Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №221

 

Гр.Варна, 03.11.2017г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на деветнадесети септември през двехиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН                                                                       ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

          При участието на секретаря Десислава Чипева   

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 372 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалби на М.Г.Г. и Г.Ц.Г.,***, срещу решение № 41 от 05.05.2017г. по търг.дело № 152/16г. по описа на Силистренски ОС, в частите му, с които са отхвърлени исковете както следва:

на М.Г.Г. срещу ЕТ „ЗДП – Пулев – Калоян Пулев“ за сумата 4 625лв., претендирана като остатък от дължима наемна цена в размер на 54 625лв. по договор за наем от 22.09.2012г., за сумата 7 087.47лв., претендирана като обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от 31.03.2014г. до 01.07.2016г., ведно със законна лихва върху главницата;

на М.Г.Г. срещу ЕТ „ЗДП – Пулев – Калоян Пулев“ за сумата на 54 625лв., претендирана като дължима наемна цена по договор за наем от 22.09.2013г., за сумата 6 977.22лв., претендирана като обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от 31.03.2015г. до 01.07.2016г., ведно със законна лихва върху главницата;

останалите искове на Г.Ц.Г. срещу ЕТ „ЗДП – Пулев – Калоян Пулев“, които са както следва:

иск за сумата 26 354.77лв., претендирана като остатък от дължима наемна цена в размер на 86 354.77лв. по договор за наем № 36 от 10.12.2013г., ведно със законна лихва върху главницата;

иск за сумата 56 882.22лв., претендирана като дължима наемна цена по договор за наем № 37 от 10.12.2013г., иск за сумата 7 265.50лв., претендирана като обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от 31.03.2014г. до 01.07.2016г., ведно със законна лихва върху главницата;

и в частите, с които са осъдени да заплатят разноски;

и по жалба на ЕТ „ЗДП – Пулев – Калоян Пулев“ със седалище гр.Дулово срещу същото решение, но в частите му, с които ЕТ „ЗДП – Пулев – Калоян Пулев“ е осъден да заплати на Г.Ц.Г. сумата 47 572.25лв., представляваща остатък от дължима наемна цена в размер на 156 292.25лв. по договор за наем № 40 от 24.09.2014г., сумата 1 231.40лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от 31.03.2016г. до 01.07.2016г., ведно със законна лихва върху главницата и сумата 4 183.98лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата по договор за наем № 36 от 10.10.2013г. незаплатена наемна цена за периода от 31.03.2015г. до 01.07.2016г.;

и в частта с която е осъден да заплати разноски.

 

Във въззивната жалба на М.Г.Г. и Г.Ц.Г. се твърди, че решението в обжалваните от тях части е необосновано, постановено в противоречие със съдопроизводствените правила и с приложимите материално-правни норми.

Излага, че първоинстанционният съд правилно е приел, че страните по делото са обвързани от сключени договори за наем, съответно № 34 от 22.09.2012г. и № 35 от 22.09.20013г., сключени между М.Г. и ЕТ „ЗДП – Пулев – Калоян Пулев“ и № 36 от 10.12.2013г., № 37 от 10.12.2013г. и № 40 от 24..09.2014г., сключени между Г.Г. и търговеца. Не оспорва извода на съда, че между Г. и членовете на тяхното семейство от една страна като наемодатели и ЕТ „ЗДП – Пулев – Калоян Пулев“ като наемател през периода 2009г. – 2014г. са съществували множество облигационни връзки по наемни правоотношения, по които ответникът е извършвал множество плащания без да посочва по кой от множеството сключени договори извършва конкретното плащане.

Оспорва извода на съда, че е налице изпълнение на задължението на наемодателя по петте договора. Твърди че съдът е извършил механично събиране на всички суми, платени на двамата ищци в периода 2011 – 2016г., през който период страните са били обвързани от предходни договори за други имоти, определил е общ размер на всички платени суми към всеки от ищците, като е приел, че тези суми погасяват общото му задължение по двата процесни договори с М.Г. и частично общото му задължение към Г.Г.. Излага, че съдът е приел че общо извършените плащания в периода 2011 – 2016г. не погасява задълженията на ответника по договорите между тях, сключени преди 22.09.2012г. за Г. и преди 24.09.2014г. за Г.. Оспорва извода на съда за необходимост от редуциране на задължението му поради обстоятелството, че за част от земеделските имоти е бил лишен от възможност да ги ползва и обработва, поради това че през 2010г. и 2011г. част от имоти са били заявени за подпомагане /обработвани/ от други лица.

Твърди че съдът не е изложил мотиви, поради които е приел за установено твърдяното от ответника обстоятелство, че е бил лишен от възможността да ползва част от земеделските имоти, предмет на процесните договори. Сочи че това вероятно е обосновано от представената по делото справка от ДФ „Земеделие“. Твърди че при постановяване на решението съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, относими към наведените твърдения и възражения на страните. 

Твърди че съдът е игнорирал и не е съобразил разпоредбите на чл.63 ал.1 от ЗЗД, чл.288 от ТЗ и чл.302 от ТЗ, които императивно изискват длъжникът по търговска сделка да полага грижата на добър търговец при изпълнение на задълженията си Твърди че точното и добросъвестно изпълнение на задълженията на длъжника с дължимата от него грижа на добър търговец към отделните му кредитори по различните договори, означава той да посочва при всяко едно плащане от негова страна към съответния кредитор задължението по кой договор погасява. Твърди, че неточното изпълнение при плащането на наемната цена през продължителен период от време го определя като неизправна страна, която се домогва да черпи права от недобросъвестното си поведение.

Излага че съдът не е взел предвид разпоредбата на чл.76 от ЗЗД, приложима към настоящия казус. Твърди че към всяка една от датите на отделните плащания ответникът е имал възникнали задължения по действащи валидни наемни договори. Плащането погасява най-старото задължение по силата на закона, а ефектът на погасяването на това най-старо задължение възниква в деня на плащането, след като длъжникът не се е възползвал от правото си да заяви че погасява задължение, което не е най-старото му към момента. Възможността да избере кое задължение погасява е предоставена на длъжника само при извършване на плащането, а не в по-късен момент.

Твърди че редуциране на задължение за заплащане на наемна цена заради ползване на част от имотите, предмет на договора, е допустимо само ако ползването е препятствано в срока на договора, за който се претендира наем и е недопустимо наемната цена по договор за определен срок да бъде редуцирана с цена, дължима по друг договор за предходен период, след като наемодателят е приел плащане на цената по предходния договор.

По исковете на М.Г.:

Излага че между нея и ответника за периода 2009 – 2013г. освен процесните два договора са сключени и договор от 20.10.2009г. и договор № 27 от 19.09.2011г.

Твърди че платената с РКО от 13.12.2011г. сума в размер на 12 500лв – рента, е сума платена по договор от 20.10.2009г., поради което и не следва да бъде приспадана от дължимо плащане по договор № 34 от 22.09.2012г. или № 35 от 22.09.2013г., които освен това касаят и различни имоти. Сумата от 12 500лв. получена на 13.12.2011г. представлява точният размер на наемната цена за имота по договор от 20.10.2009г. Твърди че плащането на 13.12.20011г. е погасило задължение на ответника по този договор в момента на плащането. Твърди че направеното във висящия съдебен процес възражение, че имотът, предмет на договора от 20.10.2009г. не е обработван, при извършено през 2011г. плащане, може да бъде предмет единствено на възражение за прихващане основано на твърдения, че ответникът има вземане от ищцата, произтичащо от недължимо платени суми, но такова възражение не е наведено в срока по чл.370 от ГПК.

Твърди че дължимата наемна цена по договор № 27 от 19.09.2011г. е в размер на сумата 40 095лв. с падеж 30.03.2014г. Твърди че извършеното на 04.02.2014г. плащане в размер на 40 000лв. е прието от наемодателката за плащане по договор № 27 от 19.09.2011г. След като наемателят не е посочил кое задължение по кой договор погасява с оглед правилото на чл.76 от ЗЗД плащането погасява най-старото задължение, каквото е това по договора от 19.09.2011г., поради което и с плащането не се погасява задължение по договор № 34 от 22.09.2012г. Възражението, че тази сума не е платена по договор № 27 от 19.09.2011г., тъй като наемателят не е ползвал имота и не го е обработвал през 2011/2012г. , е без значение доколкото договорът за наем е действителен, консенсуален и като такъв поражда задължение за плащане на наемна цената от момента на подписването му.

Твърди че възражението на ответника че не е обработвал имота, предмет на договорите за наем № 34 и № 35  - имот № 031001, не го освобождава от задължението му за заплащане на наемната цена. Твърди че за кампания 2013г. и 2014г. този имот не е заявяван за подпомагане от друго лице. Твърди че възражението на ответника, че плащането на сумата 40 000лв. е неотносимо към задължението му за плащане на наемна цена за тези два договора.

По исковете на Г.Г.:

Излага че между него  и ответника за периода 2009 – 2014г. освен процесните договори са сключени и договор от 20.10.2009г. и договор № 25 от 18.08.2011г.

Твърди че платената с РКО от 12.12.2011г. сума в размер на 12 500лв – рента, е сума платена по договор от 20.10.2009г., поради което и не следва да бъде приспадана като авансово плащане или като дължимо плащане по други договори. Сумата от 12 500лв. получена на 13.12.2011г. представлява точният размер на наемната цена за имота по договор от 20.10.2009г. Твърди че плащането на 13.12.20011г. е погасило задължение на ответника по този договор в момента на плащането. Твърди че направеното във висящия съдебен процес възражение, че имотът, предмет на договора от 20.10.2009г. не е обработван, при извършено през 2011г. плащане, може да бъде предмет единствено на възражение за прихващане основано на твърдения, че ответникът има вземане от ищцата, произтичащо от недължимо платени суми, но такова възражение не е наведено в срока по чл.370 от ГПК.

Твърди че дължимата наемна цена по договор № 25 от 18.08.2011г. е в размер на сумата 40 375лв. с падеж 30.03.2014г.  Излага че през 2013г. и през 2014г. по банковата сметка на ищеца са превеждани суми от наемателя без той да е посочвал кое задължение по кой договор и за кой имот погасява. Изключение прави само превода от 15.03.2013г., при който изрично е вписано основание рента 2011/2012г.  Твърди че преведените през този период суми не могат да бъдат приети за плащане по процесните договори № 36/2013г. № 37/2013г. и № 40/2014г. Твърди че договор № 25 от 18.08.2011г. е действителен между страните и след като наемателят не е посочил кое задължение по кой договор погасява, задължението по договор № 25 е най-старо по смисъла на чл.76 от ЗЗД и следва да се приеме, че частичните плащания го погасяват до достигане на пълния му размер. Възражението, че тези суми не са плащани по договор № 25 от 18.08.2011г., тъй като наемателят не е ползвал имота и не го е обработвал през 2011/2012г., е без значение доколкото договорът за наем е действителен, консенсуален и като такъв поражда задължение за плащане на наемна цената от момента на подписването му. Сочи че осчетоводяването на плащанията по всеки един от договорите в счетоводството на ответника е ирелевантно в отношенията му със съответния кредитор, предвид значението на изявлението на длъжника по чл.76 от ЗЗД.

Твърди че съдът само частично е възприел установеното в материалите по НОХД № 125/15г. по описа на СОС, като не е взел предвид изявленията на ответника в наказателното производство. Твърди че доказателствената стойност на справката от ДФ „Земеделие“ следва да бъде преценяване в съвкупност с останалите прието по делото доказателства, тъй като съдържанието и пряко не опровергава установеното от тях по релевантните за спора въпроси.

Молят съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните от тях части и да постанови друго, с което предявените от тях искове да бъдат уважени изцяло. Претендират направените по делото разноски.

Въззиваемата страна по жалбата ЕТ „ЗДП – Пулев – Калоян Пулев“ със седалище гр.Дулово, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди решението в обжалваните от ищците части.

 

Във въззивната жалба на ЕТ „ЗДП – Пулев – Калоян Пулев“ се твърди, че решението в обжалваните от него осъдителни части е неправилно и не отговоря на действителното съдържание на правоотношенията между страните, което е следствие на неточно прилагане на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост в изводите на съда.

Излага, че направеното от него в отговорите на първоначално предявените срещу него две искови молби, впоследствие обединени в едно производство, оспорване е срещу основателността на исковите претенции с възражение че паричните притезания за заплащане на цена за предоставеното временно ползване на индивидуализираните земеделски земи, са погасени преди предявяване на осъдителните искове чрез плащания, извършени от ответника своевременно и точно. Твърди че основателността на това възражение е категорично установена чрез събраните в производството по делото доказателства.

Твърди че по делото е установено, а това обстоятелство не се оспорва и от ищците, че между земеделският производител Пулев и членовете на семейство Г. в рамките на продължителен период от време са били налице множество правоотношения, по силата на които са му предоставяни за ползване земеделски земи, собственост на семейството, за които той е заплащал наемна цена или рента. Твърди че едни и същи имоти през различните периоди от време  са предоставяни под наем от различни членове на семейството. Съответно плащанията са правени на членовете на семейството, които в съответния момент са били страна по договора за наем, а не на действителните собственици. Твърди че през годините е била формирана обща нагласа, че изпълнение, извършено в полза на един от членовете на семейството, удовлетворява интересите на онзи от множеството кредитори, който конкретният договор за наем сочи.

Твърди че тази обща нагласа се потвърждава от действията на членовете на семейството в случаите, когато като наемодатели не са изпълнявали задължението си да предоставят имотите, за които са имали сключен наемен договор, въпреки извършеното от наемателя авансово плащане по тях. Твърди че видно от представеното по делото удостоверение от ДФ „Земеделие“, представляващо официален свидетелстващ документ, част от имотите като бенефициенти за подпомагане през кампании ДПП 2010 и 2012г. са заявени от сина и дъщерята на ищците, които са лицата обработвали имотите, а не ответникът. Твърди, че в тези случаи извършените от него плащания не са били върнати от ищците, въпреки че те са нямали право да задържат получените суми. Излага че платеното в повече, без основание, страните са договаряли и са били отнесени като авансови плащания за следващите периоди или са приети за валидни от кредитора Г., независимо че не са направени на него, тъй като са направени по негово разпореждане и съгласие, извод който следва от дадените от него обяснения.

На следващо място твърди че изпълнението на парични вземания в размера, заявен от ищците с исковите им молби е доказано чрез представените от него писмени доказателства. Позовава се и на заключението на приетата по делото съдебно счетоводна експертиза, съобразно който непогасеният остатък по договорите, заявени от Г. възлиза на 8 048лв. Твърди че обсъдени в съвкупност всички факти обуславят извод, че паричните задължения, предмет на търсената от Г. защита са погасени и че не се предхождат от натрупани за отминали стопански години други парични вземания на ищеца, по които наемателят да е в неизпълнение.

Твърди че първоинстанционният съд е достигнал до различен извод относно договор № 40 от 24.09.2014г. установявайки че е налице неточно изпълнение в количествено отношение от страна на наемателя за сумата 47 572.25лв. и свързаното с това неизпълнение вземане за мораторна лихва. Твърди че разгледани в съвкупност отношенията между двамата ищци и техните деца от една страна и ответника се установява, че той е имал задължение да им заплати по всички сключени и изпълнени от тях договори за наем общо сумата 665 309.17лв., като установеното по делото изпълнение е 652 260лв. При така установеното евентуалната разлика между изискуемите вземания на Г. по договор за наем № 40 и даденото от него  в изпълнение на задълженията му не може да надхвърли сумата, установена в експертизата.

Оспорва и втория осъдителен диспозитив за присъдени лихви за забава при изпълнение на задължението за плащане на наемна цена по договор за наем № 41 от 05.05.2017г. Твърди че изводът е необоснован и в противоречие с приетото от съда погасяване на главницата по договора преди подаване на исковата молба в съда.

Поддържа във въззивната жалба и направените от него възражения относно материалноправните пороци в договорите за наем. Твърди че макар и да е извършвал плащания, плащанията са лишени от основание тъй като позитивен дълг за наемна цена не е възникнал в имуществото на търговеца. Възразява, че представените от ищците договори наемната цена не е определена и същевременно не е и определяема. Позовава се на записаното в договорите, че наемното плащане е в размер на 115лв.

Позовава се и на разпоредбата на чл.2 ал.3 от процесните договори, в който е уговорено, че наемното плащане се дължи за всеки период от 30.03.2014г. и твърди че изводът който се налага е че задължението за плащане на наема е възникнало без срок и за да бъде индивидуализирано във времево отношение е необходима покана по чл.84 ал.2 от ЗЗД. Излага че конклудентните действия на длъжника не са в състояние да санират пороците на договора, а биха могли да се разглеждат единствено и само като предложение за постигане на нова уговорка, чието съдържание е различно от това, заявено като правопораждащ факт от ищеца.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните от него части и да постанови друго, с което предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират направените по делото разноски.

Въззиваемата страна по жалбата Г.Ц.Г. ***, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди решението в обжалваните от ответника части.

В съдебно заседание, Г.Ц.Г. и М.Г.Г., чрез процесуалния си представител, поддържат своята жалба и молят съда да я уважи и оспорват жалбата на насрещната страна и моли съда да потвърди решението в обжалваната от нея част. Претендират направените по делото разноски.

В съдебно заседание ЕТ „ЗДП – Калоян Пулев“, чрез процесуалните си представители, поддържа своята жалба и моли съда да я уважи, оспорва жалбата на насрещната страна и моли съда да потвърди решението в отхвърлителните му части. Претендира направените по делото разноски.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са осъдителни искове:

от М.Г.Г. срещу ЕТ „ЗДП – Пулев – Калоян Пулев“ за незаплатена наемна цена и за обезщетение за вреди от забава в плащането и, както следва: за сумата 4 625лв., претендирана като остатък от незаплатена наемна цена по договор за наем № 34 от 22.09.2012г. за нива с площ от 475 дка в землище на с.Окорш, за сумата 7 087.47лв., претендирана като обезщетение за забава за периода от 31.03.2013г. до 01.07.2016г.; за сумата 54 625лв., претендирана като незаплатена наемна цена по договор за наем № 35 от 22.09.2013г. за нива с площ от 475 дка в землище с.Окорш и за сумата 6 977.22лв., претендирана като обезщетение за вреди от забава за периода от 31.03.2015г. до 01.07.2016г., ведно със законна лихва върху главниците и

от Г.Ц.Г. срещу ЕТ „ЗДП – Пулев – Калоян Пулев“ за незаплатена наемна цена и за обезщетение за вреди от забава в плащането както следва: за сумата 56 882.22лв., претендирана като незаплатена наемна цена по договор за наем № 37 от 10.12.2013г. за нива с площ от 494.628 дка в землището на с.Грънчарово, за сумата 7 265.50лв., претендирана като обезщетение за вреди от забава в плащането за периода от 31.03.2015г. до 01.07.2016г.; сумата 26 354.77лв., претендирана като остатък от незаплатена наемна цена по договор за наем № 36 от 10.12.2013г. на нива с площ от 750.911 дка в землището на с.Вокил, за сумата 4 183.98лв., претендирана като обезщетение за вреди от забава за периода от 31.03.2015г. до 01.07.2016г.; за сумата 47 572.25лв., претендирана като остатък от дължима наемна цена по договор за наем № 40 от 24.09.2014г. за ниви с площ от 750.911 дка в землището на с.Вокил, нива с площ от 113.527 дка в землището на с.Окорш и нива с площ от 494.625 дка в землището на с.Грънчарово и сумата 1 231.40лв., претендирана като обезщетение за вреди от забава за периода от 31.03.2016г. до 01.07.2016г., ведно със законна лихва върху главниците.

Не е спорно между страните по делото, че между М.Г.Г., Г.Ц.Г. и техните деца от една страна и ЕТ „ЗДП – Пулев – Калоян Пулев“ от друга страна са налице трайни търговски отношения, по силата на които за периода от 2009г. до 2015г. членове на семейство Г. предоставят под наем на търговеца собствени на семейството имоти – ниви срещу наемна цена. Договорите между страните се сключват на бланка /готов образец/, на който собственоръчно се вписват: датата на договора, името на наемодателя, срок на договора, индивидуализацията на конкретния имот, наемната цена и падежа на задължението за плащане. Не е спорно между страните по делото сключването на конкретните договори, по които се претендира плащане на наемна цена в настоящето производство.

Въззивният съд намира, възражението на ответника, че в сключените наемни договори наемната цена не е определена, същевременно е и неопределяема, за неоснователно. Действително във всеки един от процесните договори в раздел 2 Цена и начин на плащане текстът на договора гласи “Наемното плащане е в размер на 115лв./. Тълкувайки волята на страните съобразно чл.20 от ЗЗД и предвид площта на имотите, предмет на договора, срокът за ползване и уговорката в чл.2 ал.2 от договора, че наемното плащане се определя въз основа на пазарната поземлена рента, въззивният приема, че уговорката в договора е в размер на 115лв. на декар за една стопанска година. Още повече че между страните за целия период на съществуващите между тях търговски отношения, предвид установените по делото и признати от страните извършвани множество плащания, не е имало спор по отношение на начина на уговорка на дължимата наемна цена, а именно – на декар.

Основното възражение на ответника срещу предявените искове е погасяване на претендираните от ищците наемни цени  поради извършени плащания.

Не са спорни пред въззивна инстанция извършените от наемателя плащания към ищците. Същите са установени от приетата по делото от първата инстанция експертиза и са в общ размер съответно 112 500лв. към М.Г., с РКО от 13.12.2011г. в размер на 12 500лв. и седем плащания по банков път за периода от 04.09.2014г. до 01.09.2015г. и към Г.Г. в общ размер на сумата 221 220лв., с РКО от 1212.2011г. – 12 500лв. и дванадесет плащания по банков път за периода от 15.03.2013г. до 28.03.2016г. Следва да  отбележе че освен в плащането по банков път към Г.Г. от 15.03.2013г. в размер на сумата 10 000лв., в което е отбелязано че е плащане на рента 2011/2012г., във всички други платежни документи от наемателя – ответник няма посочване на своето задължение, което погасяване със съответното плащане.

Въззивният съд намира, че независимо от съществуването на трайни търговски отношения между семейство Г. като наемодатели и ответника Пулев като наемател на различни земеделски имоти, са налице множество отделни договорни връзки между различни лица на страната на наемодателя и ответника и не може да се говори за множество кредитори в установените трайни търговски взаимоотношения. Няма изискване договора за наем да бъде сключван само от собственика на имота, като отношенията между собственик на имота и лицето, сключило наемен договор за него са извън отношенията във връзка с конкретния наемен договор. Поради което и на изследване по делото подлежат само конкретните правоотношения по договори за наем, сключени между страните по делото и при преценка на изпълнението на задължението на наемодателя за заплащане на наемната цена съдът съобразява само извършените плащания към всеки от отделните ищци.

Въведените в процеса твърдения, че част от дължимите към ищците суми са погасени поради прихващане с неоснователно платени суми към други наемодатели поради неизпълнения на задължения на наемателя да предостави за ползване имотите, са неотносими към настоящето производство, защото касаят  правоотношения с други лица. Въззивният съд намира, че с оглед предмета на спора следва да бъдат изследвани конкретните наемни правоотношения между страните /наемните договори между Г.Г. и земеделския производител и втората група договори между М.Г. и търговеца/, а не и съществуващите договори, сключени от други членове на семейството на Г., защото договорът е задължителен и обвързва само страните по него. Дори и да се приеме за установено, че по част от договорите, сключени между страните, предхождащи процесните, е налице неизпълнение на задължението на наемодателя да предостави за ползване имотите, предмет на договора, то няма твърдения, респективно представени доказателства, договорите да са развалени поради неизпълнение от изправната страна. При липса на данни за разваляне на предходен договор и липса на съгласие между страните по отношение на даденото по този договор, от съда не може да бъде прието, че платените по предходен, но неизпълнен договор суми, следва да бъдат отнесени като авансови вноски по последващ договор. При липса на доказателства за разваляне на договори за наем между страните, въззивният съд приема, че всички предходни договори, сключени между тях са действащи и ги обвързват.

При липсата на посочено от земеделския производител основание за плащане, следва да намери приложение разпоредбата на чл.76 ал.1 от ЗЗД, а именно първо се погасява най-обременителното задължение, при няколко еднакво обременителни задължения се погасява най-старото, а ако всички са възникнали едновременно те се погасяват съразмерно. /за поредността на погасяване на задължения при извършено частично плащане, въззиният съд съобрази разрешенията, дадени в решение № 111 от 27.10.2009г. по търг.дело № 296/2009г. на I т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна съдебна практика/.

При така изложеното и съобразно посочените от експерта плащания към всеки от ищците по дати и размери, въззивният съд намира следното:

Въззивният съд приема, че за съществуващите между настоящите ищци и ответника, наемни договори, предхождащи процесните, а именно с М.Г. – договор от 20.10.2009г. и договор № 27 от 19.09.11г. и с Г.Г. – договор от 26.10.2009г. и договор № 25 от 18.08.2011г., уговорените наемни цени са заплатени от наемателя, съответно по първите договори за всеки от ищците с разходните касови ордери, а по вторите договори към М.Г. с плащане по банков път на 04.02.2014г., /с незаплатен остатък в размер на 95лв./ и към Г.Г. с няколко плащания, последното от които на 05.02.2014г., /с незаплатен остатък след него в размер на 375лв./.

По исковете на М.Г.:

Задължението по договор № 34 от 20.09.2012г. в размер на 54 625лв. е с падеж 30.03.2014г. Задължението по договор № 35 от 20.09.2013г. в размер на 54 625лв. е с падеж 30.03.2015г.

С шест плащания от 27.01.2015г., 26.02.2015г., 26.03.2015г., 03.08.2015г., 21.08.2015г. и 01.09.2015г. в общ размер на 60 000лв. се погасяват остатъка по предходния договор в размер на 95лв., цялото задължение по договор № 34 в размер на 54 625лв, и част от задължението по договор № 35 в размер на 5 280лв. Поради което и съдът намира, че непогасеното задължение към М.Г. е само по договор № 35 и е в размер на сумата 49 345лв.

Предвид установените плащания на задълженията на части и след падежа и на основание чл.86 от ЗЗД в полза на Г. се дължат законни лихви. Изчислени от съда с помощта на програмен продукт Апис съобразно посоченото по-горе прието от съда погасяване на главниците по двата договора дължимите лихви са както следва: по договор № 34 за периода на забавата след датата на падежа 31.08.2014г. до 01.09.2015г., когато е погасен и последният остатък на дълга, обезщетението за вреди от забава в плащането в размер на законната лихва е в размер на сумата 6 242.54лв. По договор № 35 за периода на забава след датата на падежа 31.03.2015г. до 01.07.2016г. е в размер на сумата 6 527.95лв.

С оглед на така установения от въззивния съд размер на задълженията на Пулев към Г. по основателността на предявените искове въззивният съд намира следното:

Искът за сумата 4 625лв., претендирана като остатък от незаплатена наемна цена по договор за наем № 34 от 22.09.2012г. е неоснователен тъй като вземането на ищцата е погасено с плащане, предхождащо предявяването на исковата молба в съда, поради което и следва да бъде отхвърлен. Искът за сумата 7 087.47лв., претендирана като обезщетение за забава в плащането по договор № 34 от 22.09.2012г. за периода от 31.03.2013г. до 01.07.2016г. е основателен и доказан до размера на сумата 6 242.54лв., до който размер следва да бъде уважен. За разликата над 6 242.54лв. искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен. Искът сумата 54 625лв., претендирана като незаплатена наемна цена по договор за наем № 35 от 22.09.2013г. е основателен и доказан до размера на сумата 49 345лв. За разликата над 49 345лв. до 54 625лв. е неоснователен като вземането в тази му част е погасено с плащане преди завеждане на исковата молба в съда. Искът за обезщетение за вреди от забава в плащането на задължението по договор за наем № 35 от 22.09.2013г. за периода от 31.03.2015г. до 01.07.2016г. е доказан и основателен до размера на сумата 6 527.95лв. до който следва да бъде уважен. За разликата до сумата 6 977.22лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.86 от ЗЗД и направеното искане в полза на ищцата следва да бъде присъдена и законна лихва върху главницата, считано от завеждане на иска в съда до окончателното изплащане на задължението.

Предвид на това и като съобрази предметните предели на въззивното обжалване, решението на първоинстанционния съд по исковете на М.Г. следва да бъде отменено в частите му, с които са отхвърлени искът за обезщетение за вреди от забава в плащането на главницата по договор № 34 от 20.09.2012г. до размера на сумата 6 242.54лв. - законната лихва периода от 31.03.2014г. до 01.09.2015г.; искът за незаплатена наемна цена по договор за наем № 35 от 20.09.2013г. до размера на сумата 49 345лв. и искът за обезщетение за вреди от забава в плащането на главницата по договор № 35 от 20.09.2013г. до размера на сумата 6 527.95лв. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважен в посочените размери.

Решението в частите му, с които са отхвърлени исковете за сумата 4 625лв., претендирана като остатък от дължима наемна цена в размер на 54 625лв. по договор за наем от 22.09.2012г., за разликата над 6 242.54лв. до 7 087.47лв., претендирана като обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от 31.03.2014г. до 01.07.2016г. и за разликата над 49 345лв. до 54 625лв., претендирана като дължима наемна цена по договор за наем от 22.09.2013г. и искът за разликата над 6527.95лв. до 6 977.22лв., претендирана като обезщетение за вреди от забава върху главницата по договор № 35 от 22.09.2013г. следва да бъде потвърдено.

 

Към ищеца Г.Г.:

Задължението по договор № 37 от 10.12.2013г. е в размер на сумата 56 882.22лв. с падеж 30.03.2015г., задължението по договор № 36 от 10.12.2013г. е в размер на сумата 86 354.77лв. с падеж 30.03.2015г. и задължението по договор № 40 от 24.09.2014г. е в размер на 156 292.24лв. с падеж 30.03.2016г.

С плащането на 05.09.2014г. в размер на 10 000лв. се погасява съществуващото задължение по договор № 25 от 18.08.2011г. в размер на 375лв. Други задължения към тази дата към наемодателя Г.Г. земеделският производител Пулев няма. Поради което и разликата от 9 625лв. от платената на 05.09.2014г. сума и цялата сума в размер на 10 000лв., платена на 30.07.2014г., или общо 19 625лв. съдът отнася като авансово платена сума по договори № 36 и № 37, с падеж на задълженията 30.03.2015г. Общият размер на задълженията по двата договора е 143 237лв. От този размер са погасени сумите както следва: с авансово платената сума в размер на 19 625лв., с плащане на 13.07.2015г. в размер на 20 000лв. и с две вноски по 10 000лв., платени по банков път на 17.08.2015г. и 01.09.2015г., или остават за плащане 83 612лв. Този размер е окончателно погасен с плащането в размер на 95 130лв. на 07.03.2016г., след което остава остатък в размер на 11 518лв., с който следва да се погаси част от задължението по договор № 40. От цялото задължение по договор № 40 в размер на 156 292лв. са погасени 11 518лв. с остатъка от плащането от 07.03.2016г. и 13 590лв. с плащането от 28.03.2016г. Или след извършените изчисления незаплатения размер на задължението за наемна цена по договор № 40 от 24.09.2014г. е в размер на сумата 131 184лв.

Предвид установените плащания на задълженията на части и след падежа и на основание чл.86 от ЗЗД в полза на Г. се дължат законни лихви. Изчислени от съда с помощта на програмен продукт Апис съобразно посоченото по-горе прието от съда погасяване на главниците по договорите дължимите законни лихви са както следва: По договори № 36 и № 37 лихвите са изчислени от съда общо предвид еднаквия падеж на задълженията по тях. За периода на забава по двата договора след датата на падежа 31.03.2015г. до 07.03.2016г., когато е погасен и последният остатък на общия дълг по двата договора обезщетението за вреди от забава в плащането в размер на законната лихва е в размер на сумата 9 956.20лв. По договор № 40 за периода на забава след датата на падежа 31.03.2016г. до 01.07.2016г. е в размер на сумата 3 392.27лв.

С оглед на така установения от въззивния съд размер на задълженията на Пулев към Г. по основателността на предявените искове въззивният съд намира следното:

Искът за сумата 56 882.22лв., претендирана като незаплатена наемна цена по договор за наем № 37 от 10.12.2013г. е неоснователен поради погасяване на вземането на ищеца с плащане, предхождащо предявяването на исковата молба в съда, поради което и следва да бъде отхвърлен. Неоснователен поради погасяване чрез плащане, предхождащо предявяването на иска е и искът сумата 26 354.77лв., претендирана като остатък от незаплатена наемна цена по договор за наем № 36 от 10.12.2013г. и също следва да бъде отхвърлен. Исковете за обезщетение за вреди от забава в плащанията на задълженията по двата договора 36 и 37 и двата от 10.12.2013г., предявени от ищеца за сумите 7 265.50лв. и сумата 4 183.98лв., или общо 11 449.48лв. са доказани и основателни до размера на сумата общо 9 956.20лв., представляваща законна лихва по двата договора за периода от 31.03.2015г. до 07.03.2016г., до който размер следва да бъдат уважени. За разликата над 9 956.20лв. до претендираните общо 11 449.48лв. исковете следва да бъдат отхвърлени. Исковете за сумата 47 572.25лв., претендирана като остатък от дължима наемна цена по договор за наем № 40 от 24.09.2014г. и за сумата 1 231.40лв., претендирана като обезщетение за вреди от забава за периода от 31.03.2016г. до 01.07.2016г., са доказани и основателни изцяло и следва да бъдат уважени.

На основание чл.86 от ЗЗД и направеното искане в полза на ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва върху главницата, считано от завеждане на иска в съда до окончателното изплащане на задължението.

Предвид на това и като съобрази предметните предели на въззивното обжалване, решението на първоинстанционния съд по исковете на Г.Г. следва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен иска за обезщетение за забава по договор № 36 от 10.12.2013г. до размера на сумата 5 772.22лв. 

Макар и по различни съображения поради съвпадане на крайния извод на съда следва да бъде потвърдено решението на първоинстнационния съд в следните му части: в частта му, с която са отхвърлени исковете: за сумата 26 354.77лв., претендирана като остатък от дължима наемна цена по договор за наем № 36 от 10.12.2013г., за сумата 56 882.22лв., претендирана като дължима наемна цена по договор за наем № 37 от 10.12.2013г., иск за като обезщетение за забава в размер на законната лихва по договор № 36 от 10.12.2013г. за разликата над 5 772.22лв. до 7 265.50лв.; и в частите му, с които ЕТ „ЗДП – Пулев – Калоян Пулев“ е осъден да заплати на сумата 47 572.25лв. по договор за наем № 40 от 24.09.2014г., сумата 1 231.40лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница по договор за наем № 40 от 24.09.2014г. за периода от 31.03.2016г. до 01.07.2016г., и сумата 4 183.98лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата по договор за наем № 36 от 10.10.2013г. незаплатена наемна цена.

С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция дължимите разноски са както следва:

Дължимите в полза на ищеца Г. на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски за първа инстанция са в размер на сумата 4 848.53лв. Поради което и решението, с което ответникът Пулев е осъден да му заплати сумата 4 385.19лв. следва да бъде потвърдено, а с настоящето решение ответникът Пулев следва да бъде осъден да му заплати още сумата 463.34лв. Ответникът следва да бъде осъден да му заплати и направените за въззивна инстанция разноски съразмерно уважената част на исковете, а именно сумата 2 938.22лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на ищцата Г. следва да бъдат присъдени разноски за въззивна инстанция съобразно изхода на спора, а именно сумата 3 555.29лв., представляваща държавна такса и адвокатско възнаграждение. 

На основание чл.78 ал.3 от ГПК и съобразно отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за първа инстанция в размер на сумата 5 555.20лв. Предвид обстоятелството че първоинстанционният съд е разделил дължимите в полза на ответника разноски между двамата ищци, въззивният съд намира, че решението в тази част следва да бъде отменено и ищците осъдени да заплатят общо посочената по-горе сума за първа инстанция. Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника и сумата 1 389.09лв., представляваща разноски за въззивно производство – държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 41 от 05.05.2017г. по търг.дело № 152/16г. по описа на Силистренски ОС, в частите му с които:

са отхвърлени предявените от М.Г.Г. срещу ЕТ „ЗДП – Пулев – Калоян Пулев“ искове за сумата 4 625лв., претендирана като остатък от дължима наемна цена по договор за наем от 22.09.2012г., за разликата над 6 242.54лв. до 7 087.47лв., претендирана като обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от 31.03.2014г. до 01.07.2016г. и за разликата над 49 345лв. до 54 625лв., претендирана като дължима наемна цена по договор за наем от 22.09.2013г.и за разликата над  6 527.95лв. до 6 977.22лв., претендирана като обезщетение за забава в плащането на наемната цена по договор от 22.09.2013г. за периода от 31.03.2015г. до 01.07.2016г.;

са отхвърлени предявените от Г.Ц.Г. срещу ЕТ „ЗДП – Пулев – Калоян Пулев“ искове за сумата 26 354.77лв., претендирана като остатък от дължима наемна цена по договор за наем № 36 от 10.12.2013г., иск за сумата 56 882.22лв., претендирана като дължима наемна цена по договор за наем № 37 от 10.12.2013г., иск за обезщетение за забава по договор № 36 от 10.12.2013г. за разликата над 5 772.22лв. до 7 265.50лв. /посочени в диспозитива на решението като отхвърля останалите искове на Г.Ц.Г./;

в частите му, с които ЕТ „ЗДП – Пулев – Калоян Пулев“ е осъден да заплати на Г.Ц.Г. сумата 47 572.25лв. по договор за наем № 40 от 24.09.2014г., сумата 1 231.40лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница по договор за наем № 40 от 24.09.2014г. за периода от 31.03.2016г. до 01.07.2016г., и сумата 4 183.98лв., представляваща обезщетение за забава по договор за наем № 36 от 10.12.2013г.

и в частта му, с която ЕТ „ЗДП – Пулев – Калоян Пулев“ е осъден да заплати на Г.Ц.Г. сумата 4 385.19лв. разноски за първа инстанция.

 

ОТМЕНЯВА решение № 41 от 05.05.2017г. по търг.дело № 152/16г. по описа на Силистренски ОС, търговско отделение, в частите му с които:

са отхвърлени предявените от М.Г.Г. срещу ЕТ „ЗДП – Пулев – Калоян Пулев“ искове  за обезщетение за вреди от забава в плащането на главницата по договор № 34 от 20.09.2012г. до размера на сумата 6 242.54лв. - законната лихва периода от 31.03.2014г. до 01.09.2015г.; искът за незаплатена наемна цена по договор за наем № 35 от 20.09.2013г. до размера на сумата 49 345лв. и искът за обезщетение за вреди от забава в плащането на главницата по договор № 35 от 20.09.2013г. до размера на сумата 6 527.95лв.

е отхвърлен предявени от Г.Ц.Г. срещу ЕТ „ЗДП – Пулев – Калоян Пулев“  иск на иска за обезщетение за забава в плащането по договор № 36 от 10.12.2013г. до размера на сумата 5 772.22лв.;

в които Г.Ц.Г. е осъден да заплати на  ЕТ „ЗДП – Пулев – Калоян Пулев“ разноски за първа инстанция в размер на 3 948.11лв. и М.Г.Г. е осъдена да заплати на ЕТ „ЗДП – Пулев – Калоян Пулев“ разноски за първа инстанция в размер на 6 277.50лв.

и вместо тях ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЕТ „ЗДП – Пулев – Калоян Пулев“ със седалище гр.Дулово, адрес на управление гр.Дулово, ул.“Васил Левски“ № 47, ЕИК 828043710, да заплати на М.Г. ***, ЕГН **********, сумите както следва: сумата 6 242.54лв. /шест хиляди двеста четиридесет и два лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща дължимо обезщетение за вреди от забава в плащането на дължимата наемна цена по договор за наем № 34 от 20.09.2012г. за периода от 31.03.2014г. до 01.09.2015г.; сумата 49 345лв. /четиридесет и девет хиляди триста четиридесет и пет лева/, представляваща незаплатена наемна цена по договор за наем № 35 от 20.09.2013г. и сумата 6 527.95лв. /шест хиляди петстотин двадесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за вреди от забава в плащането на дължимата наемна цена за периода от 31.03.2015г. до 01.07.2016г.

ОСЪЖДА ЕТ „ЗДП – Пулев – Калоян Пулев“ със седалище гр.Дулово, адрес на управление гр.Дулово, ул.“Васил Левски“ № 47, ЕИК 828043710, да заплати на Г.Ц.Г. ***, ЕГН **********, сумата 5 772.22лв. /пет хиляди седемстотин седемдесет и два лева и двадесет и две стотинки/, представляваща част от обезщетение за вреди от забава в плащането на дължимите наемни цени по договори за наем № 36 от 10.12.2013г. и № 37 от 10.12.2013г., за периода от 01.03.2015г. до 07.03.2016г.  /цялото в размер на 9 956.20лв, от които 4 183.98лв. са присъдени с първоинстанционното решение/.

ОСЪЖДА  ЕТ „ЗДП – Пулев – Калоян Пулев“ със седалище гр.Дулово, адрес на управление гр.Дулово, ул.“Васил Левски“ № 47, ЕИК 828043710, да заплати на М.Г. ***, ЕГН **********, сумата 3 555.29лв. /три хиляди петстотин петдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща направени разноски за въззивно производство.

ОСЪЖДА ЕТ „ЗДП – Пулев – Калоян Пулев“ със седалище гр.Дулово, адрес на управление гр.Дулово, ул.“Васил Левски“ № 47, ЕИК 828043710, да заплати на Г.Ц.Г. ***, ЕГН **********, сумата 463.34лв. /четиристотин шестдесет и три лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща направени пред първа инстанция разноски и сумата 2 938.22лв. /две хиляди деветстотин тридесет и осем лева и двадесет и две стотинки/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

ОСЪЖДА М.Г.Г.,  ЕГН **********, и Г.Ц.Г., ЕГН **********,*** да заплатят на ЕТ „ЗДП – Пулев – Калоян Пулев“ със седалище гр.Дулово, ЕИК 828043710, сумата 5 555.20лв. /пет хиляди петстотин петдесет и пет лева и двадесет стотинки/, представляваща направени пред първа инстанция разноски и сумата 1 398.09лв. /хиляда триста деветдесет и осем лева и девет стотинки/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: