РЕШЕНИЕ

     № 211

               гр.Варна, 30.10.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 04.10.2017 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 368 по описа за  2017  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

          „Бумеранг шипинг“ ООД-гр.Долни Чифлик, обл. Варна обжалва решение №260/10.04.2017 г. по т.д. №637/2016 г. на Окръжен съд Варна-ТО в осъдителната му част за сумата 28989.88 лв – дължимо възнаграждение  по договор за посредничество №ЕРВ 04101301 от 04.11.2013 г. за периода 01.11.2015 г. – 31.01.2016 г., ведно със законната лихва, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът в отменената част бъде отхвърлен, ведно с присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

          „Европа РБ“ ООД - гр.Варна обжалва същото решение в отхвърлителната му част за сумите – 3802.13 лв за периода: 01.01.2016 г. - 31.01.2016 г. и 11828.86 лв за периода: 01.02.2016 г. - 29.02.2016 г., представляващи дължимо възнаграждение за търговско посредничество, с молба да бъде отменено в обжалваната част, като бъде присъдена на ищеца общо сумата 15630.99 лв, ведно със законната лихва и пълния размер на разноските за двете инстанции.

Първият въззивник моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му и за отхвърляне на жалбата на насрещната страна, ведно с присъждане на съдебните разноски за настоящата инстанция, както и на съразмерни разноски за първата инстанция.

Вторият въззивник моли с писмена молба за потвърждаване на решението в осъдителната му част и за отмяна на същото в отхвърлителната му част, като претенцията бъде уважена изцяло, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция и пълния размер на разноските за първата инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, първата от тях е неоснователна, а втората е основателна.

Основният спорен въпрос по делото е при сключен рамков договор за посредничество, за да има право търговският посредник на посредническо възнаграждение като процент /в случая – 4% без ДДС/ от стойността на всички сключени сделки /в случая между ответника и опростеното акционерно дружество /SAS/ „Мекасуд“ - гр.Сен - Назер, Франция/, достатъчно ли е той само да е свързал двете страни, между които са сключени те, или е необходимо също така той да е съдействал и подпомагал сключването на всяка конкретна търговска сделка между тях.

Въпросът следва да намери отговор, като се тълкува самият сключен между страните: ищеца - посредник и ответника – възложител договор за посредничество от 04.11.2013 г., който е с характер на рамков договор, доколкото с него се възлага и приема да се извърши посредническа  дейност и съдействие при установяване на търговски отношения между възложителя и потенциални търговски партньори от Франция със сходен предмет на дейност – чл.1, ал.1 от договора. Въпросът не може да намери отговор в доста пестеливата уредба на търговското посредничество по чл.49-чл.51-ТЗ, тъй като тя урежда статута на посредника при сключване на конкретни сделки в резултат от него, а не и рамковия договор за посредничество, насочен към сключването на всякакви сделки по предмета на дейност на възложителя, в случая – с търговски партньори от Франция.

При тълкуването на договора за посредничество съобразно разпоредбата на чл.20 –ЗЗД, като отделните уговорки се тълкуват във връзка едни с други и всяка една – с оглед смисъла и целта на целия договор, обичаите в практиката и добросъвестността, се налага изводът, че действителната обща воля на страните е била посредникът да получава възнаграждение от всяка една сделка, сключена с търговски партньори, осигурени чрез дейността му. Съгласно чл. 12, ал.2 от договора за посредничество № ЕРВ 04101301 от 4.11.2013 г. възложителят се задължава да води търговската си кореспонденция с партньорите, осигурени чрез съдействието на посредника на английски и/или френски език, като му изпраща копия от нея на електронната поща на посредника. Съгласно чл. 13, ал.1 от договора възложителят се е задължил да уведомява писмено посредника за деня, мястото и часа на сключване на всички договори по чл. 1, ал. 1 от договора с търговски партньори, осигурени чрез посредничество на посредника, а в чл. 13, ал.2 възложителят се е задължил да уведомява писмено посредника за всички сключени по чл. 1, ал.2 договори, в срок до три дни от сключването им, като му предостави копие от тях. В чл. 15, ал.2 страните са се задължили да подписват анекс към всеки един от сключените между възложителя и френските съконтрагенти договори в 7 дневен срок , при параметрите на чл. 15, ал.1 от договора. Съгласно чл.15, ал.5 от договора възложителят дължи договореното възнаграждение и при условие, че бъдат сключени договори по чл.1, ал.1 с търговски партньтри, осигурени чрез дейността на посредника и след това договори по чл.1, ал.2 между лице, което е свързано лице с възложителя по смисъла на §1 от ДР на ТЗ.

Изводът, че осъществяването на контакт с клиент и сключването на договор с него в резултат от посредничеството на ищеца, в случая - рамковия договор от 30.03.2015 г. между „Макасуд“ АД и „Бумеранг Шипинг“ ООД със срок на действие – 01.04.2015 г. – 31.03.2016 г., с който на ответника е възложено да стане подизпълнител по коробостроене и корпусно-заваръчна дейност в цеховете на възложителя в гр.Сен-Назер, Франция е достатъчно за правото на ищеца на възнаграждение, не се разколебава от разпоредбите на чл.3.6 и чл.3.7 от договора за посредничество. Тези клаузи предвиждат участие на посредника при воденето на преговорите и подпомагане и съдействие при изпълнение на сключените договори. Щом с френския клиент е бил сключен в крайна сметка възложителски договор, това означава, че посредникът е изпълнил задълженията си да посредничи при сключването му.  Обстоятелството, че ответникът не го е търсил да го подпомага при договаряне на конкретните условия по отделните сделки в изпълнение на рамковия договор или при изпълнението им, не означава, че посредникът няма право на възнаграждение и за тях. Това право е било зачитано от ответника без противопоставяне, като издаваните от ищеца фактури  въз основа на собствените му фактури към „Мекасуд“ АД до 30.10.2015 г. са били изплащани от него без възражения, което потвърждава, че постигнатата с договора обща воля на страните е именно в този смисъл.

Възложителят не е изпълнявал коректно и е спрял да изпълнява след 30.10.2015 г.  поетото задължение да уведомява посредника за всяка конкретна сделка, сключена с осигурен от посредника търговски партньор, и да му предоставя всеки договор /анекс/, оферта или поръчка,  затова не се е стигнало до подписване на анекси между страните към рамковия договор от 30.03.2015 г. между „Макасуд“ АД и „Бумеранг Шипинг“ ООД. Това е и причината ищецът да не  води дневник на сключените договори по чл.50, ал.1 – ТЗ, да не може да представи договорите, за които търси посредническо възнаграждение и да формира ориентировъчна цена на иска си, предявен първоначално като частичен. Доколкото ответникът не може да черпи права от собственото си виновно поведение, въззивният съд приема тези възражения на ответника за неоснователни. Допуснатата от съда ССЕ е посочила отразените в счетоводството на ответника договори /анекси/ и поръчки между него и „Мекасуд“ АД за процесния период, фактурите, издадени от ответника към „Мекасуд“ АД и постъпилите от последния плащания, като и сам ответникът е представил по делото по искане на ищеца седемте фактури след 01.11.2015 г., коментирани със заключението на вещото лице. Всички те се отнасят за изпълнявани от ответника през процесния период дейности във връзка с  подизпълнителския договор от 30.03.2015 г. между „Макасуд“ АД и „Бумеранг Шипинг“ ООД, като фактури със същия предмет са издавани и преди 01.11.2015 г., така че няма основание две от фактурите да бъдат изключени при определяне на дължимото възнаграждение на посредника, което възлиза общо на 44620.86 лв съгласно заключението на ССЕ. Ответникът не може да прекрати едностранно действието на договора за посредничество относно сделки, сключени в изпълнение на подизпълнителския договор между осигурения от ищеца френски  клиент и ответника. Волеизявлението му от 15.12.2015 г. за прекратяване на договора за посредничество не е породило правно действие, освен за прекратяването му за в бъдеще по отношение на други евентуални клиенти, които ищецът би могъл да му осигури.

Предвид изложеното, искът е основателен и следва да се уважи изцяло. Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди в осъдителната му част за сумата 28989.88 лв, както и в частта за присъдените в полза на ищеца съдебни разноски - 3113.98 лв и 397.02 лв, като в тази част въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК. В отхвърлителната му част решението, както и в частта за присъдените в полза на ответника съдебни разноски - 654.37 лв, е неправилно и следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което искът бъде допълнително уважен и за сумата 15630.99 лв, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяването на иска – 27.04.2016 г., с присъждане на разликата до пълния размер на разноските за първата инстанция – 2729 лв, като няма основание за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност предвид значителната фактическа и правна сложност на спора, и изцяло на разноските за въззивната инстанция – 2713 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №260/10.04.2017 г. по т.д. №637/2016 г. на Окръжен съд Варна-ТО в отхвърлителната му част по иска за сумата общо 15630.99 лв и в частта за присъдените в полза на ответника съдебни разноски - 654.37 лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Бумеранг шипинг“ ООД-гр.Долни Чифлик, обл. Варна, ЕИК 175423175, да заплати на „Европа РБ“ ООД - гр.Варна, ЕИК 201921568, сумата 15630.99 лв – дължимо възнаграждение  по договор за посредничество №ЕРВ 04101301 от 04.11.2013 г. за периода: 01.01.2016 г. – 29.02.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.04.2016 г. до окончателното й изплащане, и сумите: 2729 лв - съдебни разноски за първата инстанция и 2713 лв - съдебни разноски за въззивната инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА решението в осъдителната му част за сумата 28989.88 лв, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.04.2016 г. до окончателното й изплащане, и в частта за присъдените в полза на ищеца съдебни разноски - 3113.98 лв и 397.02 лв.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.