Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   261/14.11. 2016г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на   осемнадесети октомври                                         Година 2016

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ: А.Братанова

                                                                              М.Недева

 

при секретар : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 377   по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от Г.К.К. ***, действащ чрез своята майка и законен представител Е.С.П. против решение № 55/03.05.2016г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 257/2015г. в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от него иск за горницата над  60 000лв до пълния му размер от 180 000лв. Счита решението в обжалваната му част за неправилно, необосновано и незаконосъобразно и моли съда същото да бъде отменено, като вместо него  бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск в пълния му размер  ведно с всички законни последици. Първото основно оплакване в жалбата се свежда до несъгласие с извода на първоинстанционния съд за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в размер на  40 %. Твърди се, че възприемайки изцяло присъдата на наказателния съд, постановена по НОХД № 87/2013г. на ТОС,  решаващият състав  не е съобразил изложените в нея мотиви, че ако не е било отношението на виновния водач към останалите участници в пътното движение, вкл. и към  починалия К К., фаталният инцидент е можел да бъде избегнат. Единствено наличието на висока скорост, която е над официално разрешената в този пътен участък, не води до такъв процент съпричиняване. Според заключението на САТЕ  дори при тази висока скорост мотористът е щял да излезе от завоя без проблеми, ако не е било засичането от виновния водач. Второто основно оплакване в жалбата се свежда до това, че определеното обезщетение от 100 000лв не кореспондира с понятието „справедливост”, заложено в задължителните указания по приложението на чл.52 от ЗЗД, съдържащи се в ППВС № 4/68г., нито с трайната практика на съдилищата в страната, според която за причинена смърт се присъждат осреднено около 180 000лв обезщетение за неимуществени вреди – к.д. № 246/2014г. на ВКС, ІІ т.о.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.226 ал.1 КЗ / отм./

          Безспорно установено по делото е, че на 29.07. 2012г., около 13.20 ч.,          в района на с. Презвитер Козма, община Омуртаг, при управлението на лек автомобил “М-Х ХХХ”-ХХХ, с рег. № Х ХХХХ ХХ, собственост на „Алтея” ООД, гр.Омуртаг деликвентът  Д Х Е нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което  причинил по непредпазливост смъртта на К И.К., баща на ищеца, като след деянието  избягал от местопроизшествието. За извършеното с присъда № 104/09.12. 2013 г., постановена по НОХД №87/2013 г. на ТОС, потвърдена с Решение №124/12.08. 2014 г., по ВНОХД №34/2014 г., на Апелативен съд Варна и Решение № 80/07.09. 2015 по КНОХД №1824/2014 г., по описа на ВКС, Д Е е признат за виновен и осъден на 4 години лишаване от свобода. Няма спор и че управляваният от него лек автомобил „М-ЕХХХ- ХХХ, с рег.№ Т ХХХХ КТ, е имал валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност с ответника ЗК “Лев Инс” АД.

Безспорно установена е и материалноправната легитимация на ищеца Г.К., действащ чрез своята майка и законен представител  Е.С.П., в качеството му на законен наследник на починалия Г.К.К.. Същият е от кръга на най-близките родственици на пострадалия, със защитим от закона правен интерес да претендира обезщетение за претърпените от него  морални болки и страдания в следствие загубата на своя баща / съгласно ПП на ВС  № 4/25.05.1961г./.

Налице са и всички елементи от ФС на чл.266 ал.1 КЗ/отм./ за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди - наличието на валидно застрахователно ПО, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието, изразяващи се в настъпилата смърт на наследодателя на ищеца.

Основният спорен въпрос по делото е за размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Същото се определя  по справедливост съобразно правилото на чл.52 ЗЗД, константната и непротиворечива практика на ВКС, вкл. и постановената такава по реда на чл.290 ГПК и задължителна за настоящия съд, както и задължителни указания на ВС, дадени в т.2-ра  на ППВС № 4/68г., които не са загубили актуалност и до днес  и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на вредоносното деяние, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност.  В тази връзка съдът взема предвид установените по делото факти и обстоятелства, а именно – близката родствена връзка между ищеца и пострадалия от ПТП негов баща, характера и интензитета на отношенията между тях  / че детето не е живеело заедно с баща си и от около 8 години преди  инцидента не е поддържало връзка с него; че то е било на две години, когато през 2004г. родителите му са се разделили,  Г. ***, а баща му създал друго семейство и се установил в друг град; че бащата не е поддържал контакт със сина си и майка му и не е давал издръжка/, рязкото влошаване на психическото състояние на детето след смъртта на неговия баща, което влошаване намери обяснение в специфичната  за процесния случай   психологическа привързаност на Г. към пострадалия. От показанията на свидетелката С Г Й, баба на детето, се установи, че Г. болезнено е преживявал липсата на връзка със своя баща, живеел е с надеждата, че скоро ще се срещне с него, поради което вестта за неговата смърт му е причинила мъчителни изживявания. Появили се тикове с очите, започнал да посещава психолог, бил тревожен и живеел в страх да не загуби майка си и баба си. А според психолога Е Г Събева детето е изживяло сериозен психологически дискомфорт, бил доста чувствителен и притеснителен, затворен в себе си и неспособен да изразява чувствата си.  В резултат на проведената терапия е подобрил психическото си състояние, но бащата ще остане фантазен образ в неговото съзнание и занапред. И двете свидетелки възпроизвеждат личните си впечатления от мъчителното изживяване от страна на ищеца на липсата на контакт и общуване с бащата и негативното психологическо отражение на тази липса в неговия живот. Споделят различни житейски ситуации и негативни изживявания на детето, особено след вестта за неговата смърт.

Въз основа на горната фактическа установеност и съобразявайки се с принципа за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД и задължителната практика по нейното приложение, обезщетението за претърпените от ищеца морални болки и страдания е определено от първоинстанционния съд в размер на 100 000лв. Уважавайки възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, което съпричиняване е определено на 40 %, съдът е присъдил и окончателен размер на обезщетението от 60 000лв. Съпричиняването се изразява в това, че мотоциклета е бил управляван със силно превишена скорост, като на пътен участък с максимално допустима скорост от 50 км/час, скоростта на пострадалия е била близо три пъти по-висока – около 186 км/час, а при изхвърчането от завоя – 141 км/час. Според въззивника тази превишена скорост сама по себе си не предопределя неизбежността на настъпилия пътен инцидент. Позовава се на заключението на САТЕ, че дори и при тази висока скорост мотористът е щял да излезе от завоя без проблеми, ако не е бил сблъсъка с виновния водач.

Според  граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД и задължителната съдебна практика не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Следователно релевантен за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия е само онзи конкретно установен негов принос, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. / В този смисъл   и решение № 135/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г.  на ВКС/.

Съгласно установения в първоинстанционното производство механизъм на ПТП, който не се оспорва пред настоящата инстанция, /а се оспорва само наличието на съпричиняване и неговата степен/, ако го нямаше „Мерцедеса” и мотоциклетът се движеше  със същата скорост, той също като „Мерцедеса” би преодолял завоя без да настъпи произшествие. Т.е. – със скоростта, с която са се движили, макар и силно превишена, и двете МПС са имали възможност да преодолеят завоя без да настъпи произшествие. В същото време обаче, в конкретната ситуация на предприето изпреварване от страна на лекия автомобил на разстояние 1,1 м от мотоциклетиста, последният не е имал възможност да преодолее завоя с високата скорост, с която се е движел. При това положение управлението на мотоциклета с посочената скорост се явява пряка и непосредствена причина за настъпилия от произшествието резултат, поради което и настоящият състав намира, че възражението за съпричиняване на вредите следва да бъде уважено и то в един висок процент от 40%.
         Второто оплакване, поддържано  в жалбата, за неправилно приложение на принципа на справедливостта, заложен  в задължителните указания по приложението на чл.52 от ЗЗД, съдържащи се в ППВС № 4/68г. и в  трайната практика на съдилищата в страната, според която за причинена смърт се присъждат осреднено около 180 000лв обезщетение за неимуществени вреди, е също неоснователно :

          Освен всички елементи  на понятието „справедливост”, изяснени по – горе, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция в тази насока, отчитайки  икономическата конюктура в страната, както и  общественото възприемане на справедливостта. Паричен еквивалент на този вид обществени отношения се явяват  лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане, които  са увеличавани почти ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие, при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица за периода до 1.01.2010 г., като след тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, съгл.  пар.27 ПЗР и чл.266 КЗ /отм./.

          След съвкупна преценка на всички посочени по-горе релевантни за спора факти настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговия баща Г.К.К.  се явява такова в размер на 100 000лв. При съобразена степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в размер на 40 %, обезщетението следва да бъде редуцирано до 60 000лв, ведно със законната лихва от момента на увреждането.

          Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, на осн.чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт, като ги прави част от настоящото решение.

          По изложените съображения обжалваното решение се потвърждава.

         

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемото застрахователно дружество се присъжда ю.к. възнаграждение в размер на  3 930лв, съобразно чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004г. на минималните размери на адв.възнаграждения.

          Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 55/03.05.2016г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 257/2015г. в обжалваната му част.

          В необжалваната част решението е влязло в сила.

          ОСЪЖДА  Г.К.К., ЕГН **********,***, действащ чрез своята майка и законен представител Е.С.П.  да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София, бул.“Черни връх“ № 51Д, ЕИК 121130788, представлявано от М С М-Г, сумата от 3 930лв – разноски / ю.к. възнаграждение/ за водене на делото в настоящата инстанция.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :