О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

471/19.07.                                                 2016 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на    петнадесети юли                                                   година 2016

в закрито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:  А.Братанова

                               М.Недева

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 378 по описа  на Варненския апелативен съд за 2016г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е  по реда на чл.274 ал.1 ГПК.

          Образувано е  по подадена частна жалба от П.С.И., с ЕГН **********,*** срещу определение № 1579/10.05.2016г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по в.т.д. № 36/2016г., с което е обезсилено решение № 4737/26.11.2015г., постановено по гр. д. № 1528/2015 г. по описа на ВРС, 26 състав и е прекратено производствата по гр. д. № 1528/2015 г. по описа на ВРС, 26 състав, както и по в. т. д. № 36/2016 г. по описа на ВОС, т. о., на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ. По съображения, подробно изложени в жалбата и свеждащи се до твърдение за отсъствие на предпоставките по чл.637 ал.2 от ТЗ, моли съда да отмени обжалваното определение, като върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Частната жалба е  подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна, по следните съображения :

С решение № 4737/26.11.2015г. на Варненския районен съд, Гражданско отделение, ХХVІ с-в, постановено по гр.д. № 1528/2015г. е признато за установено, че „Гамор” ООД, гр.Варна дължи на П.С.И.  сумата от 18 000лв, представляваща част то цялото вземане от 185 000лв, дължима по договор за заем от 20.12.2012г., заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.12.2014г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед № 8373/22.12.2014г. на изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 16 212/2014г. на ВРС.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от „Гамор” ООД с вх.№ 44717/11.12.2015г., по която е образувано в.т.д. № 36/2016г. на ВОС, ТО.

С решение № 1009/21.12.2015г. на ВОС, ТО по т.д.№ 696/2015г. на ВОС, ТО и на осн.чл.630 ал.1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на „Гамор” ООД и е открито производство по несъстоятелност на дружеството.

С определение № 160/14.01.2016г. по в.т.д. № 36/2016г. на ВОС, ТО на осн.чл.637 ал.1 ТЗ производството по делото е спряно.

При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на дружеството съдът е констатирал, че вземането на П.С.И. е предявено в срока по чл.685 ал.1 ТЗ  и е включено в списъка на приетите от синдика вземания под № 1, т.3.1. С определение № 1306/15.04.2016г., постановено по т. д. № 696/2015 г. на ВОС, съдът по несъстоятелността е одобрил списъка на приетите от постоянния синдик вземания, сред които е и главницата в размер на 185 000 лв. по договор за заем от 20.12.2012г., на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ. При дадената фактическа установеност съдът е приел, че е налице хипотезата на чл.637 ал.2 ТЗ вр.чл.693 ТЗ и е постановил обжалвания съдебен акт, изхождайки от разбирането, че след като вземането на кредитора е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл.692 ТЗ правният интерес на въззивника за продължаване на производството по обжалване на решението на ВРС е отпаднал. 

Постановявайки атакувания съдебен акт първостепенният съд не е съобразил, че срещу вземането на П.С.И. са подадени две възражения по чл.692 от ТЗ – от самият длъжник и от кредитора „Улъйбка” ЕООД, по които са образувани съответно  т.д. № 201/2016г. на ВОС и т.д. № 210/2016г. на ВОС, които възражения са оставени без уважение.  В предвидения от закона срок по чл.694 от ТЗ длъжникът и възразилият кредитор са предявили отрицателни установителни искове, по които са образувани т.д. № 630/2016г. на ВОС и т.д. № 634/2016г. на ВОС. Първото дело е прекратено с определение от 01.06.2016г. поради неотстраняване на нередовности на исковата молба. Второто дело е в процес на двойна размяна на книжа.

С факта на предявяване на отрицателните установителни искове по чл.694 ТЗ вземането на ищеца П.С.И. се явява оспорено, което от своя страна изключва приложението на чл.637 ал.2 ТЗ. В този смисъл е и задължителната съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, цитирана от частния жалбоподател, а именно – решение № 3170/16.07.2015г. на ВКС,  по т.д. № 3170/2013г., № т.о., съгласно която „когато  към момента на откриване с решение по чл.630 ТЗ спрямо длъжника на производство по несъстоятелност има заварено дело срещу длъжника по чл.637, ал.1 ТЗ, законодателят обвързва възможността за по - нататъшно развитие на делото с нуждите на производството по несъстоятелност, като за процесуална икономия на производството по чл.637 ТЗ се отрежда ролята на иск по чл.694 ТЗ за тези вземания, поради което запазването на извършените по завареното дело процесуални действия е обвързано от наличието на спор относно предявеното от кредитора вземане в производството по несъстоятелност. Завареното съдебно / арбитражно производство се спира, за да се даде възможност на кредитора по него да предяви вземанията си в производството по несъстоятелност и при спор относно тези вземания производството по делото се възобновява, като решението по него има установително действие спрямо всички участници в несъстоятелността /чл.637, ал.4 ТЗ/, както решението по чл.694 ТЗ.”

С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде отменено.  След възобновяване на производството по делото съдът следва да се съобрази и с разпоредбата на чл.637 ал.3 ТЗ.

          Водим от горното, съдът

 

О    П   Р   Е   Д    Е   Л    И    :

 

ОТМЕНЯ определение № 1579/10.05.2016г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по в.т.д. № 36/2016г., с което е обезсилено решение № 4737/26.11.2015г., постановено по гр. д. № 1528/2015 г. по описа на ВРС, 26 състав и е прекратено производствата по гр. д. № 1528/2015 г. по описа на ВРС, 26 състав, както и по в. т. д. № 36/2016 г. по описа на ВОС, т. о., на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ.

ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като

УКАЗВА  на съда, че  след възобновяване на производството по делото  следва да се съобрази  разпоредбата на чл.637 ал.3 ТЗ.

Определението е окончателно.

 

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :