Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

233 /гр. Варна, 17.10.2018 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

         ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ

                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

При участието на секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдия Г. Йовчев в.т.д.№387/2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на Н.В.И. от гр.Варна срещу решение №309/20.04.2018 г. по т.д.1526/2017 г.  по описа на ВОС, с което въззивникът е осъден да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 040638060, със седалище гр.София, сумата 25 010 лв., представляваща част от изплатеното на увреденото лице Г. М. Н., ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди, цялото в размер на 40 000 лв., на основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.), във вр. с чл.223 от КЗ (отм.) и §.22 от ПЗР на КЗ (обн., ДВ, бр.102/2015г.), както и сумата 90 лева (деветдесет лева), представляваща част от изплатеното на увреденото лице Г. М. Н., ЕГН **********, обезщетение за имуществени вреди, цялото в размер на 921,40 лева, причинени му в резултат на ПТП, настъпило на 27.01.2011г. по пътя с. Чернево - гр. Девня, като пътник в л.а. „Дачия Логан” с ДК № В 1687 КР, управляван от ответника Н.В.И. и по негова вина, като водачът е бил обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ищцовото застрахователно дружество по застрахователна полица №01/1/10/9000992/307/0, ведно със законната лихва върху отделните главници, считано от датата на подаване на исковата молба (07.11.2017г.) до окончателното им плащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и сумата 2 770 лева (две хиляди седемстотин и седемдесет лева), представляваща дължими за възстановяване сторени разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Въззивникът излага съображения за допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необосновани изводи. Оспорва наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността по чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.), във вр. с чл.223 от КЗ (отм.) и §.22 от ПЗР на КЗ (обн., ДВ, бр.102/2015г.).

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, в който се излагат доводи за неоснователността на жалбата.  Моли съда да потвърди решението.

Въззивната жалба е редовна, подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежната страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът намира същата за процесуално допустима.                        За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:                        

Производството е с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 223 КЗ (отм. ДВ бр. бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), вр. § 22 от КЗ.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”, както и настъпването на застрахователно събитие. Застрахованото лице – ответник по иска, настоящ въззивник, Н.В.И., с влязла в сила присъда по НОХД №258/2012г. на Районен съд – Девня, е признат за виновен, че в резултат на ПТП, настъпило 27.01.2011 г. около 6:00 часа по пътя с. Чернево- гр. Девня, при управление на л.а. „Дачия Логан” с ДКН В 1687 КР, виновно е причинил средни телесни повреди, на Г. М. Н., за което му е наложено съответното наказание. Не се спори, че след постигната между застрахователното дружество и пострадалото лице спогодба, на 16.04.2013 г. дружеството е изплатило на Г. Н. сумата от 50 286,32 лв., представляваща сбор от дължимото обезщетение за претърпените вреди – имуществени в размер на 40 000 лв. и неимуществени в размер на 921,24 лв., и законната лихва върху посочените суми за периода от 27.01.2011 г. до 16.04.2013 г. Деликвентът е бил поканен от застрахователното дружество с покана за доброволно изпълнение изх. №310-01-2237/ 18.04.2013г. да възстанови горепосочената сума в общ размер на 50 286,32 лв.

Пред настоящата инстанция спорни са въпросите за задължителната сила на присъдата за гражданския съд и възможността последния да се произнася по квалифициращите признаци на деянието, в случай, че повдигнатото първоначално обвинение бъде изменено. Оспорва се възможността деликвента да носи регресна отговорност спрямо застрахователното дружество за изплатеното на пострадалото лице обезщетение, в случай, че в производството пред наказателния съд последният се е произнесъл по обвинение за престъпление, по чл.343, ал.1, б.“б”, предл.2-ро от НК, а именно причиняване на средна телесна повреда на другиго при управляване на МПС, нарушавайки правилата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, а не по съответния квалифициран състав на чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 342 НК, обусловен от установеното „пияно състояние” на управление на ППС, предвиждащ нарушение на нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, уреждаща забраната за управление на ППС с концентрация на алкохол в кръвта. Въз основа на това се оспорва основателността на иска по чл. 274, ал. 1 КЗ (отм.) и в този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

Съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС, обективирана и в решение №43/16.04.2009г., постановено по т.дело №648/2008г. на ВКС, Второ т.о., актовете на органите на контролните органи и тези на досъдебното производство, макар да са официални документи по смисъла на чл.179 ГПК, не представляват доказателство за механизма на пътно - транспортното произшествие и за поведението на участниците в него. Тези актове отразяват мнението на съответния орган относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на определено лице, но нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Съгласно императивната норма на чл.300 ГПК, такава сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност,  авторството на деянието, виновността на дееца, както и относно причинените от него физически увреждания.

В разглеждания случай, задължителната сила на присъдата се простира до деянието включено в състава на престъплението, за което е осъден, респективно оправдан дееца.

Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието /съпричиняване на вредоносния резултат или наличие на случайно деяние/, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданския спор.

Наличието на противоправно поведение е безспорно, както и авторството на деликта и виновността на дееца. При наличието на данни за нарушение и на правилата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП (ДБ бр. 98/14.10.2010 г., в сила от 14.12.2010г.), освен тези на чл. 20 ЗДвП, гражданският съд, за целите на установяване на гражданскоправните последици от деянието, следва да обследва и въпроса „дали деликвентът действително не е управлявал процесното МПС под влиянието на алкохол“, за което има данни по делото. Въпросът не е обхванат от задължителната сила на решението по НОХД №258/2012г. на Районен съд – Девня и подлежи на разглеждане в исковото производство, образувано по реда на чл. 274, ал. 1 КЗ. /решение № 127 от 29.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 1882/2014 г., II т. о., ТК/.

Това е обстоятелство е останало извън елементите на състава на престъплението, поради което за гражданския съд не съществува ограничение да го установи, като съобрази значението му за гражданския спор.

Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на съда намира, че и по отношение на фактите (в случая наличието на алкохолно съдържание в кръвта на деликвента), останали извън пределите на фактите, включени в състава на престъплението от обективна страна, не съществува пречка за преразглеждането им от гражданския съд, съобразявайки значението им за гражданския спор и гражданскоправните последици от деянието, аналогично на случаите на липса на постановена присъда, когато гражданският съд се произнася и по въпросите за противоправността, и за вината на деликвента.

От показанията на свид.Г. Н., които се кредитират от съда като непосредствени и кореспондиращи на останалите доказателства се установява, че още вечерта на предходния ден двамата с въззивника са да пият водка, а при пристигане в селото при близките му и ракия, след което тръгнали да се прибират с колата. В тази насока са и показанията на свид. А. С. – част от полицейския екип, пристигнал на местопроизшествието, според които водачът е миришел силно на алкохол, но тест не му е бил направен, защото състоянието му не позволявало това. При извършената в Спешния център на Окръжна болница – Варна проба за алкохол с дрегер, според свидетеля Д. Д. е било установено количество  над 1.2 промила. Свидетелят не съставил акт за установяване на административно нарушение, тъй като не е бил от екипа, обслужващ това ПТП; единствената му възложена от оперативния дежурен задача била да извърши проба с дрегер на водача, изпълнението на която отчел с докладната записка, приложена на л.17 от ДП №63/2011г. по описа на РУП – Девня. Показанията на свид.Д., съответстват и на представения като доказателство отчет на извършените проби с Алкотест „Дрегер 7410“, сочещ, че на 27.01.2011г. са били извършени три проби - №04487 в 03,07 часа; №04488 в 10,07 часа и №04489 в 14,51 часа.

По делото е приета  и СМЕ, като съгласно заключението деликвентът е бил в тежка или в средна степен на алкохолно опиянение. На въпроси поставени му в о.с.з. от процесуалните представители на страните вещото лице пояснява категорично, че деликвентът безспорно е употребявал алкохол, като независимо, че пробата е взета 4 часа след настъпване на процесното ПТП,  няма вариант концентрацията на алкохол към момента на настъпване на процесното ПТП, да е била под 1,2 ‰.                                                                     Съдът не кредитира показанията на свидетеля В. В., тъй като същите касаят само период след пристигане в селото и напълно противоречат на останалите доказателтва по делото.                                         Анализът на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обуслявят извода на съда, че към момента на настъпване на ПТП на 27.01.2011 г., въззивникът Н.В.И. е управлявал л.а. „Дачия Логан” с ДК № Х ХХХХ ХХслед употреба на алкохол като към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие е бил в средна степен на алкохолно опиване.                                                                                                                         Колкото до оплакванията за липсата на основание за носене на регресна отговорност предвид липсата на „пияно състояние“ у деликвента, в разглеждания случай не следва да се обследва въпрос като съставомерност на концентрацията на алкохола в кръвта на деликвента, тъй като към момента на процесното ПТП, действащата правна норма на чл. 274 КЗ (отм.) е предвиждала изрично – само и единствено, управление на МПС след употребата на алкохол. Следователно без значение е самата степен на опиянение, респ. дали е бил в „пияно състояние“, тъй като действащата към момента на процесното ПТП правна норма е предвиждала самия факт на употребата на алкохол като престъпване разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП (в редакцията му от 14.12.2010 г., в сила от 14.12.2010г. - ДВ бр. 98/2010г.).                  По изложените съображения  настоящият състав намира, че предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.               В съответствие с гореизложеното, като е стигнал до същите правни изводи, ВОС е постановил правилно и законосъобразно решение и като такова същото следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционния, на осн. чл.272 от ГПК.                                               С оглед изхода от спора, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Страната е представила доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 1 539,60 лв. с включено ДДС. Съгласно възприетото от ВКС в определение №109/18.02.2016 по дело №1983/2015 на ВКС, ТК, I т.о. становище, начисленият към адвокатското възнаграждение и заплатен от страната ДДС при облагаема по ЗДДС услуга се явява разноски по см. на чл.78 ГПК, независимо дали страната – получател на услугата има право на възстановяване на данъчен кредит. На осн. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, разноските възлизат в размер на 1 283 лв., като предвид направеното уточнение и своевременно искане за присъждането им с включено ДДС, върху посочената сума следва да се начисли и 20 % ДДС, или общата сума за разноски става в размер на 1 539,60 лв. с включен ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение. Това налага извода, че не е налице основание за намаляване на адвокатското възнаграждение  поради прекомерност.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №309/20.04.2018 г. по т.д.1526/2017 г.  по описа на ВОС.

ОСЪЖДА Н.В.И., ЕГН ********** от гр. Варна, кв. „Вл. Варненчик” бл.301, вх.8, ет.1, ап.1, да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” №59, сумата от 1 539,60 лв. с включен ДДС, представляваща разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му по реда на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: