Р Е Ш Е Н И Е

№   282/ 24.10.2014 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 16.09.2014 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА        

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

          ПЕТЯ ХОРОЗОВА     

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 387 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 ГПК.С Решение № 248 от 11.03.2014год. постановено по т.д. № 2527 по описа на ВОС 2012год., съдът е:

ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ЕТ „ЕМ – ИВ – ЕС – Е.К.”, ЕИК 103247882, със седалище гр.Варна, ул.„Капитан Петко Войвода” №44, ет.2, ап.6 и КООПЕРАЦИЯ „СВЕТЛИНА”, със седалище гр.Суворово, ЕИК 103301369, със седалище и адрес на управление гр. Суворово, ул. „Панагюрище” №40, несъществуването на сключения между страните договор за гражданско дружество от 25.09.2001 г., с оглед прекратяването на дружеството поради невъзможност за постигане на поставената цел, считано от м.юли 2010 г., на осн. чл.363, б.„а”, предл. второ от ЗЗД: ОСЪДИЛ е КООПЕРАЦИЯ „СВЕТЛИНА”, със седалище гр.Суворово, ЕИК 103301369, със седалище и адрес на управление гр. Суворово, ул. „Панагюрище” №40 ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „ЕМ – ИВ – ЕС – Е.К.”, ЕИК 103247882, със седалище гр.Варна, ул.„Капитан Петко Войвода” №44, ет.2, ап.6 сумата от 13 598.24 лева (тринадесет хиляди петстотин деветдесет и осем лева и 24 ст), представляваща част от направени от ищеца разноски за дружествените работи съгл. на договор от 25.09.2001 г. и подлежащи на възстановяване, съобразно дяловото участие на ответника, на осн. чл. 364 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 13 598.24 лева до претендираните 60 000 лв., частичен иск от целия в размер на 180 000 лв.:

            ОТХВЪРЛИЛ е предявени от ЕТ „ЕМ – ИВ – ЕС – Е.К.”, ЕИК 103247882, срещу КООПЕРАЦИЯ „СВЕТЛИНА”, със седалище гр.Суворово, ЕИК 103301369, искове за заплащане на сумата от 60 000 лв., частичен иск от целия в размер на 122 000лв., обезщетение за претърпени вреди, от които а/ сумата от 40 000 лв., от общо дължими 80 000 лв., вследствие извършена взломна кражба; б/ сумата от 8000 лв. от общо дължими 30 000 лв., претърпени вреди, вследствие на продължителния принудителен престой на наличните суровина и незавършено производство и в/ сумата от 12 000 лв., представляваща заплатена от ищеца неустойка по договори с трето лице – „БИН ХОЛИДЕЙ” ООД, като неоснователни:

        ОТХВЪРЛИЛ е предявения от ЕТ „ЕМ – ИВ – ЕС – Е.К.”, ЕИК 103247882, със седалище гр.Варна, срещу КООПЕРАЦИЯ „СВЕТЛИНА”, със седалище гр.Суворово, ЕИК 103301369, искове за заплащане на сумата от 30 000 лв., частичен иск от целия в размер на 212 640 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи както следва а/ 10 000 лв., частичен иск от целия в размер на 24 000 лв., обезщетение за  пропуснати ползи от непроизведена и нереализирана продукция за периода от 2008 г. до края на договора /2015г./ ; б/ 10 000 лв., частичен иск от целия в размер на 109 440 лева., пропуснати ползи в резултат на неизпълнение на договор№1/05.01.2007 г. в/10 000 лв., частичен иск от целия в размер на 79 200 лв., пропуснати ползи в резултат на неизпълнение на договор № 2/01.02.2007 г., като неоснователни:

       ОСЪДИЛ е „КООПЕРАЦИЯ „СВЕТЛИНА”, със седалище гр. Суворово, ЕИК 103301369, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „ЕМ – ИВ – ЕС – Е.К.”, ЕИК 103247882, със седалище гр.Варна, сумата от 371.68 лева, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и вещи лица, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК:

       ОСЪДИЛ е ЕТ „ЕМ – ИВ – ЕС – Е.К.”, ЕИК 103247882, ДА ЗАПЛАТИ  на „КООПЕРАЦИЯ „СВЕТЛИНА”, със седалище гр. Суворово, ЕИК 103301369, сумата от 1091.21 лева за депозити за вещи лица в размер, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Недоволни от решението са останали страните по делото.

Ищецът  Е.И.К. като управител на ЕТ „ЕМ – ИВ – ЕС – Е.К.”, ЕИК 103247882 гр.Варна, чрез процесуален представител, обжалва решението в следните части:

В частта с което е оставил без уважение иск за направени разноски, за разликата над присъдените 13 598лв. До претендираните 60 000лв. Счита, че съдът неправилно е определил разноските  в размер на 45 327лв., вместо 150 857лв. По т. 1 от ССЕ. Неправилно е определил на ищеца само 30% от стойността на сумата от определените разноски, като е следвало да бъдат присъдени поне 70% от сумата.

С жалбата се обжалва решението и в часттите, с които предявените искове са отхвърлени изцяло. Излага доводи за неправилност на решението, поради необоснованост, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и поради незаконосъобразност, по изложени съображения. Иска решението да бъде отменено в обжалваните части и постановено ново,  с което ответната кооперация да бъде осъдена да:

Заплати остатъка от сумата до 60 000лв., представляваща направени разноски за водени на дружествените работи, ведно със законната лихва, считано от датата на неправомерното прекратяване на дейността на предприятието-06.06.2007год. до окончателното изплащане на сумата: остатъка от сумата до 60 000лв., представляваща претърпени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на неправомерното прекратяване на дейността на предприятието-06.06.2007год. до окончателното изплащане на сумата: остатъка от сумата до 30 000лв., представляваща  пропуснати ползи, ведно със законната лихва, считано от датата на неправомерното прекратяване на дейността на предприятието-06.06.2007год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените  разноски.

Насрещната страна  „КООПЕРАЦИЯ „СВЕТЛИНА”, със седалище гр. Суворово, ЕИК 103301369, чрез писмен отговор на процесуален представител, счита жалбата за неоснователна, по изложени съображения.

Срещу постановеното решение е постъпила чрез процесуален представител и жалба от „КООПЕРАЦИЯ „СВЕТЛИНА”, със седалище гр. Суворово, ЕИК 03301369. С жалбата се иска отмяна на решението в частта, с която е прекратено дружеството за съвместна дейност на основание чл.363 от ЗЗД, както и в частта, с която са уважени част от имуществените претенции на ищеца. Счита решението за неправилно в обжалваните части, поради нарушение на процесуалните правила, и необоснованост. Сочи, че съда неправилно е приел за разглеждане и разгледал предявения иск за прекратяване на дружеството, тъй като не са налице предпоставките за това, понеже не се касае за оспорено право по см. На чл.372 ал.2 ГПК. В евентуалност сочи, че решението е неправилно, тъй като не са налице предпоставките за уважаване на иска, а именно-постигане на целта, или невъзможност за постигане целта на дружеството. Предвид липсата на основание дружеството да бъде прекратено, иска за заплащане на разноски, само на това основание се явява неоснователен-като преждевременно заведен. В евентуалност, сочи че иска за заплащане на разноски е неоснователен и разгледан по същество, по изложени съображения. Иска да бъде отменена оспорваната част от решението, и да бъдат оставени без разглеждане, в условията на евентуалност без уважение предявените искове.

Насрещната страна Е.И.К. като управител на ЕТ „ЕМ – ИВ – ЕС – Е.К.”, ЕИК 103247882 гр.Варна, чрез писмен отговор на процесуален представител, счита жалбата за неоснователна, по изложени съображения.

В съдебно заседание въззивните жалби се поддържат, съответно оспорват чрез процесуален представител, както и чрез писмени бележки на същите.

         След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното:

Жалбите отговарят на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и са допустими.

Ищецът  Е.К. в качеството си на   ЕТ „ЕМ – ИВ – ЕС – Е.К.”, ЕИК 103247882, със седалище  гр.Варна, представлявано от Е.К., е депозирал искова молба с която са предявени кумулативно съединени искове, с правно основание  чл.364 вр. чл.82 от ЗЗД срещу КООПЕРАЦИЯ „СВЕТЛИНА”, със седалище гр.Суворово, за заплащане на:- сумата от 60 000 лв., предявена частично от общо дължими 180 000 лв., представляващи направени разноски за водене дружествените работи, сумата от 60 000 лв., предявена частично от общо претърпени вреди в размер на 122 000 лв., както и сумата от 30 000 лв. от общо дължими 212 640 лв., предявени частично, представляващи пропуснати ползи, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба  до окончателното изплащане на главниците.

В исковата молба се твърди, че на 25.09.2001г. с ответната  страна е сключен договор за съвместна работа и сътрудничество за обединяване в областта на текстилното производство, както техническо и друго производство, което ищцовата страна прецени и в което инвестира собствени финансови средства. Ищцовата фирма е  изградила изцяло със свои средства предприятието, като поело и всички  неизпълнени на ответника задължения, като: обслужващ персонал,  суровини и материали, ремонт и рез. Части, част от охраната и др. Излага, че с писмо изх. № 35/06.06.2007г. ответното дружество е направило волеизявление за разваляне на договора на основание чл.87 ЗЗД. Впоследствие с решение на ВОС от 25.05.2011г. по т.д. № 2177/2010г. съдът е приел, че договорът е прекратен неправомерно, поради което и последния продължава действието си. Решението е потвърдено от ВКС с определение №1128/07.12.2011год. Предвид виновното поведение на ответната страна и неправомерното прекратяване на договора, заключването и запечатването на работните помещения от същата, се е достигнало до прекратяване дейността на предприятието, уволнение на работниците и неизпълнение на задължения по сключени договори.

Ответникът оспорва исковите претенции по основание и размер. Твърди, че исковете са недопустими, оспорва материалноправната легитимация на ищеца с твърдения, че същият няма право на иск. Навежда твърдения, че искът по чл.364 ЗЗД може да бъде предявен единствено при прекратено дружество, като в случая това не е налице, излага също, че с влязло в сила решение между страните е прието, че договорът за гражданско дружество съществува, не е прекратен и е действащ до края на срока уговорен в него. Навел е и възражения за неоснователност на претенциите по същество.

С допълнителна искова молба, с която е уточнена първоначалната, на основание чл.372 ГПК предявява и иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. чл.363, б. Д ЗЗД, като иска от съда да прекрати  сключения между страните договор за гражданско дружество от 25.09.2001г. Излага, че  от изложеното в исковата молба, следва извод за виновно поведение на съдружника ответник, довело до преустановяване дейността на дружеството и непостигането на договорената цел, отговорността за което е на ответната кооперация. Съобразно изложеното,  и на основание чл.363 б.”д” ЗЗД, желае договора да бъде прекратен.

С допълнителен отговор на допълнителната искова молба,  ответната страна поддържа изразеното становище за недопустимост на претенцията. Счита предявения иск за недопустим, тъй като не представлява изменение на иска, а нов иск. Излага съображения и за неоснователност на предявения с допълнителната искова молба иск.

По съществото на спора, и пред двете инстанции, поддържа, че приетият за разглеждане, по реда на чл.372 вр.чл.212 от ГПК иск на ищеца за приемане за установено спрямо ответната страна, несъществуването на сключения договор за гражданско дружество, поради невъзможност за постигане на поставената цел, считано от м.юли 2010год. на основание  чл. 363, б”а” пр. второ ЗЗД е недопустим, понеже не се касае за оспорено право.

Съдът съобрази следното:

Не е спорно, че  страните са сключили договор с посочена дата 25.06.2001год. наименован Договор за съвместна работа и сътрудничество по който ищецът ЕТ ”Ем –Ив-Ес- Е.К.” е предоставил за съвместната дейност текстилни машини, финансови средства, а Кооперация „Светлина” производствени и спомагателни помещения, машини, транспорт и механизация за нуждите на производството. Относно разпределението на резултатите от дейността, в чл.5 от договора страните са уговорили печалбата да се разпределя в съотношение 70/ 30 в полза на ищеца от дейността, в която са използвани машини, собствени на ищеца, а когато производството е с машини и оборудване на Кооперация „Светлина”, това съотношение е 60/ 40 в полза на ищеца. Според чл. 14, кооперацията подсигурява самостоятелно обслужващ персонал за съвместната дейност, а според чл.15 и охрана на обектите.

Според гласните  доказателства, в производствения цех в гр. Суворово са били осигурени чепкало, дарак, ринг, сновило, кардирка, шпул машина, три стана. Не се спори по делото, че въпросното оборудване е предоставено от ищцовата страна, а помещенията-от ответника. През юли 2007 г. според свидетелите предприятието е затворило, машините са били описани и оставени за съхранение. След 2007г. според показанията на тези свидетели помещенията са били заключени.

Съдът намира, че преди всичко следва да се произнесе по основателността на предявения инцидентен установителен иск, тъй като основните искове по чл.364 ЗЗД са обусловени от него. Това е така, тъй като съдружник в гражданско дружество не може да иска разноските, които е направил, средствата, които е вложил-това съставлява неговото участие в дружеството по смисъла на чл.358 ЗЗД, неговият дял от общата собственост, преди излизане от дружеството, или при прекратяването му.-чл.359 ал.3 ЗЗД. Разходите не могат да се възложат изцяло  в тежест на един съдружник и те следва да се поемат от съдружниците съобразно дела им, или уговореното с договора, след като се извърши цялостна рекапитулация на резултата от извършената съвместна дейност, но докато гражданското дружество съществува, не е налице изискуемо вземане на един съдружник към друг. Това е така и според даденото разрешение с Решение №34 от 6.03.2013год. на ВКС по т.д. № 94/2012год., на ІІ т.о., постановено по чл.290 ГПК, според което за съдружник в гражданско дружество възниква вземане, на осн. чл.364 ЗЗД съобразно дела му и уговореното в договора, за разноските които е направил и вземането става изискуемо с прекратяване на гражданското дружество.  В този  смисъл е и създадената съдебна практика по чл.364 ЗЗД: Р.№ 159/21.02.2000г. по т.д. № 713/99год. на ІІ т.о., Решение от 23.03.2006год. по гр.д. № 902/2005год., ІІ г.о., Решение № 78 от 17.06.2009год. по т.д. № 756/2008год. на ВКС, ІІ т.о.

Предвид изложеното, инцидентния установителен иск се явява преюдициален, относно разглеждането по същество предявените искове за заплащане на процесните суми на основание чл.364 ЗЗД.

Относно допустимостта на предявения инцидентен установителен иск: Съдът е приел за разглежадане и е разгледал по същество инцидентен установителен иск, като е приел, че са налице предпоставките, визирани в чл.372 ал.2 ГПК. Настоящата инстанция не споделя този извод.   Съгл. разпоредбата на чл.372, ал. 2 ГПК с допълнителната искова молба ищецът може да поиска от съда да се произнесе с решението си относно съществуването или несъществуването на едно оспорено право или правоотношение. По делото с допълнителната искова молба /55стр./ ищецът е поискал съдът да прекрати на основание чл.363 б.”д” ЗЗД договора за дружество, поради настъпили вреди вследствие на виновно поведение на ответната страна. По повод на определение от 15.03.2013год. с което съдът е задължил ищеца  да внесе уточнение по ДИМ, с молба вх.№ 2527/02.04.12год., същият е посочил, че иска от съда да се произнесе относно несъществуването на сключения договор за гражданско дружество с начален момент-м.юли 2010год., когато е била извършена кражбата на части от машини и съоръжения, довела според ищеца до пълна невъзможност за постигане на поставената цел. С постановеното по чл.374 ГПК определение, съдът е приел за разглеждане, по реда на чл.372 вр.чл.212 от ГПК иска на ищеца за приемане за установено спрямо ответната страна, несъществуването на сключения договор за гражданско дружество, поради невъзможност за постигане на поставената цел, считано от м.юли 2010год. на основание  чл. 363, б”а” пр. второ ЗЗД.

Видно от съдържанието на исковата молба /стр.2/, не се твърди, че договорът за дружество е прекратен. Твърди се, че с писмо № 35/06.06.2007год., ответната страна едностранно е прекратила договора в противоречие с предвидените две основания за прекратяване на дружеството чрез едностранно изявление. Впоследствие излага, че с решение на ВОС потвърдено от ВКС, съдът е намерил, че договорът е прекратен неправомерно и е действащ.

Следователно, никъде в исковата молба не се твърди, че договорът е прекратен, напротив, навеждащ се доводи, че е бил прекратен неправомерно според цитираните решения и е действащ. Това е най ясно и конкретно изразено в допълнителната ИМ: -„Несъмнено е, че между моя доверител и ответника има сключен договор за съвместна работа и сътрудничество…..Съобразно гореизложеното, …и на основание чл.363 б.”д”  и чл.364 ЗЗД, желаем прекратяване на договора…Следователно,  претенциите не се черпят от прекратен вече договор, а от фактически действия, вследствие на виновно поведение на кооперацията, която некоректно и незакоонсъобразно е прекратила договора. Самият ищец твърди, че не е налице и прекратяването е било в противоречие с предвидената възможност  „По взаимно съгласие на страните”, не твърди никъде, че е давал такова съгласие. Предвид изложеното, не може да се направи извод, за наведено твърдение, че договорът е бил прекратен, не е  посочено и основание за прекратяването, както и датата на прекратяване. Договорът не е бил прекратен именно поради противопоставянето на ищеца на направеното искане от ответната кооперация за прекратяване на договора за дружество и за сключване на нов договор. За прецизност следва да се отбележи, че въпреки че е наименован договор за съвместна дейност, същият съобразно съдържанието си, представлява гражданско дружество и това не е спорно.

В отговора на ИМ не се съдържа оспорване, напротив като основен довод за недопустимост, евентуално за неоснователност на иска е посочено също, че договорът е действащ, поради което и исковете са преждевременно заведени.

В подкрепа на извода, че договора не е бил прекратен, е и становище на ищеца в процес /делото е прието като доказателство/ с правно основание чл.108ЗС и чл.59 ЗЗД воден между страните, цитиран в ИМ,  което същият, като ответник до последно е поддържал, че договорът за дружество е действащ-дори и след извършените кражби. Съдът е приел това възражение за доказано и е постановил решението си, като е отхвърлил исковите претенции.

С оглед на изложеното, следва да се направи извод, че в исковата молба не се се съдържа твърдение, че договорът за дружество е прекратен, на каквото и да е основание, съответно и в отговора на исковата молба не се съдържа оспорване на становище, относно прекратяването на сключения договор за дружество.

Предпоставка за приемане за разглеждане на инцидентен установителен иск по чл.372 ал.2 ГПК е оспорено с отговора на исковата молба правоотношение. След като такова оспорване не е налице, съдът неправилно е приел за разглеждане обжалвания ИУИ за приемане за устан

овено спрямо ответната страна, несъществуването на сключения договор за гражданско дружество, поради невъзможност за постигане на поставената цел, считано от м.юли 2010год. на основание  чл. 363, б”а” пр. второ ЗЗД. Решението в частта му относно ИУИ е недопустимо и подлежи на обезсилване. В тази хипотеза, според съдебната практика, исковете за разноски по чл.364 ЗЗД следва да се оставят без уважение, като неоснователни. Следва да се отбележи, че и разгледан по същество, ИУИ би се явил неоснователен, поради следното:

Прекратяването на договора настъпва по право, при наличието на определени предпоставки. Вещта трябва да е индивидуализирана, тъй като при конкретизирането й само по род, действа принципа-„родът не погива”.

 А с повреждане на имуществото, вложено от ищеца за общата цел, постигането й не следва да се определи като невъзможно, тъй като това имущество безспорно не е уникално и подлежи на възстановяване.

Следва да се отбележи, че и предявеният с допълнителната искова молба, с която е уточнена първоначалната, иск с правно основание чл.363, б. Д ЗЗД, се явява недопустим. Същият представлява изцяло нов иск, конститутивен по характер и е недопустимо предявяването му с допълнителна искова молба.

 Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде бъде обезсилено, съответно отменено в съответните части.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

                                               Р Е Ш И

ОБЕЗСИЛВА решение № 248/11.03.2014 год., постановено по т.д.№ 2527/2012 год. по описа на Варненски окръжен съд-търговско отделение

В частта, с която е  ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ЕТ „ЕМ – ИВ – ЕС – Е.К.”, ЕИК 103247882, със седалище гр.Варна, ул.„Капитан Петко Войвода” №44, ет.2, ап.6 и КООПЕРАЦИЯ „СВЕТЛИНА”, със седалище гр.Суворово, ЕИК 103301369, със седалище и адрес на управление гр. Суворово, ул. „Панагюрище” №40, несъществуването на сключения между страните договор за гражданско дружество от 25.09.2001 г., с оглед прекратяването на дружеството поради невъзможност за постигане на поставената цел, считано от м.юли 2010 г., на осн. чл.363, б.„а”, предл. второ от ЗЗД:

       ОТМЕНЯ решението В ЧАСТТА, с която е ОСЪДИЛ е КООПЕРАЦИЯ „СВЕТЛИНА”, със седалище гр.Суворово, ЕИК 103301369, със седалище и адрес на управление гр. Суворово, ул. „Панагюрище” №40 ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „ЕМ – ИВ – ЕС – Е.К.”, ЕИК 103247882, със седалище гр.Варна, ул.„Капитан Петко Войвода” №44, ет.2, ап.6 сумата от 13 598.24 лева (тринадесет хиляди петстотин деветдесет и осем лева и 24 ст), представляваща част от направени от ищеца разноски за дружествените работи съгл. на договор от 25.09.2001 г. и подлежащи на възстановяване, съобразно дяловото участие на ответника, на осн. чл. 364 ЗЗД, както и в ЧАСТТА  с кояте е         ОСЪДИЛ  „КООПЕРАЦИЯ „СВЕТЛИНА”, със седалище гр. Суворово, ЕИК 103301369, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „ЕМ – ИВ – ЕС – Е.К.”, ЕИК 103247882, със седалище гр.Варна, сумата от 371.68 лева, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и вещи лица, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ  предявеният от ЕТ „ЕМ – ИВ – ЕС – Е.К.”, ЕИК 103247882, със седалище гр.Варна, ул.„Капитан Петко Войвода” №44, ет.2, ап.6 срещу КООПЕРАЦИЯ „СВЕТЛИНА”, ЕИК 103301369, със седалище и адрес на управление гр. Суворово, ул. „Панагюрище” №40, иск за сумата от 13 598.24 лева (тринадесет хиляди петстотин деветдесет и осем лева и 24 ст), представляваща част от направени от ищеца разноски за дружествените работи съгл. на договор от 25.09.2001 г. и подлежащи на възстановяване, съобразно дяловото участие на ответника, на осн. чл. 364 ЗЗД, като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите части.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на Република България при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.