Р Е Ш Е Н И Е № 219

 

Гр.Варна, 03.11.2017 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на трети октомври, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                    ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

При участието на секретаря Д.ЧИПЕВА, като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 379 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от И.П.Н., ЕГН-********** срещу решение № 5/03.04.2017 година по т.д.№ 61/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която е осъден да заплати на Н.Н.Г. сумата от 25005 лева, ЧАСТИЧЕН ИСК от сумата 43 000 лева, представляваща задължение за връщане на авансово платена сума по договор от 30.04.2013 година за посредничество и авансово плащане за закупуване на недвижим имот, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба-15.06.2016 година до окончателното и́ изплащане, както и сумата от 2157.88 лева, представляващи сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно, тъй като съдът е приел, че се носи солидарна отговорност без да обсъди, че сумата от 53 000 лева е преведена по банковата сметка на ответника „Естейт“ ЕООД и като основание е посочено депозит за авансово плащане, а не договор за посредничество. Не са обсъдени гласните доказателства на ответника Е.Е., който признава,    че задълженията са негови и на неговата фирма. Моли съдът да отмени решението на  първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли предявеният иск и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна Н.Н.Г. не е депозирала писмен отговор.

В останалата част решението не е обжалвано, обикновените другари на въззивника не са се присъединили към въззивната жалба, поради което спрямо тях решението е влязло в сила.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба от 15.06.2016 година ищецът Н.Н.Г. излага, че на 30.04.2013 година сключил договор за посредничество за закупуване на недвижим имот, по силата на който превел на ответниците сумата от 53 000 лева. Съгласно договора ответниците е следвало в 6-месечен срок да изпълнят основния предмет на договора и да извършат посредничество за закупуване на недвижим имот. С изтичане на срока ответниците дължат връщане на сумата, при условията на солидарност, тъй като съгласно чл.304 ТЗ, лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение се смятат за солидарни длъжници. За сумата е издаден и запис на заповед. На 29.11.2013 година получил сумата от 10 000 лева, поради което размерът на дължимата сума е 10 000 лева.

Ответникът И.П.Н. е депозирал писмен отговор, в който твърди, че не е налице основание за реализиране на солидарната му отговорност, тъй като не е получавал плащане по договора, а сумата е постъпила по сметката на „Естейт“ ЕООД. С оглед на обстоятелството, че не е получавал никакво плащане по договора не дължи и връщане. Налице е извънсъдебно споразумение между кредитора и „Естейт“ ЕООД, с което дружеството е  поело задължението да върне сумата.

Съдът, след съвкупна преценка на представените доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от представения договор е, че на 30.04.2013г. между Н.Г. в качеството му на възложител от една страна и „Естейт“ЕООД и И.Н. в качеството им на посредници от друга страна е сключен договор за посредничество и авансово плащане за закупуване на недвижим имот. Съгласно т.І.1 от същия, посредниците са поели задължението да извършат посредничество при покупка на недвижим имот за обща продажна стойност в размер 53 000лв., която ще бъде получена от тях в деня на подписване на договора по посочена от тях банкова сметка. ***-нататък, в т.ІІІ.4 страните са договорили, че възложителят има право да изиска връщане в шестмесечен срок от посредниците на авансово платената сума за закупуване на недвижимия имот.

Установява се от представеното платежно нареждане от 29.04.2013г. че в изпълнение на договора Н.Г. е превел по банковата сметка на „Естейт“ЕООД  сумата 53 000лв., представляваща авансово плащане за покупка на недвижим имот, на посочената в платежното нареждане дата. Горното се установява при съвкупната преценка на отговорите на страната Е.Е. по чл.176 ГПК, от които е видно, че сумата е преведена по договора, а и недоказано е обстояте;ството плащането да е извършено по друго правоотношение.

Не е спорно между страните, че в шестмесечния срок от сключване на договора, а и към настоящия момент, ищецът не е закупил имот с посредничеството на ответниците.

С платежно нареждане от 29.11.2013г. „Естейт“ЕООД е възстановил частично на ищеца извършеното авансово плащане, като е превел по банковата сметка на Н.Г. сумата 10 000лв.

Видно от представената спогодба от 10.12.2013 година е, че на 10.12.2013г. е сключен договор за извънсъдебна спогодба между Н.Г. и „Естейт“ ЕООД и Е.Е., действащ в качеството си управител на „Естейт“ЕООД и като физическо лице – поръчител, съгласно който ищецът и ответникът “Естейт“ЕООД се съгласяват и приемат за безспорно установено, че размерът на вземането на Н.Г. към  „Естейт“ ЕООД по договора за посредничество от 30.04.2013г. е 42 000лв., които „Естейт“ЕООД ще заплати в срок до 30.03.2014г. По силата на този договор Е.Е. в качеството си на физическо лице е поел задължение за поръчителство на вземането на Н.Г.. Е.Е. е подписал изрична декларация на 12.11.2014г., че ще започне да изпълнява задълженията си към Н.Г. най-късно до 5.12.2014г. с вноска от 10 000лв.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Между страните е налице валидно облигационно правоотношение, по силата, на което Н.Г. в качеството му на възложител е възложил срещу заплащане, а „Естейт“ЕООД и И.Н. в качеството им на посредници са се съгласили да извършат посредничество при покупка на недвижим имот. Задължението е срочно, за срок от 6 месеца, с изтичането, на който посредниците дължат връщане на полученото за изпълнение на поръчката, съгласно разпоредбата на чл.284, ал.2 ЗЗД.

Спорно е между страните, с оглед наведеното възражение от страна на ответника дали сделката е търговска, с оглед приложимостта на разпоредбата на чл.304 ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.286, ал.2 ТЗ Търговски са сделките по чл.1, ал.1 ТЗ независимо от качеството на лицата, които ги извършват, като съгласно чл.304 ТЗ когато по търговска сделка се поеме общо задължение страните се смятат солидарни длъжници, освен ако от сделката не следва друго. Сделката е сред изброените в чл.1, ал.1, поради което И.Н. може да извършва сделката, независимо, че е физическо лице. Страните са поели общо задължение, като в договора са посочили един и същи търговски адрес с офисна част, като са се наименовали посредници, поради което следва да се приеме, че е налице търговска сделка.

Направеното възражение от ответника, че с оглед подписаната спогодба е освободен от отговорност не се подкрепя от събраните по делото доказателства. В тази връзка представената спогодба не съставлява договор за новация, в която изрично и недвусмислено страните по договора да са желаели подновяване или промяна в съдържанието. От представеният документ не е налице изразено по несъмнен начин волята на кредитора да освободи от отговорност ответника Н., като при съмнение следва да се приеме, че не е налице новация. В тази посока не може да се приеме и оплакването, направено във въззивната жалба, че ако се ценят обясненията на Е. по чл.176 ГПК би се стигнало до извод, че ответникът Н. не дължи. Изявленията на длъжника сами по себе си, без изразена воля на кредитора не могат да доведат до несъмнен извод за новиране на задължението. Следва да се отбележи, че задължението може да бъде солидарно и тогава, когато единия от длъжниците се е задължил нееднакво с другия.

Основното оплакване, което е направено във въззивната жалба касае отговор на въпроса  дължи ли солидарно лицето, което не е получило плащането по договора.

 Видно от съдържанието на договора за посредничество, всички задължения по осъществяване на предмета на договора са поети общо от „Естейт“ЕООД и от И.П.Н.. Следователно, отговорността на „Естейт“ЕООД и И.Н. към Н.Г. за връщане на авансово платената сума за закупуване на имот е солидарна. Двамата ответници дължат солидарно на ищеца сумата, независимо от обстоятелството, че плащането е извършено по сметка на „Естейт“ЕООД, а И.Н. не я е получил. Всеки един от посредниците дължи едни и същи престации и възложителят може да иска изпълнението на договора във всичките му части от всеки един заедно или поотделно.

В цитираната т.ІІІ.4 от договора за посредничество задължението за връщане на авансово платената сума възниква за ответниците след поискване от ищеца, т.е. не е безусловно след изтичане на шестмесечен срок, в който предметът на договора не се е осъществил. Съгласно чл.84 ал.2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение на задължението, длъжниците изпадат в забава, след като бъдат поканени от кредитора. За покана по смисъла на т.ІІІ.4 от договора следва да се приеме депозирането на исковата молба, поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Разградски окръжен съд, в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5/03.04.2017 година по т.д.№ 61/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която е осъден да заплати на Н.Н.Г. сумата от 25005 лева, ЧАСТИЧЕН ИСК от сумата 43 000 лева, представляваща задължение за връщане на авансово платена сума по договор от 30.04.2013 година за посредничество и авансово плащане за закупуване на недвижим имот, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба-15.06.2016 година до окончателното и́ изплащане, както и сумата от 2157.88 лева, представляващи сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: