О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №93

 

15.02.2018г., гр. Варна,

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, проведено в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                  НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова ч. т. д. № 37 по описа

на ВнАпС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по въззивна частна жалба на Д.Р.Я. от гр. Вълчи дол, представляван от адв. Р.Д. ***, срещу определение № 3695/17.11.2017г. по т. д. № 503/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, с което, на основание чл. 130 ГПК, е прекратено производството по предявен от частния жалбоподател иск срещу „КОНСОРЦИУМ ВАРНА ПРО ЕНЕРДЖИ“ ООД гр. Варна, за прекратяването на ответното дружество по реда на чл. 517 ал. 3 ТЗ, поради неудовлетворено вземане към съдружник „ВАРНА ПРО“АД – длъжник в принудително изпълнение.

В жалбата се заявяват конкретни оплаквания за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, с подробно изложени доводи и съображения за наличие на правен интерес за ищеца от търсената конститутивна защита, целяща насочване на индивидуално принудително изпълнение върху дружествен дял на „ВАРНА ПРО“АД – длъжник в принудително изпълнение, в открито производство по несъстоятелност, което е спряно в хипотезата на чл. 623, ал.1, изр. 1 ТЗ. Петитумът на жалбата е за отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по иска.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Съставът на АС - Варна, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания, и като провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил сезиран с искова молба на Д.Р.Я. срещу „Консорциум Варна Про Енерджи“ООД - гр. Варна, с която е предявен иск за прекратяването на ответното търговско дружество по реда на чл. 517 ал. 3 ТЗ, поради неудовлетворено вземане към съдружника „Варна Про“ АД – длъжник по изп. дело № 1250/2015г. на ДСИ – Варна, по което ищецът е взискател.

С определение № 1733/06.06.2017г. производството по делото е спряно, до приключване на производството по въззивна жалба срещу решение № 76/27.01.2017г. по т. д № 1502/2015г. на ВОС, с което е открито производство по несъстоятелност на длъжника на ищеца Д.Р.Я. - „ Варна Про“ АД, дружеството е обявено в несъстоятелност, дейността му е прекратена и е постановена обща възбрана и запор върху имуществото му, включващо и дяловете му в „Консорциум Варна Про Енерджи“ООД - гр. Варна. С постановяването на определение № 640/08.11.2017г. по т. д. № 2084/2017г. по описа на ВКС, ТК, ІІ – ро т.о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 114/26.05.2017г. на Апелативен съд – Варна, е окончателно стабилизирано решение № 76/27.1.2017г. по т. д № 1502/2015г. на ВОС, с което е открито производство по несъстоятелност на длъжника „ Варна Про“ АД.

Правният интерес от търсената с иска защита е положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните за всички искове, независимо от общото процесуално правило, че при всеки конститутивен иск правният интерес се презумира със самото предписание на закона, че потестативното право, произтичащо от твърдения в исковата молба фактически състав може да се упражни чрез предявяването му срещу ответника. Разбирането за относимостта на правния интерес, като процесуална предпоставка за всички искове, следва от общото съображение, че правораздавателната дейност трябва да се използва само когато това е наистина необходимо за целения от страната правен резултат.

При предявен констутивен иск по чл. 517, ал. 3 ТЗ правният интерес произтича от възможността кредиторът да насочи индивидуалното си принудително изпълнение върху ликвидационния дял на длъжника след успешно провеждане на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 1 ТЗ, респ. по силата на закона, с откриване на производство по несъстоятелност се спира изпълнителното производство срещу имуществото, което е част от масата на несъстоятелността. От този момент кредиторите не разполагат с допустима възможност за индивидуални изпълнителни действия, а имуществото на длъжника може да се осребри единствено в рамките на несъстоятелността, чрез универсално принудително изпълнение. Част от същото е и осребряването на притежаваните от длъжника дялове в други дружества чрез специалния способ, предвиден в чл. 718, ал. 2 ТЗ. За да се удовлетворят ищецът и останалите кредитори, в рамките на несъстоятелността, чрез универсално принудително изпълнение, от сумата, получена от осребряването на притежавания от длъжника дружествен дял в ответното дружество, е излишно провеждане на производство за прекратяване на ответното дружество и обявяването му в ликвидация именно поради предвидения специален способ за осребряване в чл. 718, ал. 2 ТЗ.

Следователно, със стабилизиране на решението за откриване на производство по несъстоятелност искът по чл. 517, ал. 3 ГПК е лишен от правен интерес.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че в конкретния казус, при преценката за правен интерес следва да бъде съобразено, като релевантен факт, постановеното с решение № 76/27.01.2017г. по т. д № 1502/2015г. на ВОС, спиране на производството по несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 1, предл. 1 ТЗ, поради липса на имущество за покриване на началните разноски. Спирането на производството по несъстоятелността е неосносимо към произтичащата от закона невъзможност за индивидуално принудително изпълнение във висящо изпълнително производство, в резултат на откриване на производство по несъстоятелност на длъжника.

Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции за недопустимост на иска, съставът на въззивния съд намира, че обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3695/17.11.2017г. по т. д. № 503/2017г. по описа на Варненски окръжен съд.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.