О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 440

 

гр.Варна, .09.07.2018г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на горепосочената дата в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

      ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА 

                      МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

като разгледа  докладваното от съдия А. Братанова в.ч.т.д. № 374 по описа на съда  за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и следв. ГПК и е образувано по частна жалба от НАП против Определение № 861/07.03.2018 год., постановено по т.д.№ 850/2917 год. по описа на ОС – Варна, с което е прекратено производството по предявения иск с правно основание чл. 694, ал.1 ТЗ.

         Насрещните страни  „ ПРАЙМ-7“ ООД и синдика на дружеството Я. С. не са изразили становище в производството.

         За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, в качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност на „ПРАЙМ 7“ ООД (в н.), с правно основание чл.694, ал.2, т.1  от ТЗ, с която срещу „ПРАЙМ 7“ ООД (в н.) е предявен иск за установяване съществуването на неприето вземане в размер на 3600 лева, представляващо разноски за възобновяване на производството по несъстоятелност на ответното дружество, предплатени от агенцията с платежно нареждане № Е00393/09.02.2017г. в изпълнение на дадени указания за предплащане на разноски с Определение № 8 от 03.01.2017 г., постановено по т. д. № 1273/2016 г. по описа на Окръжен съд Варна.

За да прекрати производството по делото ВОС е приел, че съгласно разпоредбата на чл.632а от ТЗ предплатените суми по чл.629б и чл.632 от с.з. се възстановяват на внеслия ги кредитор, когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно. По този начин законово е изключен общия ред на удовлетворяване  чрез  разпределение /чл.720 и сл. от ТЗ/, тъй като се приема, че се касае до обратно  възстановяване` на авансираните разноски на страната, която ги е внесла. Предплатените разноски не са разноски по смисъла на чл.723 от ТЗ, предвид изчерпателно посочените в разпоредбата видове плащания. Липсва основание за разширително тълкуване на сочената разпоредба в посока включване и на авансираните разноски за възобновяване на производството по несъстоятелност, доказателство за което се открива в кореспонденцията с разпоредбата на чл.616, ал.2, т.4 от ТЗ.  Лицето, предплатило разноски не става кредитор в производството по несъстоятелност по смисъла на чл.616, ал.1 от ТЗ. В този смисъл, за предплатилия разноските по чл.629б липсва правен интерес от водене на установителния иск по чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ.

Определението е правилно.

Предявеното вземане на НАП съставлява предплатени разноски в производството по несъстоятелност, за които е налице специален режим на удовлетворяване.

По правило,  предплащането на разноски цели финансовото осигуряване на универсалното принудително изпълнение с цел осребряване и генериране на постъпленията в особената сметка. Връщането на аванса, предоставен временно за покриване на липсващата наличност е гарантирано по реда на чл. 632а ТЗ, който като особена норма изключва общия ред на удовлетворяване чрез разпределение. Нормата има стимулиращ характер, като гарантира на авансиращата страна, че направените в общ интерес разходи няма да останат на нейн риск. Разпоредбата на чл. 632а ТЗ е създадена именно в интерес на необезпечените кредитори, за да могат да участват без опасност от увреждане  и без конкуренция в поемането на общите разноски / Определение № 445 от 8.07.2016 г. на ВнАС по в. ч. т. д. № 353/2016 г.; Определение № 446/11.07.2016 год. на ВнАС по в.ч.т.д.№ 414/2016 год./.

            Посоченият специален режим на удовлетворяване сочи, че предплатените разноски по чл. 629б ТЗ не съставляват разноски по смисъла на чл. 616, ал.2, т.4 ТЗ и чл. 723 ТЗ и са изрично изключени от обхвата на вземанията, които могат да обуславят качеството на кредитор в производството по несъстоятелност.  По изложените съображения, сочените вземания не подлежат на предявяване по реда на чл. 685 и следв. ТЗ. По отношение на тях е неприложима поредността на удовлетворяване по чл. 722 ТЗ и реда за разпределение чрез сметка за разпределение.

         Наличието на специален и привилигирован ред на възстановяване на предплатените разноски изключва интереса от предявяване на вземането по реда на чл. 685 и следв. ТЗ , респ. от воденето на положителен установителен иск по чл. 694 ТЗ, който е функция, продължение на производството по предявяване и приемане на вземанията в несъстоятелността. Предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес като абсолютна положителна предпоставка, за която съдът следи служебно.

         Постановеното в идентичен смисъл определение на ВОС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

         Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 861/07.03.2018 год., постановено по т.д.№ 850/2917 год. по описа на ОС – Варна, с което е прекратено производството по предявения иск с правно основание чл. 694, ал.1 ТЗ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                           ЧЛЕНОВЕ: