О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№   430                                               2016 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на    четвърти юли                                                         година 2016

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ: М.Недева

                              Г.Йовчев

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 376 по описа  на Варненския апелативен съд за 2016г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.

          Образувано е по подадена частна жалба от  Т.Н.Д. – лично, фирма „Кабакум”, представлявана от юрисконсулт Лорд проф. д-р М* Д* и С.Д. – лично, представлявани от „Law company Dobrev & Halachev” и от адв.Д.Стоянов с адрес гр.София, ж.к. Гоце Делчев, бл.244, Е, 4,80 срещу Разпореждане от 10.03.2016г. на Шуменския окръжен съд, с което е върната частната касационна жалба, подадена от тях против определение № 73/17.02.2016г. по в.ч.т.д. № 41/2016г. по описа на ШОС . По съображения, подробно изложени в частната жалба, молят съда да отмени обжалвания съдебен акт.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Частната жалба е  подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения :

          С определение от 12.10.2015г., постановено по гр.д. № 2366/2015г. на Шуменския районен съд  е констатирано, че по същото гражданско дело е депозирана искова молба от ЕТ „С.Д.” с ЕИК 837004844, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, Т.Н.Д. с ЕГН ********** *** и „Каракум” ООД, гр.Шумен с ЕИК 200616364 срещу „УниКредит Булбанк” АД с предмет субективно съединени искове за сумата от 1 250лв главница, представляваща част от обща претенция в размер на 1 900 000лв, обезщетение за причинени вреди – претърпяна загуба от действия на ответника по обявена предсрочна изискуемост на договор за кредит между страните.

          С разпореждане от 16.09.2015г. исковата молба е оставена без движение, като на ищцовата страна  е указано да изправи посочени от съда нейни нередовности  в едноседмичен срок от съобщението. В указания срок е депозирана молба, която обаче съдът е преценил като неизпълнение на задължението на ищците, поради което  и на осн.чл.129 ал.3 ГПК е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба, ведно с приложенията й.

          Определението от 12.10.2015г.- по гр.д. № 2366/2015г. на ШРС е обжалвано с частна жалба, по която е образувано в.ч.т.д. № 41/2016г. на Шуменския окръжен съд. С определение № 73/17.02.2016г. по същото дело състав на Шуменския окръжен съд е споделил крайния извод на Шуменския районен съд за наличието на хипотеза на чл.129 ал.3 ГПК  и като е оставил без уважение искането за отвод на съдебния състав, е потвърдил обжалваното определение. Срещу това определение е подадена частна жалба до ВКС.

          Администрирайки частната жалба Шуменският окръжен съд е констатирал, че тя е подадена срещу въззивно определение, което не подлежи на касационно обжалване, позовавайки се на разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК, съгласно която  не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. А съгласно чл.280 ал.2 т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000лв за търговските дела, с посочени изключения, които нямат отношение  към процесния случай. Тъй като в случай е предявен частичен иск за сумата от 1 250лв, решението по делото не би подлежало на касационно обжалване. Следователно и въззивното определение по това дело не подлежи на касационен контрол. Ето защо съдът е разпоредил връщане  на частната касационна жалба срещу определение № 73/17.02.2016г. по в.ч.т.д. № 41/2016г. на ШОС.

          Обжалваното разпореждане е правилно и съобразено с посочения в закона селективен критерий за допустимост до касационно обжалване на решенията по търговски дела с цена на иска до 20 000лв, респ. – на постановените по тях въззивни определения. Съгласно нормата на чл.280 ал.2 т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по търговски дела с цена на иска до 20 000лв, каквото би било решението по гр.д. № 2366/2015г. на ШРС, тъй като цената на иска е 1 250лв. Съгласно чл.274 ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. След като решението по гр.д. № 2366/2015г. на ШРС не би подлежало на касационно обжалване то и постановените по него  въззивни определения също не подлежат на касационно обжалване. Направеният в този смисъл извод на Шуменския окръжен съд е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Предвид на това и обжалваното разпореждане за връщане на частната касационна жалба е съобразено с изискванията на закона, а частната жалба срещу него е неоснователна и като такава се оставя без уважение.

          Водим от горното, съдът

 

О   П   Р    Е   Д     Е    Л     И    :

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  частната жалба на  Т.Н.Д. – лично, фирма „Кабакум”, представлявана от юрисконсулт Лорд проф. д-р М* Д* и С.Д. – лично, представлявани от „Law company Dobrev & Halachev” и от адв.Д.С* с адрес гр.София, ж.к. Гоце Делчев, бл.244, Е, 4,80 срещу Разпореждане от 10.03.2016г. на Шуменския окръжен съд, с което е върната частната касационна жалба, подадена от тях против определение № 73/17.02.2016г. по в.ч.т.д. № 41/2016г. по описа на ШОС.

          Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :