РЕШЕНИЕ

   № 202

               гр.Варна, 11.07.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 03.07.2013 г. в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                                                                                          РАДОСЛАВ СЛАВОВ

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.П.  в.т.дело № 382  по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Р.Х.Ф. от гр.Варна е обжалвал решението на Варненския окръжен съд-ТО по т.д.№2574 /2012  г., в осъдителната му част по иска на  С.С.С. ***,  с молба да бъде отменено като неправилно.

Ответникът по жалбата – С.С.С. *** моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за  потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

„Киара” ЕООД- гр.Варна – ответник по иска не е обжалвало решението, нито се е присъединило към подадената от другаря му Р.Х.Ф. въззивна жалба, предвид което решението в осъдителната му част е влязло в сила спрямо него.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Въззивният съд по оплакванията в жалбата за допуснати от ВОС съществени процесуални нарушения във връзка с твърденията на въззивника за прикриване с договора за заем на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот се е произнесъл в з.з. с определение №378/11.06.2013 г. Посочил е, че свидетелски показания са недопустими за опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ /договора за заем от 01.09.2009 г./ съгласно чл.164, ал.1, т.6 – ГПК и че няма представено начално писмено доказателство, за да е възможно допускането на свидетелски показания при хипотезата на чл.165, ал.2 – ГПК, с оглед твърдението по същество, че процесният договор за заем е привиден.

Предвид липсата на представени годни доказателства с оглед  възражението на ответниците за привидност на договора за заем същото е недоказано и неоснователно.

Самият договор за заем от 01.09.2009 г. е сключен за предоставяне в заем от ищеца на ответниците на сумата от 60000 лв, при задължение на същите за връщането й в срок до 30.06.2010 г. съгласно анекса от 25.05.2010 г., когато единствено е била върната от тях сума от 800 лв като част от заема – изрично отразено в анекса. В чл.2, ал.1 от договора е постигната уговорка между страните, че фактът на предаване на сумата по договора се счита доказан с подписите на страните под договора, който играе роля на разписка за получената сума. Следователно, след като договорът е подписан от страните, е безспорно, че сумата – предмет на договора е била реално предадена на ответниците на 01.09.2009 г. съобразно уговорката им по чл.2, ал.2 от договора. Връщането от ответниците на част от сумата по заема в размер на 800 лв, отразено в двустранно подписания от страните анекс към договора, потвърждава даването на заема. Предвид настъпването на падежа  по договора и липсата на изпълнение от заемателите за оставащата част от дълга искът за връщането му е основателен и следва да се уважи за сумата  59200 лв – главница на основание чл.240, ал.1 – ЗЗД, както и за сумата 5000 лв – възнаградителна лихва по заема съгласно писмената уговорка между страните в чл.4, ал.1 от договора и чл.240, ал.2 – ЗЗД.

До същите правни изводи и краен резултат е достигнал и ВОС, предвид което решението в обжалваната му осъдителна част срещу Р.Х.Ф. от гр.Варна следва да се потвърди, като въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272-ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №288/25.03.2013 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№2574/2012 г. в осъдителната му част срещу Р.Х.Ф. от гр.Варна.

В останалата му част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Р.Х.Ф., ЕГН - ********** ***, да заплати на С.С.С., ЕГН – **********,***, сумата 1000 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.