РЕШЕНИЕ

 

гр. Варна,  №287/30.10..2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, втори състав, на четиринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

секретар Д.Ч.                        

като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в.т.д. 386/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Е А” ЕАД - гр. София против решение № 412 от 23.04.2014 г., постановено по т. д. № 1540/2013 г. на ОС – Варна, в частта с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска на дружеството срещу „Л” ЕООД - гр. Варна, за приемане за установено в отношенията между страните съществуването на вземане на „Е А” ЕАД от „Л” ЕООД за разликата над 11 619 лв. до 38 854.47 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, на основание запис на заповед за сумата от 98 144.40 евро, издаден на 02.02.2009 г., платим на предявяване, но не по-късно от 01.02.2014 г. В жалбата се навеждат аргументи за неправилност на решението с молба същото да бъде отменено и искът в отхвърлителната му част да бъде уважен. Излага се, че съдът неправилно е приел, че се дължат единствено изискуемите и незаплатени лизингови вноски към момента на прекратяване на договора за финансов лизинг, което ограничава защитата на дружеството-лизингодател. Претендират се и съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна „Л” ЕООД в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е изразила становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът съобрази следното:

Пред Варненския окръжен съд е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК от „Е А” ЕАД за установяване на вземането от „Л” ЕООД за сумата от 38 854.47 лв., дължима по запис на заповед от 02.02.2009 г., по твърдение на ищеца издаден за обезпечаване на всички изискуеми задължения по Договор за финансов лизинг № 02007170/001 от 02.02.2009 г. Ищецът твърди, че договорът е развален с негово едностранно писмено уведомление, поради виновното поведение на ответника, като дължими и неплатени са останали следните задължения: (1) за сумата от 11 619 лв., представляващи лизингови вноски № 17–20, съгласно погасителен план до датата на прекратяването на договора – 15.10.2010 г., (2) за сумата от 4 550.22 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на незаплатените лизингови вноски, на осн. т.2.11, б. „г” от ОУ на „Е А” ЕАД, (3) за сумата от 1 859.55 лв., представляваща данък за МПС за 2009 г. и 2010 г., на осн. т.12.2, б. „г” от ОУ на „Е А” ЕАД, както и (4) за сумата 20 828.46 лв., представляваща претърпяна вреда в размер на разликата между оставащите незаплатени лизингови вноски от 90 745.12 лв. и сумата, за която за процесното МПС е сключен нов договор за финансов лизинг от 18.04.2011 г. за сумата от 69 916.66 лв. /очакваната печалба, макар и редуцирана, представлява пропусната полза, а не претърпяна вреда/.

Между страните не се спори, че на 02.02.2009 г. са сключили Договор за финансов лизинг № 02007170/001 с приложен погасителен план, с предмет на договора МПС: лек автомобил, марка „MERCEDES”, модел „GL240”, с двигател: 62991240008508 и шаси: WDC1648281A244147, която след придобиване от лизингодателя „Е А” ЕАД от трето лице се предоставя за ползване срещу възнаграждение на лизингополучателя „Л” ЕООД. В договора е посочено, че активът ще се ползва в съответствие с Общите условия (ОУ) на лизингодателя при посочени в същия параметри. За обезпечение е издадена в полза на лизингодателя запис на заповед от 02.02.2009 г. с издател „Л” ЕООД, действащ чрез представляващия дружството управител Бисер Николов Л, за сумата от 98 144.40 евро с ДДС, платим на предявяване, но не по-късно от 01.02.2014 г.

Не се оспорва също така, че с уведомление от лизингодателя, получено от лизингополучателя на 15.10.2010 г., процесният договор за лизинг е развален, на осн. т.16.1., буква ”б” във връзка т.15.4, буква „а” от ОУ на „Е А” ЕАД, поради неплащането на лизингополучателя на изискуеми лизингови вноски в продължение на 7 дни след падежа - т. 15.1. б. „в” от ОУ.

Не се оспорва и сключването за процесния автомобил на договор за финансов лизинг от 18.04.2011 г. с трето лице за сумата от 69 916.66 лв.

По делото е приета нотариална покана, връчена лично на управителя на „Л” ЕООД – Бисер Николов Л – на 01.11.2011 г., с която се предявява издаденият за обезпечение на вземането по договора за финансов лизинг запис на заповед за частично плащане на сумата от 37 131.96 лв. (лист 6 от ч.гр.д. №17501/2012 г. на ВРС).

Издадена е заповед за незабавно изпълнение на осн. чл. 417, т. 9 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 17501/2012 г. по описа на Варненския районен съд, визираща като длъжник по дълга „Л” ЕООД за сумата от 38 854.47 лв., задължение по запис на заповед от 02.02.2009 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 26.11.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 777.08 лв. – съдебно-деловодни разноски и 1 700 лв. юрисконсултско възнаграждение /погрешно посочено в заповедта като адвокатски хонорар/.

От приетата от първостепенния съд ССчЕ, която настоящият състав на съда приема за компетентно изготвена, се установява, че неплатени от лизингополучателя са 4 лизингови вноски с настъпил падеж, представляващи съгласно погасителен план вноски № 17-20 за сумите: (1) общо 11 619 лв. (2 900.28 лв., 2 903.23 лв., 2 906.23 лв. и 2 909.26 лв.); (2) 4 547.46 лв., обща стойност на дължимите неустойки за просрочени лизингови вноски; (3) 1 859.55 лв., обща стойност на дължимите данъци за МПС. След прекратяване на договора на 15.10.2010 г. остатъчната главница е в размер на 90 745.12 лв.

По отношение на процесния запис на заповед издаден от „Л” ЕООД на 02.02.2009 г., същият е редовен от външна страна, съгласно чл. 535 ТЗ и има гаранционно-обезпечителна функцияслужи за обезпечаване вземането на „Е А” ЕАД, в качеството му на лизингодател по договор за финансов лизинг сключен на същата дата, по силата на който той е закупил и предоставил за ползване с право на придобиване собствеността на ответника-лизингополучател описаното в договора МПС срещу задължението на последния да заплаща съответните лизингови вноски. В ОУ на „Е А” ЕАД е предвиден обемът на обезпечителната функция на записът на заповед. В т.2.1. изрично е посочено, че записът на заповед издаден от юридическото лице – лизингополучател е за сума, която покрива лизинговите вноски, остатъчната стойност и дължимия върху тях ДДС.  

Правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК с предмет установяване съществуването на вземането по издадена заповед за незабавно изпълнение. Нормата на чл. 422 от ГПК установява специфичен фактически състав за предявяване на разглеждания иск: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ надлежно предявено възражение от длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК; 3/ разпореждане на съда, съдържащо дължимите указания по чл. 415, ал. 1 ГПК. Сочените предпоставки за предявяване на иска са нормативно установени.

При съобразяване на горепосочените предпоставки, необвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство, настоящият състав на съда намира искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК за надлежно предявен.

Предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя /кредитора/ или от издателя /длъжника/ за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. С оглед липсата на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, а именно сключеният договор за финансов лизинг № 02007170/001 от 02.02.2009 г., съдът следва да разгледа заявените от ответника – длъжник релативни възражения, направени в отговора на исковата молба, за недължимост на сумата в размер на 38 854.47 лв. на посоченото основание, поради нищожност на договорните клаузи, поставящи длъжникът в неравностойно положение, както и това, че след като автомобилът е върнат и впоследствие продаден на трето лице, ищецът –лизингодател не е претърпял вреда.

 

Настоящата съдебна инстанция приема, че договорът между страните с оглед наличето на финансово-кредитния елемент по придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото й изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за ползването - лизингови вноски, разкрива характеристиките на договор за финансов лизинг, който не страда от пороците, изразени от ответника в отговора на исковата молба, водещи до неговата недействителност. Напротив – договорът валидно обвързва страните по него, като облигационната връзка е прекъсната едва с получаването от лизингополучателя на 15.10.2010 г. на уведомлението за разваляне на договора поради виновната му неизправност – неплащането на лизингови вноски и други парични задължения, обективирани в договора, включително с препращане към Общите условия.

Договорът за лизинг е договор с продължително действие като цяло и периодично /ежемесечно/ изпълнение на задължението за заплащане на лизинговите вноски. Поради това и на основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ, развалянето на договора има действие занапред, респ. не се дължат лизинговите вноски занапред, до изтичането срока на договора. С развалянето на договора за финансов лизинг обаче, за лизингополучателя не отпада задължението за плащането на предхождащите развалянето лизингови вноски (така Решение № 89 от 10.03.2008 г. на ВКС по т. д. № 631/2007 г., ТК, I т. о., докладчик Дария Проданова, Решение № 580 от 6.10.2006 г. на ВКС по т. д. № 114/2006 г., I т. о., ТК, докладчик Радостина Караколева, Определение № 548 от 14.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 289/2012 г., II т. о., ТК, докладчик Мария Славчева).

Видно от обвързващите страните по договора ОУ, обхватът на гаранционно-обезпечителната функция на менителничния ефект е ангажиран единствено и само до размера на сумата, която покрива лизинговите вноски, остатъчната стойност и дължимия върху тях ДДС. В случая дължимите неплатени лизингови вноски са в размер на 11 619 лв. с включен ДДС, остатъчната стойност, както се посочи по-горе не се дължи, тъй като договорът е развален, а развалянето има действие занапред, респективно искът е основателен до размер на сумата от 11 619 лв.

За прецизност на съдебния акт, съдът намира за необходимо да посочи и следното: С предявената нотариална покана (на лист 6 от делото пред ВРС) лизингодателят „Е А” ЕАД е поискал плащане от длъжника на сума в размер на 37 131.96 лв., посочена от него като претендирано частично плащане по запис на заповед, целият на стойност 98 144.40 евро, независимо, че в поканата страната изрично е посочила че към него момент размерът на изискуемото задължение по договора за финансов лизинг е 38 854.47 лв. В този ред на мисли, заповедта за незабавно изпълнение е следвало да бъде издадена за сумата, която реално е била поискана от кредитора - 37 131.96 лв., а не за по-голяма сума - 38 854.47 лв. Независимо от това основателността на исковата претенция е за сума значително по-малка от посочената, а и ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение –чл. 271, ал. 1, изр. 2 от ГПК.

Искането за законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 26.11.2012 г. до окончателното изплащане на главницата също следва да се уважи доколокото същото е обусловено от уважаване на главната претенция. Съдът, разглеждащ иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В този смисъл окръжният съд правилно е редуцирал разноските на страната в заповедното производство с оглед уважената част от претенцията.

С оглед гореизложеното, обжалваното решение като правилно следва да се потвърди изцяло. Няма искане за присъждане на разноски от въззиваемата страна, следователно такива не следва да се присъждат.

Водим от горното, ІІ състав на т. о. при Варненския апелативен съд

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 412 от 23.04.2014 г., постановено по т. д. № 1540/2013 г. на Варненския окръжен съд в обжалваната част.

В останалата необжалвана част, решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационнен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                 2.