Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 225

Гр.Варна, 21.10.2019г.

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

Варненският апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

При участието на секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдията Радослав Славов в.търг.дело № 370 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Постъпила е жалба от ЕТ „Сириус-57-Т.Д.”, ЕИК040070490 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Жеравна”, № 7, представлявано от Т.К.Д. - ищец по т.д. № 13/2017год. по описа на ОС-Шумен, срещу постановеното решение по делото с № 11/11.01.2019год., с което  съдът е : Оставил без уважение молба с вх. № 711/07.02.2019 г., с правно основание чл. 247 от ГПК на от ЕТ „Сириус-57-Т.Д.”, ЕИК040070490 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Жеравна”, № 7, представлявано от Т.К.Д. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 60 от 12.06.2018 г., постановено по т.д. № 13/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен и е Оставил без уважение молба с вх. № 712/07.02.2019 г., с правно основание чл. 251 от ГПК от ЕТ „Сириус-57-Т.Д.”, ЕИК040070490 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Жеравна”, № 7, представлявано от Т.К.Д. за тълкуване на Решение № 60 от 12.06.2018 г., постановено по т.д. № 13/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен.

Счита решението за неправилно, поради следните съображения: Относно жалбата срещу решението в частта му с която се е произнесъл по молбата по чл.247 ГПК:

Счита, че съдът е допуснал грешка в начина на приложение на института на солидарната отговорност и погрешно е изчислил припадащата се на всеки от длъжниците част от общия размер на дълга който е сумата от 82 145,64лв. При общ брой на длъжниците-5, следва да се приеме за установено, че ищецът-въззивник не дължи сумата от 65 716,51лв., представляваща разликата над 16 429,13лв. до пълния претендиран размер от 82 145,64лв. За това счита, че коректната сума, която следва да се посочи в диспозитива на решението не е сумата от 4 107,28лв., а сумата от 16 429,13лв. Счита също, че отхвърлителната част на диспозитива е неправилен.

Относно жалбата срещу решението в частта му с която се е произнесъл по молбата по чл.251ГПК:

Излага, че в обжалваната част от решението съдът е препратил към мотивите на решението по същество. Изразява становище, че съдът е следвало да посочи собствени мотиви към молбата по чл.251 ГПК, като счита, че такива липсват в постановения съдебен акт.

С жалбата се иска решението да бъде отменено и постановено друго,  с което молбите по чл.247 и 252 ГПК  да бъде уважени, или делото върнато на първоинстанционния съд с дадени указания.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

Насрещната страна „ЕКОМЕС-2010“ЕООД, чрез писмен отговор на процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна, по изложени съображения.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

         Предмет на настоящето производство е съдебен акт, постановен в производство по чл.247 и чл.251 от ГПК.

Производството пред ШОС е било образувано по искова молба уточнена с молба рег. № 15329/11.11.2016 г. на ШРС от ЕТ „Сириус-57-Т.Д.”, ЕИК 040070490 със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от Т.К.Д. против О Й Н, ЕГН ********** К И А, ЕГН **********, „Екомес 2010” ЕООД, ЕИК 201330152 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, представлявано от управителя О Й Н и ЕТ „Веника – Кирил Ангелов” ЕИК 127505063 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Генерал Тошев”, № 1, вх.2, ет.3, ап.28, представлявано от К И А, с която ищецът претендира да бъде установено по отношение на ответниците, че той не дължи сумата 65 716.51 лв., представляваща разликата над 16 429.13 лв. до пълният претендиран от взискателя по изп. д. № 20157750400117 по описа на ЧСИ Ясен Бойчев размер на дълга от 82 145.64 лв.

С Определение № 214 от 24.07.2017 г., ШОС е прекратил производството по делото относно предявения от ЕТ „Сириус-57-Т.Д.”, ЕИК 040070490, представлявано от Т.К.Д., против О Й Н,  К И А и ЕТ „Веника – Кирил Ангелов” ЕИК 127 505063 представлявано от К И А, поради недопустимост.

С оглед на това предмет на производството по делото е бил размера на регресното задължение на ищеца, в качеството му на един от солидарните длъжници, към този от тях-„Екомес 2010“ЕООД, който изцяло е удовлетворил кредитора. Предявения отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.

С постановеното решение по делото, съдът частично е уважил иска, като е признал за установено в отношенията между страните, че ЕТ „Сириус-57-Т.Д.”, ЕИК 040070490, представлявано от Т.К.Д. не дължи на „Екомес 2010” ЕООД, ЕИК 201330152, представлявано от управителя О Й Н сумата от 4 107,28лв., представляваща част от претендираната парична сума от „Екомес 2010 г.” ЕООД, в качеството му на солидарен длъжник, встъпил в правата на удовлетворения кредитор, като е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск над уважения размер от 4 107,28 лв. до претендирания размер от  65 716.51 лв. Решението е влязло в сила на 25.10.2018 г.

С молба по чл.247 ГПК вх. № 711/13.02.2019 г. от ищеца ЕТ „Сириус-57-Т.Д.”, е поискано от съда да отстрани допусната очевидна фактическа грешка. Наведени са твърдения за допусната очевидна фактическа грешка, като счита, че коректната сума, която следва да се посочи в диспозитива на решението не е сумата от 4 107,28 лв., а сумата в размер на 16 429,13 лв. В молбата се твърди, че в постановеното от съда решение е допусната грешка при  изчисляване на  припадащата се на всеки един от солидарните длъжници част от общия размер на дълга. Ищецът обосновава тезата си с обстоятелството, че длъжниците по изпълнителния лист от 23.08.2013 г. са общо пет на брой, поради което и припадащата се част на всеки от тях е сумата от 16 429,13лв., като счита, че съдът неправилно е определил броя на длъжниците на четири и съответно припадащата се сума на всеки длъжник от 20 536,41лв. Изразява несъгласие с извода на съда, че К И А и ЕТ „Веника – Кирил Ангелов” ЕИК 127 505063 представлявано от К И А следва да отговарят като едно цяло, като сочи, че едноличния търговец е юридическо лице по смисъла на ТЗ и това приравняване е неправилно. 

         Ответникът „Екомес-2010” ЕООД в срока за отговор не е депозирал отговор по чл.247, ал.2 от ГПК.

         С молба по чл.251 ГПК вх № 712/07.02.2019 г.  ЕТ „Сириус-57-Т.Д.” е поискал от съдът да тълкува постановеното решение по делото.

 Ищецът обоснова искането си с претендирана от него сума по изп.д. № 117/2015год. на ЧСИ Я.Бойчев на сума в размер на 61 609,23лв., определена с постановеното решение. Иска да бъде тълкуван въпросът за сливането на фигурата на  ЕТ и тази на физическото лице, като излага съображения, че това са различни лица, а именно-че са с различни отговорности и различни санкции. За това сочи, че Банката –кредитодател правилно е приела като солидарен длъжник от една страна К И А и от друга-ЕТ „Веника – Кирил Ангелов” ЕИК 127 505063.

Счита също и неясен въпроса, защо след като първоначалния кредитор ТБ „Сосиете женерал експрес банк” АД е определил броя на солидарните длъжници, в производството по делото, броя на солидарните длъжници от 5 е изменен на 4 без да е налице основание за това. Вторият въпрос заради който е направено искането за тълкуване е защо след като съдът приема, че частта на всеки солидарен длъжник е съразмерна с броя им, същевременно сочи, че суброгиралият се солидарен длъжник може да иска изпълнение на цялата сума от всеки от тях.

         Ответникът „Екомес-2010” ЕООД е не е депозирал отговор в срока по чл.251, ал.2 от ГПК.

         За да се произнесе по молбите, съдът съобрази следното:

         Относно молбата по чл.247 ГПК:

За да се произнесе по искането с правно основание чл.247 ГПК, съдът съобрази следното:

Очевидна фактическа грешка е налице, когато действително формираната воля на съда не съответства в писмения текст на решението, респективно, когато е налице противоречие между мотивите и диспозитивната част на решението относно спорния предмет. В настоящият случай съдът намира молбата за неоснователна. В постановеното на 12.06.2018год. решение по т.д. № 13/2017год. в диспозитивната част на същото, която има сила на присъдено нещо, съдът съдът частично е уважил иска, като е признал за установено в отношенията между страните, че ЕТ „Сириус-57-Т.Д.”, ЕИК 040070490, представлявано от Т.К.Д. не дължи на „Екомес 2010” ЕООД, ЕИК 201330152, представлявано от управителя О Й Н сумата от 4 107,28лв., представляваща част от претендираната парична сума от „Екомес 2010 г.” ЕООД, в качеството му на солидарен длъжник, встъпил в правата на удовлетворения кредитор, като е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск над уважения размер от 4 107.28 лв. до претендирания размер от  65 716.51 лв.

По изложените по-горе съображения, за да се приеме, че е налице ОФГ следва да се установи, че в съобразителната част от решението, съдът е стигнал до други изводи, респективно, че диспозитилната част не отговаря на изразената и формирана истинска воля на съда.

При анализ на решението в посочената част не се установява разминаване между формиранат воля на съда и изразеното в диспозитивната част, поради следното:

В мотивите на съда подробно е обосновано защо приема, че длъжниците са четирима, като в отношенията помежду им всеки един от солидарните длъжници дължи по ¼ от заплатената на кредитора сума от 82 145,64лв. представляваща целия неизплатен дълг и се е суброгирал в правата му съобразно чл.74 ЗЗД, като е определил и дължимата сума от всеки от солидарните длъжници в размер на 20 536,41лв., съобразно чл. 127, ал.1 от ЗЗД. Въз основа на това, съдът е определил разликата, която заплатилия дълга солидарен длъжник може да претендира от останалите солидарни длъжници посредством личния обратен иск по чл.127, ал.2 от ЗЗД или чрез суброгиране в правата на удовлетворения кредитор, съгл. чл.74 от ЗЗД и чл.429, ал.1 от ГПК. В мотивите е посочено, че сумата, която е заплатена в повече от ответника е разликата между заплатената от него сума в размер на 82 145,64лв. и припадащата се негова част от дълга в размер на 20 536,41лв. представляваща сумата от 61 609,23лв. Изрично е посочено в решението, че тази сума представлява заплатеното в повече от ответника и по отношение на нея останалите съдлъжници са солидарно задължени към ответника, предвид факта, че същият се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор, включително и относно уговорената пасивна солидарност. По тези съображения, съдът е направил извод, че ответникът може да претендира от всеки един от солидарните длъжници сумата-следователно включително и от ищеца сумата от 61 609,23лв. По този начин съдът е направил извод, че искът за недължимост на сумата от 65 716,51лв. е основателен за сумата от 4 107,28лв., а за разликата до претендирания размер от 65 716,51лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

Следователно, направените изводи в съобразителната част от решението, са намерили вярно отражение в диспозитивната част от решението, респективно-не се консаттира твърдяната очевидна фактическа грешка.

В допълнение, относно изложеното в молбата по чл.247 ГПК и поддържано във въззивната жалба твърдение, че съдът неправилно е приложил института на солидарната отговорност, следва да се отбележи следното:

Това твърдение е напълно неотносимо към производството по чл.247 ГПК и предпоставките за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка. производството по чл.247 ГПК няма за цел и предмет преодоляване неправилността на съдебния акт, а отстраняване или пропуск за отразяване в пълнотата  в диспозитива на съдебното решение. Предвид изложеното, молбата за поправка на  ОФГ е неоснователна и следва да се остави без уважение, респективно обжалваното решение в тази част следва да бъде потвърдено.

Относно жалбата срещу решението, постановено по искането за тълкуване на решението по чл.251 от ГПК.

С молбата по чл.251 ГПК страната е претендирала тълкуване на решението, чрез даване на отговор на следните въпроси:

Иска да бъде тълкуван въпросът за сливането на фигурата на  ЕТ и тази на физическото лице, като излага съображения, че това са различни лица, поради което сочи, че Банката –кредитодател правилно е приела като солидарен длъжник от една страна К И А и от друга-ЕТ „Веника – Кирил Ангелов” ЕИК 127505063.  Счита също и неясен въпроса, защо след като първоначалния кредитор ТБ „Сосиете женерал експрес банк” АД е определил броя на солидарните длъжници, в производството по делото, броя на солидарните длъжници от 5 е изменен на 4 без да е налице основание за това. Вторият въпрос заради който е направено искането за тълкуване е защо след като съдът приема, че частта на всеки солидарен длъжник е съразмерна с броя им, същевременно сочи, че суброгиралият се солидарен длъжник може да иска изпълнение на цялата сума от всеки от тях. По молбата за тълкуване съдът съобрази следното:

         Влязлото в сила решение подлежи на тълкуване, когато е неясно. Тълкуването е способ за преодоляване на неяснота, противоречие, или двусмисленост, допуснати в диспозитива на постановеното решение, които правят неустановима по ясен и безпротиворечив начин-с други думи-неразбираема инкорпорираната воля на съда и правят решението неизпълнимо. Или, решението е неясно когато от него не може да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил, като на тълкуване подлежи единствено диспозитива на решението.  Мотивите могат да служат само за указание при тълкуване на диспозитива. Правният интерес от тълкуването е свързан именно с изпълняемостта на постановеното решение.  Макар на тълкуване да подлежи диспозитивът на съдебния акт, преценката за нуждата от същото се извършва в съответствие с изявената воля от съда, чрез единството на мотиви и диспозитив. Изложеното е съобразено и с трайната съдебна практика –Рение № 35/07.02.2011год. по гр.д. № 1720/2009год. на ІV г.о. на ВКС,  Р-е № 769/17.01.2011год. по гр.д. № 236/2010год. на ІІІ г.о. на ВКС, опр. По ч.т.д. № 566/2012год. и ч.т.д. № 848/2012год. на ІІ т.о. на ВКС и др./. И тогава обаче се изхожда от същината на мотивите такива каквито са и доколко от същите би могло да се разтълкува диспозитишва, доколкото същият е неясен, противоречив и като таков-неизпълним диспозитив. В конкретния случай оплакванията на жалбоподателя, съобразно съдържанието на поставените въпроси за изясняване, са свързани със законосъобразността и правилността на решението в цялост-т.е. изискват анализ и произнасяне по правилнотта на мотивите на решението. Такава проверка се извършва по реда на инстанционния контрол, а не чрез тълкуване по чл.251 ГПК.

Предвид изложеното, следва да се направи извод, че молителят-жалбоподател няма правен интерес от тълкуване на решението, поради което молбата се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане, а постановеното по нея решение следва да бъде обезсилено.

Водим от горното, съдът

                                           Р   Е  Ш    И :

   

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11/27.02.2019год. постановено по т.д. № 13/2017год. в частта с която оставя без уважение молба с вх. № 711/07.02.2019 г., с правно основание чл. 247 от ГПК на от ЕТ „Сириус-57-Т.Д.”, ЕИК040070490 със седа- лище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Жеравна”, № 7, представлявано от Т.К.Д. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 60 от 12.06.2018 г., постановено по т.д. № 13/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен:

ОБЕЗСИЛВА решение № 11/27.02.2019год. постановено по т.д. № 13/2017год. в частта с която оставя без уважение молба с вх. № 712/07.02.2019 г., с правно основание чл. 251 от ГПК на от ЕТ „Сириус-57-Т.Д.”, ЕИК040070490 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Жеравна”, № 7, представлявано от Т.К.Д. за тълкуване на Решение № 60 от 12.06.2018 г., постановено по т.д. № 13/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен и

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 712/07.02.2019 г., с правно основание чл. 251 от ГПК от ЕТ „Сириус-57-Т.Д.”, ЕИК040070490 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Жеравна”, № 7, представлявано от Т.К.Д. за тълкуване на Решение № 60 от 12.06.2018 г., постановено по т.д. № 13/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 и ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ :1.                2.