Р Е Ш Е Н И Е

 

216

                              

                гр. Варна ,24.07.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и тринадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

    ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ                       КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

                           

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 381 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по повод на въззивна жалба от „Е П М” АД против решение № 285/25.03.2013г. по т.д. № 2327/12г. на ВОС , с което въззивникът е осъден да заплати на „А Г” ЕООД, представлявано от управителя Христо Бориславов Рачев, сумата 2 650,32 лв. , представляваща дължима, но незаплатена цена за предоставения достъп до собствено на ищеца съоръжени – трансформаторен пост със застроена площ 128 кв.м. , построен в поземлен имот №333 017, парцел 17 от масив №333 по картата на възстановената собственост на село Михалци, община Павликени, Великотърновска област, ЕКАТТЕ 48 550, за периода от 30.06.2011г. до 30.04.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 08.05.2012г., до окончателното й плащане, както и сумата 281,85 лв., разноски за производството.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение на ВОС. Неправилен е изводът на съда , че ищецът се легитимира като собственик на процесния трафопост, доколкото само държавата може да притежава право на собственост върху такъв енергиен обект. Изключение се допуска само след съответното разрешение, което липсва в настоящия случай. Липсва и сключен между страните договор по чл.117, ал.7 ЗЕ, поради което и иск за заплащане на цена за достъп въз основа на същата норма е неоснователен. Моли се за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което исковете бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за двете инстанции.

В становището си по въззивната жалба въззиваемата страна „А Г”ЕООД излага , че е налице признание от въззивника за наличието на вещно право на собственост върху процесния трафопост в полза на ищеца. Правилно е приложена разпоредбата на чл.117, ал.7 ЗЕ.

ВнАС прецени следното:

В исковата си молба „А Г”ЕООД твърди, че е собственик на трансформаторен пост със застроена площ 128 кв.м. , изграден в ПИ №333 017, парцел 17 от масив №333 по картата на възстановената собственост на село Михалци, община Павликени Великотърновска област, въз основа на покупко-продажба по НА №48/ 2011г. на нотариус П. Петров, рег. №129 на НК. Въпреки че ответното дружество Е Б М” АД, гр. Варна е получило достъп до трансформаторния пост, за което в съответствие с чл.117, ал.7 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е следвало да заплаща цена за достъпа, същото отказва да стори това.  Иска осъждане на ответника да му заплати цената за предоставения достъп до посочения в исковата молба Трансформаторен пост за периода от 30.06.2011г. до 30.04.2012г., в общ размер на 2 650,32 лв. (по 265,32 лв. месечно) /след изменение на иска/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.05.2012г., до окончателното изплащане на главницата.

Ответникът „Е П М” АД, гр. Варна оспорва предявеният главен иск, възразявайки срещу легитимация на ищеца като собственик на трансформаторен пост, находящ се в село Михалци, община Павликени Великотърновска област.  Счита , че предвид Закона за електростопанството (отм.),  трансформаторният пост е бил държавна собственост и без наличие на задължителното разрешение на Асоциация „Енергетика” за прехвърляне на обекта праводателят на ищеца - ВСЕСТРАННА ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ „НЕГОВАНКА-92” не е могла да придобие собствеността върху него, съответно сделката, обективирана в НА за покупко-продажба на недвижим имот №48/2011г. не е произвела правно действие и ищецът не е собственик на процесния трафопост. Отделно от това и по аргумент от § 4, ал.1 от ПЗР на ЗЕ, ответникът твърди, че процесният трансформаторен пост представлява вещ, която със закон е изведена извън гражданския оборот. Счита , че между страните не е сключван договор за предоставяне на достъп. Оспорва размерът на предявения иск.

ВнАС като съобрази становищата на страните по спора и събраните по делото доказателства , намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предвид заключението на в.л. Кръстев по назначената от ВОС СТЕ и с оглед обективираното по удостоверение изх. №2/23.01.2013г., Справка № 1 и приемо-предавателен протокол от 1995г. се установява , че процесният трафопост е построен през 1966г. със собствени средства от бившето ТКЗС с. Михалци с предназначение за съхраняване на съоръженията за входовете и изходите на електропровод 20 kV и ниско напрежение 220v. С разпределителен протокол от м. февруари 1995г. същият е предаден от ликвидационния съвет на ЗК „Съединение-92” (в ликвидация) на ВСЕСТРАННА ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ „НЕГОВАНКА-92” срещу копюри. Впоследствие на ВПК „Негованка-92” е бил издаден констативен нотариален акт за собственост №111/05.10.2005г., том VІІ, рег. №3464, нот. дело №653/2005г. на нотариус Д. Ангелова, рег. №130 в НК, по силата на който кооперацията е призната за собственик на редица обекти, в т.ч. и на Трансформаторен пост със застроена площ 128 кв.м.

С договор за покупко-продажба по НА №48/2011г. на нотариус П. Петров, рег. №129 на НК на ВПК „Негованка-92”  е прехвърлила този обект в полза на ищцовото дружество „А Г” ЕООД.

Според цитираното заключение на СТЕ съгласно Методиката за определяне цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребителите през собствените им уреди и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел.енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ на ДКЕВР за процесния период цената на предоставен достъп за месец е в размер на 265,32лв. или общо за целия период 2 653,20лв.

Предвид така установеното от фактическа страна ВнАС прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно осн. чл.59 ЗЗД ЗЗД.

Правната квалификация на иска е задължение на съда и тя се извежда от твърденията по исковата молба. Видно от последната ищецът навежда обстоятелства , покриващи юридическите факти , включени в хипотезиса на правната норма на чл.59 ЗЗД. А именно : твърди , че е собственик на трафопост; че за процесния период ответното дружество го е ползвал , т.е. имал е достъп. Счита , че му се дължи заплащане за това ползване, като размерът  на претенцията следва да се определи въз основа на чл.117,ал.7 ЗЕ / редакция ДВ бр.74/2006г./ . Не се твърди от ищеца , че е налице сключен двустранен договор, насочен към уреждане на имуществените им отношения по повод предоставения от едната страна достъп до съоръженията в собствения й имот срещу заплащане от другата страна на цената, определена по одобрената от ДКЕВР методика.

ВОС независимо от дадената от него квалификация на претенцията по чл.117, ал.7 ЗЕ / ДВ бр.74/2006г./ е разгледал всички релевантни факти за спор по чл.59 ЗЗД. Следователно има произнасяне по предявен иск, а правната квалификация може да се корегира от въззивния съд.

ВнАС намира , че ищецът се легитимира като собственик на процесния трафопост.

Съгласно разпоредбата на чл.3 от Закона за електростопанството (Обн., ДВ, бр.71 от 27.03.1948 г.,отм.), по време на действие на който е изграден процесния трафопост / 1966г./, държавата може да преотстъпва на местните органи на държавната власт, на държавните предприятия, или на обществени организации- водни синдикати, кооперации и др. - строежа и експлоатацията на енергийни обекти от местно значение, или за собствени нужди. В тази хипотеза и ТКЗС в с.Михалци е изградило и ползвало от 1966г. процесния обект за собствени нужди.

Съгласно § 4 от Закона за електростопанството (Обн., ДВ, бр.95 от 12.12.1975г., отм.), кооперативни и други обществени организации, които при влизането на закона в сила притежават електроенергийни обекти, запазват правото си на собственост върху тях.

Нормата на чл.2 от Закона за електростопанството (Обн., ДВ, бр.95 от 12.12.1975г., отм.) няма обратно действие и с нея се уреждат правоотношения само след влизането й в сила. Тя не регламентира и вид принудително отчуждаване в полза на държавата. Следователно изискването за наличие на задължителното разрешение на Асоциация „Енергетика” , за да се притежава от кооперацията собствеността върху енергийния обект  няма приложение.

Законът за електростопанството (Обн., ДВ, бр.95 от 12.12.1975г.) е отменен със Закона за енергетиката и енергийната ефективност (Обн., ДВ, бр.64 от 16.07.1999 г.). В § 67 от ПЗР на същия закон е предвидено задължение за изкупуване на тази електрическа уредба от съответното енергийно предприятие. С писмо изх. №EBGG-1750/29.03.2011г. на „Е Б М” АД, признава, че закупуването на процесния трафопост, като собственост на ВПК „Негованка-92” в с.Михалци е в бъдещите намерения на дружеството съгласно неговите приоритети и инвестиционни програми.

Установява се наличието  през проесния период 30.06.2011г. - 30.04.2012г., за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители на достъп за ответника през процесната електрическа уредба – Трансформаторен пост, построен в поземлен имот №333 017, като за това не е заплащал на ищеца цена за предоставения му достъп.

Не е спорно и обстоятелството, че в отношенията между страните липсва сключен договор за достъп и присъединяване при ползването на процесния обект.

През въведения с исковата молба като процесен период за собствениците на електрически уредби и съоръжения съществува задължение да предоставят достъп на преносното, съответно на разпределителното предприятие през собствените си уредби и съоръжения за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, но предоставянето на този достъп не е безплатно. Основание за този извод се намира в разпоредбата на изр. второ на  чл. 117, ал. 7 ЗЕ / редакция ДВ бр.74/2006г./, която регламентира заплащане на цена за предоставения достъп в размер, определен по методиката, одобрена от ДКЕВР.

 При отсъствието на сключен договор между енергийното дружество и собствениците за достъп до притежаваните от тях ел. уредби и съоръжения, спорът за заплащане на ползуването им се разглежда на правилата на неоснователното обогатяване. Ползуването на такъв достъп без наличието на постигнато между страните взаимно съгласие се явява без правно основание, поради което се дължи съответно обезщетение от страна на ползвателя. При преценката на определяне на това обезщетение следва да се изхожда от спецификата на вещта и да бъдат съобразени всички нормативни изисквания или ограничения, спрямо ползването и собствеността й. С оглед статута си на енергиен обект и част от електроразпределителната мрежа на страната по смисъла на т. 23 и т. 22 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, процесното съоръжение - трафопост, представлява именно такъв специфичен обект и по отношение на него е приложима правната регламентация, съдържаща се в специалните закони.

Обезщетението представлява сумата, с която енергийното предприятие се е обогатило в резултат на неплащане на цената за достъп, ако беше сключен договор по  чл. 117, ал. 7 ЗЕ / ДВ бр.74/2006г./, и с която собственикът на енергийните уредби и съоръжения е обеднял поради неполучаване на цената за достъп, ако страните бяха сключили договор по посочения законов текст. Като база за определяне на конкретния размер на обезщетението следва да се ползува приетата от ДКЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ.

Предвид което искът по чл.59 ЗЗД е основателен в предявения размер от 2 650,32лв. В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от нея разноски – 500лв. за адв.възнаграждение.

По изложените съображения съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 285/25.03.2013г. по т.д. № 2327/12г. на ВОС.

ОСЪЖДА „Е П М” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „В В” №258, Варна тауърс Е (с предходно наименование „Е Б М” АД), да заплати на „А Г” ЕООД, ЕИК 201418054, със седалище и адрес на управление гр. Павликени, обл. Велико Търново, ул. „А. Стамболийски” №20, представлявано от управителя Христо Бориславов Рачев, сумата от 500лв.- разноски пред въззивна инстанция.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: