Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №239

 

Гр.Варна, 26.10.2018г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в публичното съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ДАРИНА МАРКОВА

         

При участието на секретаря Ели Тодорова

Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 378 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Уникредит Булбанк“ АД със седалище гр.София срещу решение № 63 от 28.03.2018г. по търг.дело № 187/17г. по описа на Добрички окръжен съд, в частта му, с която съдът е отхвърлил искането на банката за присъждане на законна лихва върху главницата  от 67 448.03 евро, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда – 01.06.2015г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди че решението в тази част е незаконосъобразно и неправилно. Твърди че позоваването на Постановление № 425 на МС от 18.12.2014г. за определяне на размера на законната лихва върху просрочени парични задължения и тълкуването че законна мораторна лихва за държава – член на ЕС, чиято валута не е евро, следва да се опредял само за парични задължения в съответната местна валута, е неправилно. Твърди че посоченото ПМС съобразява режима по Директива 2011/7/ЕС на ЕП и Съвета относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки и размерът на законната лихва се определя по един и същи начин, независимо в каква валута /лева, евро и пр./ е главницата, и възлиза на основания лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Сочи че дори и задължението по главницата в евро  да следва да се превалутира в лева по фиксинга на БНБ, то не са налице обстоятелства да се игнорира разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗЗД и да не се дължи обезщетение за забава на парично задължение във валута, различна от лева.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част  и да постанови ново, с което да присъди исканата законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна Г.Г.Ф. от гр.Каварна, чрез назначения му от съда особен представител, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната част. В съдебно заседание, назначенията на страната особен представител, моли съда да потвърди решението в обжалваната от банката част.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е установителен иск след заповедно производство от „Уникредит Булбанк“ АД срещу Г.Г.Ф., с който да се приеме за установено в отношенията между страните, съществуването на вземания на банката по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 16 от 09.07.2008г. с анекси към него, за които има издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. Решението, в частта му с която е уважен установителения иск за съществуването на задълженията за главница и договорни лихви е влязло в сила. Предмет на въззивно обжалване е решението в отхвърлителната му част, с която претенцията на банката за присъждане на законна лихва върху сумата 67 448.03 евро, представляваща неплатена главница по договора за кредит е отхвърлен.

Претенцията за законна лихва е допустима, тъй като същата е предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.

Претенцията за законна лихва по чл.86 от ЗЗД е акцеснорна и предвид основателността на иска за главницата в размер на 67 448.03 евро е основателна.

След отмяната на разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗЗД /ДВ бр.83/99г./ в българското право няма забрана за уговаряне, претендиране и присъждане на парични суми в чужда валута. Страните по договора могат свободно да определят предмета на облигационното отношение, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.  При допустимо уговаряне на парично задължение в чуждестранна валута няма законово основание за присъждане на нейната левова равностойност. Паричните суми, уговорени в чуждестранна валута, се дължат и съответно се присъждат от съда в съответната валута. След като плащането трябва да се извърши в уговорената между страните по договора чуждестранна валута, при забава в плащанията на основание чл.86 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Обезщетението за забава също следва да бъде във валутата, уговорена между страните.

Съобразно чл.86 ал.2 от ЗЗД размерът на законната лихва се определя от МС. С действащото към момента Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне на размера на законната лихва по просрочени парични задължения, МС е определил годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основания лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта. Както е посочено в самото постановление, с него е отменено Постановление № 100 от 2012г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута и с него се въвеждат изискванията на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16.02.2011г. относно борбата за забавяне на плащанията по търговски сделки. Съобразно изискванията на тази директива не е възможно да се избира между различни валути при определяне на съответните законни и основни лихвени проценти. Поради което и основният лихвен процент за държавата – членка, чиято валута не е еврото, следва да бъде равностойният лихвен процент, определен от нейната национална централна банка.  По този начин е постигнато е еднакво третиране на забавата при просрочия на парични задължения, уговорени в различни валути.

Независимо от така изложеното, следва де се отбележе, че в случая по делото е установено неизпълнение на договорни задължения на кредитополучателя по договор за банков кредит от 09.07.2008г., поради което приложима е действащата към този момент уредба – ПМС № 72 от 08.04.1994г. за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, съобразно която изрично са регламентирани начина и размера на определяне на законна лихва за просрочени задължения във валута.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира претенцията за установяване на съществуването на задължение за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда до окончателното изплащане на задължението за основателна и доказана и следва да бъде уважена. Предвид на това и решението в обжалваната му част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде прието за установено съществуването на задължение за законна лихва.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за въззивно производство в размер на сумата 350лв., представляваща държавна такса и възнаграждение на особен представител.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ решение № 63 от 28.03.2018г. по търг.дело № 187/17г. по описа на Окръжен съд – Добрич, в частта му, с която е отхвърлено за присъждане на законна лихва върху главницата  от 67 448.03 евро, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда – 01.06.2015г. до окончателното изплащане на задължението  и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че Г.Г.Ф. *** 23, ЕГН ********** дължи на „Уникредит Булбанк“ АД със седалище гр.София, ЕИК 831919536, законна лихва върху сумата 67 448.03 евро, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда - 01.06.2015г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед № 90 от 02.06.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 237/15г. по описа на РС – Каварна.

ОСЪЖДА Г.Г.Ф. *** 23, ЕГН ********** да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД със седалище гр.София, ЕИК 831919536, сумата 350лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направени разноски за въззивна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: