Р Е Ш Е Н И Е   № 214

 

02.11.2017г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                               НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 384 по описа на ВнАпС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на КМ БИЛДСИСТЕМЕООД - с. Сребърна, Община Силистра, ЕИК 201691708, представлявано от управителя Калоян И., срещу решение № 25/14.03.2017г., постановено по т. д. № 158/2015г. по описа на Силистренски окръжен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на ПЪТПЕРФЕКТ –Т ЕАД – гр. Силистра, ЕИК 200081794, сумата 45 483.06 лв., за която е издадена фактура № 0000300706/14.01.2015г., представляваща сбор от цена на доставена бетонова смес, възнаграждение за изработката на шлайфан бетон и възнаграждение за транспорт на стоката, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, както и сумата 3264.03 лв. -  обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.01.2015г. до 29.09.2015г., като е оставено без уважение направеното от въззивника възражение за прихващане.

В жалбата се инвокирани оплаквания за неправилност на решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, изразяващи се в несъбиране на важни за изясняване на спора доказателства, включително неизискването от Община Силистра на част „Пътна“ от първоначалния проект на процесния обект, както и за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението за прихващане. Въззивникът моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Въззиваемото дружество ПЪТПЕРФЕКТ – ТЕАД - гр. Силистра, представлявано от Ж Д Д, представя в законоустановения срок писмен отговор, чрез адв. И.И., в който е изразено становище за неоснователност на жалбата.

В съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.

Съставът на ВнАпС, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимите законови разпоредби, приема следното:

Силистренският окръжен съд е сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Благстрой“ ЕООД, ЕИК 828068278, срещу „Стройтранс 2011” ЕООДгр. Варна. Ищецът претендира присъждане на сумата 45 483.06 лв., за която е издадена фактура № 0000300706/14.01.2015г. за цена за доставка на бетонова смес / В 26ф./, изработка на шлайфан бетон и превозно възнаграждение, с ДДС, ведно с мораторни и законни лихви. В исковата молба се твърди, че ответното дружество, с което ищецът е бил в трайни търговски отношения, не оспорва получаването на стоките и услугите по фактурата, осъществено преди издаването й, след връчване на изпратената от доставчика покана за изпълнение на дата 26.06.2015г. задължението е изрично признато с писмо от 29.06.2015г. и направено предложение за разсрочено плащане, но въпреки това до момента не е предприето изпълнение.

„ Благстрой“ ЕООД е прекратено без ликвидация, поради вливане, настъпило в хода на процеса, при което, на основание чл. 227 ГПК, като ищец е конституиран правоприемникът „Пътперфект –Т“ ЕАД, ЕИК 200081794.

Становището на ответника „ КМ Билдсистем“ ЕООД, обективирано в отговора на исковата молба, относно възникването и съществуването на вземане на ищеца по процесната фактура, съвпада с извънсъдебните изявления в кореспонденцията между страните, съставляващи признание на задължението. Основателността на предявените искове се оспорва чрез предявено с отговора на исковата молба защитно възражение за прихващане на процесните суми с твърдени парични вземания на ответника към ищеца, претендирани като дължими по друго правоотношение между страните за множество доставки на трошен камък фракции 0/63, 0/60 и 0/40, осъществени в периода 19.09.2012г. – 05.12.2012г. Като основание за възникване на задълженията, с които се цели съдебна компенсация, се сочат недостатъци на доставения трошен камък - високи нива на примеси / глина, пръст и др./. Сумите, с които се иска прихващане, са в размер на 125 803 лв., претендирани като претърпени загуби в размер на стойността на доставката и влагането на допълнителни материали на строителния обект за полагане на нова настилка поради компрометиране на първата настилка, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 във вр. чл. 82 и чл. 195, ал. 2 ЗЗД /, и 100 000лв.– отбив от цената на доставения трошен камък с недостатъци / с правна квалификация по чл. 195, ал. 1, предл. 2 ЗЗД /. Твърди се, че всички количества и видове фракции от доставения от ищеца трошен камък са използвани от ответното дружество за полагане на трошенокаменна настилка върху площадки и вътрешни пътища на обект: „Изграждане на инсталация за предварително третиране на битови отпадъци в т. ч. компостиране на зелени отпадъци и линия за сепариране“ с възложител Община Силистра.

Ищецът изразява становище за неоснователност на процесуалното възражение за прихващане. Твърди, че всички количества доставен трошен камък са отговаряли на качеството и характеристиките за съответния, поръчан от ищеца, вид /фракция/, стоките са предадени на ответника, придружени с декларация за съответствие, същите са приети и са изцяло платени Излага се, че възражения за недостатъци, които съобразно вида на стоката са биха могли да бъдат констатирани при обикновен оглед при доставката, не са правени в периода от 2012г. до въвеждането на възражението в предмета на спора.

В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че решението на ОС – Силистра е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, включително и по отношение на приетото за съвместно разглеждане възражения за прихващане.

За да уважи изцяло предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86 ЗЗД първоинстанционният съд е приел, че процесните парични задължения не се оспорват от ответника, същите са признати от дружеството – купувач в кореспонденция между страните с отговор на покана за плащане, и са доказани по основание и размер от събраните доказателства. Обоснован е и правен извод, че паричните задължения по възражението за прихващане се основават на преклудирани права за недостатъци на вещ в резултат на неизпълнение на задължението на купувач за незабавно уведомяване на продавача по смисъла на чл. 324 ТЗ.

Правните изводи на първоинстанционния съд се споделят изцяло от състава на ВнАпС, като съображенията за това са следните:

Установява се по безспорен начин от съвкупната преценка на събраните доказателства, че осъществените от ищеца доставки на трошен камък от различни видове /фракции/, за които ответникът твърди, че са били с недостатъци, са осъществени в периода 19.09.2012г. – 05.12.2012г. В отговора на исковата молба, в която е обективирано въведеното в процеса възражение за прихващане, се твърди, че дружеството „ Домремонтстрой – 99“ ЕООД, осъществяващо строителен контрол на обект „Изграждане на инсталация за предварително третиране на битови отпадъци в т. ч. компостиране на зелени отпадъци и линия за сепариране“ с възложител Община Силистра, е констатирало проблеми в износващия пласт на положената настилка и е съобщило това на възложителя / с писмо до кмета на общината от 08.05.2013г./. Излага се, че възложителят Община Силистра е отказал да приеме компрометираната настилката и се е наложило изготвянето на нов проект за Част „Пътна“. За доказване твърдението за отказ на специално назначената комисия от възложителя Община Силистра да приеме износващия слой на настилката тип „Силор“ се представя Констативен протокол от 08.11.2013г.

Ответникът не релевира твърдения и няма никакви данни, че в периода от приемане на доставките през 2012г. до въвеждането на възражението за прихващане в предмета на спора – 29.10.2015г. е уведомил доставчика за недостатъци на стоките, незабавно след откриването им. Тъй като самият ответник признава, че компрометирането на настилката, в която са вложени доставените от ищеца материали, е констатирано от строителен надзор и е възприето като основание за отказ за приемане от специално назначената комисия от възложителя на обект Община Силистра още през 2013г., е без значение дали твърдените недостатъци на трошения камък следва да се квалифицират като скрити или такива, които са могли да бъдат забелязани от купувача при обикновен преглед при приемането на стоките. След откриване на недостатъци - явни или скрити, купувачът е длъжен незабавно да уведоми продавача за тях. В противен случай, по силата на чл. 324 ТЗ, стоката се смята за одобрена като съответстваща на изискванията и купувачът не разполага с правата по чл. 195 ЗЗД.

Въпреки направения извод за преклудиране на правата на купувача, предвидени от закона при продажба на вещ с недостатъци, съставът на въззивния съд намира за необходимо да посочи следното във връзка с проведеното доказване от страните на останалите релевантни факти по възражението за прихващане.

Основните оплаквания във въззивната жалба на КМ БИЛДСИСТЕМЕООД са във връзка с неприобщаване към доказателствения материал по делото на първоначалния проект за Част „ Пътна”, по който е извършвано полагането на настилката преди преработването на проекта. Жалбоподателят неоснователно счита, че в резултат на непредставянето на проекта делото е останало неизяснени от фактическа страна. Параметрите на компрометираната настилка по първоначалния проект за Част „ Пътна“ / силор – 1 см, студено рециклиран пласт– 25 см; трошен камък – 9 см, общо 35 см/ са обективирани в друг документ – Доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания на строежите, изготвен от „ Домремонтстрой – 99“ – гр. Силистра, и са взети предвид от вещите лица при изготвяне на повторната тричленна съдебно– техническа експертиза.

Ответникът, не само че не е провел успешно главно пълно доказване на твърденията си за недостатъци на доставения от ищеца трошен камък, но и съвкупната преценка на събраните доказателства, по негово искане и при предприетото насрещно доказване от дружеството – доставчик, изключва извод за това, че доставения трошен камък не е отговарял на изискванията за съответния вид фракция. Подобна констатация не се съдържа в нито един от представените документи с изявления от строителния надзор и възложителя. Коментира се негодност на първоначалния проект и неправилно изпълнение поради липса на опит на подизпълнителя за полагане на конкретния вид настилки. Ищецът не е участник в строителния процес, предал е стоки от заявения от купувача вид със съответните характеристики, които са преценени от ответника, в качеството му реален участник в строителството, за подходящи да бъдат вложени при изпълнение на конкретния вид СМР, съобразно изготвения и одобрен проект. Правата, които ответникът въвежда в процеса чрез защитно възражение за прихващане, са предявени освен при преклузия, и в хипотеза на недобросъвестност. По делото се установява, че още преди предявяване на исковата молба на 01.10.2015г., съгласно Споразумителен протокол от 30.12.2014г., съставен между ответника и трето лице – „Пластпроект инженерин” ЕООД, „КМ БилдсистемЕООД е обезщетен за претърпени материални щети в размер на 1 133 217.28 лв., приети от страните по споразумението като настъпили в резултат на негодни първоначални проекти, изготвени от „ Пластпроект инженерин” ЕООД, в това число и негодност на проекта за Част „Пътна“ за обект: „Изграждане на инсталация за предварително третиране на битови отпадъци в т. ч. компостиране на зелени отпадъци и линия за сепариране“ с възложител Община Силистра. След извършено прихващане на насрещни парични задължения между страните по това споразумение, в настоящото производство ответникът претендира повторно обезщетяване на същите вреди, но от доставчика на част от вложените строителни материали.

По тези съображения въззивния съд намира, че предявените искове са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени, а възражението за прихващане е неоснователно. Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора първоинстанционното решение следва да се потвърди.

С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни разноски от процесуалния представител на въззиваемото дружество, с прилагане на списък по чл. 80 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата 2 400 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждения по договор за правна помощ.

 

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 25/14.03.2017г., постановено по т. д. № 158/2015г. по описа на Силистренски окръжен съд

 

ОСЪЖДА КМ БИЛДСИСТЕМЕООД - с. Сребърна, Община Силистра, ЕИК 201691708, представлявано от управителя Калоян И., да заплати на ПЪТПЕРФЕКТ –Т ЕАД – гр. Силистра, ЕИК 200081794, сумата 2 400лв. /две хиляди и четиристотин лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.