ОПРЕДЕЛЕНИЕ 430

 

гр. Варна, …02.07...2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян ч. в. т. д. № 372/2018 година по описа на Апелативен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

  Образувано е по частна жалба на „Национална агенция за приходите“, чрез директора на дирекция „Държавни вземания“ – В* П*, срещу Определение № 353 от 04.05.2018 г. на Разградския окръжен съд, постановено по т. д. № 14/2018 г., с което е прекратено производството по делото по депозирания от настоящия жалбоподател иск по чл. 694 от ТЗ.  

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят счита, че дори след прекратяване на правомощията на органите на дружеството същите следва да упражняват процесуално представителство от името на несъстоятелното дружество. Моли за отмяна на прекратителното определение.

В законоустановения срок не са депозирани писмени отговори от страна на „Дейзи – 13“ ООД /в несъстоятелност/ – гр. Кубрат, както и от синдика Д.В.Х..

Варненският апелативен съд, търговско отделение, намира, че частната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

С решение № 51 от 08.01.2013 г., постановено по т. д. № 113/2013 г. по описа на Разградския окръжен съд е открито производството по несъстоятелност на „Дейзи-13“ ООД. С решение № 280 от 04.12.2013 г., постановено по т. д. № 113/2013 г. по описа на Разградския окръжен съд дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратени са правомощията на органите му да управляват и да се разпореждат с имущество, включено в масата на несъстоятелността.

С разпореждане № 191 от 13.03.2018 г., постановено по т. д. № 14/2018 г. на ищеца „Национална агенция по приходите“ са дадени указания за заплащане на депозит в размер на 300 лева, представляващ възнаграждение за особено представителство на обявения в несъстоятелност длъжник. Същото е връчено на 27.03.2018 г., като срокът за отстраняване на нередовността е изтекъл на 03.04.2018 г..

С определение № 353 от 04.05.2018 г. съдът е прекратил производството по предявения иск по чл. 694 от ТЗ.

Настоящият съдебен състав, съобрази, че представителството на длъжника в откритото производство по несъстоятелност е предмет на специална уредба, съдържаща се в чл. 635, ал. 3 от ТЗ. Съгласно чл. 635, ал. 3 от ТЗ, в производството по несъстоятелност длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика. Представителната власт на органите на юридическото лице - длъжник за извършване на процесуални действия в рамките на производството по несъстоятелност не се прекратява след постановяване на решението по чл. 710 от ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност с последиците по чл. 711 от ТЗ. С решението по чл. 710 от ТЗ съдът по несъстоятелността прекратява правомощията на органите да управляват предприятието на длъжника - юридическо лице и да представляват длъжника в отношенията с трети лица - чл. 711, ал. 1, т. 4 от ТЗ. В съдебната практика на касационната инстанция се приема, че десезирането по чл. 711, ал. 1, т. 4 от ТЗ не обхваща правомощия на органите да представляват длъжника с цел защита на неговите интереси в производството по несъстоятелност и в свързаните с него производства за обжалване на решението за откриване на производство по несъстоятелност и за обявяване на длъжника в несъстоятелност /така Решение № 118 от 29.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 2836/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 373 от 13.06.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 1665/2014 г., II т. о., ТК и Определение № 281 от 30.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 2836/2017 г., II т. о., ТК/.

Предвид горно, неправилно са дадени указания от страна на първоинстанционния съд за представяне на доказателства за внесен депозит за възнаграждение за особено представителство.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ГПК, мястото на връчване на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. Доколкото във върнатото съобщение е посочено, че адресът е посетен многократно, същият е видимо необитаем, а по данни на работещи в съседни сгради на адреса няма подобно юридическо лице, е приложима презумпцията, закрепена в чл. 51, ал. 2 от ГПК, съобразно която ако лицето е напуснало адреса и в ТР не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

С оглед гореизложеното, обжалваното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 353 от 04.05.2018 г., постановено по т. д. № 14/2018 г. на Разградския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за продължаване на производството.

Определението не подлежи на обжалване.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.           

 

 

                                                                                                     2.