Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   302/ 11.11.2014г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                         търговско   отделение

на       двадесет и четвърти септември                           Година 2014

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                                         А.Братанова

при секретаря : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  383   по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

    Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

    Образувано е по подадена въззивна жалба от ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Черни връх” 51Д, представлявано от М.М. – Г. срещу решение № 299/21.03.2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 2097/2013г. в частта, с която  дружеството е осъдено да заплати на Д.Ш.  обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на осъществено ПТП на 16.12.2012г. с л.а. „Опел Астра”  с рег. № В 14-59 РТ, управлявана от П.И. Ш.,*** - Бургас за горницата над 15 000лв, на И.И.  - за горницата над 20 000лв и на О.Ш. – за горницата над 3 000лв. По съображения за незаконосъобразност на решението в обжалваната част, изразяваща се в неспазване на принципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД, както и несъобразяване с практиката на съда в Страсбург за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди съобразно стандарта на живот във всяка отделна страна, моли съда да го отмени и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли исковите претенции на Д.Ш. – за горницата над 15 000лв, на И.И. – за горницата над 20 000лв и на О.Ш. – за горницата над 3 000лв. Претендира разноски.

    Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.

    Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

    Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.226 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Безспорно установено от фактическа страна по спора е, че на 16.12.2012 година по пътя Варна – Бургас, в близост до местността „Иракли” е осъществено ПТП с управлявания от П.И. Ш. – съпруг, баща и зет на ищците, л.а. „Опел Астра”  с рег. № В 14-59 РТ, в резултат на поднасяне на колата, излизане от платното при остър десен завой и удара й в крайпътно дърво, вляво от пътя, по посока на движението. По повод на произшествието срещу водача на лекия автомобил П. Ш. е образувано досъдебно производство № 14-2560/12 г. на РПУ Несебър /ДП вх.№ 3164/2012г. на Районна прокуратура Несебър/, което е прекратено с постановление  от 24.04.2013г. на Несебърския районен прокурор с оглед разпоредбите на чл.348б и чл.343 ал.2 НК. Не е спорен и факта, че за процесния автомобил „Опел Астра” с ДК№ В 14- 59 РТ е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по застрахователна полица 22112001992736 с ответното дружество „Лев инс” АД, с период на действие 24.08.2012г. – 23.08.2013 г., поради което и съдът приема, че  застрахователното събитие е настъпило при действието на валидно сключен застрахователен договор, което обстоятелство е основание за ангажиране отговорността  на застрахователя по смисъла на чл. 223 и следв. КЗ.

В резултат на претърпяното ПТП ищцата Д.Ш. е получила счупване на лявата раменна кост в горна трета, обусловило трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период  от 3 месеца,  счупване на дясната бедрена кост в долна трета, в областта на кондилите, обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период не по-малък от 6-7 месеца. Проведено е оперативно лечение с метална фиксация на дясна бедрена кост. Според заключението на в.лице от приетата пред първата инстанция СМЕ д-р Д.Демиров липсват данни за възникнали усложнения във връзка с претърпените от ищцата травматични увреждания. Съгласно събраните свидетелски показания възстановяването на ищцата е протекло трудно, като към момента тя накуцва. Ползвала е патерици, а оперативната интервенция е осъществена в Турция, където тя е здравно осигурена. Основното възражение на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат остава недоказано, тъй като заключението на медицинския експерт е категорично, че  увреждания на ищцата  реално биха могли да бъдат получени  и когато тя е била с поставен предпазен колан.

 

В резултат на произшествието ищецът И.К.И., седящ на задната дясна седалка, е получил тежко травматично увреждане в областта на лявата бедрена кост със счупване на главата и шийката на същата, което е обусловило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период не по-малък от 8 месеца. Проведено е оперативно лечение със смяна на тазобедрена става с протеза – Биомет. Според заключението на медицинската експертиза увреждането е могло да бъде получено и при поставен предпазен колан, предвид на което съдът прави извода за липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на този пострадал. Според свидетелските показания една от дъщерите му се е грижела за него близо половин година, като през първите месеци се е налагало да бъде подпомаган в елементарните си хигиенни нужди. При възстановяването си е ползвал проходилка, патерици и бастун. Психическото му състояние след инцидента е било доста тежко – говорел постоянно за преживяното ПТП, плачел. Дори се наложило физиотерапевтът му да го подкрепя психически.                

Ищецът О.П.Ш.  получил счупване на лява ключица и сгъвно счупване на тялото на пети поясен прешлен, в резултат на внезапно сгъване на тялото напред. Счупването на  ключицата е  затруднило движението на левия горен крайник за период от около 1.5 месеца, а сгъвното счупване на тялото на пети поясен прешлен е обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период не по-малък от 7-8 месеца. С оглед заключението на СМЕ, че при изправен и правилно поставен предпазен колан, тези увреждания е малко вероятно да се получат, съдът прави извод за основателност на възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат. Съгласно трайно установената съдебна практика, изхождаща от правилото на чл.51 ал.2 ЗЗД, релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди / решения на ВКС: № 45/2009 год., по т.д.№ 525 / 2008 год. на І-ро т.о.; № 39 от 16. 07. 2010 год., по т.д.№ 551/2009 год. на ІІ-ро т.о. ; № 25/2010 год., по т.д.№211/2009 год.; № 97/2009 год., по т.д.№ 745/2008 год. на ІІ-ро т.о. и № 59/2011 год., по т.д.№ 286/2010 год. на І-во т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК  и съставляващи задължителна практика по смисъла на т.2 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС/. Съпричиняването в случая съдът определя на 80 %, с който процент следва да бъде намалено и  обезщетението за претърпени неимуществени вреди.

Размерът на претендираното от всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди  следва да бъде определено по справедливост съобразно правилото на чл.52 ЗЗД за всеки конкретен случай, като съдът отчете вида и размера на травмите, продължителността и интензивността на тяхното лечение, възстановителния период за всеки един от ищците, понесените индивидуално болки и страдания и техния интензитет и  последици, конкретните икономически условия на живот, както и определените минимални застрахователни нива, т.е. –  икономическата конюнктура, съобразно задължителната практика на ВКС – реш. № 83/06.07.2009г. на ВКС по т.д.№795/2008г., 2-ро т.о; реш. № 66/03.07.2012г. по т.д. № 61982011г. на ВКС, 2-ро т.о. и мн.др., наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат.

С оглед на горната фактическа установеност и посочените критерии съдът определя следните обезщетения : за ищцата Д.Ш. - 30 000лв, за ищеца И.К.И. - 45 000        лв и за ищеца О.П.Ш. – 30 000 лв., от които след приспадане на съпричиняването следва да бъдат присъдени 6 000лв.

Върху всяка от присъдените главници се следва законна лихва от датата на деянието, до окончателното й изплащане, на осн. чл. 84 ал.3 вр. чл. 86 от ЗЗД.

Разноски за настоящата инстанция не се присъждат , тъй като въззивната страна не е посочила размера на разноските, които претендира и не е представила доказателства за извършването им, а въззиваемата страна не претендира такива.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ОТМЕНЯ решение № 299/21.03.2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 2097/2013г. в частта, с която  дружеството е осъдено да заплати на И.К.И.,***  обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на осъществено ПТП на 16.12.2012г. с л.а. „Опел Астра”  с рег. № В 14-59 РТ, управляван от П.И. Ш.,*** - Бургас за горницата над 45 000лв до присъдените 50 000лв, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането  16.12.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 200лв – разноски в производството за държавна такса и експертиза, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, като вместо него

 

ПОСТАНОВЯВА :

 

ОТХВЪРЛЯ  иска на И.К.И., ЕГН **********,*** срещу ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Черни връх” 51Д, представлявано от М.М. – Г. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на осъществено ПТП на 16.12.2012г. с л.а. „Опел Астра”  с рег. № В 14-59 РТ, управляван от П.И. Ш.,*** - Бургас за горницата над 45 000лв до претендираните  50 000лв, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането  16.12.2012г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части.

Разноски не се присъждат.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ :