решение № 224 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 765/2008 г., II т. о., ТК/. В настоящия случай – 31.01.2017 г.. На проведеното ОСС от 26.01.2017 г. е взето решение имуществените отношения с напусналия съдружник Р.Е. да се уредят по счетоводен баланс към 31.01.2017 г., изготвен до 15.02.2017 г.. Със същото решение дружеството се е възползвало от предвидената в чл. 7, б. „в“ от дружествения договор възможност за вземане на решение за отклонение от предвидената в същата разпоредба уговорка за изплащане на дела на напусналия съдружник не по-рано от края на финансовата година, след уреждане на всички спорни взаимоотношения.

От представения протокол от ОСС, проведно на 26.01.2017 г. се установява краен срок за изплащане на равностнойността на дела на напусналия съдружник до 28.03.2017 г.. Размерът на същия е определен от дружеството на последващо ОСС от 16.02.2017 г. – 769 866.60 лева въз основа на изготвен счетоводен баланс от същата дата към 31.01.2017 г. /края на месеца, през който е настъпило прекратяването на правоотношението/.

В съдебната практика на касационната инстанция се приема, че имуществена последица е правото на съдружника да иска изплащане на паричната равностойност на дружествените си дялове. За уважаване на иска чл. 125, ал. 2 от ТЗ е необходимо да е настъпило прекратяване на участието на съдружника в дружеството на някое от основанията по чл. 125, ал. 1 и 2 от ТЗ и да не е изплатена равностойността на дяловете, определени като „чист актив“, в който не участват записванията в пасива на баланса на собствения капитал и резервите /така Решение № 10 от 10.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 502/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 224 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 765/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 64 от 09.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 504/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 466 от 30.06.2008 г. на ВКС по т. д. № 112/2008 г., II о., ТК/.

За да се определи стойността на дяловете на прекратилия участието си съдружник, следва от актива по счетоводния баланс да се вземе стойността на дълготрайните материални активи на дружеството, други нематериални активи и краткотрайни материални активи, а от пасива - задълженията на дружеството /т. е. без собствения капитал, резервите и финансовия резултат/. В случай, че сумата на активите е по-висока от задълженията, се получава условно наречен „чист актив“, стойността на който се разделя на броя на дяловете и се умножава по броя на притежаваните дялове от съответния напуснал съдружник.

На следващо място, законът не допуска изчисляването на размера на дружествения дял да става на база пазарна цена на активите, а това може да стане само в случай на ликвидация на дружеството /какъвто не е настоящият случай/. Също така за определяне равностойността на дела следва да се вземе предвид историческата цена на активите /отразена счетоводно към момента на придобиването им/, а не пазарната цена на същите /така Решение № 87 от 06.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 468/2011 г., II т.о./. Самата историческа цена представлява цената на придобиване, евентуално ако липсват данни за нея, то себестойността или справедливата цена. В параграф 1, т. 3 от ДР на ЗСч справедливата цена е определена като сумата, за която един актив може да бъде заменен или един пасив погасен при пряка сделка при информирани и желаещи осъществяване на сделката купувач и продавач.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде съобразено заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, в която е посочено, че обезценката на притежаваните от „Надежда 55“ ООД дялове в „Палма хотели“ ООД от 1 369 635.46 лева на 185 000 лева, не съответства с приложимото счетоводно законодателство, както към 31.12.2016 г., така и към 31.01.2017 г.. Установява се, че в доклада и в приложението към ГФО на „Надежда 55“ ООД за 2016 г. липсва основание за извършената обезценка на дяловете към 31.12.2016 г.., посочване на конкретен счетоводен стандарт, както и оповестяване на счетоводната политика относно отчитането на дългосрочните финансови активи. Към обезценката са приложими правилата на СС 36 Обезценка на активи, отнасяща се до финансови активи, представляващи инвестиции в дъщерни, асоциирани или смесени предприятия, определени в СС 27 Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия.

Докладът за извършена експерта оценка /л. 92-л. 117/ не отговаря на изискванията на СС 36 Обезценка на активи”:, поради липсата на посочено основание, видът на оценката, нетната продажна цена и за стойността в употреба на обекта. В същия не се коментират извършените покупко-продажби на дялове от 29.06.2016 г., а използваният термин „реална стойност“ няма дефиниция в счетоводното законодателство.

В т. 7.2. от СС № 28 за Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия са регламентирани условията за обезценка, а именно при наличие на обективни доказателства за обеценка, произхождащи от едно или повече събития, настъпили след първоначалното признаване на инвестицията, които имат негативен ефект от очакваните бъдещи парични потоци от инвестицията. Подобни събития биха могли да са свързани със значително финансово затруднение, значителни промени с неблагоприятен ефект или значителен или продължителен спад в справедливата стойност на инвестицията спрямо балансовата й стойност. Доколкото не са изрично посочени или последващо установени подобни обективни доказателства, които да обусловят значителен или продължителен спад в справедливата стойност на инвестицията спрямо балансовата й стойност, следва да се приеме, че не са налице обстоятелства, настъпили след първоначалното признаване на инвестицията, които да доведат до обезценяването й. Този извод се подкрепя и от публикуваната декларация по чл. 38, ал. 9 от ЗСч от „Палма хотели“ ООД за липсата на осъществяване на дейност от същото дружество, поради което неоснователни се явяват твърденията за трайна декапитализация на „Палма хотели“ ООД.

С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира доводите на въззивника за осъществяване на обективни събития, обосноваващи обезценка на актива към 31.01.2017 г. за неоснователни, поради което не следва да бъде съобразена обезценката на дяловете на дружеството при определяне на равностойността на дела на напусналия съдружник.

Настоящият съдебен състав, съобрази методологията за определяне размера на равностойността на дружествения дял, използван от допълнителната съдебно-счетоводна експертиза. Решението за откриване на производството по несъстоятелността на „Мосстрой Варна“ АД е постановено на 22.06.2017 г. и се ползва с предварително изпълнение, поради което влизането в сила на същото не би могло да се определи като нововъзникнал факт след постановяване на първоинстанционното решение, който от една страна не е могъл да бъде релевиран в първоинстанционното производство, а от друга равностойността на дела се определя съобразно счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение. Следствие на изготвен междинен счетоводен отчет към 31.01.2017 г., размерът на равностойността на дружествения дял на напусналия съдружник Р.Е. е 797 808.23 лева или 757 917.82 лева след приспадане на дължимия данък от 5%.

Въз основа на горното и съобразно извършеното извънсъдебно прихващане на горната сума със стойността на дължимата от Р.Е. цена на придобитите акции от капитала на „Коминвест“ АД – 643 069.85 лева, следва да се приеме за основателен предявеният частичен иск в заявената част за заплащана на сумата от 26 000 лева.

С оглед на горното, постановеното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Вън от горното, следва да се посочи, че твърденията за невъзможност за присъждане на равностойността на дела на напусналия съдружник поради възможността да се засегне продължаването на осъществяване на стопанска дейност, са неоснователни предвид размера на активите на въззивното дружество.

Само за пълнота на изложението, настоящият съдебен състав намира, че следва да посочи, че в правомощията на НАП не попада определянето на равностойността на дружествения дял, подлежащ на изплащане на напусналия съдружник, поради което неоснователни се явяват доводите за съобразяване с констатациите в Протокол № П-03000317186517-073-001/26.01.2018 г. на ТД-Варна на НАП по повод посочения в същия размер на дела на Р.Е..

По разноските:

С оглед изхода на спора разноски се дължат в полза на въззиваемия – Р.Е.. Същият претендира заплащането на 1 125 лева – адвокатско възнаграждение. Предвид горното, в полза на същия следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 1 125 лева, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1036 от 27.12.2018 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 529/2017 г..

OСЪЖДА „Надежда 55“ ООД, ЕИК: 115158377, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н „Приморски“, ул. „Петър Слабаков“ № 15, представлявано от управителя: Н П Е. да заплати на Р.И.Е., ЕГН: **********, гражданин на Руската федерация, гр. Волгоград, сумата от 1 125 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ на основание чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.               

 

 

    2.