О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 431

 

гр. Варна,   14.07.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, първи състав, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                     ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                              НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия  Г. Йовчев ч.в.т.д. №385 по описа на ВАпС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по частна жалба от А.Р.П. *** против определение (имащо характер на решение) N 1623/30.05.2017 г., с което е обезсилено решение № 1158/24.03.2016г., постановено по гр. д. № 6845/2015г. по описа на ВРС, 19-ти състав и е прекратено производството по предявения от А.Р.П., с адрес ***, срещу Стефан Недков Райков, с адрес с.Водица, община Аксаково, иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр.538, ал.1 от ТЗ за приемане за установено , че Стефан Недков Райков дължи на А.Р.П., сумата от 14980 лева, представляваща дължима главница по запис на заповед издаден от ответника на 07.01.2012г. в гр. Варна, с падеж 20.05.2012г. в полза на Антон Йорданов Боев, вземането по който е цедирано с договор за цесия от 29.03.2013г. в полза на ищеца А.П., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 8338/19.12.2014г. по ч.гр. дело № 16229/2014г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК в съда - 18.12.2014г. до окончателното й изплащане.

Въззивният съд съобрази, че жалбата не е администрирана в съответствие с нарочно предвидения ред в чл.280 и сл. от ГПК, поради следните съображения:

Правомощията на въззивната инстанция са очертани в разпоредбите на чл. 269 чл. 271 ГПК. В предмета на въззивната дейност се включват проверка на валидността на първоинстанционното решение, на неговата допустимост в обжалваната му част и на правилността на решението съобразно посоченото във въззивната жалба.

Правомощията на въззивната инстанция са различни в зависимост от това, дали обжалваното първоинстанционно решение е нищожно, недопустимо или неправилно, но във всеки случай въззивният съд се произнася с решение.

Ако решението е недопустимо, въззивната инстанция го обезсилва и в зависимост от порока или прекратява производството по иска, или изпраща делото на компетентния първоинстанционен съд, или връща делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск. При обезсилване на решението на първата инстанция и прекратяване на исковото производство се стига до преграждане на производството, но проверката за правилността на въззивния съдебен акт следва да бъде извършена в производството по чл. 280 и следващите от ГПК. В този смисъл са и разясненията дадени в т.8 от ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Ето защо, съдът намира, че постъпилата жалба срещу определението, имащо характер на решение, с което е обезсилено решението на първоинстанционния ВРС и е прекратено производството по делото, следва да се администрира, в съответствие с правилата на чл.280 и следващите от ГПК.

С оглед на гореизложеното, ссъдът намира, че производството следва да бъде прекратено, а делото върнато на ОС – Варна.

 

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.в.т.д. №385 по описа на ВАпС за 2017 г. и ВРЪЩА същото на ОС – Варна за изпълнение на дадените указания по администриране на жалбата по правилата на чл.280 и следващите от ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: