О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№___459___________

гр.Варна, 28..06.2019г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                            МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова

ч.т.д №372 по описа за 2019 г. на ВнАС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Г.П.С., в качеството й на постоянен синдик на „МИЛИНВЕСТ“ ЕООД,/н./, срещу определение №1157/27.03.2019г. по т.д.№262/2019г. на ВОС, с което производството по делото е прекратено като второ заведено, на основание чл.126, ал.2 от ГПК.

В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като не са налице предпоставките на чл.126 от ГПК.  Не е налице пълно покриване между страните по делата, нито е налице съвпадение на посочените от ищците основания, както и формулираните в двете производства петитуми. Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство е подадена от синдик, а предявеният иск е за обявяване на недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на сделката, извършена от длъжника, поради сключването й при увреждащи условия.

В петитума на предявения от А. Н. И. иск, по който е образувано производството по т.д.№257/2019г. на ВОС, е отправено искане да бъде обявено за недействително конкретно увреждащо действие единствено и само спрямо ищеца А. И., която защитава свои лични потестативни права.

Изложеното обосновава извод за липса на идентичност между предявените искове, определени като страни, основание и петитум поради което се претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът „МИЛИНВЕСТ“ ЕООД,/н./, редовно призован по реда на чл.50, ал.2 от ГПК, не е депозирал отговор и не изразява становище по жалбата.

Ответникът Т.К.О., редовно уведомена, не е депозирала писмен отговор и не изразява становище по жалбата.

Ответникът В.Б.М., с писмен отговор чрез адв.Ш. /пълномощното е приложено към корицата на първоинстанционното дело, като част от депозирания отговор на исковата молба/, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че определението е законосъобразно и правилно, тъй като искът по чл.135 от ЗЗД не може да се предяви от синдика, а само от кредитор на несъстоятелния търговец. Възможност за предявяване на иска от синдика, в това му качество не е предвидена в ТЗ, поради което и правото на иск не може да се извлече от разширително тълкуване на разпоредбите на чл.135 от ЗЗД и чл.658, ал.1 от ТЗ. В този смисъл е и практиката на ВКС.

По същество претендира жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното определение потвърдено.

Частната жалба е подадена в срока по чл.274 от ГПК и е допустима.

Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите в преписката от т.дело №262/2019г. на ВОС, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ВОС е образувано по предявен иск от Г.П.С., действаща като синдик на „МИЛИНВЕСТ“ ЕООД /н/ срещу „Милинвест“ ЕООД /н/, В.Б.М. и Т.К.О. за обявяване за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на сделката, извършена с нот.акт №120, т.ХVІІІ, н.д.№3684/2014г., вх.рег.№7337/11.04.2014г. на СВ – Варна, на основание чл.135 от ЗЗД вр. чл.649, ал.1 от ТЗ.

В исковата молба се твърди, че с решение №261/10.04.2017г. по т.д.№313/2017г. на ВОС съдът е открил производство по несъстоятелност на длъжника с начална дата на неплатежоспособността 15.02.2012г., обявил го е в несъстоятелност и е спрял производството. Твърди се, че след възобновяване на производството Г.С. е избрана за синдик на дружеството. При извършения преглед на действията и сделките на страните е констатирано извършено разпореждане с притежавано от длъжника имущество, в рамките на подозрителния период след началната дата на неплатежоспособност, обективирано в нот.акт 120/2014г. Твърди се, че продажбата представлява действие увреждащо кредиторите и намаляващо масата на несъстоятелността, предвид обстоятелството, че продажната цена е в пъти по-малка от данъчната оценка на имота. Знанието за увреждането следва да се презюмира, тъй като длъжникът не е изпълнявал задълженията си да публикува ГФО в периода след 2011г.

С разпореждане №1919/20.02.2019г. съдът е разпоредил връчване на препис от исковата молба на страните по делото.

С определение №1157/27.03.2019г., след извършена служебна справка по т.д.№257/2019г., съдът е констатирал, че последното е образувано по предявен от А. Н. И. иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, по който като съищец е конституиран синдика Г.С.. Констатирано е още, че производството по т.д.№262/2019г. е второ заведено със същия предмет, между същите страни и на същото основание, поради което и на основание чл.126, ал.2 от ГПК подлежи на прекратяване.

Производството по т.д.№262/2019г. на ВОС е образувано на 19.02.2019г.

След извършена служебна справка по т.д.№ 257/2019г. на ВОС съдът констатира, че същото е образувано на 18.02.2019г. по предявен иск от А. Н. И. срещу „Милинвест“ ЕООД /н/, В.Б.М. и Т.К.О. за обявяване за недействителна на сделката, извършена с нот.акт №120, т.ХVІІІ, н.д.№3684/2014г., вх.рег.№7337/11.04.2014г. на СВ – Варна, на основание чл.135 от ЗЗД.

С определение №968/13.02.2019г. като съищец в производството е конституирана Г.П.С., в качеството й на синдик на „Милинвест“ ЕООД /н/, на основание чл.649, ал.3 от ТЗ. Като ответници по делото са конституирани Е.С. М. и И. К. О..

С разпореждане №2837/15.03.2019г., след вписване на исковата молба, съдът е пристъпил към размяна на книжата по делото.

След извършена служебна справка по т.д.№313/2017г. на ВОС и по партидата на „Милинвест“ ЕООД /н/ в Търговския регистър, съдът констатира, че с постановеното решение №261/10.04.2017г. е открито производство по несъстоятелност на дружеството, длъжникът е обявен в несъстоятелност и производството е спряно на основание чл.632, ал.1 от ТЗ. Решението е обявено в ТР на 11.04.2017г.

С решение №400/23.05.2018г. проидводството по несъстоятелност е възобновено и е назначен временен синдик на несъстоятелния търговец. Решението е обявено в Търговския регистър на 23.05.2018г.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Разпоредбата на чл.649, ал.1, след изменението й с §10 на ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр.20/28.02.2013г., урежда изрично активна легитимация за синдика да предяви иск по чл.135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност. Легитимация за предявяване на иска е предоставена и на кредиторите на несъстоятелността за случаите, в които въпреки наличието на предпоставки по чл.135 ЗЗД синдикът бездейства. В последната хипотеза чл.649, ал.3 ТЗ предвижда, че когато искът е предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец. С конституирането му по делото синдикът встъпва в процесуалното правоотношение, създадено от кредитора - ищец, и поддържа иска наред с него, защитавайки интересите на неучастващите в делото други кредитори на несъстоятелността. Влязлото в сила решение има действие за длъжника, синдика и всички кредитори - чл.649, ал.5 от ТЗ.

            Правен интерес от предявяване на иска от кредитор е налице единствено при бездействие на синдика, поради качеството му на процесуален субституент на останалите кредитори на несъстоятелността.

            Съдът намира, че и в двете хипотези – при предявяване на иска по чл.135 от ЗЗД от синдика или от кредитор на несъстоятелността, при бездействие на последния, правните последици на влязлото в сила решение са идентични, като същото има установително действие в отношенията между кредитора, синдика, длъжника и кредиторите на несъстоятелността.

            В настоящия случай, към момента на образуване на производството по т.д.№257/2019г. на ВОС не е бил предявен иск от синдика с правно основание чл.135 от ЗЗД вр. с чл.649 от ТЗ по отношение на сделката обективирана в нот.акт №42/11.04.2014г., поради което производството е допустимо. Ищцата А. Н. И. има качеството „кредитор на несъстоятелността“ с прието вземане по одобрения с определение №2745/01.08.2018г. СК, обявен в ТР на 20.07.2018г. Производството по т.д.№262/2019г. на ВОС се явява второ заведено по смисъла на чл.126 от ГПК и като такова подлежи на прекратяване. 

            Предвид съвпадане правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът             

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №1157/27.03.2019г. по т.д.№262/2019г. на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280 ГПК.

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: