РЕШЕНИЕ

 

№    230/31.07.2013 г.               град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                                                                    търговско отделение

На  девети юли                                                                                                 2013 година

В публично заседание в следния състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

                                                     ЧЛЕНОВЕ: Петя Хорозова

                                                               Кристияна Генковска

при участието на секретаря Д.Ч. сложи на разглеждане въз.т.д. № 378 по описа за 2013 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по реда на чл. 268 ГПК.

С решение № 276/22.03.2013 г. постановено по т.д. 2264/2012г. по описа на Варненския окръжен съд е отхвърлен предявения от С.Д.С. *** срещу Н.К.Н. *** иск с правно основание чл. 422 ГПК за сумата 31 097,70 лв. /равностойност на 15 900 евро/ представляваща главница по запис на заповед от 1.08.2007 г. с падеж 11.08.2007 г. за която има издадена заповед за изпълнение № 1716/14.03.2011 г. по ч.гр.д. 3395/2012 г. по описа на ВРС ХХVI състав, ведно със законната лихва върху тази сума.

Въззивна жалба срещу решението е подадена от ищеца С.Д.С.  който иска отмяната му и уважаване на иска. Сочените пороци са неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и незаконосъобразност.

Въззивната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна при наличието на правен интерес и е допустима.

Въззиваемата страна в срока по чл. 263 ГПК не е депозирала отговор на жалбата.

Съдът след служебна проверка и с оглед направените оплаквания в жалбата намира, че постановеното решение е валидно и допустимо и в качеството си на въззивна инстанция приема по съществото на спора:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК срещу длъжника по запис на заповед - „Н.К.Н. по отношение на когото има издадена заповед за изпълнение № 1716/14.03.2012 г. по ч.гр.д. 3395/2012 г. по описа на ВРС ХХVI състав и в срока по чл. 414 ГПК подадено възражение.

Безспорно между страните е съществуването на несъдебно изпълнително основание – редовен от външна страна запис на заповед от 1.08.2007 г. със изискуемото по чл. 535 от ТЗ съдържание, който е предявен за плащане.

Спори се доказано ли е направеното възражение за погасяване на задължението поради плащане. Ответникът Н.Н. издател по записа на заповед е представил с отговора на исковата молба в заверени копия три броя разписки за получени от С.Д.С. на 7.08.2007 г. – 12 300 евро, на 10.08.2007 г- 2 700 евро и на 1.09.2007 г. – 900 евро. В изпълнение на разпореждане № 11369/16.10.2012 г. на председателя на състава, на ищеца е изпратен препис от отговора на исковата молба с приложените доказателства. Съобщението е прието за редовно връчено при условията на чл. 41 ГПК, тъй като на посочения в исковата молба адрес, който е и постоянен, видно от справка за адресна регистрация лицето не е намерено /длъжностното лице призовкар е отбелязало, че е напуснало адреса, като е посочило име и адрес на съседа дал сведенията/. Поради редовното връчване на доказателствата правото на ищеца за оспорване по реда на чл. 193 ал. 1 ГПК на автентичността на подписите върху разписките е преклудирало с изтичане на срока за подаване на допълнителна искова молба / чл. 372 ал. 2 ГПК вр. с чл. 193 ал. 1 ГПК/. След като ищецът е могъл да оспори истинността на представените с отговора писмени доказателства най - късно с подаване на допълнителна искова молба, доводите, че за него срокът тече от представяне на оргиналите в съдебно заседание са неоснователни. Неоснователно е и възражението, че делото е подлежало на разглеждане по общия ред при който няма двойна размяна на книжа, поради което за него не е текъл срок за оспорване на автентичността на подписа върху разписките до първото по делото заседание. Съгл. чл. 365 от ГПК  по реда на гл. 32 „Производство по търговски спорове”  се разглеждат всички правоотношения породени от търговски сделки. Записът на заповед е търговска сделка, независимо от качеството на лицата които са я сключили по арг. от чл. 1.ал. 1 .8 от ТЗ вр. с чл. 286 ал. 2 ТЗ, поради което независимо че страните по спора са физически лица той подлежи на разглеждане по реда на търговските спорове. Поради изложеното представени пред първата инстанция и неоспорени в срок разписки за плащане са годни доказателства за установяване на изпълнението на задължението от страна на ответника-издател за плащане на сумата по записа на заповед. Задължението е погасено преди подаване на заявлението за образуване на заповедно производство. Искът по чл. 422 ал. 1 ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли.

Поради сходство в мотивите и крайния резултат първоинстанционото решение следва да се потвърди. Поради неоснователността на въззивната жалба на въззивника не се дължат съдебни разноски за настоящата инстанция, а от въззиваемата страна няма направено искане за присъждане.

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА № 276/22.03.2013 г. постановено по т.д. 2264/2012г. по описа на Варненския окръжен съд е отхвърлен предявения от С.Д.С. *** срещу Н.К.Н. *** иск с правно основание чл. 422 ГПК за сумата 31 097,70 лв. /равностойност на 15 900 евро/ представляваща главница по запис на заповед от 1.08.2007 г. с падеж 11.08.2007 г. за която има издадена заповед за изпълнение № 1716/14.03.2011 г. по ч.гр.д. 3395/2012 г. по описа на ВРС ХХVI състав, ведно със законната лихва върху тази сума.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280  ал. 1 от ГПК .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                     ЧЛЕНОВЕ :