Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  255/ 13.10.2014г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                         търговско   отделение

на  двадесет и четвърти септември               Година 2014

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян                                                              ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                                         А.Братанова        

при секретаря : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 385    по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

    Производството по делото е с правно основание чл.613а, ал.1 ТЗ вр.чл.633 ТЗ вр.чл.258 ГПК.

    Образувано е по подадена жалба от Национална агенция за приходите, гр.София, ул.”Княз Дондуков” № 52, представлявана от В.П. – директор на дирекция „Държавни вземания” против решение № 493/20.05.2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 213/2014г., с което е открито производство по несъстоятелност на „А-М” ЕООД, гр.Варна  В ЧАСТТА за определяне на началната дата на неплатежоспособността – 01.09.2013г. По съображения, подробно изложени в жалбата, счита, че началната дата е 31.12.2011г. и моли съда да постанови решение в този смисъл.

    Въззивникът обосновава легитимацията си на кредитор с изискуеми публичноправни вземания към длъжника „А. М.” ЕООД, гр.Варна с влязъл в сила Ревизионен акт № 1005045/20.01.2011г. както следва : вземане за корпоративен данък и лихви за периода 01.01.2007г. – 31.12.2009г. и вземане за ДДС и лихви за периода 01.01.2005г. – 30.04.2010г., в общ размер  на 310 853,19лв. Според подробно изложената теза съдът  не е съобразил определянето на началната дата на неплатежоспособността с изискуемостта на тези задължения, която настъпва не с  образуването на изп.дело за събирането им, нито със съставянето, респ. влизането в сила на РА, а в определен период след датата на  настъпване на данъчното събитие. Тъй като по правило дължимият данък се определя и декларира от данъчнозадълженото лице, извършването на  ревизия и издаването на РА в рамките на ревизионното производство е способ за установяване на данъчните задължения в случаите,  когато те са  неправилно определени. Предвид на това задълженията за периода 2005г. – 2010г., установени с ДРА, са възникнали и са останали непогасени, т.е. – длъжникът е спрял плащанията по тях, далеч преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността – 01.09.2013г. Релевират се доводи, че началната дата е възникнала преди 31.12.2011г. с оглед установените коефициенти за ликвидност на дружеството, поради което се предлага на съда да приеме за начална дата  31.12.2011г.

    Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди съдебния акт в обжалваната му част като правилен и законосъобразен.

    Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Производството пред ВОС е образувано по молба на „А. М.” ЕООД, ЕИК 117597095, гр.Варна с правно основание чл.626 ТЗ. С решение № 493/20.05.2014г. съдът е обявил неплатежоспособността на молителя с начална дата 01.09.2013г. и е открил производство по несъстоятелност. За да определи тази дата съдът се е позовал на следната фактическа установеност : трудовите правоотношения на служителите на дружеството са прекратени през м.август 2013г., от м.септември 2013г.  е преустановена търговската му дейност, извършените до края на годината плащания погасяват поети в предходен момент задължения, като нови договори не са сключвани.

          Спорна пред настоящата инстанция е началната дата на неплатежоспособността. В пледоария  по същество НАП поддържа, че при определянето й  съдът е следвало да се съобрази и с изискуемостта на публичните вземания, установени с  легитимиращия я като кредитор ДРА.

 Безпротиворечиво и последователно в практиката си по въпроса за изискуемостта на публичните задължения, установени с ДРА,  Варненският апелативен съд приема, че тя настъпва от датата на връчване на ревизионния акт, без значение дали той е влязъл в сила или е спрян по реда на ДОПК. / реш. на ВнАпС по в.т.д. № 25/2009г.;  по в.т.д. № 333/2010г. и  по в.т.д. № 578/2011г./

Процесният ДРА  е връчен на данъчнозадълженото лице на 03.02.2011г. С него са установени задължения за ДДС в размер на 158 420,27лв и лихви  в размер на 62 725,31лв за периода 01.01.2005г. – 30.04.2010г., както и задължения за корпоративен данък в размер на 73 084,03лв и лихви в размер на 16 623,58лв за периода 01.01.2007г. – 31.12.2009г., или общо в размер на 310 853,19лв. За събиране на публичното вземане при ТД на НАП-Варна е образувано  изп.д. № 5265/2013г. От заключението на ССчЕ  е видно, че последните погасявания на задължения към ТД на НАП – Варна са извършени на 07.10.2013г.

Последните разплащания с контрагенти са осъществени в периода м.август – м.октомври 2013г., а последните плащания към доставчици – през м.декември 2013г. За периода м.януари 2013г. – м.януари 2014г. дружеството е реализирало продажби на обща стойност с ДДС 387 691,02лв и покупки  с ДДС – 198 840,52лв. През м.юли 2013г. собствеността върху дружеството бива прехвърлена и след този момент няма сключени нови договори.

Коефициентът за обща ликвидност през целия изследван период 31.12.2010г.  – 10.03.2014г. е под преферентната стойност от единица, с ясно изразена тенденция към намаляване. Така към 31.12.2010г. той е 0,71, към 31.12.2011г. – 0,46, към 31.12.2012г. – 0,23, към 31.12.2013г. – 0,04 и към 10.03.2014г. – 0,03. Коефициентите за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност също са под препоръчителните стойности за целия изследван период, със същата тенденция към намаляване. Въз основа на така изчислените коефициенти и данните от счетоводните баланси в.лице дава заключение, че за изследвания период 31.12.2011г. – 10.03.2014г. ответникът не е бил в състояние да покрива краткосрочните си задължения.

Съгласно трайно установената съдебна практика, вкл. и задължителна такава по смисъла на т.2 от ТР 1 – 2010 – ОСГТК, постановена по реда на чл.290 ГПК / решение № 115/25.06.2010г. на ВКС, по т.д. № 169/2010г., ТК, ІІ т.о./, началната дата на неплатежоспособността е датата на най-ранното непогасено задължение на длъжника или последното плащане към кредитор, към която дата са налице всички признаци на неплатежоспособността по смисъла на чл.608 ТЗ, т.е. според обективното си финансово състояние, преценено с оглед коефициентите за ликвидност, финансова автономност и рентабилност, длъжникът да е изпаднал в невъзможност да изпълнява паричните си задължения по търговски сделки. Т.е. не да не е погасявал задълженията си, а да не е бил в състояние да ги погаси.

От фактическата установеност по делото е видно, че още към 31.12.2011г. ответникът е със силно влошено финансово-икономическо състояние, с коефициенти за ликвидност под референтни стойности и съобразно заключението на ССчЕ – в невъзможност да покрива краткосрочните си задължения. Към тази дата окончателно е преустановено погасяването на публичните му задължения, а осъществените след тази дата разплащания са основно към доставчици, с цел продължаване на търговската му дейност до м.август 2013г. След тази дата е осъществяван платежен процес, който обаче е избирателен и при условията на посоченото негативно финансово състояние. Ето защо съдът намира, че за  началната дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 31.12.2011г.

Водим от горното, съдът

 

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ОТМЕНЯ  решение № 493/20.05.2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 213/2014г., с което е открито производство по несъстоятелност на „А-М” ЕООД, гр.Варна  В ЧАСТТА за определяне на началната дата на неплатежоспособността – 01.09.2013г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2011г.

В останалата си част  решението не е обжалвано и е влязло в сила.

          На осн.чл.622 ТЗ решението подлежи на незабавно вписване в Търговския регистър. На осн.чл.14 от ЗНР препис от решението да се изпрати служебно на Агенцията по вписванията.

          На осн.чл.634в ГПК решението да се впише в книгата за актовете на съда по несъстоятелността, водена при ВОС.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в седемдневен срок от вписването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :