ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№      474                                            12.07.2013 год.                                 Град Варна

Апелативен съд                                                  Търговско отделение

На  12-и юли                                                      Година 2013год.

В    закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. ЗЛАТИЛОВА  

                                      ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ  

                                                              КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

Като разгледа докладваното от Р.Славов в. частно търговско    дело

№ 371 по описа за 2013 година и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от Г Б М, като управител на „Г П Г”ООД гр.Пловдив, чрез процесуален представител, срещу определение от 14.03.2013год., постановено по т.д. № 293/2013год., по описа на ВОС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за връщане на внесена държавна такса. Иска от съда да отмени обжалванот определение и върне внесената по т.д. № 293/13год. ВОС държавна такса в размер на 8087лв., или половината от същата- 4 043,50лв.

 В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, поради незаконосъобразност, по изложени съображения.  Основното е, че преклудирането на възможността на съда да продължи развитието на съдебния процес по общия ред, обуславя и необходимостта да бъде върната изцяло и внесената държавна такса. Това е така, тъй като след прекратяване на производството на толкова ранен етап-в І-то съдебно заседание, то внесените държавни такси са станали недължими и следва да бъдат възстановени изцяло, или поне половината от размера им-4 035,5лв., поради все пак извършването  на съдопроизводствени действия. Насрещната  страна не е  изразила становище по жалбата.

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. На посоченото основание, същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С определение от  11.03.2013год., постановено в открито съдебно заседание по т.д. № 293/2013г., ВОС е прекратил производството по иска на „Г П Г”ООД гр.Пловдив с правно основание чл.232 АЛ.2 от ТЗ срещу „Д К”ООД гр.Варна, за заплащане на сумата от 202 151,42лв., на основание възражение  за неподведомственост на спора пред съдилищата поради наличие на арбитражна клауза –чл.30 в сключения между страните договор за наем от 22.01.2007год.

В срока за обжаване на определението с молба вх.№ 7962/11.03.13год. ищецът  „Г П Г”ООД гр.Пловдив, чрез процесуален представител, е поискал съда да възстанови  внесената по сметка на съда държавна такса.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата за връщане на внесената държавна такса, като неоснователна.

По частната жалба съдът съобрази следното:

Безспорно, въпреки наличието на арбитражна клауза, предявеният пред съда иск е допустим  и подведомствен на сезирания съд. Това е така, тъй като от една страна, съдът не следи служебно за наличието на арбитражно споразумение /арг.чл.8 ал.1 ЗМТА/, а от друга, от страната зависи дали ще се позове на арбитражното споразумение в срока за отговор. Ако същата не направи възражение за наличие на договорна подведомственост между страните, съдът дължи произнасяне по иска с който е сезиран.

Предвид изложеното,  следва да се направи извод, че съдът е бил сезиран с иск, по който е платена дължимата държавна такса и е образувано т.д. № 954/2012год. на ПлОС, респективно т.д.293/13год.  по описа на ВОС, съответно администрирано по ГПК. Следователно, дължимата държавна такса е било дължимо платена, по предявения иск /същата е предпоставка за редовността на иска, иначе съда не би го разгледал и не би предприел дължимите в производството процесуални действия/. А според съдебната практика по чл.4б ЗДТ, само недължимо  платените такси подлежат на връщане, поради което законосъобразно с обжалваното определеине искането на ищеца е оставено без уважение.

В този смисъл е и определение № 459 от 06.07.2012год. на ВКС по ч.т.д. № 226/2012год., І т.о. ТК с докладчик  с-я Т.Калчева, в което съдът е разгледал идентичен спор с настоящия.

Обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

         С оглед на изложеното, съдът

 

                                          О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1084/14.03.2013 год. на Варненски  окръжен съд, постановено по т. д. № 293/2013 год. по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването.

      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.