О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№..455............Гр.Варна, ..13.07.2016.. год.

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.ч.т.д.№ 368/2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 15, ал.2 ГПК вр. чл.274 и следв. ГПК.

По делото е постъпила частна жалба от „БЕЛ – РС» ООД – Варна против определение № 1142/05.04.2016 год., постановено по т.д.№ 153/2016 год., с което ОС - Варна е прекратил производството по т.д.№ 153/2016 г. , на основание чл.19 ГПК.

В предявената частна жалба се излага, че прекратителният акт е неправилен. Обективираната в договора арбитражна клауза е недействителна и/или не може да бъде изпълнена, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 19 ГПК. Клаузата не конкретизира компетентния арбитражен съд; конкретните спорове, подлежащи на разрешаване по реда на арбитражното производство;  приложимите арбитражни правила. Клаузата е загубила сила, тъй като ограничава правото на защита и процесуалните права на ищеца да получи обезпечение на претенцията си.

Насрещната страна – „ТЕЛЕЛИНК» ЕАД – София оспорва основателността на предявената частна жалба.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. На посоченото основание, същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството пред ВОС е образувано въз основа на искова молба от „Бел – PC“ ООД срещу „ТЕЛЕЛИНК” ЕАД обективираща  предявени искове за осъждане на ответника да заплати сума в общ размер на 28 245,99 лева, претендирана като дължимо, но неплатено възнаграждение съгласно сключен между страните договор от 01.01.2013г. за строително-монтажни работи и/или инсталационни дейности по отношение на телекомуникационни обекти и мрежи, ведно с Приложение №1 и Приложение №2 към него, за което е издадена фактура №10869 от 02.09.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.02.2016 г. до окончателното й плащане, както и сумата 6 642,94 лева, претендирана като договорена между страните неустойка по чл.13 от сключения помежду им договор от 01.01.2013 г., в размер на законната лихва, но не повече от 30% от стойността на забавеното плащане, за периода от 18.10.2013г. до 09.02.2016 г.  

С разпореждане №1339/10.02.2016г., като е приел, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, съдията - докладчик по делото е разпоредил да започне процедурата по размяна на книжата.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК от ответника по делото „ТЕЛЕЛИНК” ЕАД, гр. София, е депозиран писмен отговор, в който е направено възражение за неподведомственост на спора на съда, тъй като в договора, на който ищецът основава претенциите си, е уговорена арбитражна клауза по чл.19 от ГПК, която, по волята на страните, изключва компетентността на съдилищата за разрешаване на спорове във връзка с договора.

Разглежданият пред настоящия съд спор е спор за подведомственост – чл.15, ал.2 ГПК.

Според клаузата на чл.19, ал.4 от сключения договор, страните «ще решават споровете, възникнали по повод изпълнението на настоящия Договор, чрез разбирателство и взаимни отстъпки; когато постигането на съгласие се окаже невъзможно, страните ще отнесат спора пред АС при БТПП, съобразно неговия правилник за дела, основани на арбитражни споразумения; седалището на арбитража ще е в гр.София».

Разпоредбата на чл. 19, ал.4 съставлява арбитражна клауза по смисъла на чл.7 ЗМТА. Арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някой спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение.  Арбитражната институция е конкретно визирана. Посочването на  седалището й съставлява включването на допълнителен правноиндивидуализиращ признак, който не води до неопределеност на арбитражния орган. Страните са постигнали и изрично съгласие за включването на всички спорове, породени от конкретния договор в предметния обхват на  арбитража. Изричното посочване на приложимия процесуален ред и начина на определяне на арбитри не съставляват задължителен реквизит на арбитражното споразумение /арг. чл.11, ал.1 ЗМТА; чл.12 ЗМТА; чл.24-26 ЗМТА; чл.2 от Правилника на АС при БТПП/.

 Неоснователни са и доводите на страната, основани на невъзможността арбитражния орган да допусне и наложи обезпечителни мерки в полза на ищеца. На основание чл.  9  ЗМТА всяка от страните по арбитражно споразумение може да поиска от съд преди или по време на арбитражното производство обезпечаване на иска или на доказателствата. На основание чл. 21 ЗМТА арбитражният съд е компетентен да допусне подходящи обезпечителни мерки в хода на висящото арбитражно производство. Идентична възможност е предвидена и в чл.28 от Правилника на АС на БТПП.

С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Налице е валидно арбитражно споразумение по смисъла на чл. 19 ГПК, поради което спорът е подведомствен на уговорената от страните арбитражна институция.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1142/05.04.2016 год., постановено по т.д.№ 153/2016 год. по описа на ОС – Варна.

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от уведомяването при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: