О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№     78 / 11.02.                                       2019 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на единадесети февруари                                                    година 2019

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                             М.Недева

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 37 по описа  на Варненския апелативен съд за 2019г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.

          Образувано е по подадена частна жалба от А.К., гражданин на Република Украйна, роден на ***г. в Казахстан, с Личен номер ***, паспорт № ЕR ****.  против разпореждане № 409/09.11.2018г. на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. № 43/2018г., с което производството по делото е спряно до приключване на т.д. № 2832/2017г. на ВКС. По съображения, изложени в жалбата и свеждащи се до това, че не са налице условията за спиране на делото по реда на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, тъй като соченият законов текст не обхваща хипотезата в която обуславящото дело ще е от значение за допустимостта на обусловеното дело, т.е. – неговото наличие ще съставлява абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по делото, чието спиране се иска, моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно.

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата се явява основателна, по следните съображения :

          Производството по т.д. № 43/2018г. на Силистренския окръжен съд е образувано по подадена искова молба от „Амвор шипинг енд трейдинг“ ООД, ЕИК 103581686  / в несъст./, гр.Дулово против А.К., украински гражданин с правно основание чл.694 ал.1 т.1 ТЗ за приемане за установено между страните, че не съществуват вземания на ответника К. за сумата от 34 000лв и същият не е кредитор за такова вземане на основание предоставени допълнителни парични вноски на дружеството.

          В производството по т.д. № 2832/2017г. на ВКС  е допусната до разглеждане молба за отмяна на влязло в сила решение № 36 от 14.03.2016г. по т.д. № 18/2016г. по описа на СсОС, с което е открито производство по несъстоятелност на „Амвор шипинг енд трейдинг“ ООД, дружеството е обявено в несъстоятелност и производството е спряно за срок от една година.

          Правният интерес от предявяване и поддържане на иска по чл.694 ТЗ е налице единствено в открито производство по несъстоятелност. При отмяна на решението по чл.632 ал.1 от ТЗ този правен интерес би отпаднал.

          Тази връзка между делата обаче не е връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Съгласно посочения текст съдът спира делото, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което има преюдициално значение за правилното решаване на спора по същество, но не и когато то ще е от значение за допустимостта на това производство, т.е. неговото наличие ще съставлява абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по делото, чието спиране се иска. Преюдициална връзка е налице, когато правоотношението по едното дело обуславя или е част от състава на правоотношението по другото дело. Преюдициалната връзка може да касае както фактическия състав на предявеното спорно право от ищеца, така и този на насрещните защитни възражения на ответника. Висящото производство по несъстоятелност не е в преюдициална връзка с претенцията по чл.694 ТЗ, тъй като по никакъв начин не обуславя изхода от материално правния спор за съществуването на конкретни облигационни права на трето лице спрямо длъжника. Липсата на каквато и да е обусловеност по съществото на спора, обуславя и липса на предпоставките за приложимост на  чл.229 ал.1 т.4 ГПК.

          По изложените съображения обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен.

          Водим от горното, съдът

 

О   П   Р   Е   Д    Е   Л    И  :

 

          ОТМЕНЯ разпореждане № 409/09.11.2018г. на Силистренския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по т.д. № 43/18г., с което производството по делото е спряно до приключване на т.д. № 2832/2017г. на ВКС.

          ВРЪЩА делото на Силистренския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

          Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                 ЧЛЕНОВЕ :