РЕШЕНИЕ№266

 

гр. Варна,  02.11.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, втори състав, на тринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                                   ДАРИНА МАРКОВА     

секретар Е.Т.                          

като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в. т. д. 370/2015, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК и е образувано по ДВЕ въззивни жалби:

І. Въззивна жалба от В.И.В. ***, чрез адв. А.Д. ***, против решение № 245 от 26.03.2015 г., постановено по т. д. № 2412/2012 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която претенцията на въззивника е отхвърлена за разликата над 24 031.20 лв. до 25 815 лв., т. е. за сумата от 1 783.80 лв., представляваща част от длъжимата му като акционер печалба на „АВТОБРИЗ ИНВЕСТ” АД – гр. Варна за 2006г., ведно със законната лихва върху тази разлика, както и за присъждане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва до датата на подаване на исковата молба за разликата над 7 499.61 лв. до 15 471.55 лв., т. е. за сумата от 7 971.94 лв. и за периода от 29.09.2007 г. до – 26.09.2009 г., като неоснователни. С излагане на аргументи за неправилност на решението в оспорените части и в частност, че съдът е приел, че не се дължи сумата от 1 783.80 лв., тъй като представлява дължим данък върху полагащият се дивидент и следва да се приспадне, жалбоподателят моли за отмяната на решението и постановяване на ново, с което да се уважи претенцията изцяло.

В писмен отговор на жалбата въззиваемото „АВТОБРИЗ ИНВЕСТ” АД – гр. Варна, моли за потвърждаване на решението в обжалваната част като правилно. Претендира разноски.

 

ІІ. Въззивна жалба от „АВТОБРИЗ ИНВЕСТ” АД – гр. Варна, против същото решение № 245 от 26.03.2015 г. по т. д. № 2412/2012 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която въззивното дружество е осъдено да заплати на В.И.В. сумата 24 031.20 лв., представляваща дължима на ищеца, в качеството му акционер, част от печалбата на дружеството за 2006 г., подлежаща на разпределение като дивидент по решение на ОС на акционерите от 29.06.2007 г., на основание чл. 181, ал. 1, пр. 2 от ТЗ във вр. с чл. 247а ТЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.09.2012 г., до окончателно погасяване на задължението, както и сумата 7 499.61 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от 24 031.20 лв. за периода от 27.09.2009 г. до 26.09.2012 г., на основание чл. 86 от ЗЗД, както и сумата 1 673.05 лв., представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Основното оплакване в жалбата е, че съдът неправилно е приел, че вземането по главния иск се погасява с общата 5-годишна давност, а не с кратката – 3-годишна, като периодично плащане, на осн. чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Жалбоподателят моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на претенцията. Претендира  разноски и за двете инстанции.

Постъпил е отговор от В.В., чрез адв. Д., в който моли за потвърждаване на решението, като счита същото за правилно.

Въззивните жалби са подадени в срок, от процесуално легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, съдът съобрази следното:

Ищецът В.В. се легитимира като акционер на „АВТОБРИЗ ИНВЕСТ” АД, въз основа на притежаваните от него 6460 бр. поименни акции, придобити на 14.04.2004 г. чрез прехвърляне (с джиро) на временни удостоверения: № 96-1-0033-0003; № 98-1-0033-00103; № 96-1-0006-0150; № 98-1-0006-05645; № 96-1-0030-0005, № 98-1-0030-00172, № 96-1-0029-0010 и № 98-1-0029-00372.

Доколкото ищецът твърди, че не разполага с оригиналите на временните удостоверения, тъй като след придобиването им ги е предал в ответното дружество, за да бъде вписан в книгата на акционерите, но същите не са му върнати до настоящия момент, е инициирал охранително производство по чл. 560 и сл. от ГПК, предмет на гр. д. № 1537/2013 г. по описа на ВРС, VIII състав, за обезсилване на временните удостоверения по чл. 167 от ТЗ, по които „АВТОБРИЗ ИНВЕСТ” АД се явява „платец” по смисъла на чл. 562, ал. 1, т. 3 от ТЗ. С решение № 1893 от 08.04.2014 г. на Варненския районен съд, постановено по гр. д. № 1537/2013 г. /влязло в сила от деня на постановяването му, тъй като не подлежи на обжалване – чл. 537, ал. 1 вр. чл. 296, т. 1 от ГПК/ временните удостоверения № 96-1-0033-0003; № 98-1-0033-00103; № 96-1-0006-0150; № 98-1-0006-05645; № 96-1-0030-0005, № 98-1-0030-00172, № 96-1-0029-0010 и № 98-1-0029-00372, са обезсилени на осн. чл. 560 от ГПК.

Видно от представени по делото списъци на акционерите от проведени ОСА на 30.06.2008г., на 30.08.2004 г., на 04.07.2012 г., ищецът В. е посочен като акционер с 6460 бр. акции.

Между страните не се спори, че на 29.06.2007 г. на Общо събрание на акционерите (ОСА) на „АВТОБРИЗ ИНВЕСТ” АД е взето решение за разпределяне на част от печалбата за 2006 г. като дивидент, а именно сума в размер на 602 000 лв. Съгласно чл. 247а от ТЗ дружеството е длъжно да изплати на акционерите гласувания от общото събрание дивидент в срок три месеца от провеждането му, освен ако в устава е предвиден по-дълъг срок. Или изплащането е следвало да бъде осъществено в срок до 29.09.2007 г.  

Съгласно приетата ССчЕ размерът на печалбата на дружеството към 31.12.2006 г. /изтичането на финансовата година/ е в размер на 1 919 748.46 лв., като от нея сумата от 602 572 лв. е предвидена от ОСА за разпределяне като дивидент. Дължимият на ищеца дивидент върху така определената основа, съобразно дяловото му участие в капитала на дружеството и представляващо 4.288284 % съставлява сума в размер на 25 840 лв. /брутен размер/, респ. 24 031.20 лв. /нетен размер, т. е. след приспадане на дължимия данък от 7 % съгласно чл. 38 ЗДДФЛ/. Експертът установява, че видно от счетоводните сметки на дружеството, така определеният в полза на ищеца дивидент не му е изплатен. По отношение на мораторната лихва, изчислена от вещото лице върху нетния размер от 24 031.20 лв., се посочва, че за периода от 29.09.2007 г. до 26.09.2012 г. същата представлява сума от 14 416.02 лв., а за периода от 29.09.2007 г. до 26.09.2009 г. в размер на 6 916.41 лв. Ако мораторната лихва за забава бъде изчислена върху брутния размер на вземането за дивидент, т. е. върху сума от 25 840 лв., тогава за периода от 29.09.2007 г. до 26.09.2012 г. същата съставлява сума в размер на 15 501.10 лв., а за периода от 29.09.2007 г. до 26.09.2009 г. – в размер на 7 436.98 лв. В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че за периода от 26.09.2009 г. – 26.09.2012 г. върху дължимата главница в нетен размер от 24 031.20 лв., лихвата е в размер на 7 499.61 лв.

Правни изводи:

Предявен е иск по по чл. 181, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 247а от ТЗ.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

За да може да се трансформира в конкретно право на дивидент (облигационно изискуемо и ликвидно вземане към дружеството), следва да се реализира фактическия състав, с чието възникване законът свързва пораждането на това вземане. Първата предпоставка е изтичането на финансовата година, като според § 2 от ДР на ЗСч отчетен период по смисъла на закона се разбира 1 календарна година. Втората предпоставка е приемането на годишния счетоводен отчет, заверен от дипломиран експерт-счетоводител, а третата - решението на ОСА за разпределение на реализираната балансова печалба. Със завършването му абстрактното право за получаване на дивидент е превърнато в ликвидно и изискуемо вземане в полза на акционера към капиталовото търговско дружество.

С постановяване на решението от Варненския районен съд по чл. 565 от ГПК, ценните книги се считат обезсилени (без правно действие). Молителят осъществява правата си по тях въз основа на решението за обезсилване – чл. 566 от ГПК. То е сурогат на ценните книги. В този смисъл, както и предвид останалите писмени доказателства, а именно списъците от проведени ОСА от 30.06.2008г., от 30.08.2004 г., от 04.07.2012 г. (удостоверени с подписите на председателя и секретаря) и в които е отразено, че ищецът е акционер с 6460 бр. акции, следва да се приеме, че В.В. е удостоверил качеството си на акционер в ответното дружество.

Не е спорно, че на 29.06.2007 г. е проведено ОСА, на което е взето решение за разпределяне на сумата от 602 000 лв. като дивидент.

Не се установи да е изплатен на ищеца припадащия се дял от дивидента, предназначен за разпределение.

По въпроса за данъка:

Съгласно чл. 65, ал. 2 ЗДДФЛ данъкът по чл. 46 от с. з. за доходите по чл. 38, ал. 2 се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент.

Настоящият съдебен състав намира, че може да се присъди както брутната сума на дължимия дивидент /25 840 лв./, така и остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък /24 031.20 лв./, като решението следва ясно да посочва дали се присъжда брутната сума (включваща и дължимия данък) или се присъжда остатъкът (след приспадане от брутната сума на дължимия данък върху общия доход). Ако се присъди брутната сума, дължимият данък ще се изплати от събраните суми в изпълнителното производство (по аналогия от приетото разрешение в Решение № 166 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 220/2009 г., III г. о.).

С оглед наличието на всички изискуеми предпоставки от установения фактически състав, искът е основателен до размер на 24 031.20 лв.

Направеното правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност досежно главния иск е неоснователно. Според решение № 14 от 10.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 667/2010 г., II т.о. облигационното вземане за разпределен дивидент се погасява с изтичането на общия петгодишен давностен срок. Следователно искът за главницата не е погасен по давност, тъй като от момента на изискуемост на вземането – 29.09.2007 г. до датата на предявяване на иска – 26.09.2012 г. не е изтекъл 5-годишния давностен срок.

Досежно начислената мораторна лихва, възражението за изтекла погасителна давност е частично основателно. Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД вземането за лихва се погасява в 3-годишен срок, респ. искът досежно периода от 29.09.2007 г. – 26.09.2009 г., т. е. за период до три години преди предявяване на иска /26.09.2012 г./ следва да се счита за погасен по давност. Съответно за периода от 26.09.2009 г. – 26.09.2012 г. претенцията е основателна, като искът по чл. 86 от ЗЗД следва да се уважи за сумата от 7 499.61 лв., изчислена върху дължимата главница в нетен размер от 24 031.20 лв. /с оглед уточнението на в. л. в открито с. з./.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция, с тези на Варненския окръжен съд, постановеното първоинстанционно решение следва да се потвърди изцяло.

С оглед неоснователността на двете въззивни жалби, разноски за въззивното производство не следва да се присъждат на никоя от страните.

Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 245 от 26.03.2015 г., постановено по т. д. № 2412/2012 г. на Варненския окръжен съд в обжалваната част.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационнен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                 

                                                                                 2.