РЕШЕНИЕ

   № 216

               гр.Варна, 27.09.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в открито заседание на 13.09.2016 г. в  състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

       ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                  НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.П.  в.т.дело № 384 по описа за  2016  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

 „Капитал Инвест 2006” ЕООД - гр.Варна обжалва в цялост решение № 247/14.04.2016 г. на Окръжен съд Варна, ТО по т.д. №1214/2015 г., с което искът му по чл.422 ГПК е отхвърлен, с молба за отмяна на решението и за постановяване вместо него на друго такова, с което бъде уважен искът за установяване на вземането му по издадена заповед за изпълнение № 1912/06.04.2015 г. по ч.гр.д.№ 3795/15 г. на РС-Варна, с която ответниците И.Г.Г., Л.И.Г., Т.И. Д., Д.И.Д., П.Г.Б., Р.И.Г. и Я.И.Г. са осъдени солидарно да заплатят на въззивника сумата от 100 000 евро, представляваща неустойка  по чл.8.4 от споразумение с нотариална заверка на подписите, рег.№ 967/10.05.2015 г. на нотариус, рег.№ 148 на НК, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 03.04.2015 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 3912 лв - заплатена в производството  държавна такса, ведно с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции и разноските в заповедното производство.  В с.з. въззивникът моли чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата и за присъждане на сторените разноски за двете инстанции, както и за заповедното производство.

Въззиваемите страни - И.Г.Г., Л.И.Г.,  Т.И.Д.,  Д.Й.Д., П.Г.Б.,  Р.И.Г. и Я.И.Г. са подали отговор на въззивната жалба, с който молят за потвърждаване на решението и за присъждане на направените от тях съдебни разноски за въззивната инстанция. В с.з. молят чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението като правилно.    

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Процесната заповед за изпълнение е издадена на основание чл.417, т.3 – ГПК – въз основа на спогодба с нотариална заверка на подписите, а именно - споразумение от 10.05.2013 г. с нотариална заверка на подписите от същата дата относно съдържащото се в него задължение по чл.8.4 за заплащане на сумата 100000 евро – неустойка за отказано дължимо съдействие по повод инициирана от заявителя - ищец промяна в одобрените проекти, след като ответниците са били поканени за това от него два или повече пъти.

От т.2 на представен с отговора на исковата молба нот.акт № 172/22.05.2013 г. се установява, че ищецът е прехвърлил задълженията си по споразумението от 10.05.2013 г. на „БОР” ЕООД - гр.Варна при условията на заместване в дълг, като му е прехвърлил и правото на строеж за обектите в сградата, която ще бъде изградена в поземлен имот с идентификатор 10135.2573.264. Ответниците са дали принципно съгласие за такова прехвърляне задълженията на ищеца на нов изпълнител - „БОР” ЕООД - гр.Варна при условията на заместване в дълг в чл.10.2 от споразумението от 10.05.2013 г. Ответниците са имали знание и са потвърдили съгласието си за станалото прехвърляне на задълженията и заместването в дълг на ищеца от „БОР” ЕООД - гр.Варна, тъй като са сключили на 22.08.2013 г. нотариално заверено споразумение с него за разпределение на паркоместата в имота. С договор от 18.05.2013 г. новият изпълнител „БОР” ЕООД - гр.Варна е възложил на ищеца срещу възнаграждение да предприеме всички фактически и правни действия по одобряване по съответния ред на промените в инвестиционните проекти в хода на строителството на жилищната сграда.

При това положение, правото на ищеца да търси неустойка по споразумението от 10.05.2013 г. за неоказано от ответниците съдействие за съгласуване на промени в одобрените инвестиционни проекти относно строежа на сградата не е налице. След като изпълнението на споразумението е поето от друг изпълнител, заменил ищеца в правоотношението с ответниците, всички права, които биха възникнали в хода на това изпълнение, са права на новия изпълнител, а не на стария изпълнител. Последният е отправил близо две години по-късно след заместването си в дълг нотариални покани до ответниците за съгласуване на промени в одобрените проекти. Това ищецът е правил по силата на договора от 18.05.2013 г. с характер на упълномощаване и на договор за поръчка, с който новият изпълнител го е упълномощил и му е възложил извършването на тези действия от негово име, а не по силата на споразумението с ответниците от 10.05.2013 г., изпълнението по което е било вече прехвърлено на новия изпълнител. Вярно е, че със споразумението старият изпълнител е прехвърлил само задълженията си, а не и правата си по него, но това се отнася само за права, които са възникнали валидно за ищеца до прехвърляне на изпълнението на „БОР” ЕООД. Всички права, които биха възникнали по-късно, когато споразумението се изпълнява вече от последния, и особено такива - последица от правни действия на негов представител, какъвто се явява ищецът, възникват направо за представлявания и са права на новия изпълнител съгласно чл.36, ал.2 и чл.292, ал.1 – ЗЗД. Споразумението от 10.05.2013 г. не важи повече в отношенията на ищеца с ответниците и той няма право на неустойка по същото, след като изпълнението на споразумението е прехвърлено на нов изпълнител, заместил изцяло стария изпълнител и участието на ищеца има вече друго основание – договора от 18.05.2013 г. между тях за упълномощаването му за съгласуване на проектите. Искът се явава неоснователен и следва да се отхвърли дори само на това основание.

Отделно от това, искът е неоснователен и поради следното: Няма отправени до ответниците покани за съдействие два или повече пъти. По делото са представени доказателства за съгласуване на две групи различни строителни проекти, като поканите за всяка от тях са изпращани чрез двама нотариуси – Р.Т. и Б.В.. Две нотариални покани са изпратени чрез нотариус Р.Т., като за първата – за явяване при нотариуса на 26.02.2015 г. е съставен констативен протокол от 27.02.2015 г., в който не е отразено явяване на представител на ищеца, нито че при нотариуса са оставени на разположение на ответниците описаните в поканата книжа за съгласуване /подписване/. На 19.02.2015 г. на представителя на ответниците – И.Г. са били връчени само два проекта от общо 13, описани в поканата, като един от тях е бил стар проект, неодобрен от Община Варна. Относно втората покана - за явяване на 27.02.2015 г. ответниците са били представлявани от Ив.Г., явил се заедно с Л.Г., но представителят на ищеца – Ф.К. не е представила проекти за подписване и не е искала от нотариуса съставянето на констативен протокол за неявяване. Тези две нотариални покани не доказват неизпълнение на задълженията на ответниците по чл.8.4 от споразумението от 10.05.2013 г. Две нотариални покани са отправени до ответниците чрез нотариус Б.В. за съгласуване на друга група книжа с дати на явяване пред него съответно на 09.03.2015 г. и 10.03.2015 г. И за двете дати са съставени констативни протоколи, в които е отразено, че книжата са били оставени при нотариуса на разположение на ответниците на 20.02.2015 г., като не са потърсени от тях и на посочените дати техен представител не се е явил. В самите покани, изпратени на адреса на представителя Ив.Г., няма посочени апартамент и етаж. Били са връчени по реда на чл.47, ал.1 – ГПК – чрез залепяне на уведомление, като липсва заверка на нотариуса върху поканите по какъв начин е търсено лицето, имал ли е пом.-нотариуса достъп до апартамента, търсил ли е съдействие за такъв достъп от живущите на адреса, ако е нямал – звънял ли е на звънеца на апартамента, защо не е пуснал уведомление в пощенската кутия на адресата и къде е залепил уведомлението – на външната врата на входа или на вратата на апартамента и на кой апартамент. Самите уведомления са за явяване при нотариуса за получаване на нотариалните покани, без в тях да е отразена поканата да се явят на определените дати и час при него за съгласуване на описаните в тях строителни книжа, както и че същите се намират при нотариуса на разположение на адресатите до датите за явяването им пред него. Тези пороци правят връчването на поканите нередовно, поради което не е налице отправена покана до ответниците два или повече пъти, на която последните не са се отзовали, като са отказали да дадат исканото им необходимо съдействие.

Ето защо, искът като неоснователен следва да се отхвърли. До същите правни изводи и краен резултат е достигнал и съставът на ОС Варна, ТО, предвид което обжалваното решение следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК. Не са представени доказателства за направени от въззиваемите страни разноски за въззивната инстанция, поради което такива с оглед изхода на спора не им се присъждат.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №247/14.04.2016 г. на Окръжен съд Варна, ТО по т.д. №1214/2015 г.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 - ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.