О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№   513/16.07.   2019 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на шестнадесети юли                                                             година 2019

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         А.Братанова

ЧЛЕНОВЕ:М.Недева

                             Р.Славов

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 387 по описа  на Варненския апелативен съд за 2019г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.

          Образувано е по подадена частна жалба от Н.П.П. с ЕГН ********** от гр.Варна, със съдебен адрес:***, действащ чрез адв. В.Ж. против определение № 1200/01.04.2019г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 34/2019г., с което е оставено без  разглеждане  възражението му с вх. № 29989 от 17.10.2018 г. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6261/29.06.2011 г., издадена по ч.гр.д. № 9782/2011 г. по описа на ВРС, ХVIII-ти състав, като недопустимо и е прекратено производството по ч.т.д. № 34/2019 г. по описа на ВОС, ТО. По съображения, подробно изложени в частната жалба, въззивникът моли съда да отмени обжалваното определение и приеме подаденото от него възражение или да бъде върнато делото за разглеждането му от друг съдебен състав.

          В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения :

          Производството  пред Варненския окръжен съд  е образувано по подадено възражение по чл. 423 от ГПК с вх. № 29989/17.10.2018 г. от Н.П.П. от гр. Варна, действащ чрез адв. В.Ж.,  срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6261/29.06.2011 г., издадена по ч.гр.д. № 9782/2011 г. по описа на ВРС, ХVIII-ти състав. Във възражението е посочено  наличието на основанията на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, като основното твърдение е, че е узнал за съществуването на заповедта за НИ случайно на 10.10.2018 г.  Според него  заповедта за изпълнение не му е връчена според изискванията на закона, тъй като разпоредбата на чл.47 ГПК е приложена директно, без да са осъществени  две посещения с разстояние най-малко от една седмица.

          Същите основания се поддържат и в иницииралата настоящото производство частна жалба. На първо място частният жалбоподател счита, че изложените от първоинстанционния съд мотиви в обжалвания съдебен акт за оставяне без разглеждане на възражението, че длъжникът е узнал за образуваното срещу него изпълнително производство и основанието, въз основа на  което то е образувано на дата 02.08.2018г., поради получено по твърдения на ЧСИ Георгиев уведомление за запор, връчени чрез „Интерком Русе“ ЕООД, по своята същност не съставляват мотиви, поради което определението е без мотиви и като такова е незаконосъобразно на осн.чл.254 ал.1 ГПК. Съдът не се е произнесъл по изложените и надлежно мотивирани основания и искания за приемане на възражението, свеждащи се до това, че на 10.10.2018г. случайно Н.П. е узнал за издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9782/2011г. на ВРС и образуваното изп.дело № 20127160401087 по описа на ЧСИ Н.Г* с рег. № 716. Тъй като длъжникът е бил лишен от възможността да подаде възражение по реда на чл.414 ГПК пред ВРС поради ненадлежното връчване на самата заповед, той подава и възражението по чл.423 ал.1 т.1 ГПК. Твърди, че е налице неизпълнение на процедурата по чл.417 ГПК по залепване на уведомлението от страна на съдебния призовкар. Счита, че съдът следва да следи за правата на потребителя, като по-слаба страна, което в случая не е сторено. Позовава се и на съдебна практика по сходни казуси в подкрепа на изложените от него аргументи.

          Всички изложени от частния жалбоподател основания за незаконосъобразност на обжалваното определение не се споделят от настоящия състав по следните съображения :

          Преди всичко следва да бъде отграничено производството по допустимост на възражението по чл.423 ГПК от производството, в което се разглежда основателността на направеното възражение по чл.423 ГПК на едно от основанията, визирани в посочения законов текст.

          За да е допустимо производството по чл.423 ГПК възражението следва да е подадено в посочения едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение. Този  едномесечен срок е преклузивен и за спазването му съдът следи служебно, защото с пропускането му се погасява правото на възражение пред окръжен съд срещу издадената заповед за изпълнение. Този срок започва да тече от момента на узнаване за издадената заповед за изпълнение. Моментът на узнаването е фактически въпрос и като такъв подлежи на доказване от страната, която го твърди в свой интерес. В свое определение № 649/7.10.15г. по ч.гр.д. № 4341/15г., ВКС, ІV г.о. приема, че когато страната във възражението си се позовава на ненадлежно връчване на заповедта, съдът следва ясно да разграничава обстоятелствата по узнаването на заповедта, касаещи допустимостта на възражението, от обстоятелствата по връчването, касаещи неговата основателност и при преценката за спазването на едномесечния срок да изхожда само от първата група факти, което в настоящия случай окръжният съд е сторил. В случая, видно от приложеното по делото уведомление от ЧСИ Н.Г*, рег. № 716, район на действие ВОС, по изп.дело № 20127160401087 с изх. № 12566/26.07.2018 г. и писмо с изх. № 18-0021/06.08.2018 г. от „Интерком Ресурс” ЕООД – гр. Варна, се установява, че на  Н.П.П., в качеството му на служител в „Интерком Ресурс” ЕООД е връчена лично на  02.08.2018 г. покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 20127160401087, образувано въз основа на изпълнителен лист от 05.12.2011 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9782/2011 г. по описа на ВРС, ХVIII-ти състав.

          Горната фактическа установеност налага извода, че  длъжникът П. е узнал за образуваното срещу него изпълнително производство и основанието, въз основа на което то е образувано, а именно заповедта за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9782/2011 г. по описа на ВРС, ХVIII-ти състав, именно на  02.08.2018 г. Следователно едномесечният срок по чл.423 ГПК за него започва да тече на 02.08.2018г. и изтича на 02.09.2018г. Възражението е подадено на 17.10.2018г., т.е. – след изтичане на срока, поради което се явява недопустимо и като такова следва да бъде оставено без разглеждане.

          Твърдението на частния жалбоподател, че за издадената срещу него заповед за изпълнение е научил на 10.10.2018г. се опровергава и от представеното по делото искане от процесуалния му представител адв.Ж. от 03.09.2018г. до ЧСИ Н. Георгиев, входирано в кантората на съдебния изпълнител на 13.09.2018т., за пълно незаверено копие от изпълнително дело № 20127160401087, в което искане е посочено и ч.гр.д. № 9782/2011г. по описа на ВРС.

          По изложените съображения съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И    :

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение № 1200/01.04.2019г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 34/2019г., с което е оставено без  разглеждане  възражението на Н.П.П. с ЕГН ********** от гр.Варна, със съдебен адрес:***, действащ чрез адв. В.Ж. с вх. № 29989 от 17.10.2018 г. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6261/29.06.2011 г., издадена по ч.гр.д. № 9782/2011 г. по описа на ВРС, ХVIII-ти състав, като недопустимо и е прекратено производството по ч.т.д. № 34/2019 г. по описа на ВОС, ТО.

          Определението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :