О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№    493/09.07                                     2019 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на     девети юли                                                             година 2019

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         А.Братанова

ЧЛЕНОВЕ:         М.Недева

                   Г.Йовчев

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 368 по описа  на Варненския апелативен съд за 2019г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от Г.С.И. с ЕГН ********** *** против протоколно определение от съдебно заседание от 30.04.2019г. на Добричкия окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 322/2018г., с което производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изразява се несъгласие с извода на съда, че образуваното срещу водача на микробуса Б. Т. О. наказателно производство е от значение за изхода на производството по т.д. № 318/2018г. на ДОС, тъй като в рамките на наказателното производство ще се установи налице ли е вина на този водач, в каква степен а налице съпричиняване между двата автомобила, участници в процесното ПТП и в какво се състои противоправността на извършеното деяние. Твърди се, че  в хода на образуваното по процесното ПТП досъдебно производство е установено, че то е настъпило в условията на независимо съизвършителство от двамата участници в ПТП – водачът на автомобил „Пежо 406“ с рег.№ ТХ 7465 АМ – М. Т. М., починал вследствие на произшествието и водачът на микробус „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ ТХ . АМ – Б. Т. О.. Настъпилият общественоопасен резултат се явява пряко и непосредствено следствие от неправомерното поведение на двамата водачи и съществува релевантна връзка между деянията им и смъртта, респ.получените телесни увреждания от пострадалите. В хипотезата на съпричиняване на вредоносния резултат от двама делинквентни, техните застрахователи носят еднаква отговорност, като всеки от тях отговаря за обезщетяване на пълния обем на действително причинените вреди до размера на застрахователната сума. Предявеният иск с правно основание чл.432 от КЗ е срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чиято отговорност е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования в дружеството водач М. Т. М.. Обстоятелството, че другият виновен за ПТП водач О. е привлечен като обвиняем не касае изхода на настоящия търговски спор, тъй като производството по делото е образувано срещу застраховател на друг участвал в произшествието водач, съпричинител на вредоносния резултат, от когото пострадалият може да търси обезщетяване на вредите в пълен размер. В условията на съпричиняване на вредите, отговорността на застрахователите не е разделна. Увреденият има право да претендира пълно обезщетяване на вредите както спрямо всеки един от съпричинителите, така и спрямо  от който и да е от техните застрахователи, предвид функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от тази на деликвента. Въпросът за приноса на всеки един от причинителите на увреждането е от значение при уреждане на регресните претенции на платилия обезщетението застраховател. На следващо място твърди че издадените в досъдебното производство актове нямат задължителна доказателствена сила и решаващият съд не е обвързан от съдържащите се в тях констатации, като може да приеме за установени различни факти.  При липса на влязла в сила присъда на наказателния съд, ищецът по предявен срещу делинквента или застрахователя пряк иск трябва да установи с допустимите по ГПК средства наличието на деликт и произлезлите от същия вреди. Твърди че не са налице предпоставките на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК за спиране на производството по делото. Моли съда да отмени обжалваното определение.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД със седалище гр.София, в който изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна, по следните съображения :

Производството по търг.дело № 322/18г. по описа на ДОС е образувано по предявен от Г.С.И. с ЕГН ********** *** срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие, осъществено на 29.09.2017г., причинено виновно от М.Т. М. при управлението на лек автомобил „Пежо 406“ с рег.№ ТХ . ХА, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

От събраните по делото доказателства се установява, че по случая е образувано досъдебно производство № 317/17г. по описа на РУ а МВР гр.Аксаково, в рамките на което е прието, че са събрани достатъчно доказателства за виновността на Б. Т. О. в извършване на престъпление от общ характер и същият е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343 ал.4 във връзка с ал.3 б.Б от НК. Посочено е,  че О. при управлението на автобус „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ ТХ . АВ в условията на независимо съпричиняване с М. Т. М., нарушил правилата за движение – чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.44 ал.1 от ЗДвП, чл.63 ал.2 т.1 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. и телесни повреди на четири лица.

Съобразно практиката на ВКС, при съпричиняване по чл.53 от ЗЗД на увреждането от няколко делинквентни, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент. /решение № 121 от 18.09.2014г. по търг.дело № 2859/13г., на ВКС, І т.о./

Претендираното  с исковата молба обезщетение е за вреди, причинени в резултат от виновното поведение на водача на лек автомобил „Пежо 406“ М. М..Тъй като същият е починал, срещу него наказателно производство не е образувано.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира, че изходът на спора по наказателното производство срещу О. и това дали последният ще бъде признат за виновен в посоченото престъпление или ще бъде оправдан е без значение за изхода в настоящето производство. Предмет на установяване по търг.дело № 322/18г. е деянието на водача на автомобил „Пежо 406“ М. М., неговата вина, причинените вреди на ищцата Г.С.И., причинно следствената връзка между деянието и причинените вреди, както и съществуването на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на автомобила, управляван от М.. Посочените елементи от ФС за ангажиране отговорността на застрахователя  не са обвързани от  извършеното от О. деяние. Постановената спрямо него присъда няма да окаже влияние на изхода на предявения в настоящето производство спор.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от съдебно заседание от 30.04.2019г. на Добричкия окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 322/2018г., с което производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.

ВРЪЩА делото на Добричкия окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: