Р Е Ш Е Н И Е   № 235

 

24.10.2016г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 380 по описа на ВнАпС за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба вх. № 9596/31.03.2016 г. на „ ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД – гр. Варна, ЕИК 104518621, подадена чрез адв. Н.Б. от ВАК, и жалба вх. № 9831/04.04.2016г. на „АЛФА ЕНЕРДЖИ КА” ЕАД - гр. София, ЕИК 202067932, чрез адв. Н.С. от САК, срещу решение № 156 от 02.03.2016г. по т. д. № 1518/2015 г. по описа на Варненски окръжен съд.

С жалба вх. № 9596/31.03.2016 г. се атакува решението на ВОС в частта, с която въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, е осъден да заплати на „АЛФА ЕНЕРДЖИ КА” ЕАД следните суми: сумата 1 002 327.81 лв., с ДДС, предявена частично от сумата 1 016 559.64 лв., с ДДС – главница, претендирана по отношение на ФтвЕЦ „ Каолиново 294”, подлежаща на връщане на отпаднало основание, заплатена от ищеца по издадени от ответника фактури в периода м. 10.2012г. – м. 09.2013г., ведно със законната лихва от завеждане на иска - 23.09.2015г., до окончателното й изплащане, сумата 186 639.28 лв., представляваща обезщетение за забава върху частично предявената главница в размер на 1 002 327.81лв., с ДДС, за периода 18.11.2013г. - 17.09.2015г.; сумата 946 032.25 лв., с ДДС, предявена частично от сумата от 956 464.76 лв., с ДДС - главница, претендирана по отношение на ФтвЕЦ „Каолиново 026”, подлежаща на връщане на отпаднало основание, заплатена от ищеца по издадени от ответника фактури в периода м.10.2012 г. – м. 09.2013 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска - 23.09.2015 г. до окончателното й изплащане както и сумата 156 161.49 лв., представляваща обезщетение за забава върху главница в размер на 690 054.60 лв., без ДДС, за периода от 28.06.2013г. до 17.09.2015г. Поддържайки доводи за неправилност на решението в осъдителната част, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, ведно с присъждане на направените съдебно - деловодни разноски за двете инстанции. Сочи се, че съдът не е обсъдил в цялост спорното правоотношение, а се е произнесъл само по административния елемент, без да обсъди гражданскоправния, свързан със законовото задължение на производителя на ел. енергия да сключи с оператора договор за достъп до мрежите и да заплащат цена за услугата. Излага се, че решаващият състав е коментирал последиците от отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, но същевременно неправилно е възприетото становище на насрещната страна, че с отпадането на административния елемент отпада ликвидността на престацията.

Въззивна жалба вх. № 9831/04.04.2016г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство, е насочена срещу тази част от решението, с която е отхвърлен частично акцесорен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, за разликата над 156 161.49 лв. до 213 811.17 лв., претендирана като обезщетение за забава върху главницата за периода 28.06.2013г. до 17.09.2015г. Оплакванията са за неправилно приложение на материалния закон – чл. 57, ал. 3 ЗЗД, с твърденията, че след като ответникът е получил покана за връщане на главницата, без ДДС, то от момента на поканата се дължи връщане и на ДДС, като плод от вземането по главницата.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и са процесуално допустими.

Процесуалните представители на страните са депозирали писмени отговори по реда и в сроковете по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалбата на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.

В съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове, предявени от „АЛФА ЕНЕРДЖИ КА” ЕАД – гр. София, срещу „ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ” АД – гр. Варна, за присъждане на суми, претендирани като заплатени на отпаднало основание и подлежащи на връщане цени за достъп до мрежата на ответника за периода от м.10.2012 г. – м. 09.2013 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, ведно с мораторни лихви, както и законна лихва от датата на предявяване на иска.

Решението на ВОС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба, и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран..

Предвид задължителните указания по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

Като съобрази конкретните оплаквания в жалбата и становището на насрещната страна, съставът на въззивния съд намира, че в тази инстанция страните отново не спорят по съществена част от приетите за установени от първоинстанционния съд факти и обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявените искове, а именно:

Ищецът „АЛФА ЕНЕРДЖИ КА” ЕАД – гр. София е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници по смисъла на действащия ЗЕВИ, като собственик на въведени в експлоатация през 2011 г. две фотоволтаични електроцентрали – ФтвЕЦ „ Каолиново 294” с инсталирана мощност 4878.8 kWp, находяща се в землището на с. Тодор Икономово, Обл. Шумен и ФтвЕЦ „ Каолиново 026” с инсталирана мощност 4942.241 kWp, находяща се в землището на гр. Каолиново, Обл. Шумен. Двете ФтвЕЦ са присъединена към електроразпределителната мрежа на ответника „Енерго - Про Мрежи” АД с договори за присъединяване на обект на независим производител на ел. енергия съответно от 26.07.2011 г. и от 12.12.2011г.

С решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, на основание чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката / ЗЕ/ във вр. с § 197, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на ЗЕ, са определени, считано от 18.09.2012г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за количествата продадена електрическа енергия. За двете ФтвЕЦ на ищеца е приложима цена за достъп - 139.82 лв. ./ МВтч., без ДДС.

По силата на сключени договори за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ФтвЕИ, ищецът се е задължил да доставя и продава на “Енерго - Про продажби” АД произведената от двете централи активна електрическа енергия, а купувачът - да изкупува количествата произведена ел. енергия на цена, определена от ДКЕВР.

След определяне на временни цени с решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР ответникът “ Енерго - Про мрежи” АД е започнал издаването на фактури на ищеца за цена за достъп до мрежата за количествата продадена ел. енергия в изпълнение на договорите за изкупуване, по които купувач е “Енерго - Про продажби” АД. За периода от 18.09.2012 г. до м. 09.2013 г. на ищеца са издадени 24 броя фактури на това основание, на обща стойност 1 976 024.40 лв., за които няма спор, че са заплатени изцяло.

Безспорна между страните е и отмяната на релевантната в случая т. 2 от Раздел ІІ на решение № Ц - 33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР / сега КЕВР/ с Решение № 7135/27.05.2013г. на ВАС по адм. д. № 12723/2012г., потвърдено окончателно с Решение № 13667/21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10056/2013г.

Съдът приема, предвид качеството на производител на дружеството - ищец, което не се оспорва, че същият е ползвател на електроразпределителната мрежа по смисъла на т.41а, б. ”а”, предл.1 от § 1 на ДР на ЗЕ. Произведената активна електрическа енергия се отдава в електроразпределителната мрежа като се доставя и изкупува по преференциални цени от купувача – „Енерго - Про продажби” АД съобразно изградените и действащи електрически съоръжения за свързване с ЕРП мрежата. Продажбените правоотношения са обективирано в договори за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, съдържащи съществените елементи на договор по чл. 318 и сл. ТЗ. На основание чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗЕВИ при осъществяване на своите функции производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници имат право на гарантиран достъп до електроразпределителните мрежи. Съгласно § 1, т. 15 ДР на ЗЕ с понятието „ достъп” се означава правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба.

С приемането на ЗЕВИ / Обн., ДВ, бр.35 от 3.05.2011г./, в чл. 30, ал. 1 за първи път е въведено законодателно изискване за сключването на възмезден договор за достъп с електроразпределителните дружества. Отделно от това, с преходната разпоредба на § 197, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЕ / обн. ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./ законодателят е задължил заварените производители на енергия да сключат договора в двумесечен срок от влизане на закона в сила. Цените на тази услуга не подлежат на договаряне, а на регулиране, на основание чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ. С ал. 2 на чл. 30 ЗЕВИ е предвидена самостоятелна възможност за операторите, при липса на сключен договор, да сезират комисията за определяне на условията за достъп.

Въпреки липса на индивидуалното уреждане, в писмен вид, на правата и задълженията между страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги, няма спор, че достъп до мрежата е реализиран, съответно и доставката на изкупуваната енергия е станало възможно, с което реално е предоставена и мрежовата услуга с нормирани цени. В случая начислената цена за услуга „ достъп” е формирана по временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа на "Енерго - Про мрежи" АД, които е следвало да бъдат заплащани ежемесечно от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени.

Доказано е в процеса както наличието на облигационното отношение между страните по предоставяне на мрежова услуга, така и фактическото й изпълнение от производителя и лицензианта, тъй като без съмнение произведената от ищеца енергия е отдадена в мрежата и това е единственият технически способ за достигането й до купувача, съответно разпореждащ се с нея чрез сделки с крайни клиенти, съоръжения на които се захранват чрез същата мрежа. По смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ това отдаване изцяло покрива характеристиката на ползване на разпределителната мрежа, съответно и за него се дължи цена, но определена единствено чрез акт на административен орган.

По основния спорен правен въпрос в процеса, а именно дали ищецът дължи цена за достъп до електроразпределителната мрежа, начислена от ответника „ Енерго- Про мрежи” АД въз основа на отмененото Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, настоящият състав намира следното:

Решението на ДКЕВР по т. 2, раздел ІІ за определяне на временните цени за достъп до мрежата на ответника, по които е фактурана предоставената на ищеца услуга, е отменено с Решение № 7135/27.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12723/2012г., потвърдено окончателно с Решение № 13667/21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10056/2013г. Решението на ВАС има конститутивно правно действие и действа спрямо всички. След отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012г. е прието Решение № Ц-6/13.03.2014г. на ДКЕВР, с което са определени окончателни цени за достъп; в същото е утвърдена цена за достъп до електроразпределителната мрежа за производители на ел. енергия от слънчева или вятърна енергия, която се изкупува по преференциални цени -0,00лв./МВч.

По въпроса „ За темпоралното действие на постановеното от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт / по смисъла на чл. 13 ал. 2, предл 1-во ЗЕ/, инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР, сега КЕВР” е създадена, по реда на чл. 290 от ГПК, задължителна съдебна практика: с решение № 212 от 23.12.2015г. по т. дело № 2956/14г., на ВКС, І т. о, решение № 155/11.01.2016г. по т.д. № 2611/2014г., решение № 157/11.01.2016год. по т. д. 3018/2014г., решение № 100/04.08.2016год. по т.д. № 707/2015год. по описа на ВКС, и др. Касационната инстанция е приела, че съгласно чл. 177, ал. 1 АПК решението на административния съд има сила за страните по делото, но ако с него оспореният административен акт бъде отменен или изменен, този съдебен акт има действие по отношение на всички. Отговорено е, че конститутивното действие на решението на ВАС, с което решение № Ц – 33 от 14.09.2012г. за определяне на временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи е било отменено, настъпва с обратна сила. Посочено е, че в отличие от нормативните актове, чието действие – съгласно чл. 195 от АПК, се зачита между страните до отмяната им от съда, в настоящия случай е осъществено предварително изпълнение по един невлязъл в сила индивидуален административен акт, установяващ при това само временни цени за достъп до съответната електроразпределителна мрежа, без да е налице окончателно ценообразуване за исковия период.

Предвид задължителния характер на постановените решения, настоящият съдебен състав се съобразява изцяло с даденото от ВКС разрешение по правния въпрос, във връзка с който е допуснат касационен контрол. Задължението за ищеца за плащане на цена за достъп, възникнало с издаването на решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР / съгласно чл.13 ал.7 ЗЕ/, е отпаднало с влизане в сила на 19.06.2013г. на решението по адм. дело № 1294/2012г. на ВАС, с което решението на ДКЕВР е отменено.

По повод доводът на ответното дружество, че поради възмездния характер на услугата „достъп”, цена се дължи, а обратното действие на административния акт, с който е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012г., не се разпростира и върху гражданскоправния елемент от правоотношението между производителя и лицензианта, съдът намира следното:

Задължението на производителя на електрическа енергия, притежаващ енергиен обект, фактически присъединен към електропреносната и електроразпределителната мрежа, да заплаща цена за ползването на мрежата възниква или на основание договор между него и оператора на мрежата, или, при липсата на такъв договор – на основание смесен фактически състав, включващ частноправен елемент предвид фактическото присъединяване към мрежата на оператора, независимо, че не е налице писмен договор, и административноправен– решение на ДКЕВР за определяне на временна цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи.

С отмяната на решение № Ц - 33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР / сега КЕВР/, имащо характер на индивидуален административен акт, отпада с обратна сила основанието за начисляване в тежест на производителите на електрическа енергия на задължения /цени/ за предоставяната услуга достъп до електропреносната и/или електроразпределителната мрежа от страна на операторите на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа. Отпадането с обратна сила на правните последици, разпоредени с отмененото от ВАС решение на ДКЕВР, означава липса на предвидения в ЗЕ административноправен елемент за начисляване на производителите на електрическа енергия на цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа в размера на цените, определени с отменения акт на ДКЕВР. Правоотношенията по повод на тази услуга, макар и предвидени нормативно на договорна основа, се развиват на пазар, където договорната свобода е ограничена с административен режим, въведен с норми от императивен характер. Цените за достъп до мрежата не подлежат на договаряне, а на регулиране от КЕВР.

В настоящия случай за процесния период няма сключен писмен договор за достъп до преносната и разпределителната мрежа между страните, по реда на чл. 30, ал. 1 ЗЕВИ и то при одобрени от КЕВР общи условия, по чл. 104 ЗЕ и по реда на пар. 197, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г./. Ето защо, предвид присъединяването на производителя към мрежата на ответника /последното е осъществено след въвеждане в експлоатация на ВЕЦ, по силата на договор с оператора/ и съобразно изложеното следва да се приеме, че спорното задължение за заплащане цената за достъп, в настоящата хипотеза е с източник смесения фактически състав, включващ визираните частноправен елемент – присъединяване към мрежата на оператора и административноправен – процесното решение на ДКЕВР. За исковия период и с оглед приетото решение на ДКЕВР № Ц-33 от 14. 09. 2012 г. с незабавно действие /чл. 13, ал. 9 ЗЕ/ този фактически състав се е осъществил, поради което за ищеца е съществувало задължението за заплащане на цената за достъп предвид присъединения му обект към мрежата на ответника. С отмяната на решението на ДКЕВР от административния съд, с влязло в сила решение, последиците на административния акт – елемент от фактически състав, пораждащ задължението на ищеца за заплащане на цена за достъп, са отпаднали с обратна сила и ищецът не дължи плащане.

Неоснователно, с оглед изложено досежно фактическия състав, пораждащ задължението на ищеца за заплащане на цена за достъп до мрежата на „Енерго– Про мрежи” АД, е възражението, че в случая основанието за плащане е действащо, непрекратено правоотношение, с нормативно определената възмездност на услугата за предоставянето на достъп до мрежата на оператор на електропреносната и електроразпределителната мрежа на производител на енергия от възобновяеми източници. Не могат да бъдат споделени и тезите на ответника за приложение на чл. 326, ал. 2 ТЗ и за зачитане на доказателствена стойност на осчетоводените фактури за исковия период предвид изложените по– горе съображения досежно нормативната регламентация на цените за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа и основанието за заплащане на такива. Следва да се добави също, че на територията на осъществяване на дейността на „Енерго Про мрежи” АД липсва друг оператор на разпределителната мрежа, за да се определи обичайната цена, която обикновено се плаща за същия вид стока или услуга – в случая достъп до електроразпределителната мрежа при подобни обстоятелства за съответния период от време, т. е. правилото на чл. 326, ал.2 ТЗ, което принципно намира приложение по аналогия и при договори за услуги между търговци, в случая няма как да бъде приложено.

По изложените съображения съдът приема, че основанието за вземанията на електропреносното дружество за цена за осигурен на ищеца - производител достъп до ел. мрежа, по установени от ДКЕВР временни цени, впоследствие отменени, е отпаднало с обратна сила, поради което и фактурираната и заплатена цена на мрежова услуга не е дължима.

Още повече, че с последващо решение № Ц – 6 от 13.03.2014г. на ДКЕВР са утвърдени, считано от същата дата, окончателните цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на производители на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източни, като цената е определена на 0.00лв./МВтч. По такъв начин е била довършена административната процедура по първоначалното искане на съответните регионални мрежови оператори за определяне на окончателни цени за услугата достъп до електроразпределителната и преносната мрежа, предоставяна на производителите на електрическа енергия, включително и от възобновяеми източници.

За да се произнесе по жалба вх. № 9831/04.04.2016г. съставът на въззивния съд взе предвид следното:

Жалбата е насочена срещу тази част от решението, с която е отхвърлен частично акцесорен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД. Релевантната по претенцията за мораторни лихви фактическа обстановка не е спорна. На ответника са връчени две отделни покани за връщане на заплатени суми за цена за достъп съответно за всяка от ФтвЕЦ. По отношение на заплатената от ищцовото дружество цена за достъп за ФтвЕЦ „Каолиново 294” до ответника е отправена покана с изх. № 23/.70.11.2013г., получена на 11.11.2013г. за връщане в седмодневен срок на сума, равна на посочения в исковата молба пълен размер на предявеното частично главно парично вземане с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В другата покана, с изх. № 14/19.06.2013г., получена на 21.06.2013г., релевантна за акцесорната претенция за ФтвЕЦ „ Каолиново 026”, се иска връщане на част от сумата, посочена в исковата молба като пълен размер на предявеното частично главно парично вземане с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за тази централа, а именно 690 954.60 лв., ведно със законната лихва. Ответникът не е канен да върне сумите, заплатени в периода след изпращане на поканата – м. 07 - м. 09 2013 г., както и част от общия размер на вече заплатените суми до м. 06.2013г., формирана от размер на ДДС.

 

При неизпълнение на парично задължение, съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В хипотезите на неоснователното обогатяване, като източник за възникване на паричното задължение, моментът на изпълнението му не е определен, поради което длъжникът изпада в забава от датата на поканата от страна на кредитора –чл. 84, ал.2 ГПК и от този момент се дължат лихви. Т. е. в случая за успешната реализация на претенцията по чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава е необходимо връчване на покана. По правилото на приложимия текст – чл. 84, ал. 2 ЗЗД длъжникът изпада в забавата и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента, в който поканата е получена. По аргумент от чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД когато кредиторът е указал в поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД допълнителен срок на длъжника за доброволно изпълнение, забавата настъпва с изтичане на този срок. Ако няма писмена покана или ако поканата е за изпълнение на част от вземането, лихвата върху паричните вземания, които длъжникът не е поканен да изпълни, се дължи от деня, в който искът е предявен.

По отношение съдържанието на поканата с изх. № 14/19.06.2013г., получена на 21.06.2013г. – в същата ясно и конкретно се сочи кое е паричното вземане и в какъв размер се иска изпълнението му от длъжника. Доколкото тази покана е за част от вземане, то не може да се приеме, че с връчването й, респ. с изтичане на посочения в нея срок за изпълнение, длъжникът е изпаднал в забава и за непоисканата част, над сумата 690 954.60 лв. Оплакването в жалбата за постановяване на решението в отхвърлителната част в противоречие с материалния закон - чл. 57, ал. 3 ЗЗД, е неоснователно, тъй като текстът е неприложим за този спор. По аргумент за противното от чл. 66 ЗЗД правна възможност за кредитора е да поиска и приеме изпълнение на части.

По изложените съображения и предвид съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Искания за присъждане на съдебно - деловодни разноски за въззивна инстанция са направени от процесуалните представители на двете страни, с прилагане на списъци по чл. 80 ГПК. С оглед резултата от въззивното обжалване на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК всяка от страните дължи на насрещната страна репариране на част от направените в настоящото производството разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с материалния интерес по всяка от жалбите, а именно ищецът дължи сумата 2 090.81 лв., а ответникът – 83 101лв. След компенсация на насрещните задължения за разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 81 010.19лв.

 

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 156 от 02.03.2016г., постановено по т. д. № 1518/2015 г. по описа на Варненски окръжен съд.

 

ОСЪЖДА „ ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс, кула Е, бул.” Вл. Варненчик” № 258, да заплати на „АЛФА ЕНЕРДЖИ КА” ЕАД, ЕИК 202067932, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район Средец, ул. „ Шейново” № 7, сумата 81 010.19лв. /осемдесет и една хилади и десет лева и деветандесет ст./, представляваща направените съдебно – деловодни разноски за въззивно производство по в. т. д. № 380/2016г. по описа на ВнАпС, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.

 

 

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдия В.ПЕТРОВ

по решението по в.т.д. №380/16 г. на АС Варна

 

Независимо какво е действието във времето на отмяната на определените от ДКЕВР временни цени за достъп, отмяната не може да преуреди и отмени автоматично договорните отношения между страните, както и съгласуваните от тях и действали през процесния период цени за достъп до ЕРМ. Сключването от производители на електическа енергия, в т.ч. от възобновяеми източници, на договор за достъп с оператора на ЕРМ е задължително съгласно чл.84, ал.2 – ЗЕ. Достъпът е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електроенергия или природен газ срещу заплащане на цена за достъп до мрежата съгласно §1, т.15 от ДР на ЗЕ. Безспорно е изпълнението на оператора - предоставяне на достъп до ЕРМ по неформалния договор за достъп до ЕРМ, след като ищецът същевременно е продавал произвежданата от него електроенергия от ВЕИ, което е възможно, само ако електроенергията му постъпва в мрежата. Този договор е възмезден по легална дефиниция, като единичните цени са били двустранно съгласувани между страните по него с фактурирането й от оператора и с осчетоводяването и заплащането й от ищците.

Отмяната не би могла да доведе до отпадане на основанието за заплащане на вече заплатените цени за достъп по договора за достъп, който е с продължително изпълнение, и тъй като услугата – достъп до ЕРМ е била вече осъществена от същия за миналия период. Предвид естеството на престацията му само другата страна би получила в такъв случай реституция на даденото по договора за достъп, т.е. отношенията между страните не могат да бъдат възстановени във вида отпреди сключването на договора. Дори да беше развален договорът за достъп /какъвто той не е, тъй като е задължителен по закон и продължава да се изпълнява и сега от оператора/, развалянето би имало действие за в бъдеще предвид продължителното му изпълнение. На още по-силно основание не може да има отпадане на основанието за заплащане цена на достъп от ищеца за минало време следствие отмяната на решението на ДКЕВР от ВАС. Това е така защото не може да се твърди, че ищецът никога не се е ползвал от достъп до разпределителната мрежа, когато всъщност такъв достъп му е бил предоставен от ответника. Не може също така да се твърди, че договор за достъп никога не е съществувал, когато през целия процесен период такъв е бил изпълняван от страните и не е възможно всяка от тях да си възвърне извършената престация. Именно затова законът изключва обратното действие при развалянето на договори с продължително или периодично изпълнение – чл.88, ал.1 - ЗЗД, като същото правило следва да важи и относно гражданските последици от отмяната на административния акт при договор за достъп до ЕРМ с продължително изпълнение.

Няма окончателни цени за достъп съгласно Решение №Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР, тъй като от една страна те са определени за бъдещ период, а не за периода – предмет на иска, а от друга – тези цени не са станали окончателни, тъй като самото решение на ДКЕВР за тяхното определяне е оспорено пред ВАС и не е влязло в сила.

Оттук следва, че операторът на ЕРМ - „Енерго - Про Мрежи” АД – гр.Варна не дължи връщане на заплатените му от ищеца суми по процесните фактури на основание чл.55, ал.1, пр.3 - ЗЗД, и исковете за тях, ведно с лихви за забава, са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Само ако в бъдеще влязат в сила утвърдени от КЕВР окончателни цени за достъп за миналия период и те се окажат по-ниски от заплатените такива от ищеца, той би имал право да търси на това основание връщане като недължимо-платени на суми за разликата до заплатеното от тях. Предявяването на претенции за неоснователно обогатяване само въз основа на отменения административен акт, без да е налице влязъл в сила окончателен такъв относно размера на регулираните цени, е преждевременно и неоснователно.

 

СЪДИЯ С ОСОБЕНО МНЕНИЕ: