Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

300./гр. Варна, 19.12.2018 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№381/2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище гр.София срещу решение № 884/19.12.2017 година по т.д.№ 99/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която е осъдено да заплати на Ю.П.Й., ЕГН ********** ***, обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, за разликата над 15 000 лева до размера от 25 000 лв., в резултат на претърпените телесни повреди – мозъчно сътресение; травма на дясната предмишница,съчетана с изгаряне 1-2 степен; разкъсноконтузни и прорезни рани на лявата мишница; постравматично стресово разстройство, вследствие на ПТП настъпило на 15.08.2014г., виновно причинено от Мирослав Андриянов Петров, ЕГН **********, като водач на л.а.”Фолксваген Пасат” с рег.№В 3932 НК, застрахован по риска «Гражданска отговорност» в ЗК «ЛЕВ ИНС» АД, ЕИК 121130788, на основание чл.226 от КЗ /отм/.

Поддържа, че присъденото обезщетение е прекомерно и не отговаря на действителния обем претърпени болки и страдания. Счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната част не отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и не е съобразен с направеното възражение за съпричиняване.                                                                                                                   Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 17 500 лева.                                                                                                                                        Постъпил е писмен отговор от насрещната страна Ю.П.Й., в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба.      В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.   Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията  на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.  Следователно – процесните претенции са доказани по основание.

Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Поддържа се неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством прекомерното му увеличаване в нарушение на принципа за справедливост и несъобразяване с наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертни заключения  се установява, че въззиваемата  Й., в резултат на произшествието е получила травматични увреждания, изразяващи се в мозъчно сътресение, порезни рани и ожулвания в областта на лявата мишница, изгаряне първа – втора степен по предната повърхност на дясната предмишница в долна трета, контузия на дясна предмишница, постравматично стресово разстройство. Мозъчното сътресение, порезните рани и контузии са отшумели, но стесовото разстройство е отключило често главоболие, безсъние, страхови изживявания при попадане в аналогична на претърпяното ПТП обстановка. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно - психиатрична експертиза, се установява, че преди произшествието въззиваемата Й. не е страдала от психични разстройства, била е здрава, хармонична личност с отлична социална адаптация, била е реализирана и удовлетворена от постигнатото, способна да се радва на живота, на семейството и професионалните си успехи. В резултат на преживяното произшествие у нея се е отключило психично разстройство - постравматично стресово разстройство по Международната класификация на болестите - 10 ревизия, което е с намаляваща и прогресираща симптоматика /флуктуиращ ход/, лечението на което е симптоматично и може да завърши с оздравяване, но и да приеме хроничен ход с продължителност от много години, като премине в трайна промяна на личността. Проява на влошеното състояние на въззиваемата след произшествието е нарушение на нощния сън, придружен от кошмарни съновидения и изживяване на травмата - оживяване на сцени, които наподобяват преживяванията от катастрофата, намален апетит, поради което е отслабнала със седем килограма, сърцебиене, тежест в епигастриума, пресъхване на устата и главоболие. За преодоляване на тези състояния, е провеждано лечение с Деанксит, Ривотрил и Екситил в продължение на няколко месеца, но самият психиатър е отчел „недостатъчен ефект”. Въпреки проведеното лечение Ю.Й. продължава да страда от постравматично стресово разстройство, което налага психиатрично медикаментозно лечение и психотерапия.

 От показанията на свидетелите Х Н С и Т И П., които съдът цени като непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства се установява, че преди инцидента въззиваемата е била енергична, активна, уверена и отстояваща мнението си, добър шофьор, но състоянието й след 2014 г., се е влошило значително. Освен физическите  наранявания е имала проблеми с дишането, силно главоболие, което продължава и към настоящия момент. Лечението й е продължило дълго, тъй като част от стъклата не са могли да бъдат извадени и са излизали по естествен път. Дълго време не е позволявала на никой от близките й да я прегръща, заради болките, които е изпитвала при допира на ръката й. Непосредствено след инцидента е развила страхова невроза да шофира, която не е преодоляна и към настоящия момент. Според свидетелите, след инцидента се е променило и психическото й състояние – спряла е да се храни, отслабнала е, не е можела да спи, сънувала е кошмари и постоянно се е връщала към инцидента. Станала е нервна, раздразнителна, разстройвала се е и плачела при всякакви поводи, ограничила е и социалните си контакти.

Гореизложеното, дава основание на съда изцяло да сподели извода на ОС – Варна, за определянето на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 25 000 лева.

Тази сума е напълно съобразена с интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания. Същевременно обаче, справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД е морално-етична категория, която не е абстрактно понятие и следва при всяко положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на деликта. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване - § 4, ал. 3 и 4 от ДР на КЗ. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор.                                                                             

В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., Решение 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о. и редица  други.     Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически,  психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това, като нанесените травми не са отшумели.                             Преценката за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, като в случая, определеното от ВОС обезщетение отговаря в максимална степен на гореопределените критерии, поради което съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за необходимост от автоматични аналогии с присъдени обезщетения по други казуси. 

Доколкото поведението на пострадалия, не е елемент от престъпния състав, съдът намира, че в настоящото производство е допустимо да се разгледа направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, предвид обстоятелството, че претендираното обезщетение, може да бъде намалено, в случай, че увреденият е допринесъл за настъпване на вредите (чл.51, ал.2 ЗЗД).

Един от елементите на фактическия състав на съпричиняването е наличието на причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия. Доколкото доказването на това възражение би довело до намаляване на обема на отговорността на ответника по предявения иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, то по силата на чл.154, ал.1 от ГПК същият носи доказателствената тежест за установяване на факта на съпричиняването. В случая не се касае до насрещно доказване, което може да бъде и непълно, а ответникът следва да установи наличието на съпричиняването при условията на главно и пълно доказване, като изводите за наличието му не могат да почиват на предположения или на обсъждането само на отделни факти и обстоятелства или пък само на част от събраните в производството доказателства.

Съдът намира за неоснователно направеното от въззивника  възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че въззиваемата е била без предпазен колан и не се е съобразила с пътната обстановка и приближаващото МПС. Това е така, доколкото травматичните увреждания при произшествието, според заключението по комплексната експертиза, биха се получили както при поставен предпазен колан, така и без такъв. Наред с това, по делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че по време на удара, въззиваемата е била без предпазен колан, а както се посочи по-горе, изводите за наличие на съпричиняване, не могат да почиват на предположения.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, обуславя единствения възможен извод, че цялата вина за произшествието има водача на л.а.”Фолксваген”, който се е движил с несъобразена скорост, над разрешената за този пътен участък и не е спрял на знака „Стоп” преди навлизането му в кръстовището, а от своя страна, въззиваемата се е движила по път с предимство, със съобразена скорост за конкретния пътен участък, в който е настъпило произшествието, така че не може да и се вмени във вина, че не е направила друга маневра или действие за да предотврати настъпването на удара.

 С оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до размера, уважен от ВОС, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден изцяло в разглежданата част.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, на въззиваемата Й. се следват разноски за процесуално представителство, в размер на 900 лева, които следва да бъдат заплатени от въззивника.

 

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът

 

                                                   Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 884/19.12.2017 година по т.д.№ 99/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за горницата над 15 000 лева до 25 000 лева.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Лозенец”, бул. „Черни връх” №51Д ДА ЗАПЛАТИ на Ю.П.Й., ЕГН ********** ***, сумата от 900 (деветстотин) лева, представляваща разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: