О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 506

 

07.08.2018г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на седми август две хиляди и осемнадесета година, проведено в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА Х.

                                                       ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                                                     ЖЕНЯ Д.

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 384

по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба на Т.Г.С. и В.Д. ***, представлявани от адв. В. В. от САК, срещу определение № 957/13.03.2018г., постановено по т. д. № 993/2016г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на частните жалбоподатели, с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, за освобождаване им от заплащане на държавна такса в размер на 1 501.06лв. за въззивно обжалване на постановеното по същото дело решение № 846/11.12.2017г.

С доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт се претендира неговата отмяна и постановяване на определение, с което да бъде уважено искането по чл. 83, ал. 2 ГПК. В жалбата се твърди, че преценката на първоинстанционния съд относно предпоставките за освобождаване от държавна такса не са направена въз основа на доходите и имущественото състояние на молителите към момента на подаване на молбата, а са основани на предположения за възможности за реализиране на доходи в бъдещ момент.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирани лица, чрез валидно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Насрещната страна „ Юробанк България“ АД не представя отговор и не изразява становище по жалбата.

Съставът на ВнАпС, като взе предвид данните по делото и изложените в жалбата оплаквания, приема следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателите Т.Г.С. и В.Д.Д., които са с процесуалното качество на ответници в първоинстанционното производство, са сезирали ВОС с искане по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването им от заплащане на държавна такса по въззивна жалба вх. № 2092/22.01.2018г. Към молбата от 15.02.2018 г., в която е обективирано искането, са приложени попълнени декларации за семейно и материално положение и имотно състояние.

В изпълнение на определение № 680/16.02.2017г., с които на молителите са дадени указания за представяне на доказателства във връзка с доказване на релевантните обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК, същите са представили два броя удостоверения са семейни положение, издадени от Община Варна. По делото са постъпили и служебно изискани от съда справки: от Служба по вписванията – справки по лице за притежавани имоти в цялата страна; от ТД на НАП - справки – данни за осигуряване по ЕГН; от ОД на МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“  - справка в централна база за притежавани ПС.

Предвид характера на производството по чл. 83, ал. 2 ГПК, което не е състезателно и спрямо което не са приложими, съответно и за въззивната инстанция, правилата и процесуалните преклузии за допустимо събиране на нови доказателства, съгласно чл. 266 ГПК, за целите на необходимата комплексна преценка за материално състояние и социално положение на молителите, съставът на въззивния съд е изискал от Национална агенция за приходите, Териториална дирекция Варна, два броя справки – данни за осигуряване по ЕГН за жалбоподателите за периода от м. 01.2018г. до момента.

От представените писмени доказателства за Т.С., която е в трудоспособна възраст / 58 г./, се установява, че същата е собственик на жилищен имот в гр. Варна, както и на лек автомобил БМВ 318, произведен 1993г. Молителката получава доходи от наем в размер на 450 лв. месечно, а от края на м. 05.2018г. е заета по трудово правоотношение с работодател „ Т Хотелс“ ЕООД с месечен осигурителен доход в размер на 510лв.

В.Д.Д. / на 28 г./, не притежава МПС, недвижими имоти, акции и дялове в ТД, парични влогове. Същата има малолетно дете, родено на ***г., на което осигурява издръжка. Няма данни за размера на издръжката, която следва да се осигурява от бащата. През 2017г. жалбоподателката е получава доходи от майчинство и семейни добавки общо в размер на 7933.59лв., или средно около 566лв. месечно. В периода от м. 01.2018г. до момента същата работи по трудово правоотношение с „ Девин“ ЕАД, с месечен осигурителен доход от 961 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, която е с подчертано социална функция, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят. При преценка за основателността на молбата за освобождаване от такси и разноски съдът взема предвид: доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.

Съвкупната преценка на изследваните предпоставки от кръга на посочените в чл. 83, ал. 2, т. 1 – т. 7 ГПК, съпоставени с размера на общото за двете молителки задължение за държавна такса - 1 501.06лв., не позволяват да се направи обоснован извод, че същите или една от тях не разполага с достатъчно средства за заплащане на държавна такса по инициираното с обща жалба въззивно производство, следователно не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването им от заплащането на държавна такса по делото.

Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете инстанции за неоснователност на искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, ВнАпС, ТО,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 957/13.03.2018г., постановено по т. д. № 993/2016г. по описа на Варненски окръжен съд.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от съобщенията до страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.