Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

303/08.11. 2013г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                               търговско   отделение

на     осми октомври                                                            Година 2013

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зл.Златилова                                                                ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

             А.Братанова    

при секретаря : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  385   по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е  по подадена въззивна жалба от Агенция по вписванията, ЕИК 131282355, гр.София, кв.”Г М”, ул.”Е Б” № 20, представлявана от изпълнителния директор Ю М срещу решение № 289/26.03.2013г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 2126/2012г., с което са отхвърлени предявените от него срещу „О Е С „ АД , ЕИК 201380867, със седалище и адрес на управление гр.Варна, жк.Западна промишлена зона, ул.Уста Кольо Фичето 17,  представлявано от Н И Н, искове с правно основание чл.55, ал.1,  предл.3 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 49 343,04лв, представляваща дадено на отпаднало основание възнаграждение поради развалянето на договор № 93-00-218/28.12.07г. за доставка на метални архивни шкафове, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 10.08.12г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 27 088,34лв, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 31.12.07г. до 08.08.12г., като неоснователни и същата е осъдена да заплати  3 940лв разноски по делото. По съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, моли съда да го отмени и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД.

 

Безспорно установено от фактическа страна по спора е, че въз основа на сключения между страните Договор за доставка на метални архивни шкафове №93-00-218/28.12.07г. ответното дружество „О Е С” ООД, чийто правоприемник се явява ответника „О Е С” АД, се задължило да достави в териториалните звена на възложителя Агенция по вписванията, гр.София  180 бр. метални архивни шкафове , съгласно приложение №1 от договора, съответстващи на изискванията по приложение №2 – техническа спецификация, неразделна част от договора, въз основа на заявка от възложителя. Съгласно чл.1.3 вр.чл.6.1 от същия  за извършване и приемане на доставките  представителите на страните  подписват приемо-предавателни протоколи по места, в които се описват доставеното количество и сроковете на изпълнение на продукцията, като окончателното приемане на доставката от възложителя се извършва чрез подписването на общ приемо-предавателен протокол /ППП/ от  представителите на централните администрации на страните. Уговорено е още , че доставките следва да се извършат не по-късно от 30 дни от датата на сключване на договора - чл.3, както и че  цената за доставката, вкл. за товаро-разтоварните дейности, е на обща стойност 41119,20лв без ДДС, като същата следва да се заплати както следва – авансово в размер на 30% от цената – до 5 дни след сключване на договора, и последващо плащане – до 5 дни след изпълнение на договора, представяне на приемо-предавателен протокол.

Безспорно установено е още, че заявката е отправена до изпълнителя на 22.01.2008г., като още на 28.12.2007г.  „О Е С” ООД е издал фактура  № 0020003267/28.12.07г. за сумата от  49 343,04лв с ДДС, заплатена изцяло от Агенцията по вписванията. Съгласно заключението на ССчЕ, прието пред първата инстанция, фактурата е счетоводно отразена от ищеца като авансово плащане и е останала да стои в счетоводна сметка 402 – доставчик по аванси, като вземане от ответника.Т.е. – ищецът е отразил в счетоводството си авансовото плащане, но не и получената доставка.

Основният спорен по делото въпрос е  извършена ли е доставка от страна на изпълнителя  и в какъв обем. В тази връзка съдът прецени представените от двете страни писмени и гласни доказателства. Констативния  протокол от 19.06.12г. и доклада от 03.08.12г. за извършена финансова инспекция на АВп съдът цени като доказателства, едностранно съставени от ищеца и съдържащи изгодни за него факти, поради което непритежаващи обвързваща съда доказателствена сила. В този смисъл се ценят и показанията на свидетелите Давидова и Ковачка досежно извършени проверки и липса на приемателни протоколи в АВп. Всички ангажирани от ищеца доказателства установяват факта на счетоводно неотчитане  и незаприходяване на процесните шкафове, но не и факта на неосъществена доставка на същите.

 

Основното възражение на ответника е за неоснователност на исковете поради изпълнение на поетото от негова страна по договора задължение. Като доказателство за това представя стокови разписки за периода 28.01.08г. – 11.02.08г., с няколко приемо-предавателни протокола. Независимо,  че не са наименовани приемо-предавателни протоколи, съгласно изискването на чл.6.1 от договора, те съдържат всички необходими реквизити – количество, доставена продукция, срок на изпълнение и подписи на  представители на страните. Като автентични двустранно подписани частни свидетелстващи документи, с неоспорена истинност, стоковите разписки обвързват съда единствено с формалната си доказателствена сила. Верността им съдът преценява наред със свидетелските показания на В.В и Р.Ц, ценени при условията на чл.172 ГПК, съгласно които те, в качеството си на работници на ответното дружество, лично са участвали в доставката на шкафовете в регионалните звена на АВ в периода януари-февруари 2008г. Пред вид на цялостното съвпадение на свидетелските показания с отразеното в стоковите разписки, съдът намира възражението на ответника по иска за изпълнен договор за доказано, със следните уточнения : В стокова разписка 20017762/30.01.2008г. броят на доставените шкафове в гр.София е намален от 18 на 12, а стокова разписка 20017766/29.01.2008г. за доставени 6 броя шкафове в гр.Габрово изобщо не е представена по делото. Стокова разписка 20018420/11.02.2008г. за доставен 1 шкаф в гр.Силистра не е подписана от представител на АВп, поради което съдът приема тази доставка за недоказана. Трите ППП за доставка в гр.Ст.Загора на 10 шкафа –л.70-72, повтарят отразеното в стокова разписка 20017772/01.02.2008г., поради което без правно значение се явява липсата на посочване на година на единия от тях, а ППП от 05.02.2007г. и ППП  за доставка в гр.Сливен – л.68, съдът изключва от доказателствата по делото, първият защото предхожда процесните правоотношения, а вторият – защото е без дата и съответно не може да се прецени неговата относимост към спора. С оглед на горното се налага извода, че  доказана по делото се явява доставката на 167 шкафа.  По отношение на останалите 13 шкафа / 6 по СР 20017762, 6 по СР 20017766 и 1 по СР 20018420/ доказателства за доставката им не са представени, поради което съдът приема, че по отношение на тях договорът не е изпълнен от страна на ответника.

С нотариална покана изх.№ 13-00-127/28.06.2012 на Изпълнителния директор на АВп договорът е развален. Поканата е получена от представител на служител на ответното дружество – К Г  Д на 05.07.2012г., съгласно оформената от нотариуса разписка – л.20. С оглед на горната фактическа установеност съдът приема, че волеизявлението за разваляне на договора е породило действие единствено досежно недоставените 13 шкафа, на обща стойност 2 969,72лв без ДДС / 13 шкафа по 228,44лв единична цена/ , съответно – 3 563,66лв с ДДС. Пред вид на това исковата претенция е основателна до този размер и следва да бъде уважена. За разликата над този размер искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Мораторната лихва върху главницата от 3 563,66лв се дължи от момента на поканата за връщане на сумата – 05.07.2012г. до завеждане на исковата молба – 10.08.2012г. Същата, изчислена съобразно автоматизирания калкулатор на продукта  „Апис Финанси” е в размер на 37,21лв. В този размер искът по чл.86 ал.1 ЗЗД се уважава, като за горницата до претендирания размер от 27 088,34лв се отхвърля като неоснователен.

Въззивната жалба в частта, в която се иска намаляване на присъдените разноски в първата инстанция, представлява молба по чл.248 ГПК за иницииране на производство, което се осъществява от първоинстанционния съд. Пред вид на това производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено поради недопустимост и изпратено за произнасяне от окръжния съд.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция въззивникът се осъжда да заплати на въззиваемата страна сторените от нея разноски в размер на 3 940лв – адв.хонорар, съгласно представения списък по чл.80 ГПК и приложените доказателства.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ОТМЕНЯ решение № 289/26.03.2013г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 2126/2012г., в частта,    с която са отхвърлени предявените от Агенция по вписванията, гр.София срещу „О Е С „ АД , ЕИК 201380867, със седалище и адрес на управление гр.Варна, жк.З п з, ул.У К Ф 17,  представлявано от Н И Н, искове с правно основание чл.55, ал.1,  предл.3 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да  заплати сумата в размер на 3 563,66лв, представляваща дадено на отпаднало основание възнаграждение поради развалянето на договор № 93-00-218/28.12.07г. за доставка на метални архивни шкафове, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 10.08.12г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 37,21лв, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 05.07.2012г. до 10.08.12г., като неоснователни и вместо него

П О С Т А Н О В Я В А :

 

ОСЪЖДА  „О Е С „ АД , ЕИК 201380867, със

 

 

седалище и адрес на управление гр.Варна, жк.Западна промишлена зона, ул.У К Ф ХХ  представлявано от Н И Н да заплати на Агенция по вписванията, ЕИК 131282355, гр.София, кв.”Г М” № 20, представлявана от изп.директор Ю М сумата от  3 563,66лв, представляваща дадено на отпаднало основание възнаграждение поради развалянето на договор № 93-00-218/28.12.07г. за доставка на метални архивни шкафове, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 10.08.12г. до окончателното й изплащане, по иска с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, както и сумата в размер на 37,21лв, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 05.07.2012г. до 10.08.12г. по иска с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА  „О Е С „ АД , ЕИК 201380867, със седалище и адрес на управление гр.Варна, жк.Западна промишлена зона, ул.У К Ф 17,  представлявано от Н И Н да заплати на Агенция по вписванията, ЕИК 131282355, гр.София, кв.”Г М” № 20, представлявана от изп.директор Ю М сумата от 3 940лв – разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, в която първоинстанционното решение се обжалва досежно разноските, присъдени в първата инстанция, като изпраща жалбата в тази й част за произнасяне от Варненския окръжен съд по реда на чл.248 ГПК.

Решението може да се обжалва ред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК, а в прекратителната му част – в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :