Р Е Ш Е Н И Е   № 214

 

11.10.2019г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 386 по описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „ВиК - ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ" ООД – гр. Варна, ЕИК 103783378, подадена чрез адв. В. А. ***, срещу решение № 152/21.02.2019г., постановено по т. д. № 879/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е прието за установено в отношенията между страните, че въззивното дружество дължи на ищеца "ВиК - ВАРНА” ООД- гр. Варна, ЕИК 103002253, сумата 57 020.34лв., представляваща цена за ВиК услуга „пречистване на отпадни води” за обект Сондаж на минерална вода Р-70х, по партида с платец № 19866, за която е издадена фактура №1110765008 от 06.01.2015г., за периода от 27.11.2014г. до 29.12.2014г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.4 10 ГПК на 08.01.2018г., както и сумата 16 924.67лв. -  обезщетение за забавено плащане за периода от 06.02.2015г. до 08.01.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №402/2018г. по описа на ВРС, на основание чл. 422 вр.чл.415 ГПК.

Поддържайки доводи за неправилност на решението въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Оплакванията са за необоснованост, за нарушение на процесуални норми относно разпределението на доказателствената тежест за спорните релевантни факти, както и за неправилност на изводите на окръжния съд относно възникване и съществуване на задължение за плащане цена на ВиК услуга „пречистване на отпадни води”. Поддържат се релевираните в първата инстанция фактическите твърдения, че в процесния период почти не са постъпвали за пречистване отпадни води през стопанисваната от ищеца ПСОВ.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен адвокат, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от предприетото обжалване, и е процесуално допустима.

Въззиваемото дружество "ВиК - ВАРНА” ООД - гр. Варна, представлявано в процеса от ю. к. Е. Р., представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата, с подробно изложени доводи и съображения по всички оплаквания на въззивника. Искането е за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

В проведеното открито съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с разглеждането на специални положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86 ЗЗД, предявени от "ВИК - ВАРНА”ООД срещу „ВИК-ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ" ООД, за установяване съществуването на парични задължения на ответното дружество към ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 402/2018г. по описа на ВРС, за сумата 57 020.34лв., представляващи цена за услуга „пречистване на отпадна вода” за периода от 27.11.2014г. до 29.12.2014г. за обект Сондаж на минерална вода Р-70х, партида № 19866, по фактура № 1110765008/06.01.2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 08.01.2018г., до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата 16 924.67 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от 06.02.2015г. до 08.01.2018г.

В подадения в срок от ответника писмен отговор са обективирани твърдения, чието съдържание обосновава квалификацията им като възражения за нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Възраженията се поддържат изрично и във въвззивната жалба. Конкретно се твърди, че в исковата молба не са изложени ясно и пълно фактическите и правни твърдения на ищеца, обстоятелствата, на които се основава иска, липсва индивидуализация за какво се претендира исковата сума – период, количество извършени дейности и др.

Възраженията са напълно неоснователни. Още в заявлението по чл. 410 ГПК, както с исковата молба, по която е образувано производството, са изложени фактически твърдения за всички факти и обстоятелства, необходими за надлежна индивидуализация на предявените осъдителни претенции – вид на услугата, за която се претендира заплащане на цена, потребител, номер на партидата на потребителя, обект на потребление, отчетен период, количества, номер на фактура и т. н. Всички тези ндивидуализиращи данни са отразени в диспозитива на първоинстанционното решение. По отношение на количеството пречистени води, за което се претендира плащане – данните се съдържат в представените от ищеца документи: справка за облога и плащанията на промишлен абонат – платец № 19866, ВиК –Златни пясъци ООД, аб. № 1700314, в карнета на партидата на ответника и в процесна фактура № 1110765008/06.01.2015г.

По същество ответникът оспорва иска, като твърди, че през исковия период 27.11.2014г. до 29.12.2014г. не е ползвало услугата „пречистване на отпадни води”, тъй като поради излизане извън туристическия сезон, почти липсва потребление на вода, съответно почти липсват отпадни води. Излага се, че в този период съвместно с консултант е извършено опитно експлоатационно водочерпене от сондаж Р – 70х за изследване депресията на пиезометричните нива както и относно друг сондаж Р- 3х, при което водите от този сондаж с количество от 104 540 куб.м. са отведени директно в Черно море, без да преминават през стопанисваната от ищеца ПСОВ. Т. е. ответникът както извънсъдебно / видно от кореспонденцията и опитите за съставяне на констативен протокол за приспадане на част от отчетените количества/, така и в рамките на съдебния спор, не оспорва наличието на сочените от ищеца правопораждащи факти по отношение основанието на исковете, а претендира извършване на съществена корекция на количествата, респ. намаляване на цената за пречистване на отпадна вода за исковия период на конкретния обект на потребление, чрез съответно приспадане на цената за 104 540 куб. м. вода, за които се твърди, че са отведени директно в Черно море.

Обжалваното решение, с което установителните искове са уважени изцяло, е валидно като постановени от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо. Спорът е правилно квалифициран. Исковата молба е подадена в рамките на законоустановения срок, считано от уведомяването на ищеца за подаденото от длъжника възражение по чл. 414 ГПК за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение. Следователно налице са особените процесуални предпоставки за допустимостта на производството по чл. 422 ГПК.

Възприетата от окръжния съд фактическа обстановка е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните доказателства.

Ищецът не твърди наличието на писмен договор за водоснабдяване, сключен между него и собственика или пълномощника на собственика на водоснабдявания имот съгласно чл. 3 от Наредба № 9/1994г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Действителността на съществуващо между страните неформално договорно правоотношения за предоставяне на ВиК услуги – пречистване на отпадни води от Сондаж за минерална вода Р-70х, находящ се в к. к. Златни пясъци, не е оспорено от ответника в отговора на исковата молба. Дори и при своевременно релевирано възражение с отговора приложение би намерила нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ , тъй като от извънсъдебното поведение на потребителя може да се заключи, че действителността на правоотношението между страните никога не е оспорвана. Единственият спор е за количества пречистена вода за един определен отчетен период.

Приложеният към заявлението по чл. 410 ГПК карнет – партида на платец № 19866, ВиК –Златни пясъци ООД, аб. № 1700314 съдържа данни за ежемесечни отчети на потребление от 30.09.2014г., с подписи на инкасатора и абоната, с изключение на процесния период от 27.11. до 29.12.2014г., за който липсва подпис на абоната.

Във въззивната жалба – абзац 3 от обстоятелствената част, по повод оплакването за нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест от първоинстанционния съд, въззивникът твърди, че след като липсва подпис на негов представител в карнета и в Протокол № 12/29.12.2014г./ който е съставен в присъствие на представител на потребителя, но същият е отказал да го подпише/, липсват противопоставими доказателства за количествата отведени води. Тези документи обаче не установяват пряко количествата отведени води, а тези, изразходвани от потребителя от Сондаж за минерална вода Р-70 Х в к. к. Златни пясъци. Както извънсъдебно, така и в отговора ответникът не е оспорва годността на монтирания разходомер на сондажа и отчета на количествата, преминали през това сертифицираното средство за търговско мерене, отразени в карнета и в констативния протокол. Напротив, заявява причините за завишеното водочерпене, като твърди, че в период от около десет дни / част от исковия период/ през разходомера са преминали и отчетени съществени количества в резултат на осъществено опитно – експлоатационно непрекъснато водочерпене от Сондаж за минерална вода Р-70 х, с максимален дебит.

Съгласно чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №4 от 2004г. количеството отведени отпадъчни води в канализационната система се приема за равно на количеството изразходвана от потребителя питейна вода, към която се прибавя и количеството изразходвана вода от други водоизточници, освен в случаите, когато потребителят е монтирал средство за измерване за отведените отпадъчни води, прието с протокол от оператора. Само при предвидената от закона промяна на точката на мерене количеството се отчита по показанията на специално монтираното средство за измерване на отведените отпадни води. Във всички останали случаи цената за пречистване на отпадни води се определя въз основа на количеството изразходвана от потребителя питейна вода, към която се прибавя и количеството изразходвана вода от други водоизточници.

По делото е безспорно, че за обекта на потребление не е било монтирано средство за измерване количествата на отведените отпадни води. Отчитането и фактурирането по процесното правоотношение е извършвано съобразно отчетеното от монтирания на обекта /сондаж/ разходомер. В този случай, при наличие на предпоставки за приложение на законово правило по Наредба № 4 от 2004г., и то само ако се квалифицира цитираната по – горе норма на чл. 36, ал. 1 от Наредбата като такава, създаваща законова презумпция, а не фикционна норма, в тежест на ответника е да установи с противопоставими на доставчика на услугата доказателства и доказателствени средства, че отчетените от монтирания на обекта /сондаж/ разходомер води са отведени директно в Черно море, без да преминават през стопанисваната от ищеца ПСОВ.

За посочените обстоятелства ответникът представя частни писмени документи, които са съставени без участието на доставчика на ВиК услуги и не могат да му бъдат противопоставени – договор с ЕТ „Павел Пенчев консулт“ за консултантски услуги – методически указания за провеждане на опитно – експлоатационно водочерпене на сондаж Р-70х с наблюдение на депресията на сондаж Р-3х, кореспонденция между страните по този договор, доклад и разпечатка „Резултати от опитно – експлоатационно водочерпене от сондаж Р-70х“ от 19.12.2014г. Освен че са непротивопоставими на ответника, тези документи не установяват най – съществения спорен факт, а именно дали и какви количества вода са отведени директно в Черно море при опитно – експлоатационното водочерпене, без да преминават през стопанисваната от ищеца ПСОВ.

Не отговаря на данните по делото твърдението в жалбата, че първоинстанционният съд е отказал допускане на свидетелски показания за това спорно обстоятелство. С постановеното по първоинстанционното дело определение по чл. 374 ГПК с № 3601/12.10.2018г., съдът е отложил произнасянето по направеното от ответника доказателствено искане за допускане до разпит на свидетели, на основание чл. 374, ал.1, изр. 2 ГПК, с указания да се уточнят фактите и обстоятелствата, за които се искат свидетелите и тяхната относимост към спора. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника не е направил уточнения съобразно указанията на съда и заявява, че няма доказателствени искания.

В случая, със свидетелските показания на лица, които са били преки очевидци на осъщественото опитно – експлоатационното водочерпене, би могло да се докаже твърдението, че отчетени от разходомера на сондажа води през някакъв период, включен в процесния, са отведени директно в Черно море, без да преминават през ПСОВ на ищеца, но не и точното количество, тъй като няма данни за осъществено измерване със сертифицирано средство за търговско мерене. Поради невъзможност за установяване на точния размер в разликата между отчетените количества изразходвана вода и количествата, отведени директно в Черно море, надлежното доказване на спорния факт би могъл да обуслови приложение на чл. 162, предл. първо ГПК. Успешно доказване обаче не е осъществено.

По повод съображенията в жалбата, извлечени от факта, че в първата инстанция ищецът представя Договор от 01.06.2002г. за продажба на питейна вода и пречистване на отпадъчни води, сключен между ВиК –Варна ООД и „Комплект Сервиз –Златни пясъци ООД“, съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е приел в мотивите на решението, че договорът е неотносим към спора - ищецът не е навел твърдения поради каква причина го представя по делото и не е установено правоприемство. След като договорът не е ценен при съвкупната преценка на събраните доказателства и на него не са основани правните изводи на съда, приобщаването на документа към доказателствения материал не може да обоснове основателно оплакване срещу законосъобразността на обжалваното решение.

По изложените съображения, като обсъди оплакванията в жалбата и съобрази правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса за релевантните спорни факти, съставът на въззивния съд намира,че предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД е основателен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, дължима на основание чл. 40 от Наредба № 4/2004г. вр.чл.86 ЗЗД, считано от падежа на неизплатеното задължение съгласно чл.33 от приложимите за процесното правоотношение ОУ. Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора първоинстанционното решение следва да се потвърди.

Предвид резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК, въззивникът дължи на въззиваемото дружество и следва да бъде осъден да заплати съдебно – деловодни разноски за тази инстанция, представляващи възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 300 лв., които са поискани своевременно.

Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 152/21.02.2019г., постановено по т. д. № 879/2018г. по описа на Варненски окръжен съд.

 

ОСЪЖДАВИК - ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ" ООД, ЕИК 103783378, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Район р-н Приморски, к. к. „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“, да заплати на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД, ЕИК 103002253, седалище и адрес на управление: гр.Варна ул.Прилеп № 33, сумата 300 / триста/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсултска защита пред въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.