Р Е Ш Е Н И Е

 

261 /16.10.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 24.09.2014 год.  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

При секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 378/2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от „Ю.Б.” АД против отхвърлителната част на Решение № 39/26.03.2014 год. по т.д.№ 653/2013 год. по описа на ШОС.

Претендира се, че общото задължение на ответниците по пера е както следва:

- 26 088, 49 лева – дължима главница, ведно със законната лихва за забава от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.07.2013 год. до пълното погасяване на задължението;

- договорна лихва 2 349, 08 лева за периода 10.08.2012 год. – 22.07.2013 год.;

- 155 лева – такси по обслужване на кредита за периода 13.08.2012 год. – 22.07.2013 год.

Претендира се и пълно присъждане на разноските в заповедното и исковото производство.

Съдът констатира редовност на сезиращата жалба и надлежното й администриране.

Въззиваемите страни Е.Й.С. и Д.Н.С. не са депозирали отговор в срока по чл. 263, ал.1 ГПК.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

I.В съответствие с разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по допустимостта на съдебния акт в обжалваната част.

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 415 ГПК с предмет - установяване съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение. Нормата на чл.422 ГПК установява специфичен фактически състав за предявяване на разглеждания иск: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ надлежно осъществено възражение на длъжника в преклузивния срок по чл.414, ал.2 ГПК; 3/ разпореждане на съда, съдържащо дължимите указания по чл.415, ал.1 ГПК. Сочените предпоставки за предявяване на иска са нормативно установени.

Издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2174/2013 год. по описа на ШРС визират като длъжници по дълга Е.Й.С. и Д.Н.С.. Постановена е  солидарна отговорност на длъжниците по отношения на главното и всички акцесорни задължения. По арг. от чл.216 ГПК всеки от солидарните длъжници действа самостоятелно като процесуалните му действия и бездействия нито ползват, нито вредят на останалите. Соченият общ принцип следва да намери приложение и по отношение на заповедното производство.

Възражение по чл. 414 ГПК е предявено единствено от солидарния длъжник Е.Й.С.. Предявяването на възражение от солидарния длъжник  не ползва другата задължена страна по заповедта Д.Н.С.. На посоченото основание, възражението следва да се счита за частично - срещу заповедта за изпълнение, обективираща наличието на вземане срещу възразилата страна  /чл.414, ал.1, пр.2 ГПК /.

Липсата на оспорване от страна на длъжника Д.Н.С. обуславя недопустимостта на предявения субективно пасивно съединен установителен иск срещу страната. Вземането в разглежданата част е обективирано в неоспорена заповед за изпълнение, по която съдът е допуснал незабавно изпълнение. Наличието на разпореждане на съда с указания по чл.415 ГПК не могат да санират липсата на възражение против заповедта за изпълнение в разглежданата част. Коментираният акт на съда не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, поради което преценката за неговата правилност може да бъде направена инцидентно при изследване на изискуемите законови предпоставки за предявяване на иска с правно основание чл.422 ГПК.

По изложените съображения съдът намира, че решението по отношение на ответника Д.Н.С. следва да бъде обезсилено в обжалваната част, ведно с прекратяване на съдебното производство против невъзразилата страна.

II. По съществото на спора:

         Претендира се съдебно установяване на главни и акцесорни вземания, произтичащи от договор за кредит, съставляващи главница, лихви и такси. Искът е предявен при твърдения, че кредитът е предсрочно изискуем при условията на чл. 18, ал.2 от договора с дата 04.11.2005 год.

Ответникът Е.Й.С. е признал вземането по основание и размер. Наведените възражения са свързани единствено с обезпечаването на кредитора и нямат релевантно значение за изхода от спора.

ШОС е приел наличието на кредитно правоотношение и настъпила предсрочна изискуемост на дъга, считано от 10.10.2012 год.

За да постанови частично отхвърляне на предявените претенции ШОС е приел, че  при неизпълнение и последваща предсрочна изискуемост на кредита, длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва, но не и договорна лихва и такси след изпадането им в забава. Приел е още, че след настъпване на предсрочна изискуемост, действието на договора за  кредит следва да се счита прекратено. По изложените съображения, разглеждащият състав е отхвърлил претенциите касателно капитализираната при условията на чл. 4, ал.2 от допълнителното споразумение от 18.07.2012 год. лихва;  касателно договорната лихва след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем и касателно таксите по обслежване на кредита след тази дата.

Решението е неправилно. С Решение № 99 от 1.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 610/2011 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че при уговорена в договора за кредит предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси.  Изискуемостта на задължението в резултат на изгубването на преимуществото на срока предоставя възможност на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера, който то би имало, ако срокът бе изтекъл. Освобождаването на длъжника от отговорност за лихвите за периода от настъпване на предсрочната изискуемост поради неизпълнение на разсроченото задължение на падежа би представлявало предоставяне на преимущество, с което той разполага само при предсрочно погасяване на задължението. Предсрочното погасяване с приспадане на лихвите за останалата част от срока на договора предполага изправност на длъжника и доброволен отказ от уговорения в негова полза срок. Предсрочната изискуемост е санкция за неизправността на длъжника, поради което последиците следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото то съществува и се дължи и при настъпване на срока. Ако кредиторът не упражни правото си на предсрочна изискуемост, но длъжникът е неизправен, на падежа на задължението, той би дължал връщане на заетата суми и на възнаградителната лихва, като и обезщетение за забавата. Упражняване на предоставено от договора право на предсрочна изискуемост не погасява уговорените задължения, както и не следва да се тълкува като отпадане на правото на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера, който то би имало и при добросъвестност на длъжника.

         С оглед на изложеното, решението в разглежданата част следва да бъде отменено като неправилно. Размерът на претендирания главен и акцесорен дълг е установен със заключение на ССЕ. Ответникът признава претендираното вземане, вкл. и по размер.

С оглед изхода от спора и направеното искане, на въззивника следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство съдебни и деловодни разноски в размер на 49 лева, съставляващи дължима държавна такса.

         Водим от горното, съдът

 

                                                      Р Е Ш И:

        

ОБЕЗСИЛВА Решение № 39/26.03.2014 год. по т.д.№ 653/2013 год. по описа на ШОС в отхвърлителната част по отношение на ответника Д.С.Н. като ПРЕКРАТЯВА производството в разглежданата част.

ОТМЕНЯ Решение № 39/26.03.2014 год. по т.д.№ 653/2013 год. по описа на ШОС в отхвърлителната част по отношение на ответника Е.Й.С. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Й.С., ЕГН ********** *** дължи на „Ю.Б.” АД, ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.”Околовръстен път” № 260 разликата от 26 146,10 лева до претендираните 28 592, 57 лева, за които е издадена заповед № 1164/25.07.2013 год. по ч.гр.д.№ 2174/2013 год. по описа на РС – Шумен за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2013 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Е.Й.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.Б.” АД, ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.”Околовръстен път” № 26 сумата от 49 лева, съставляваща сторени разноски пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: