ОПРЕДЕЛЕНИЕ

426

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД –Търговско отделение в закрито заседание на 29.06.2018 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия В.Петров ч.т.д.№ 376 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Постъпила е частна жалба от „Инвестбанк“ АД - гр.София срещу определение № 1668/15.05.2018 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. № 342/2018 г. , с което е прекратено производството по същото дело.

Частната жалба е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Производството по частичния отрицателен установителен иск на банката - ищец срещу цедента и цесионера по договор за цесия от 23.03.2015 г. - предмет на делото пред Окръжен съд Варна е било прекратено, тъй като относно цялото вземане по договор за депозит от 20.05.2009 г. - предмет на цесията е водено т.д. №6028/2012 г. на СГС между цедента като ищец и банката като ответник, решението по което е било обезсилено и производството по делото - прекратено от Апелативен съд София по в.т.д. №584/2015 г. поради отказ на ищеца от исковете, като резултатът от делото обвързва и цесионерът, а ищецът по настоящото дело – длъжник няма правен интерес от воденето му.

Определението за прекратяване на делото е правилно. Отказът от исковете на цедента по софийското дело обвързва цесионера, на който вземането е било прехвърлено в хода на процеса. Делото следва своя ход между първоначалните страни – чл.226, ал.1 – ГПК, като постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо преобретателя – чл.226, ал.3 – ГПК. Предвид направения отказ от иска от цедента цесионерът няма право да предяви отново същият иск - чл.233, изр.2 във вр.с чл.226, ал.3 - ГПК. Спряното производство по обратния иск на банката срещу третото лице-помагач няма отношение към направения от ищеца отказ от иска и прекратеното в тази връзка производство по него. Всичко това прави заведеният в настоящото производство отрицателен установителен иск на банката - длъжник за недължимост на част от сумите – предмет на т.д. №6028/2012 г. на СГС без правен интерес, тъй като правата й не са застрашени. Ето защо обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от изложеното и на основание чл.278 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА определение № 1668/15.05.2018 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. № 342/2018 г., с което е прекратено производството по същото дело.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните с касационна частна жалба пред ВКС на РБ при предпоставките на чл. 280 - ГПК.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                                2.