Р Е Ш Е Н И Е

№   236/31.10.2019 год.                           гр.Варна

           В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на  17.09.2019 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ:    ДАРИНА МАРКОВА

                                                                                  МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря Десислава Чипева,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 373  по описа за  2019  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

   Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производстото е  образувано по въззивна жалба от З.Г.К., и Б.К.Б., чрез процесуалният си представител адв.В.М от ПлАК–ищци по т.д. № 140/2018год. по описа на ОС-Търговище, срещу постановеното решение № 34/09.05.2019год. по делото, с което исковете  с правно основание чл.557 ал.1 т.1 КЗ и чл.86 ЗЗД на въззивниците против Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, в размер на по 5000 лв. за всеки от двамата, като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при причиняване на смъртта на техния брат И К.Б., при ПТП на 27.01. 2015 г., при което не е открит причинителят и за заплащане на лихви върху главницата, са отхвърлени като неоснователни и е оставено без уважение искането на адвокат М., пълномощник на ищците, да бъде възстановена внесената държавна такса, предвид намаляването на цената на иска. Считат решението за  неправилно- поради  нарушение на материалния закон и необоснованост на същото, по изложени съображения. Основните са срещу извода на съда, че не са претърпени от ищците морални болки и страдания, като пряка и непосредствена последица от смъртта на брат си, загинал при поцесното ПТП, тъй като между ттях и починалия не е била налице дълбока емоционална връзка, а взаимоотношенията им са били нормални, като между родственици.

Противно на това твърдят, че не само е съществувала изключителна по своя характер и интензитет връзка с починалия, но и тази връзка е доказан чрез разпитания свидетел. Твърдят също, че ищците не са общителни и нямат приятели, с които да са изградили емоционална връзка, поради което и връзката между тримата братя  е била изключително силна, поради което и смъртта на брат име причинила болки и страдания, извън нормалните за роднини от тази степен.

С жалбата се иска решението да бъде отменено и постановено ново  с което исковете да бъдат уважени.

С писмен отговор на процесуален представител на въззиваемата страна Гаранционен фонд гр.София, жалбата се оспорва като неоснователна, по изложени съображения.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

Въззивната жалба е редовна и надлежно администрирана.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва  чрез писмени стоновища на процесуален представител.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното, относно обжалваното съдебно решение:

Производството по делото е образувано въз основа на искова Гаранционния фонд, като искът е предявен от З.К. и Б.Б.. Ищците твърдят в исковата си молба, че са братя на  И Б., който е починал при ПТП, в което е бил велосипедист. Това е станало на 27.01. 2015 г., на околовръстен път № II – 4, при км. 232-200 в гр. Търговище, при управление на МПС от неизвестен водач. Образувано е ДП, което е спряно. Ищците излагат, че са поддържали близки отношения с брат си и са понесли тежко загубата му, защото са имали силна връзка помежду си. Те са били изключително близки и задружни. Постоянно са се виждали, общували са и са си помагали един на друг. Поради тази силна връзка, която са имали тримата, ищците трудно понасят загубата на брат си. Тази породена особена близост, в достатъчна степен оправдава търсенето и получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, коите се изразяват в морални болки и страдания, които ищците са търпели, продължават да търпят и днес. Затова считат, че имат право на обезщетение за тези вреди. Тъй като извършителят не е известен, то Гаранционният фонд следва да отговаря за тези вреди. Към ответника било отправено искане за изплащане доброволно, но е последвал отказ на 12.10. 2018 г. Предвид на това ищците молят на всеки от тях да се присъди сумата от по 100 000 лв. като обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на брат им ведно съ законната лихва от  19.10. 2018 г. до окончателното изплащане. В съдебно заседание ищцитепредставлявани от адв. М., са извършили намаление на исковите претенции на по 5000 лв. за всеки от тях. Иска се да бъдат присъдени и направените по делото разноски, а предвид намаляването на исковете, желаят да бъде върната част от държавната такса, внесена от единия ищец.

Ответникът оспорва основателността на исковете. Няма доказателства за близките отношения между починалия и неговите братя, понеже по делото не са установени такива взаимоотношения между починалия и неговите братя, които да говорят за изключителност на случая и претърпени интензивни болки и страдания, които са продължителни във времето.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Страните не спорят относно: установената от съда фактическа обстановка, а именно:- относно родствената връзка, настъпилото ПТП причило смъртта на пострадалия, събраните гласни доказателства:  Не се спори и относно извода на съда за нарушаване на правилата за движение, от водача на МПС, причинила ПТП, при което е загинал И Б.. Този извод е съобразен и със заключението на САвТЕ, неоспорена от страните, според която като причини за настъпване на произшествието следва да се приемат: 1. СУБЕКТИВНИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА ВОДАЧА, КОЙТО НЕ Е ВЪЗПРИЕЛ ИЛИ АКО Е ВЪЗПРИЕЛ НЕ Е РЕАГИРАЛ СВОЕВРЕМЕННО СЪС СПИРАНЕ НА НАМИРАЩИЯ СЕ НА ПЛАТНОТО ЗА ДВИЖЕНИЕ ВЕЛОСИПЕДИСТ. 2. ВОДАЧЪТ НА ЛЕК АВТОМОБИЛ „БМВ” НЕ Е РЕАГИРАЛ НА НАМИРАЩИЯ СЕ НА ПЛАТНОТО ВЕЛОСИПЕДИСТ. Въпреки че не е посочено от САвТЕ ,конкретно като причина за настъпване на произшествието, съдът намира, че и следните нарушения са довели до настъпване на ПТП. Установено е, че л.а. причинил ПТП се е движил в момента на удара със скорост 97,16км./ч., при поставена вертикална пътна маркировка-знак В26-с поставено ограничение на скоростта от 70км/ч. и знак тип А40-Внимание! Участък с концентрация на ПТП. Според заключението, водачът на л.а. при движение със скорост до 75 км/ч е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Следователно, като конкретна причина, довела до ПТП е и движението на водача със скорост по-висока от разрешената. Не е спорно в процеса и причината за смърта на И Б.- тежка съчетана черепно-мозъчна,  гръбначно-мозъчна и гръдна травми довели до тежък травматично-хеморагичен шок. Всяко едно от уврежданията – черепно-мозъчната травма, гръдната и гръбначно-мозъчната травми е можело да доведе до фатален изход. Смъртта на пострадалия  е настъпила много бързо- за няколко минути и е била неизбежна. Установеното количество алкохол в кръвта на починалия в момента на смъртта е било 1,57 промила. Това количество отговаря на средна степен на  алкохолно опиване и са нарушени зрението, съобразителността, бързината на рефлексите, координацията на движенията. Не се спори, а това се установява и от събраните по делото доказателства , наличието на причинно-следствена връзка между виновното и противоправно поведение на неизвестния водач на л.а. м. БМВ и увреждането на пострадалия И Б., поч. на 27.10.2015г., което налага извода за безспорна доказаност на основанието за ангажиране на отговорността на ответника Гаранционен фонд гр.София за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновните противоправни действия на водача на МПС, причинили ПТП.

Въззивните възражения са сведени единствено с твърдения относно наличието на активна материалноправна легитимация на ищците  да претендират обезщетение с оглед качеството им на роднини по съребрена линия от втора степен /братя/ на починалото лице.

Относно наличието на предпоставките за легитимация на ищците да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди: Разрешението на спорния пред настоящата съдебна инстанция  въпрос е обусловено от произнасянето на ОСГНТК на ВКС с ТР № 1 от 21.06.2018год. по тълк. д.№1/2016 г., като ищците също основават правата си на посоченото ТР.  Видно от неговото съдържание, с решението общото събрание на трите колегии на ВКС е приело, че има основание да се отстъпи от възприетото в Постановелние №2/84год. разрешение и да се предвиди възможност за присъждане и на други лица, извън посочените в П-е № 4/61год. и П-е № 5/69год.. Посочено е, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Видно от изложените мотиви, прието е, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е доказало съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че според  традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а  връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. За това, когато съдът установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да  признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Впрочем следва да се отбележи, че и правото на обещетение и на най-близките на починалия /по смисъла на двете постанновления/, не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД.  При анализ на събраните доказателства, установяващи претърпените неимуществени вреди, съдът  взе в предвид следното:  Ищците са  предприели доказване на твърдянитие в исковата молба претърпени неимуществени вреди, чрез гласни доказателства-чрез показанията на свидетелката В И К, която е майка на ищците и които са в резултат на лични възприятия, относно отношенията между ищците и починалия И Б За това показанията се кредитират от съда като обективни и отразяващи непосредствено лично впечатление от семейната обстановка и социално обкръжение на починалата Доказателства, оборващи направения извод, не са събрани, не са наведени и твърдения в този смисъл.  От показанията на свидетелката се установяват близки отношения между ищците  и починалия И.Б.-техен брат. Тримата били в добри отношения, помагали си когато са започвали някаква работа, когато имало празници винаги са били на една маса, не са се делили. Според свидетелката, въззивниците  много тежко понесли загубата на брат си, било им много мъчно, често си говорели за него.

 За да се произнесе, съдът съобрази следното: От анализа на събраните доказателства, съдът намира, че от тях не се установява връзка, различаваща се  и извън обичайната и традиционна за българското семейство връзка на обич и взаимна привързаност между братя. Т.е. остана недоказано, че е била налице много по-силна, извън обичайната трайна, емоционална връзка на ищците с починалото лице – техен брат, чиято загуба да е била понесена много тежко от ищците, засягайки сериозно техния душевен мир, причинявайки им болки и мъка, които надминават обичайното страдание, свързано със смъртта на близък човек с посочената родствена връзка. 

За това съдът прави извод, за недоказаност на твърденията за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в изключителни морални болки и страдания.  За това, следва да се приеме, че извън формалната връзка на родство по делото, не се доказват останалите предпоставки за обезщетение на претърпени неимуществени вреди,  визирана в решението по т.д. № 1/2016год. Това е така, понеже по делото не е доказано по несъмнен начин, че ищцитие са претърпели пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата на своя брат И Б..   Предвид изложеното, съдът намира, че ищците не са установили своята материалноправна легитимация да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които следва да бъдат възмездени по реда на чл.52 ЗЗД. Предвид изложеното, предявените искове са неоснователни, поради което същите следва да се отхвърлят изцяло.

По отношение на оставеното с обжалваното решение без уважение искане на адвокат М. съдът да възстанови сума от внесената държавна такса, на основание оттеглената част от исковете:

Съдът намира искането за неоснователно, поради следното: Действително, съобразно разпоредбата на пар.96 ал.3 от ПЗР ЗИДКЗ /ДВ 101 от 7.12.2018год./,лицата по чл.493а ал.4 КЗ …могат да оттеглят своите искове без съгласието на ответника и не носят отговорност за разноски за прекратената част от иска. Следва да се отбележи, че не се дължат разноски на насрещната страна-т.е. държавните такси са изключени. Освен това, при намаляване на претенцията, според изричната разпоредба на чл. 74 от ГПК, внесената държавна такса не се връща, поради което правилно молбата е оставена без уважение.

С оглед на изложеното, решението на ТОС следва да бъде потвърдено като правилно с оглед постановения краен резултат, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на съда, които споделя.

Водим от горното, съдът

                                        

                                         Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 34/09.05.2019 год., постановено по т.д.№ 140/2018 год. по описа на ТОС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.