Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е№222

 

Гр.Варна, 03.11. 2017г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на трети октомври през двехиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА                                                                                               

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

          При участието на секретаря Д. Чипева   

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 379 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Нордекс Пауър” ЕООД в ликвидация със седалище гр.Варна и Д.И.Й. *** срещу решение № 272 от 22.04.2016г. по търг.дело № 024/15г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са осъдени да заплатят солидарно на И.И.П., М.С.Г. и Х.А.М. сумите както следва: сумата 75 000лв., представляваща заета и невърната сума по договор, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 1, том І, дело № 1/12г. по описа на Нотариус с рег.№ 335 от регистъра на НК, ведно със законна лихва върху тази сума считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, сумата 45 000лв., представляваща договорена възнаградителна лихва по т.1.5 от договора за периода от 21.02.2012г. до 21.03.2015г. и сумата от 34 500лв., представляваща лихва за забава по т.1.7 от договора за периода от 30.06.2013г. до 30.05.2015г.  на основание чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и са осъдени да заплатят дължимите по делото разноски.

Заявяват че са оспорили факта на получаване на сумата, както и твърдяното в исковата молба обстоятелство, че управителят на дружеството Й. е наредил заемната сума да бъде преведена направо по „Еко Енерджи Уиндпауър” ООД в изпълнение на решението на общото събрание на това дружество за допълнителни парични вноски. Оспорват изводите на съда, че е доказано получаването на исковата сума от заемателя. Твърди че искането на заемателя „Нордекс Пауър” ООД да получи транш, неговия размер срокът за предоставянето му са съществени елементи от договора за заем между страните, както и че за да възникне облигационното отношение между тях по договора за заем длъжникът следва да поиска да му бъдат предоставени парите. Твърди че подписания между страните нотариален акт съдържа уговорките на заема, но към момента на подписването му заем все още не е предоставен, както и уговорката, че заемната сума да бъде предоставена само и ако длъжникът я поиска. Твърди че получаването на сумата е предоставена на волята на заемателя, поради което и в нотариалния акт не са постигнати договорки за времето и начина на предаване на заемната сума.

Поддържат направеното с отговора на исковата молба оспорване, че управителят на дружеството Й. чрез електронно писмо е поискал предоставянето на заема. Твърдят че събраните по делото експертизи – съдебносчетоводна и съдебнотехническа не дават отговор на този въпрос. Твърди че са налице косвени доказателства, че преводите направени от ищците не са свързани с договора за заем – липса на допълнителни парични вноски, направени от другите съдружници в „Еко Енерджи Уиндпауър” ООД, липса на достъп на „Нордекс Паур” ЕООД до банковата сметка на „Еко Енерджи Уиндпаур”, по която са направени преводите на суми. Излага че протокола от общото събрание на съдружниците се отнася само до отношенията между дружеството и съдружниците и само по въпроси, решени на общото събрание. Единственият документ материализиращ уговорките на заема е нотариалния акт, а в него няма клаузи, позволяващи изявление по електронен път.

Молят съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което предявените срещу тях искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържат жалбата и молят съда да я уважи.

Въззиваемите страни И.И.П. ***, М.С.Г. *** и Х.А.М. ***, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразяват становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, молят съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са иск с правно основание чл.240 от ЗЗД за връщане на сума, получена на 20.02.2012г. и на 21.02.2012г. по договор за заем между страните, обективиран в нотариален акт за договорна ипотека, иск за възнаградителна лихва и иска за лихва за забава в размер, уговорен между страните.

Не е спорно по делото сключването на нотариален акт за договорна ипотека № 1/2012г., представен по делото. Не е спорно и превеждането на сумите в общ размер на 75 000лв. на 20.02.2012г. и на 21.02.2012г. от въззиваемите в полза на трето, неучставащо по делото дружество „Еко Енерджи Уиндпауър“ ООД, с посочване на платежния документ, като основание за плащане – заем на „Нордекс Пауър“ ЕООД и Д.Й. за допълнителни парични вноски. Няма спор и по отношение на размера на претенициите.

Спорно пред въззивна инстанция е има ли сключен договор за заем и реално предаване на заетата сума. Възражението на ответниците, направено в отговора на исковата молба, е че в нотариалния акт за договорна ипотека страните са уговорили изрично писмено поискване от страна на заемателя за предаване на заемната сума на третото лице, каквото твърдят че няма. Изрично оспорват авторството на представеното по делото от ищците на хартиен носител копие от писмо, изпратено от електронна поща d.jordanov1@gmail.com

По спорния въпрос между страните налице ли е писмено поискване за предоставяне на част от договорения размер на сумата, въззивния съд намира следното:

Като доказателство по делото е представено на хартиен носител заверено за вярност копие на писмо изпратено чрез електронна поща, получено на 08.02.202012г. на електронните пощи на ищците. Писмото е изпратено от електронна поща  d.jordanov1@gmail.com . В писмото се съдържа искане от Д.Й. за отпускане на сумата 75 000лв. Като автор на изявлението в писмото е посочен Д.Й.. Посоченото в писмото прикачено писмо – заявка не е представено по делото. Представено е и второ писмо, адресирано до ищците от Анна Цонева, в което потвърждава направените искания за допълнителни вноски. Двете писма имат обща връзка, като второто писмо е препратка на полученото в пощата на atsoneva@eewp.eu писмо с подател d.jordanov1@gmail.com .  

От приетата от първата инстанция съдебно – техническа експертиза, обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните и кредитирана от съда изцяло, въззивният съд приема за установено че писмо от 08.02.2012г. изпратено от електронна поща d.jordanov1@gmail.com е получено от ищците. Същото писмо е получено и в електронната поща на atsoneva@eewp.eu,  което е препратено на ищците, ведно с отговор на atsoneva@eewp.eu. В заключението си експертът е посочил, че изпращачът на писмото с електронен адрес d.jordanov1@gmail.com , се обслужва от доставчика Google. Тъй като използването на електронна поща не изисква персонална идентификация и поради това, че изпращачът е използвал пощенски услуги на несобствен сървър, то процесното писмо не може да се свърже с информационната система на изпращача.

Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 от ЗЕДЕУУ /в редакцията му, действала към датата на изпращане на документа/, но законът придава значение на подписан документ на електронния документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис – чл.13 ал.3 от ЗЕДЕУУ като допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. /в този смисъл решение № 70 от 19.02.2014г. по гр.дело № 868/12г. на ВКС, 4 г.о.; определение № 169 от 06.04.2017г. по ч.търг.дело № 672/17г. на ВКС, I т.о./

В настоящия случай представеното на хартиен носител електронно изявление от 08.02.2012г. с посочен в него автор Д.Й. е оспорено от ответниците с възражение относно авторството на електронното изявление. Процесното електронно съобщение не съдържа квалифициран електронен подпис, поради което и не се ползва с формална доказателствена сила. Независимо от липсата на изрично указание на ищеца за възможността за доказване с други доказателствени средства кой е издателят на писмото, от първоинстнационния съд са уважени всички направени от ищците доказателствени искания за установяване на това обстоятелство. От събраните по делото доказателства, въззивният съд приема, че по делото остава недоказано кой е автор на процесното електронно изявление от 08.02.2012г.

Независимо от това обаче, въззивният съд намира, че липсата на писмено предизвестие за отпускане на заема не е необходима за съществуването на заемното правоотношение между страните. Въззивният съд приема, че подписания между страните по нотариален акт № 1, том I, вх.рег.№ 91, дело № 1/2012г. на нотариус с рег.№ 335 по регистъра на НК писмен договор за заем и трите броя платежни нареждания от 20.02.2012г. и 21.02.2012г. установяват сключването на договора за заем между страните. Този извод съдът прави тълкувайки съдържанието на писмения договор за заем между страните, обективиран в посочения нотариален акт, съобразно разпоредбата на чл.20 от ЗЗД като се търси действителната обща воля на страните и отделните уговорки се тълкуват във връзка едни с други и всяка една от тях да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

В договора страните са постигнали съгласие за размера на сумата, предмет на договора – 250 000лв.,  начина на предаване на сумата на заемателя, а именно чрез плащане по банков път по сметка на трето лице – „Еко Енерджи Уиндпауър“ ООД с основание внасяне на дължима от заемателя допълнителна парична вноска като съдружник в „Еко Енерджи Уиндпауър“ ООД. Постигнато е съгласие за крайния срок в който задължението на заемодателя да преведе сумата следва да бъде изпълнено, а именно 31.12.2012г., както и крайният срок за изпълнение на задължението на заемателя да върне сумата – 30.06.2013г. С оглед постигнатото съгласие за предоставяне на сумата 250 000лв. в заем с определен краен срок за изпълнение на задължението на заемодателя, въззивният съд приема, че уговорката между страните в чл.1.3 досежно начина на предоставяне на цялата сума на отделни траншове, като броят на траншовете, размерът на всеки отделен транш и срокът за предоставяне на съответния транш се определят от заемателя, за което той уведомява заемодателя с писмено предизвестие, е уговорка в полза на заемодателя. Поради което и при липса на изрично писмено искане за него остава поетото задължение да предаде сумата, предмет на договора за наем, по уговорения между страните начин и срок.

Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент – съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е без основание. С оглед на така изложеното, въззивният съд приема че по делото е доказано както предаването на заетата сума, така и поетото задължение за връщането и, поради което и е доказано съществуването на договор за заем за сумата 75 000лв. с падеж за връщане 30.06.2013г.

С оглед на изложеното и предвид липсата на спор между страните по отношение на размера на всяка от претенциите, предявените искове са доказани и основателни следва да бъдат уважени изцяло, поради което и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Няма искане на основание чл.78 ал.1 от ГПК за присъждане на разноски в полза на въззиваемите.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 272 от 22.04.2016г. на Варненски ОС по търг.дело № 924/15г.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:


ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Дарина Маркова:

 

Не съм съгласна с извода на състава на съда, че установената по делото липса на писмено предизвестие за отпускане на заема от страна на заемателя, не е необходима за съществуването на заемното правоотношение между страните.

Сключеният между страните писмен договор за заем, обективиран в представения по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, не съдържа изявление за получаване на договорената сума, поради което и сам не удостоверява сключването на договора за заем. Нормата на чл.1.3 не представлява уговорка в полза на заемодателя. Уговорките в текстове на чл.1.3.1 и 1.3.2 са че сумата в размер на 250 000лв. ще бъде предоставена от заемодателя на заемателя на отделни траншове, като броят на траншовете, размерът на всеки отделен транш и срокът за предоставяне на съответния транш се определят от заемателя,  съобразно падежите на неговото задължение за извършване на допълнителна парична вноска в полза на „Еко Енерджи Уиндпауър“ ООД и след писмено уведомление от негова страна за размера и за срока за предоставяне на всеки отделен транш от заема. Считам че тези уговорки поставят отлагателно условие за изпълнението на задължението на заемодателя да предаде сумите по договора за заем. Това отлагателно условие е писменото искане от страна на заемодателя с посочване на конкретния размер, част от договорения общ размер на заема. До писменото искане от страна на заемателя е налице едно правно очакване и заедно с това една правна обвързаност между страните по договора от 10.01.2012г. Тълкувайки договора, съобразно изискването на чл.20 от ЗЗД, намирам, че ищците са поели задължение да предадат сумата при писмено поискване до края на уговорения в чл.1.2 от договора срок 31.12.2012г. Предвид поемането на задължението за заем като лихвоносно, уговорката за неустойка за забава в размер на 2 % на месец и при дадени реални обезпечения от страна на заемателя, намирам, че страните са уговорили единствено максималния размер на сумата, която може да бъде предоставена в заем. Конкретният размер и датата на реалното му предоставяне следва бъде уточняван допълнително от заемателя в рамките на максимално уговорения размер и в крайния срок за предоставянето му. Още повече че страните са уговорили плащането на сумата по заема да бъде не лично на заемополучателя, а на трето лице и да служи за погасяване на негово задължение към това трето лице, поради което и волята на заемателя за размера и падежа на отделните траншове по договора е от съществено значение.

Поради което и с оглед установената по делото липса на писмено искане за първи транш в размер на 75 000лв., задължението на заемодателя за предаване на сумата не е възникнало и сумата 75 000лв. не е получена от третото лице „Еко Енерджи Уиндпауър“ ООД по силата на даденото в договора от 10.01.2012г. упълномощаване на заемодателя да плати от името на заемателя „Нордекс Пауър“ ЕООД задължението му по чл.134 от ТЗ към това дружество. Предвид на това и предявените искове намирам за недоказани и следва да бъдат отхвърлени.