РЕШЕНИЕ

№ 252

                гр.Варна,  08.10.2015 г.             

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  -  Търговско отделение в публичното заседание на 23.09.2015 г. в  състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ:МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                  КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.Петров в.т.дело № 379 по описа за 2015 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„УП България 1” ЕООД, „УП България 3” ЕООД, „УП България 6” ЕООД, „УП България 8” ЕООД, „УП България 9” ЕООД, „УП България 10” ЕООД, „УП България 11” ЕООД, „УП България 12” ЕООД, „УП България 13” ЕООД, „УП България   14” ЕООД, „УП България 15” ЕООД, „УП България 19” ЕООД, „УП България 21” ЕООД, „УП България 26” ЕООД, всички със седалище гр.София, обжалват решение № 168/25.02.2015 г. по т.д.№ 914/2014 г. на Окръжен съд Варна, ТО, с което са отхвърлени предявените от дружествата обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 - ЗЗД и чл.86 - ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 - ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу „Енерго – Про Мрежи” АД – гр.Варна като неоснователни. Молят за отмяна на обжалваното решение изцяло и за постановяване на друго решение, с което се уважат предявените от тях искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, а в условията на евентуалност исковете им по чл. 55, ал.1 пр.1 от ЗЗД, както и за уважаване на исковете им за обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва върху главниците за периода на забавата след изтичане срока за доброволно изпълнение, даден  на ответника с изпратени му покана за доброволно изпълнение и нотариална покана, ведно с присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Въззивниците молят в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата им,  ведно с присъждане на съдебните разноски по делото, като съображения за това излагат в писмени бележки.

Ответникът по жалбата – „Енерго – Про Мрежи” АД – гр.Варна моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за  потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Третото лице – помагач на ответника - „КЕВР” – гр.София не е изразило становище по жалбата.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Главните искове срещу ответника „Енерго-Про Мрежи” АД - гр.Варна са предявени на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, предл.3 – ЗЗД за връщане като недължимо-платена на цена за достъп до електроразпределителната мрежа по  фактури, издадени през периода – м.септември 2012 г. – м.юни 2013 г. с оглед отпаднало основание предвид отмяната с влязло в сила решение на ВАС на Решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на на временни цени за достъп, както и по чл.86, ал.1 – ЗЗД за присъждане на мораторни лихви върху главниците от датата на поканата. На това основание исковете за главниците са неоснователни.

Отмяната на административен акт не може да преуреди или да отмени валидно възникнали права и задължения по силата на сключен между страните договор, в случая – сключените между ищците и оператора -  „Енерго - Про Мрежи” АД - гр.Варна неформални договори за достъп до ЕРМ, представляващи по съществото си договор за услуга, близък до договора за наем, който е с продължително изпълнение и е бил изпълняван от оператора до отмяната на Решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Действието на отмяната спрямо такъв договор е занапред и не може да засегне период от изпълнението на договора, който вече е изтекъл. Сключването от производители на електическа енергия, в т.ч. от възобновяеми източници, на договор за достъп с оператора на ЕРМ е задължително съгласно чл.84, ал.2 – ЗЕ. Достъпът е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електроенергия или природен газ срещу заплащане на цена за достъп до мрежата съгласно §1, т.15 от ДР на ЗЕ. Безспорно е изпълнението на оператора - предоставяне на достъп до ЕРМ по неформалния договор за достъп до ЕРМ, след като сътветният ищец същевременно е продавал произвежданата от него електроенергия от ВЕИ, което е възможно, само ако електроенергията му постъпва в мрежата. Този договор е възмезден по легална дефиниция, като единичните цени са били двустранно съгласувани между страните по него с фактурирането й от оператора и с осчетоводяването и заплащането й от ищците.

Първоизточник на задължението за заплащане на цена на достъп до ЕРМ е законът и договорните отношения между страните, а не отмененият в последствие административен акт за определяне на временни цени за достъп,  издаден на основание §197, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ/ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./.

Поначало отмяната на административния акт има действие спрямо всички съгласно чл.177, ал.1 – АПК, от което следва, че актът се счита отменен спрямо всички занапред. Този текст не предвижда обратно действие на отмяната на административния акт. Обратно действие може да има закон, ако това е предвидено изрично в него; обратно действие има и развалянето на договора, освен при договорите за продължително или периодично изпълнение, по силата на закона – чл.88, ал.1 – ЗЗД. Съдебното решение с конститутивен ефект има обратно действие само в редки случаи - при унищожаване на договори и при разваляне по съдебен ред на договори за вещни права върху недвижими имоти. Иначе решението има действие занапред, но е противопоставимо спрямо всички трети лица  /има действие спрямо всички/ и конститутивното му действие в случай на уважаване на иска или жалбата се зачита от момента на упражняването на потестативното право с подаването им. Становището на други съдебни състави на ВАС относно действието на решението по време не е задължително за общите граждански съдилища съгласно чл.302 – ГПК, предвиждащ задължителност на влязлото в сила решение на административния съд за гражданския съд само относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. Становището на ДКЕВР по този въпрос в Решение №КМ-1/13.03.2014 г. е повлияно от тези становища, ирелевантно е за спора, а и самото решение е оспорено пред ВАС.

 Независимо от действието във времето на отмяната на определените от ДКЕВР временни цени за достъп, отмяната не може да преуреди и отмени автоматично договорните отношения между страните, както и съгласуваните от тях и действали през процесния период цени за достъп до ЕРМ. Отмяната не би могла да доведе до отпадане на основанието за заплащане на вече заплатените цени за достъп по договора за достъп, който е с продължително изпълнение, и тъй като услугата – достъп до ЕРМ е била вече осъществена от същия за миналия период. Предвид естеството на престацията му само другата страна би получила в такъв случай реституция на даденото по договора за достъп, т.е. отношенията между страните не могат да бъдат възстановени във вида отпреди сключването на договора. Дори да беше развален договорът за достъп /какъвто той не е, тъй като е задължителен по закон и продължава да се изпълнява и сега от оператора/, развалянето би имало действие за в бъдеще предвид продължителното му изпълнение. На още по-силно основание не може да има отпадане на основанието за заплащане цена на достъп от ищеца за минало време следствие отмяната на решението на ДКЕВР от ВАС. Това е така защото не може да се твърди, че ищецът никога не се е ползвал от достъп до разпределителната мрежа, когато всъщност такъв достъп му е бил предоставен от ответника. Не може също така да се твърди, че договор за достъп никога не е съществувал, когато през целия процесен период такъв е бил изпълняван от страните и не е възможно всяка от тях да си възвърне извършената престация. Именно затова законът изключва обратното действие при развалянето на договори с продължително или периодично изпълнение – чл.88, ал.1 - ЗЗД, като същото правило следва да важи и относно гражданските последици от отмяната на административния акт при договор за достъп до ЕРМ с продължително изпълнение.

Оттук следва, че операторът на ЕРМ - „Енерго - Про Мрежи” АД – гр.Варна не дължи връщане на заплатените му от ищците суми по процесните фактури и исковете по чл.55, ал.1, пр.3 – ЗЗД за тях, както и исковете за лихви за забава, следващи съдбата на исковете за главниците, са неоснователни и следва да се отхвърлят.

На евентуално поддържаното основание по чл.55, ал.1, пр.1 – ЗЗД исковете за главниците са също неоснователни. Тези искове са мотивирани от ищците с изначално съществуваща незаконосъобразност на Решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР и в тази връзка с липсващо изначално основание за плащане от ищците на цена за достъп до ЕРМ. Както беше вече посочено основание за заплащане на цена за достъп е неформалният договор между страните за достъп до ЕРМ, изпълнен от оператора – ответник чрез предоставяне на такъв достъп, в резултат на което ищците са продавали произвежданата от тях електроенергия, като този договор е задължителен и възмезден по силата на закона – т.е. ищците са дължали и са заплатили съгласуваната с ответника цена за достъп до мрежата по издадените от същия месечни фактури. Посоченото решение на ДКЕВР не създава основанието за заплащане на сумите, чието връщане се иска, а е взето в изпълнение на признато от закона основание за това. Това решение не е обявено за нищожно, а само е отменено на процесуално основание. Незаконосъобразността му не отменя и не води до отпадане на основанието за получаване на сумите от ответника, още по-малко пък го прави изначално несъществуващо. Исковете както за главниците на предявеното евентуално основание – начална нищожност, така и за лихвите за забава върху тях, които следват съдбата на исковете за главниците, следва да се отхвърлят като неоснователни.

Само ако в бъдеще влязат в сила утвърдени от КЕВР окончателни цени за достъп за миналия период и те се окажат по-ниски от заплатените такива от ищците, те биха имали право да търсят на това основание връщане като недължимо-платени на суми за разликата до заплатеното от тях. Предявяването на претенции за неоснователно обогатяване само въз основа на отменения административен акт, без да е налице влязъл в сила окончателен такъв относно размера на регулираните цени, е преждевременно и неоснователно.

До същите правни изводи и краен резултат е достигнал и съставът на ОС Варна, ТО, предвид което решението му като правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение /61848 лв/, заплатено на процесуалния му представител е неоснователно. Съобразно обжалваемия интерес – 1700134.85 лв минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислено съгласно Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, възлиза на 61840.85 лв, с включен ДДС, ето защо претендираното възнаграждение за един адвокат следва да се присъди изцяло.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 168/25.02.2015 г. на Окръжен съд -  Варна, ТО по т.д.№914/2014 г.

ОСЪЖДА „УП България 1 ЕООД, ЕИК200310951, „УП България 3” ЕООД, ЕИК 200310798, „УП България 6” ЕООД, ЕИК 200310517, „УП България 8” ЕООД, ЕИК 200310652, „УП България 9” ЕООД, ЕИК 200360203, „УП България 10” ЕООД, ЕИК 200360324, „УП България 11” ЕООД, ЕИК 200360694, „УП България 12” ЕООД, ЕИК 200360961, „УП България 13” ЕООД, ЕИК 200361159, „УП България   14” ЕООД, ЕИК 200359635, „УП България 15” ЕООД, ЕИК 200359852, „УП България 19” ЕООД, ЕИК 200328013, „УП България 21” ЕООД, ЕИК 200326927, и „УП България 26” ЕООД, ЕИК 200327185, всички със седалище и адрес на управление - гр.София, район Триадица, пл.”Позитано” №2, ет.5, да заплатят на „Енерго – Про Мрежи” АД – гр.Варна, ЕИК 104518621, сумата 61848 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.