Р Е Ш Е Н И Е

 

227

 

Гр.Варна, 31.07 2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на втори юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

П. ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА в.т.д. № 386 по описа за 2013 г. на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

К И ЕООД и З.Н.О. обжалват решение № 243/15.03.2013 г., постановено по т.д.№ 73/2013 г. по описа на ВОС В ЧАСТТА, с което на основание чл.422 ГПК е прието за установено между тях и П Б /БЪЛГАРИЯ/ АД, че въззивниците дължат солидарно на банката следните суми: 22 547.91 лв. – главница по договор за банков кредит от 17.03.2008 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 7383/2009 г. на ВРС до окончателното погасяване на задължението и разноски в заповедното производство в размер на 450.95 лв.; и с което съответно са осъдени да заплатят разноски в спорното производство в размер на 1 015.44 лв.

         В жалбата се съдържат подробни оплаквания за недопустимост и неправилност на решението в обжалваните части, въз основа на които се претендира неговото обезсилване или евентуално – отмяната му и отхвърляне на предявените искове по чл.422 ГПК. Доводите за недопустимост на решението касаят частта относно разноските в заповедното производство, а доводите за неправилност, поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и необоснованост – решението в останалата му обжалвана част.

Против жалбата не е постъпил писмен отговор от насрещната страна – П Б /БЪЛГАРИЯ/ АД. В съдебно заседание се изразява становище за нейната неоснователност и се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, с присъждане на сторените разноски.

За да се произнесе по съществото на въззивната жалба, съдът съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от П Б /БЪЛГАРИЯ/ АД в срока по чл.415 ал.1 ГПК пасивно субективно съединени искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК срещу К И ЕООД, със седалище гр. Варна и З.Н.О. за да се приеме за установено по отношение на ответниците, че те дължат солидарно заплащане в полза на банката на следните суми: 25 287.91 лв., представляваща неиздължен остатък по Договор за банков кредит № 056–432816/17.03.2008 г., обявен за предсрочно изискуем, сумата от 727.69 лева, представляваща наказателна лихва в размер на 666.63 лв. за периода от 17.06.2009 г. до 13.07.2009 г. и просрочена лихва, в размер на 61.06 лв. за същия период, както и законни лихви върху размера на претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението – 14.07.2009 г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените в производството разноски, вкл. тези сторени по заповедното производство, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед 3964 от 15.07.2009 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на извлечение от счетоводни книги по чл. 417, т.2 ГПК по ч.гр.д. 7383/2009 год. на ВРС. С обжалваното решение така предявеният иск е бил частично отхвърлен и в отхвърлителната част решението е влязло в законна сила, като предмет на въззивното производство е само вземането относно предсрочно изискуемата главница от 22 547.91 лв., законната лихва върху нея и сторените разноски пред заповедния съд.

Основният спор, въведен с отговора на ответниците, е относно настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. Съобразно общите условия на банката – раздел V, чл.35 и сл., тя има право да обяви вземанията за предсрочно изискуеми и да изиска незабавно плащане на дължимите по договора суми, без да уведомява кредитополучателя и солидарния длъжник, в широк кръг от хипотези на неизпълнение. В самата клауза е налице противоречие между между правото на банката да “обяви” предсрочната изискуемост и възможността да стори това без да уведомява длъжниците, доколкото обявяването /със семантика - съобщаване, разгласяване/ предполага определени факти с правно значение да достигнат до знанието на засегнатите лица. В тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.18 изрично е посочено, че постигната между страните предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без длъжникът да бъде уведомяван, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление следва да е достигнало до длъжника. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. В хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60 ал.2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост по кредита.

По делото няма данни П Б /БЪЛГАРИЯ/ АД да е уведомила длъжниците за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което следва да се счита, съобразно цитираното ТР, че изискуемостта на претендираното на посоченото основание вземане не е настъпила, съответно, че узнаването от страна на длъжниците за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на процеса е ирелевантно за разрешаването на спора.

По тези съображения следва да се приеме, че претендираното от банката като предсрочно изискуемо вземане не е такова, поради което плащането му не се дължи на заявеното основание и предявеният иск по чл.422 ал.1 ГПК следва да се отхвърли, като неоснователен.

Доколкото според исковата молба в предмета на спора по установителния иск е въведено и вземането за разноски в заповедното производство, а съгласно ТР № 4/2013 г., т.10в липсват процесуални предпоставки за разглеждане на иск с подобен предмет, то в тази част първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а в останалата част, съобразно мотивите по-горе – да бъде отменено.

В полза на въззивниците следва да бъдат присъдени разноски за воденето на процеса, действително извършени в размер на 5 082 лв. от страна на К И ЕООД и в размер на 4 430 лв. от страна на З.Н.О., като се спаднат разноските, присъдени в първоинстанционното производство /съответно 617 лв. и 386 лв./, дължими на основание чл.78 ГПК.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 243/15.03.2013 г., постановено по т.д.№ 73/2013 г. по описа на ВОС В ЧАСТТА, с което на основание чл.422 ал.1 ГПК е прието за установено, че К И ЕООД и З.Н.О. солидарно дължат на П Б /БЪЛГАРИЯ/ АД сумата 22 547.91 лв. – предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит от 17.03.2008 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 7383/2009 г. на ВРС – 14.07.2009 г. до окончателното погасяване на задължението и с което съответно са осъдени да заплатят съдебно-деловодни разноски в размер на 1 015.44 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на П Б /БЪЛГАРИЯ/ АД против К И ЕООД и З.Н.О. *** с правно основание чл.422 ал.1 ГПК за приемане за установено, че ответниците дължат солидарно на П Б /БЪЛГАРИЯ/ АД сумата 22 547.91 лв. – предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит от 17.03.2008 г.

ОБЕЗСИЛВА решение № 243/15.03.2013 г., постановено по т.д.№ 73/2013 г. по описа на ВОС В ЧАСТТА, с което съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.422 ал.1 ГПК досежно разноските в заповедното производство в размер на 450.95 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОСЪЖДА П Б /БЪЛГАРИЯ/ АД с ЕИК 130598160 да заплати на К И ЕООД с ЕИК 103834883 сумата 4 465 лв. – съдебно деловодни разноски за всички инстанции.

ОСЪЖДА П Б /БЪЛГАРИЯ/ АД с ЕИК 130598160 да заплати на З.Н.О. с ЕГН ********** сумата 4 044 лв. – съдебно деловодни разноски за всички инстанции.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: