Р Е Ш Е Н И Е № 198

 

Гр.Варна, 02.08. 2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на шести юли, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ Д.

ДАРИНА МАРКОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия Ж.Д. в.т.д. 370 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.No-6915/09.03.2016 година от Й.М.С. И М.Ц.Ц., чрез процесуалния си представител срещу решение No-133/19.02.2016 година, постановено по гр.д.539  по описа за 2015 година на Окръжен съд Добрич, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете срещу ЗК „УНИКА” АД, ЕИК-040451865 за заплащане на сумата за разликата над 66667 лева до предявения размер от 100 000 лева за всеки един от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на E М Ц., причинена от ПТП на 16.08.2011 година от А.Ч.Ч., при управление на л.а. „Мазда 323 F” с ДКNo-А 1965 КК по силата на валидна застраховка „Гражданска отговорност”, на осн. чл.226 КЗ, както и в частта, с която е отхвърлен иска на Й.С. срещу ЗК „УНИКА” АД, ЕИК-040451865 за заплащане на сумата за разликата над 1430.67 лева до предявения размер от 2146 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди.

Твърди се във въззивната жалба, че размерът на обезщетението не е съобразен с претърпените болки и страдания. Не е отчел факта, че в резултат на това събитие се е утежнило здравословното състояние на ищците като ищцата С. е получила и тежко психическо заболяване. Неправилно е приложен материалния закон, което нарушение е довело до несъответствие на присъденото обезщетение с целения резултат.

Неправилни и незаконосъобразни са и изводите на съда относно процентът на съпричиняване. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявения иск в пълен размер, като присъди и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна ЗК „УНИКА” АД е представила писмен отговор, с който моли да се потвърди решението, в обжалваната му част и да се присъдят направени съдебно-деловодни разноски.

В осъдителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба ищците Й.М.С. и М.Ц.Ц. излагат, че на 16.08.2011 година около 21 часа по главен път Бургас-Варна, на около 380 метра след отклонението за пясъчна кариера „Родни балкани” по посока гр.Варна преди с. Приселци настъпва пътно-транспортно произшествие, при което А.Ч. ***, при управление на лек автомобил „Мазда”, модел „323 F”с ДКNo-А1695 КК нарушил правилата за движение –юл.20, ал.2 ЗДвП и блъснал велосипедиста Е М Ц.. След удара велосипедиста изпаднал в кома и въпреки усилията на действията на лекарите на 06.09.2011 година той починал. За виновно причиненото ПТП срещу деликвента е образувано наказателно производство като с присъда No-13/13.02.2013 година по НОХД No-750/2012 година Варненски окръжен съд признава подсъдимият А.Ч. за виновен за това, че нарушил правилата за движение по пътищата –чл.20, ал.2, изр.първо ЗДвП и с това по непредпазливост причинил смъртта на Е Ц., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”В” НК, вр.чл.54 НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изтърпяването, на което, на основание чл.66, ал.1 НК отлага с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата е влязла в законна сила на 22.12.2014 година. Към момента на произшествието има валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за периода 01.12.2010 година – 30.11.2011 година, обективиран в застрахователна полица No-05-5-1000641016J на ЗК „Уника” АД. Ищците са родители на E Ц., като неочакваната смърт е огромен психологически шок. Приживе между всеки от родителите и E са били налице топли и сърдечни отношения, родителите са разчитали на моралната и финансова подкрепа на сина си, независимо, че не са живели в едно домакинство, като между тях са съществували отношения на обич, привързаност, разбирателство и взаимопомощ. В резултат на тази смърт се влошава здравословното състояние на двамата, налице е социално отдръпване, нанесени са необратими психологически травми. 

 Моли се съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати сумата от по 100 000 лева на всекие един от ищците, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, на осн. чл.226 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.08.2011 година до окончателното изплащане на задължението, а на Й.С. и сумата от 2146 лева, обезщетение за нанесени имуществени вреди, ведно с обезщетение за забава, както и заплащане на направените съдебно-деловодни разноски. С последваща молба искът за обезщетение за забава се претендира от датата 02.04.2012 година до кончателното изплащане на задължението. В о.с.з. на 27.10.2015 година уточнява, че размерът от по 100 000 лева претендира при отчитане на процент съпричиняване в размер на 1/3 , като обезщетението, което се претендира е в размер на 150 000 лева, но при формиране на исковата сума от 100 000 лева, същата е намалена с 50 000 лева поради процента съпричиняване.

Ответникът ЗК „Уника” АД в писмения си отговор оспорва исковете по основание и размер, като твърди, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като същият, при управление на велосипед в тъмната част на денонощието се е движил на първо място по средата на пътното платно, в нарушение на разпоредбата на чл.15, ал.5 ЗДвП, която изисква при липса на специално предназначена за водачите на велосипеди пътна лента или алея, същите да използуват за движение разположения отдясно по посоката на движението им пътен банкет, ако той е годен за това и ако не пречи на другите участници в движението. На второ място пострадалия е допуснал нарушение и на чл.79 т.3 във вр. с чл.72 ЗДвП, тъй като липсват устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата, а отделно е налице управление на велосипеда с алкохол 0.74%. Обективният характер на съпричиняването е признат от ППВС 17/63. С оглед горното счита размера на претендираното обезщетение за прекомерен и некореспондиращ с претърпените болки и страдания. Оспорват се исковете за обезщетение, като погасени по давност, тъй като са изминали повече от три години от датата на събитието. Оспорват се исковете за обезщетение за имуществени вреди, тъй като не е налице реална загуба на доход, доколкото претендираните такива не са извършени.

Моли съда да постанови решение, с което отхвърли исковете и присъди направените разноски. 

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представената застрахователна полица /л.38/ е видно, че е налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” със ЗК „Уника” АД.

От приложеното като доказателство решение по НОХД 750/12 година по описа на ВОС се установява, че А.Ч. е признат за виновен за това, че нарушил правилата за движение по пътищата –чл.20, ал.2, изр.първо ЗДвП и с това по непредпазливост причинил смъртта на Е Ц., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”В” НК, вр.чл.54 НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изтърпяването, на което, на основание чл.66, ал.1 НК отлага с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата е влязла в законна сила на 22.12.2014 година.

Липсва спор между страните, а и се установява от представеното удостверение /л.37/, че ищците са родители на починалия Е М Ц..

Приложени са вносна бележка от 29.08.11г. за закупуване на заключваща планка за дистален фемур на Е.Ц. за сумата в размер на 1390лв; талон за платена такса в полза на МБАЛ Света Анна-Варна АД , ведно с касов бон, за сумата от 48лв за потребителска такса и фактура №16/08.09.11г. за заплатена сума от 708лв. за траурна услуга / л.39 – 41/.

Видно от приложен по делото протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №1304/13.09.11г., в изпратената за изследване проба кръв, взета от E М Ц. се доказва етилов алкохол в количество 0,74 промила.

От заключението по назначената СПЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че към момента ищ.С. е с разстройство в адаптацията –протрахирана депресивна реакция. Това е състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, които възникват в периода на адаптация към последицата от стресогенно жизнено събитие. Клиничната картина се владее от депресивно настроение, безпокойство, чувство на невъзможност за справяне със създадената ситуация и планиране на бъдещето. Възрастта и липсата на медикаментозно и психологично лечение ще хронифицират психичните проблеми, като се диагностицира начална симптоматика на Посттравматично стресово разстройство. Причина за това разстройство е остра психотравма, а именно смъртта на сина й.

Съгласно заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, кредитирано от съда, се установява, че  в резултат на ПТП е получил счупване на черепа в областта на дясна задна, черепна ямка, контузионни огнища в главен мозък-ляв Амониев рог, мозъчния ствол, тежък оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните полукълба в големия тилен отвор, кръвоизлив по меките мозъчни обвивки, двустранна абсцедираща хипостатична бронхопневмония, оток на бели дробове, емфизем, състояние след оперативно лечение-лапаратомия по повод разкъсване на слезката и оперативното и отстраняване, състояние след разкъсване на юерен дроб, тънко черво и чреводържател, диафрагма, счупване на 4-9 леви ребра, счупване на двете бедрени кости, венозен застой във вътрешните органи, разкъсно-контузни рани по дясна подбедрица и ляво бедро, кръвонасядания по меките черепни обвивки, долните крайници, ожулвания по левия горен крайник.

Причина за смъртта на E Ц. е развила се двустранна абсцедираща бронхопневмония, в причинно-следствена връзка с продължителното залежаване в резултат от тежката комбинирана травма – глава, гърди, корем, долни крайници. Налице е пряка причинно-следствена връзка между тежките травматични увреждания и настъпилия смъртен изход. Направените разходи за закупуване на заключваща планка за бедрена кост и потребителска такса са във връзка с установените увреждания. Заключава, че от изследваната приживе кръвна проба на Е.Ц. е установена концентрация на етилов алкохол 0,74 промила, което съответства на лека степен на алкохолно повлияване, при която са налице леки нарушения в координацията на движението, нарушения в преценката на собствените постъпки, в адекватната преценка на околната действителност Вещото лице сочи, че установените по медиц.документация заболявания на ищ.Ц. са с хроничен ход и нямат връзка с ПТП.

 От заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза , кредитирано изцяло от съда, се установява, че таксата за престоя на Е.Ц. в болницата  е платена в брой на 07.09.11г. В с.з. заявява , че разхода от 1390лв също е направен, като сумата е влязла по сметка на продавача. Заявява, че не са представени счетов.документи за проверка на заплащането на сумата от 708лв по фактура №16, предвид последвалото прехвърляне на фирмата и невъзможност за осъществяване на контакт с правоприемника.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.Женя Цветкова / снаха на ищците/ и Силва Цветкова / дъщеря на ищците/, които показания съдът кредитира, въпреки близките роднински връзки, тъй като същите са вътрешно непротиворечиви, дадени в резултат на непосредствени впечатления и не противоречат на други доказателства.

От същите се установява, че двамата ищци са разведени, като Й. ***, Силистренско, а М. ***, като от две години живее във Варна. E живеел в с.Близнаци, като е работил като строителен работник, когато е настъпила злополуката е работил в с.Приселци. Преди да се премести във Варна М. *** заедно с E, който се е грижил за него. E се виждал с майка си когато е имал свободно време, както и когато се е налагало да помага на село. Смъртта преживели тежко , Й. е с исхемична болест на сърцето и във всеки един разговор вметва името на сина си, пита се как точно е станало и защо никой не е успял да помогне в болницата, М. в първоначалните месеци го е приел като самообвинение, отказвал храна.

От заключението по изслушаната САТЕ, кредитирано изцяло от съда, се установява, че на 16.08.11г. около 21ч. л.а. Мазда 323 с рег.№ А 1695 КК, управляван от Ат.Ч., движещ се по първокласен път в посока Бургас-Варна, на 380 метра след разклона за пясъчна кариера Родни Балкани , реализира ПТП с колело, управлявано от Е.Ц.. Сочи, че ПТП е настъпило в условията на предприета маневра за изпреварване на застигнат автомобил от процесния, при която непосредствено при застигане средата на изпреварвания автомобил е настъпило ПТП с колоездача, движещ се в насрещната лента за движение в посока, обратна на посоката на движение на процесния автомобил. Дава заключение, че велосипеда е предприел пресичане на пътното платно отдясно на ляво спрямо посоката на движение на процесния автомобил, като ударът е настъпил между предната част на велосипеда и предната дясна част на автомобила, в частта на десния му фар. Заключава, че мястото на съприкосновение между двете ППС е било на 2,7 метра вдясно от левия край на лява пътна лента. Сочи, че велосипедиста се е движел в ляво от осевата линия спрямо посоката на движение на автомобила на около 1-1,5 метра, в лентата за насрещно движение за последния, като ударът е настъпил в  лентата за движение на велосипедиста в посока Бургас. Дава заключение, че видимостта на велосипедиста е била отлична с оглед правия участък и ниската скорост на движение на ППС тип колело, като той е възприемал движещият се лекотоварен автомобил, но не е имал видимост спрямо намиращите се зад него други ППС. Счита, че произшествието за велосипедиста е било предотвратимо при движение непосредствено при десния банкет или част от пътната лента и използване на светлоотразителни и осветителни елементи. Излага, че велосипедиста е разполагал с монтирани светлоотразителни елементи единствено в конструкцията на педалите, с размери на отразителната повърхност 6 см., като липсва монтиран насрещен такъв елемент при кормилната основа.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.226 КЗ.

Произшествието е настъпило по време на действието на КЗ/отм./, поради което и искът намира своето правно основание в чл.226 КЗ /отм./, съобразно който увреденият може да иска обезщетение пряко от застрахователя. В тежест на ищцовата страна е да установи настъпилото ПТП, наличието на вреда, причинно следствена връзка между събитието и вредата, както и в случая когато се ангажира отговорността на застрахователя наличието на застраховка „Гражданска отговорност”.  

Отговорността на застрахователя, при застраховка "Гражданска отговорност" възниква по силата на сключения договор, при настъпило застрахователно събитие.

Предмет на въззивното производство е размерът на обезщетението, като между страните е налице влязло в сила решение, с което искът е уважен относно сумата от 66667 лева, поради което със сила на пресъдено нещо е разрешено наличието на предпоставките, а именно настъпилото ПТП, наличието на вреда, причинно следствена връзка между събитието и вредата, както и в случая когато се ангажира отговорността на застрахователя наличието на застраховка „Гражданска отговорност”.  

Фактът на наличието на валидно застрахователно правоотношение не се оспорва между страните, а и се установява от представената полица. Налице е и влязла в сила присъда, която има за гражданския съд задължителна сила по въпросите, разрешени с присъдата – относно дееца, деянието, противоправността и вината, поради което и на основание чл.300 ГПК не могат да бъдат пререшавани. Гореизложеното обуславя извода, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя, поради което съдът намира искът за доказан по основание.

При определяне размера съдът намира, че следва да изходи от общия принцип за справедливост, като съобрази както настъпилата вреда, така и влиянието, което същата е оказала върху емоционалното състояние на ищеца.

Не се оспорва от ответника, а и от представеното с исковата молба удостоверение за наследници се установява по несъмнен начин, че ищците са родители на загиналият при описаното пътно-транспортно произшествие велосипедист.

От свидетелските показания се установява, че смъртта е причинила значителни душевни болки, страдания, притеснения на двамата родители, като всеки е преживял трагедията по свой начин-М. се затворил, не приемал храна, самообвинявал се, а Й. с усложнения на болестта и с хронифицирани психични проблеми, които се диагностицират като начална симптоматика на Посттравматично стресово разстройство. Налице е пряка причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца неимуществени вреди и процесното ПТП.  Преценката за размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД се извършва по справедливост и вътрешно убеждение за всеки отделен случай в зависимост от характера и степента на конкретното субективно увреждане като от съществено значение са възрастта на ищците и на пострадалия, отношенията между тях като близост, привързаност, доверие, наличието и степента на емоционална, икономическа, психическа и др. зависимост на ищеца от пострадалата. Следва да се преценят последиците от загубата с оглед на личния живот на ищеца, наличието на други източници на морална опора и подкрепа като собствено семейство, съпруга, деца, близки роднини. Починалият е бил в трудоспособна възраст, като са налице близки отношения между сина и родителите му, основани на обич, привързаност, подкрепа и взаимопомощ. Ищецът М.Ц. е понесъл тежко загубата - затворил се, отказвал храна, самообвинявал се. С пострадалият е имало период, в който са живеели в едно домакинство и е разчитал на помощта на пострадалия. Същото се отнася и за ищцата Й.С., която е разчитала на помощта на сина си и на неговата морална подкрепа и помощ, като съдът намира, че сумата от 100 000 лева би репарирала причинените вреди. Съдът съобразява и разпоредбата на § 27, ал. 2 от ПЗР на КЗ, според която след 01.01.2010 г. и към датата на увреждането по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите минималните застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие при едно пострадало лице са до размер на 1 000 000 лв. /един милион лева/, както и обстоятелството, че Й. и починалия не живеят в едно домакинство, разделени са от дълъг период от време, а по отношение на ищеца Ц. за него се полагат грижи и от други членове на семейството. 

Гореизложеното обуславя извода, че са доказани претърпени вреди до размера от 100 000 лева.

Наведеното оплакване касае наличието на съпричиняване от страна на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат, като наличието или не на съпричиняване ще определи и размера на обезщетението.

Налице е съпричиняване, изразяващо се движение без светлоотразителен сигнал в предната част на велосипеда, без светлоотразителна жилетка лично за водача и при движение към средата на пътното платно, а не възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, които представляват нарушение на задължението по чл.79, ал.1, т.3 и чл.80 ЗДвП.

Нарушението на разпоредбите е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат защото както е отбелязало вещото лице произшествието за велосипедиста е било предотвратимо при движение непосредствено при десния банкет или част от пътната лента и използване на светлоотразителни и осветителни елементи, поради което съдът приема за доказано направеното възражение за съпричиняване като определя приноса в размер на 1/3.  

Поради така определения процент съпричиняване обезщетението следва да се определи до размера от 66667 лева, а искът отхвърлен за разликата над 66667 лева до предявения размер от 100 000 лева.     

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Варненски окръжен съд следва да бъде потвърдено, в обжалваната част.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора ищците Й.С. и М.Ц. следва да бъдат осъдени да заплатят на ЗК ”Уника” сумата от по 3530 лева.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение No-133/19.02.2016 година, постановено по гр.д.539  по описа за 2015 година на Окръжен съд Добрич, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на Й.М.С. И М.Ц.Ц. срещу ЗК „УНИКА” АД, ЕИК-040451865 за заплащане на сумата за разликата над 66667 лева до предявения размер от 100 000 лева за всеки един от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на E М Ц., причинена от ПТП на 16.08.2011 година от А.Ч.Ч., при управление на л.а. „Мазда 323 F” с ДКNo-А 1965 КК по силата на валидна застраховка „Гражданска отговорност”, на осн. чл.226 КЗ, както и в частта, с която е отхвърлен иска на Й.С. срещу ЗК „УНИКА” АД, ЕИК-040451865 за заплащане на сумата за разликата над 1430.67 лева до предявения размер от 2146 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди.

ОСЪЖДА Й.М.С. И М.Ц.Ц. да заплатят на ЗК „УНИКА” АД, ЕИК-040451865 сумата от по 3530 лева, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: