Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

207

гр. Варна, 08.10.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ СЛАВОВ

    ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА, като разгледа докладваното от съдия М.Христова в.т.д.№379 по описа за 2019г. на ВнАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „КАТИНА – СВГ“ ЕООД, гр.Варна, чрез адв.С., срещу постановеното решение №31/07.03.2019г. по т.д.№222/2018г. на ОС – Добрич.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че при изготвяне на доклада съдът е извършил разпределение на доказателствената тежест и е посочил фактите, които ищецът да докаже, за уважаване на предявения иск, между които наличието на запис на заповед, който отговаря на изискванията на чл.535 от ТЗ за форма и съдържание.

Ищецът е провел доказването на посочените от съда факти, но независимо от това предявеният иск е отхвърлен, като в решението е прието, че страните не спорят по факта за липса на каузално правоотношение. Такова изявление не е въвеждано от ищеца, претенцията е основана единствено на ценната книга. За посоченото обстоятелство не са налице пречки, съобразно трайно установената съдебна практика и тълкуването дадено в т.17 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

По същество моли съда отмени обжалваното решение и уважи предявения иск.

В съдебно заседание въззивникът, чрез адв.С., поддържа жалбата. Излага, че в хода на производството не е навеждал твърдения за каузалното правоотношение между страните, поради което същото не следва да бъде разглеждано при постановяване на решението. Установени са обстоятелствата,  доказателствената тежест за които е разпределена на ищеца по делото при изготвяне на доклада, поради което и предявения иск е основателен. По същество моли жабата да бъде уважена и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемата страна С.М.М. с писмен отговор, чрез адв.П., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението на ОС – Добрич е валидно, допустимо и правилно. По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението.

            В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

            Производството пред ОС - Добрич е образувано по предявен иск от  „КАТИНА-СВГ” ЕООД, гр.Варна срещу С.М.М., ЕГН ********** за установяване на дължимост на вземане за главница от 27 234.64 лева по запис на заповед от 01.03.2017г., с падеж на предявяване, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №609/16.03.2018г., поправена с определение №969/03.05.2018г., по ч.г.д.№1075/2018г. на РС- Добрич, Х състав.

            Исковете са основани на твърдения за наличие на издаден от ответника С.М.М. запис на заповед от 01.03.2017г. с падеж на предявяване. Твърди се, че записът е предявен с нотариална покана рег. №12992/11.12.2017г. на нотариус Калоян Иванов, с район на действие района на РС- Варна, връчена лично на С.М. на 14.12.2017г. Ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на сумата по записа на заповед на падежа, поради което въз основа на заявление по чл.417 от ГПК по ч.г.д.№1075/2018г. на РС- Добрич, Х състав е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу него.

            В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове. Излага, че по делото е установено наличието на определените предпоставки за уважаването им, тъй като записът на заповед отговаря на всички изисквания на закона и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. По делото не са наведени възражения за каузалното отношение и за неизпълнение на задължения по него, поради което следва да бъде разгледана единственно претенцията основана на ценната книга.

По същество моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск и му присъди направените по делото разноски.

Ответникът С.М.М., с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва съществуването на каквото и да е гарантираното със записа вземане, като излага, че никога не е сключвал никакви договори с ищеца, нито е получавал парични суми от него, които да обусловят издаването на записа на заповед. Твърди, че ценната книга е подписана при условията на заплашване за дължимите от дружеството на съпругата му суми. Бил е принуден да подпише документ и да поеме задължение, което не дължи.

По същество моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

            Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

            Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

            В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ОС- Добрич решение е валидно и допустимо, като съдът се е произнесъл по иска, с който е бил сезиран, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

            Съгласно т.17 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС и трайно установената съдебна практика, при въведено от ищеца с исковата молба по чл.422 от ГПК твърдение, че вземането му по записа на заповед произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Кредиторът сочи обезпечителната функция на записа на заповед, спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си основано на менителничния ефект. При заявени релативни възражения от ответника, следва да се приложат общите правила за разпределение на доказателствената тежест. 

Прието е още, че общо оспорване от ответника по менителничния иск е налице, когато той не сочи конкретни факти за причината за издаване на записа на заповед, като: липса на каквото и да е каузално отношение с ищеца, във връзка с което да е издаден записа на заповед; посоченото в исковата молба от ищеца каузално правоотношение не съществува, без ответникът да сочи такова; записът на заповед е безпаричен, тъй като срещу обещаната с него парична сума ответникът не е получил насрещна престация от ищеца, и други.

            В настоящия случай въведените от ответника възражения срещу издадения запис на заповед са именно общи възражения: за безпаричност на ценната книга, за липса на облигационни отношения между страните, които да бъдат обезпечавани с нея /решение по т.д.№1484/2015г. на ВКС, ІІ т.о и др./ и за унищожаемост на същата, поради подписването й при заплаха за здравето и живота на издателя.

            Предвид изложеното, на осн. чл. 154, ал.1 ГПК ищецът дължи доказване на твърдените от него факти, а именно: наличието на редовен от външна страна запис на заповед, по който ищецът е поемател, с издател С.М.М.. Само в случаите, когато длъжникът направи конкретни възражения срещу вземането, тогава поемателят по записа на заповед ще трябва да докаже фактите, от които вземането произтича. В противен случай, при общи възражения, каквито са процесните, съществуването на каузалното правоотношение не подлежи на изследване, тъй като издаденият редовен запис на заповед е основание и доказателство за съществуване на вземането /т.д.№1484/2015г., на ВКС, І т.о/.

В тежест на ответника е да установи, че подписването на ценната книга е извършено под въздействието на основателен страх от предстояща беда за страната, за имуществото й за нейни близки или за тяхното имущество, който следва да е предизвикан от поемателя по записа или трето лице. 

Въз основа на тези обстоятелства, съдът квалифицира подлежащата на установяване претенция като иск за изпълнение на задължение, поето по запис на заповед - чл. 538 от ТЗ.

            От приложеното по делото ч.г.д.№1075/2018г. на РС- Добрич, Х състав се установява проведеното заповедно производство, в което е уважено заявлението на кредитора, основано на оригинален документ –  запис на заповед, съответно оспорването на вземането на кредитора от ответника, което е обусловило и интереса от установяването. Установено е и предявяване на иска в срока по чл.415 от ГПК.

Процесната ценна книга е съставена в предписаната от закона форма и съдържа всички съществени реквизити по чл. 535 ТЗ. Записът валидно удостоверява поето задължение от ответника – издател за заплащане на определена сума – 27 234,44лв. на посочено лице, с уговорен падеж - на предявяване и място на плащане. Посочено е и мястото на издаване.

Същата е предявена на издателя С.М.М. за плащане на 14.12.2017г. с нотариална покана рег. №12992/11.12.2017г. на нотариус Калоян Иванов, с район на действие района на РС- Варна.

С оглед на горното, съдът намира, че по делото е установена настъпилата изискуемост на вземането, за което е издадена процесната запис на заповед, поради което следва да разгледа и се произнесе по наведеното твърдение за унищожаемост на същия като подписан поради заплашване: 

Във връзка с направеното възражение по делото е изслушан свидетелят С Р С, чийто показания съдът кредитира като обективни и безпристрастни. От същите се установява, че м.февруари или март 2017г., докато са подготвяли събиране на семействата, С.М. е получил обаждане по телефона, заради което е тръгнал към гр.Варна. Говорил е по телефона и по време на пътуването, на което свидетелят е присъствал. Спрели пред някаква борса и С.М. влязъл вътре сам. Излязъл е след половин час видимо много притеснен и уплашен. По – късно е разказал на свидетеля, че са го заплашвали и са го карали да подпише някакъв документ. Към момента на събитията свидетелят не е знаел кой търси С.М. за какво и какъв е документа, който е подписал. Разбрал е за какво става въпрос, когато са го уведомили за делото.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин факта на създаване на основателен страх у С.М. за него или семейството му предизвикан от поемателя по записа или трето лице, който страх е причина за подписване на процесния запис на заповед. Показанията на свидетеля не са конкретни и не могат да бъдат отнесени към документа, предмет на разглеждане в производството.

Предвид изложеното и доколкото представеният запис на заповед е редовен от външна страна съдът намира, че ищецът „Катина – СВГ“ ЕООД, гр.Варна е титуляр на валидно и изискуемо вземане срещу ответника по издадения запис на заповед, поради което предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК  вр. с чл. 538, ал. 1 ТЗ е основателен и като такъв следва да бъде уважен, ведно ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 14.03.2018г. до окончателното й изплащане.

С оглед не съвпадане изводите на двете инстанции обжалваното решение на ОС – Добрич следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

На основание чл.78 от ГПК и направеното искане въззиваемата страна С.М.М. следва да бъде осъден да заплати на ищеца „Катина – СВГ“ ЕООД, гр.Варна сумата от 3797,04лв., представляваща направените по делото разноски, от които 1905,35лв. за разглеждане на делото пред ОС – Добрич и 1891,69лв. за разглеждане на делото пред настоящата инстанция.

Съобразно разрешението дадено с ТР № 3/2014г. на ОСГТК (т. 12) съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не се изменят разноските по издадената заповед. Дължимите такива са в общ размер на 1508,35лв., от които 558,35лв. за заплатената държавна такса и 950лв. за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът                                                                                                                                                          

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №31/07.03.2019г. по т.д.№222/2018г. по описа на ОС-Добрич И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.М.М., ЕГН ********** ***, дължи на „КАТИНА-СВГ” ЕООД, ЕИК148080313 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Драгаш“ №25, ет.6, ап.20, сумата от 27 234,64лв., представляваща главница по запис на заповед от 01.03.2017г., с падеж на предявяване, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №609/16.03.2018г., поправена с определение №969/03.05.2018г., по ч.г.д.№1075/2018г. на РС- Добрич, Х състав.

ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН ********** ***, да заплати на „КАТИНА-СВГ” ЕООД, ЕИК148080313 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Драгаш“ №25, ет.6, ап.20, сумата от 3797,04лв., представляваща направените по делото разноски /от които 1905,35лв. за разглеждане на делото пред ОС – Добрич и 1891,69лв. за разглеждане на делото пред настоящата инстанция/, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН ********** ***, да заплати на „КАТИНА-СВГ” ЕООД, ЕИК148080313 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Драгаш“ №25, ет.6, ап.20, сумата от 1508,35лв. /от които 558,35лв. за заплатената държавна такса и 950лв. за адвокатско възнаграждение/, представляваща разноски в заповедното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, по реда на чл.417 от ГПК №609/16.03.2018г., поправена с определение №969/03.05.2018г., по ч.г.д.№1075/2018г. на РС- Добрич, Х състав и изпълнителен лист въз основа на същата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: