О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№    480/20.07. 2015 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на     шестнадесети юли                                                        година 2015

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         Зл.Златилова

ЧЛЕНОВЕ: М.Недева

                    Кр.Генковска

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 384  по описа  на Варненския апелативен съд за 2015г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.274 ГПК.

          Образувано е по подадена частна жалба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп”,  гр.София,  ЕИК 000694286, против определение № 306/17.04.2015г. на Разградския окръжен съд, постановено по гр.д. № 95/2014г., в частта, с която искането на Банката за присъждане на разноски е отхвърлено за горницата над 300лв до претендираните 4 100лв. По съображения за неправилност на обжалваното определение поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, моли съда да го отмени  и уважи молбата му по чл.248 ал.1 ГПК, като му присъди разноските, направени за защита срещу въззивната жалба в пълен размер, както и разноски за настоящото производство. Основният довод на частния жалбоподател се свежда до това, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в отговора на молбата за присъждане на разноски е направено валидно възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна, в който се правят доводи за нейната неоснователност и се иска от съда да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Частната жалба е подадена в срок от оправомощено за това лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата се явява       неоснователна,              по следните съображения :

          Срещу решение № 62/16.01.2015г. на Разградския окръжен съд, постановено по гр.д. № 95/2014г. е подадена въззивна жалба от Е.Ш.Р., И. Ебайзеров Ш. и Н.Е. Шекъева. На 09.03.2015г. е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп”,  гр.София,  в който е направено искане за присъждане на разноски за производството в размер на 4 100лв адв.хонорар, съобразно  представен списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие. Същият ден въззивната жалба е оттеглена. С оглед така осъщественото процесуално действие, с молба вх.№ 1157/21.03.2015г. процесуалният представител на застрахователното дружество адв.К.Х. е подновил искането си за заплащане на направените разноски.

          В отговор от 06.04.2015г. ищците по делото са изразили становище за неоснователност на молбата за присъждане на разноски, изтъквайки редица основания за това, като – липсата на предмет на договора за правна помощ, тъй като второинстанционно производство не е образувано, абстрактното и формално съдържание на депозираната въззивна жалба, изчерпващо се с едно изречение. Изрично възражение за прекомерност на адв. възнаграждение не  е формулирано.

          При това положение съдът намира следното :

                Съгласно  разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено от съда, ако възнаграждението е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В случая съдът следва да се съобрази с чл.7 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения, както и с постановките на т. 3 на ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, установяващи, че  при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по  чл.78 ал.5 ГПК съдът не е обвързан от предвиденото в пар.2 от Наредба № 1/2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в наредбата минимален размер., като съобрази фактическата и правна сложност на делото. Това правомощие съдът има при изрично направено възражение за прекомерност.

          При  липсата на направено изрично възражение в тази насока съдът не може да се произнася по него. Въпреки това обаче целият претендиран размер на заплатеното адв.възнаграждение не може да бъде присъден, тъй като липсва осъществяване на договорените процесуални действия от адвоката. Договорът за правна помощ е сключен с предмет  - изготвяне на отговор на въззивна жалба по гр.д. № 95/2014г. по описа на РзОС и процесуално представителство пред ВнАпС, като двете дължими от довереника престации не са разграничени. При това положение след оттегляне на въззивната жалба отпада задължението за осъществявяне на процесуално представителство пред въззивната инстанция. А съгласно чл.9 на Наредба № 1/2004г. за мин.размери на адв.възнаграждения мин.възнаграждение за изготвяне на писмен отговор на въззивна жалба е 300лв. Преценявайки подадения писмен отговор на жалбата като действително абстрактен и с формално съдържание, съдът намира, че така определеното възнаграждение от първоинстанционния съд е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

          Водим от горното, съдът

 

О    П    Р    Е    Д    Е    Л     И     :

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп”,  гр.София,  ЕИК 000694286, против определение № 306/17.04.2015г. на Разградския окръжен съд, постановено по гр.д. № 95/2014г., в частта, с която искането на Банката за присъждане на разноски, направени за отговор на въззивната жалба, е отхвърлено за горницата над 300лв до претендираните 4 100лв.

          Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението му с частна жалба.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :