РЕШЕНИЕ

   № 267

               гр.Варна, 02.11.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 21.10.2015 г.  в  състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                     НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Е.Т.  като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 383  по описа за  2015  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Алфа Банка” А.Е. - гр.Атина, Република Гърция чрез клон „Алфа Банка – клон България” КЧТ - гр.София обжалва решение №41/10.03.2015 г. по т.д.№ 60/2014 г. по описа на Окръжен съд Добрич-ТО, с което е отхвърлен изцяло искът й по чл.422 ГПК за признаване за установено съществуването на вземания на банката към ответника Д.Д.К. - поръчител  на кредитополучателя В. Д.К. по договор за кредит № 116-59/22.11.2007 г., за следните суми: 3529.89 евро – просрочена главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 19.08.2013 г. до окончателното й изплащане; 34173.65 евро – просрочена лихва върху редовна главница по договора за кредит за периода 07.04.2011 г. до 06.08.2013 г.; 443.95 евро – наказателна лихва върху просрочена главница, начислена за периода от 07.03.2012 г. до 13.08.2013 г.; 6337.86 евро – наказателна лихва върху просрочена лихва за периода от 07.05.2011 г. до 13.08.2013 г.; 1172.51 евро – годишна такса за управление на кредита за 2011 г., 2012 г. и 2013г.; и 138.00 лева – разноски. Въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение изцяло и за постановяване на друго решение, с което се уважи иска изцяло за претендираните суми, ведно с присъждане на разноските, извършени в заповедното производство – 1613.24 лв - адвокатско възнаграждение и 1788.74 лв - държавна такса, както и на всички разноски за настоящото производство – държавни такси, възнаграждения за вещи лица и адвокатски хонорари. С молба от 20.10.2015 г. процесуалният представител на „Алфа Банка – клон България” моли за уважаване на въззивната жалба и за присъждане на разноски по чл.80 ГПК в размер на 1788.74 лв – държавна такса по жалбата.

Въззиваемата страна Д.Д.К. *** моли с писмено становище от 20.10.2015 г. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на разноски при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, тъй като оказаната правна помощ на страната била безплатна.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Въззивникът оспорва приетото от съда, че ответникът Д.Д.К. не отговаря изобщо по кредита, тъй като не бил дал съгласие за поемане на задължение като поръчител при условията на Анекс № 1/07.02.2011 г., като счита, че той продължава да отговаря като поръчител по главния дълг.

Оплакването е само по принцип основателно. Със заключенията на съдебно-графологична експертиза, се установява действително, че подписите за поръчител в оригиналите на анекс №1/07.02.2011 г. към договора за кредит №116-59/22.11.2007 г. и на погасителния план към анекса, както и в Общите условия за кредита, не са положени от ответника. Същевременно обаче не е оспорено подписването на самия договор за кредит от ответника в качеството му на поръчител. Договорът е със срок за издължаване от 30 години, т.е. до 22.11.2037 г. и на първия му лист е посочено, че същият е сключен при Общите условия на банката за предоставяне на ипотечен кредит за покупка, строителство и ремонт. Съгласно анекса срокът по договора е удължен до 07.01.2039 г. При липса на съгласие по анекса поръчителството на ответника следва да се счита ограничено до срока по договора за кредит. Уговорените с анекса условия също не обвързват ответника и отговорността му като поръчител не се разпростира и по отношение на тях, а се ограничава само до условията по договора за кредит.

Ищецът обаче е искал със заявлението си по чл.417 – ГПК издаване на заповед за изпълнение срещу ответника именно за дължими суми, определени при условията на анекса. Няма и доказателства за връчена на ответника - поръчител нотариална покана за заплащане на просрочените задължения на длъжника по кредита. От нотариалната заверка на 24.07.2012 г. върху нотариалната покана на л.35 от гр.д.№18760/2013 г. на ВРС не може да се установи нито на кое лице, нито на какъв адрес е била връчена. Няма и представени доказателства за залепяне на уведомление на адреса по реда на чл.47 – ГПК, посочен в заверката. В нотариалната покана до длъжника В. К. изрично е посочено, че дължи суми за просрочени задължения по договора за кредит и по анекса от м.май 2011 г. до 18.06.2012 г., т.е. за период след сключването на анекса на 07.02.2011 г. От една страна, поръчителят не е поканен да заплати необслужваните от длъжника задължения по договора за кредит, по който е поръчителствал, предвид което за него същите са неизвестни, съответно неликвидни и неизискуеми, и не може да се търси отговорността му за тях чрез издаване на заповед за изпълнение по реда на заповедното производство. Не може някой да дължи, без да знае, че дължи, нито колко, за какво и от кога. От друга страна, със заявлението се търсят и вземания, които не се съдържат дори в нотариалната покана – за периода от 18.06.2012 г. до 13.08.2013 г. Задълженията са определени при условията на неподписания от ответника анекс към договора за кредит, с които той не се е съгласявал. Това се потвърждава и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза за размера на просрочените задължения по кредита към 13.08.2013 г., което е изготвено по искане на ищеца пак съобразно условията на анекса след датата на сключването му -  07.02.2011 г.

И не на последно място, дори да се приеме, че нотариалната покана е била връчена на 24.07.2012 г. и на самия длъжник /кредитополучател/ – В. Д.К., и на поръчителя /ответника по иска/ - Д.Д.К., за да остане поръчителят задължен и след падежа на просрочените месечни анюитетни вноски за лихви и главница, ищецът е следвало да предяви иск срещу длъжника – кредитополучател в течение на 6 месеца съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 – ЗЗД, което не е сторил. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено едва на 22.08.2013 г., т.е. след повече от година, считано от връчване на поканата на длъжника на 24.07.2012 г., видно от заверката на л.39 от гр.д.№18760/2013 г. на ВРС. Така че отговорността на поръчителя за сумите по нотариалната покана се е погасила и ищецът няма вземане към него за тях.

Ето защо, искът по чл.422 - ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. Окръжен съд Добрич е достигнал до същия краен резултат, предвид което решението му е правилно и следва да се потвърди.

При този изход на спора на ответника по жалбата се дължат направените съдебни разноски за въззивната инстанция. Направено е искане от процесуалния му представител – адв. Г.Н. *** да му се определи възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, тъй като оказаната правна помощ на ответника била безплатна. Наличието на  случаите по чл. 38, ал.1 – ЗА следва да се установят с изрични изявления в този смисъл в договор за правна помощ, сключен между адвоката и страната, какъвто не е представен по делото. Представено е само нотариално-заверено адвокатско пълномощно на л.19 от т.д. №130/2014 г. на ВОС, но и в него отсъстват изявления на клиента за обстоятелствата по чл.38, ал.1 – ЗА. Ето защо искането не следва да бъде уважено, като разноските остават така, както са направени.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 41/10.03.2015 г. на Окръжен съд – Добрич, ТО по т.д.№60/2014 г. изцяло.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.