Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №262

 

Гр.Варна, 14.11.2016г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на единадесети октомври през двехиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                            ДАРИНА МАРКОВА     

 

           При участието на секретаря  Е.Т.     

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 388 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на Д.М.Т. от гр.Бургас срещу решение № 204 от 30.03.2016г. по търг.дело № 660/15г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от него срещу „Регистър БГ” ООД със седалище гр.Варна евентуално съединени осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.второ във връзка с чл.82 от ЗЗД и с правно основание чл.79 ал.1 пр.първо от ЗЗД искове за сумите както следва: сумата 26 000лв., претендирана като обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на общите условия на сключен между страните  договор за регистрация на домейн и за сумата от 316.81лв., претендирана като претърпени загуби – сбор от заплатени ежегодни такси за поддръжка на домейна за периода 2010г. – 2014г., и евентуално за осъждане на ответника да изпълни реално поетите със същия договор задължения като регистрира интернет името econt.bg на името на Д.М.Т., постановено при участието на „Еконт Експрес” ООД със седалище гр.Русе като трето лице помагач на страната на ответника, както и е осъден да заплати направени по делото разноски.

В жалбата се твърди че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Оспорва приетото от първоинстанционния съд, че дори и домейна да е със статут на „защитен” по смисъла на т.1.6 от Общите условия към договора, при наличието на предпоставките по т.9.4 и т.9.5 от ОУ домейна може да бъде отнет съгласно т.11.4.2 от ОУ. Изразява несъгласие с отхвърлянето на направеното от него с исковата молба твърдение за нищожност на клаузите на т.1.13, т.11 и т.11.4.2 от ОУ, предвиждащи възможността „Регистър.БГ” ООД сам да отнема регистрацията, независимо, че домейна е със статут на „защитен”, като противоречащ на закона /чл.26 ал.1 пр.първо от ЗЗД/, на морала и добрите нрави, поставящи регистрантите в неравностойно положение, с оглед че само ответното дружество разполага с правата да осъществява регистрация на домейни в област „bg”, а арбитражната комисия се формира единствено от лица, посочени от същото дружество. Сочи че тази клаузи противоречат на чл.14 ал.3 от ГПК, забраняващ изземване на правораздавателни функции на съда от друг орган или учреждение. Оспорва извода на съда, че арбитражната комисия не е арбитраж по смисъла на чл.1 и чл.4 от ЗМТА, съответно няма правораздавателни функции, както и извода, че се касае за помощен орган, чиято функция е да направи предложение до „Регистър.БГ”, който да вземе решение по заявките за регистрация. Твърди че клаузата на т.11.4.2 от ОУ е нищожна поради противоречие с морала и добрите нрави, тъй като липсва ясна дефиниция, въз основа на която да се прецени дали името може да доведе до объркване, като тази преценка е предоставена единствено  на арбитражната комисия.

Оспорва извода на съда, че наличието на регистрирана търговска марка „Еконт Експрес” е европейска такава econt, която е идентична с регистрирания домейн, осъществява условието на т.5.4 от ОУ и води до наличието на основание за прекратяване на регистрация по т.9.5 от ОУ. Сочи, че съдът неправилно е приложил ОУ, приемайки че се касае до хипотезата на т.5.4.2 от тях. Твърди че т.5.4.2 от ОУ намира приложение при подаване на заявка за регистрация, а не при вече извършена регистрация на домейн. Излага че ответното дружество е следвало при подаване на заявката за регистрация от негова страна да откаже регистрация на домейна, ако е считал, че името може да доведе до объркване. Сочи че съдът не е изложил аргументи, защо приема че интернет името econt.bg може да доведе до объркване, и какво следва да се има предвид, че името е объркващо, доколкото липсват ясно изразени критерии за това в ОУ. Твърди, че аргумент в тази насока не може да се извлече и от регистрираната от „Еконт Експрес” ООД търговска марка, доколкото същата няма приоритет пред наименованието на домейна.

Изразява несъгласие с изводите на съда че в случая е неприложима Единната политика за разрешаване на спорове за домейн имена, приета от ICAAN, § 4 от която предвижда наличието на три кумулативни условия, при които може да бъде отнет домейн. Оспорва извода на съда, че единната политика е неприложима, тъй като се отнасяла до домейн имена, регистрирани в генерични домейни от първо, а спорове за домейн имена, регистрирани в националните домейни от първо ниво, се разглеждат по процедури, определени от националните регистри. Твърди че се касае за домейн от първо ниво, с разширение „.bg” и за него е приложима Единната политика за разрешаване на спорове за домейн имена, приета от ICAAN. Излага, че в случая не са налице изискуемите три кумулативни предпоставки, при които може да бъде отнето името на домейна от регистранта, а именно няма твърдения нито доказателства, че той е регистрирал и ползвал злонамерено името на домейна. Сочи че „Регистър.БГ” ООД е оторизирано от ICAAN да администрира регистрирането на имена в интернет област „.bg”, то е длъжно да спазва Единната политика и добрите практики на Националните регистри на имена на домейни от първо ниво за предотвратяване и решаване на спорове за интелектуална собственост.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което предявения от него иск да бъде уважен. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна „Регистър.БГ” ООД със седалище гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди обжалваното решение, претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.

„Еконт Експрес” ЕООД със седалище гр.Русе, трето лице помагач на въззиваемото дружество, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирал отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание, редовно призовано, не се явява представител, не изразява становище по жалбата.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са в отношение на евентуалност осъдителни искове от Д.М.Т. срещу „Регистър.БГ” ООД за сумата 26 000лв., претендирана като обезщетение за пропусната полза – неполучена продажна цена от развален договор за покупко-продажба на домейн и сумата 316.81лв., претендирана като обезщетение за претърпени загуби – сбор от платени годишни такси за поддръжка на домейн за периода 2010г. – 2014г., и двете, претърпени в резултат на неизпълнение на Общите условия на сключен между страните договор за регистрация на домейн, и в отношение не евентуалност иск за осъждане на ответника да изпълни реално поетите със същия договор задължения като регистрира интернет името econt.bg на името на Д.М.Т..  

Не е спорна между страните следната фактическа обстановка, приета от първоинстанционния съд:

Въз основа на подадена заявка за регистрация на домейн в областта .bg и подобластите № 53961 от 21.12.2009г. между страните по делото е възникнало правоотношение по регистрация и поддръжка на домейн econt.bg, без представяне на документи, удостоверяващи основанието за ползването на интернет името. Със заявка за промяна на основанието за ползване на името № 7903 от 22.10.2010г. от регистранта е посочено основание за ползване на името – „име на лиценз”. Макар и по делото да не е представено посоченото основание, обстоятелството че след подаване на заявка за промяна на основанието домейнът, ползван от въззивника, е защитен по смисъла на чл.1.6 от Общите условия за регистриране и поддръжка на домейни в областта .bg  и подобластите. Не е спорно между страните, че както в първоначалното заявление, така и в заявлението за промяна въззивникът изрично е приел, че договорът е подписан при Общи условия, с които той е запознат. Действалите към този момент общи условия са представени като доказателство по делото. Безспорно е изпълнението на задължението на въззиваемото дружество да поддържа регистрацията на домейна econt.bg на въззивника – регистрант през периода 2010г. – 2014г., за което регистранта е заплащал дължимата такса.

Не е спорно подаването на заявка за регистрация на домейн econt.bg и на заявка за промяна на основание за регистрация от третото лице помагач по делото „Еконт Експрес” ООД – име на регистрант и име на регистрирана марка или географско означение, както и както и на заявка за арбитриране на домейна econt.bg. С решение на предвидена в т.11 от Общите условия арбитражна комисия е уважено искането за прекратяване на регистрацията и  въззиваемото дружество е уведомило регистранта Т., че неговият домейн econt.bg ще бъде закрит и същият ще бъде регистриран на заявителя, спечелил арбитрирането.

При така приетата за установена и безспорна между страните фактическа обстановка, въззивният съд прави следните изводи:

Сключеният между Д.М.Т. и „Регистър.БГ” ООД договор за услуга - за регистрация и поддръжка на домейн econt.bg, е договор с продължително изпълнение, който безспорно между страните е действал до края на 2014г.

С оглед характера на договора между страните, като такъв за продължително изпълнение, при който развалянето е за в бъдеще, платените от регистранта такси за периода на безспорното между страните действие на договора 2010г. – 2014г., не подлежат на връщане и в двете хипотези, както при евентуална основателност на твърдението на въззивника, че не са налице предпоставки за прекратяване на регистрацията, така и в обратната, ако се приеме че регистрацията на домейна е прекратена. Същите представляват заплатена от регистранта цена за вече получена услуга по поддръжка на домейна за този период. Поради което и претенцията за обезщетение за претърпени вреди е неоснователна само поради характера на договора и следва да бъде отхвърлена само на това основание.

Спорно между страните е налице ли са предпоставките за едностранно прекратяване на регистрацията от регистъра по реда на чл.9.6 от Общите условия – по решение на арбитражната комисия, като в тази връзка са и твърденията на въззивника за нищожност на клаузите на т.1.13, т.11 и т.11.4.2 от Общите условия, предвиждащи възможност регистраторът – „Регистър.БГ” ООД сам да отнема регистрация, като противоречащи на закона, на морала и добрите нрави, поставящи регистрантите в неравностойно правно положение, предвид, че само регистраторът разполага с правата да осъществява регистрация на домейни за област.bg.

Хипотезите и условията за прекратяване на регистрация на домейн са изрично регламентирани в част девета на Общите условия. Предвидена е възможност за едностранно прекратяване на регистрацията при подадена в писмен вид заявка за прекратяване от регистранта /т.9.2/, в който случай от значение е само волята на регистранта да ползва или да се откаже от регистрацията на домейн на свое име. Останалите регламентирани хипотези са за прекратяване на регистрацията от страна на регистратора поради виновно неизпълнение на задължения на регистранта: при неизпълнение на задължение за достъпност на домейна и добро обслужване – т.9.1, при неплащане на годишна такса за поддръжка – т.9.3, в които случаи на регистранта се дава възможност да коригира проблема, съответно да заплати дължимата сума. В т.9.4 и т.9.5 са предведени хипотези на едностранно прекратяване на регистрацията, когато регистрацията е извършена въз основа на документи с невярно съдържание и при извършена регистрация на домейн с интернет име, при неспазване на условията на т.5.4 – неподходящи интернет имена. В тези случаи е дадена възможност за едностранно прекратяване на регистрация от страна на регистъра, когато действията на регистранта са предхождали регистрацията на домейна.

Част единадесета от Общите условия урежда условията и процедурата за извършване на арбитриране. Да извършва арбитриране между заявители и регистранти е една от основните функции и задължения на регистъра, изрично регламентирана в т.2.1 от Общите условия Според т.1.13 и т.11.14 от същите, споровете между заявител на домейн и регистрант се разглеждат от сформирана от търговското дружество арбитражна комисия, която излиза със становище, въз основа на което окончателното решение по спора се взема от „Регистър.БГ” ООД. Арбитриране е предвидено само когато вече има регистриран домейн в полза на един регистрант, и друго лице заявява за регистрация същия домейн. В разписаната процедура по арбитриране е осигурена възможност на двете страни – заявител на домейн и регистрант да представят становище, документи и доказателства в тяхна защита, извън документите, представени със заявлението.

В настоящия случай регистрираният домейн е защитен и същевременно заявителят, предизвикал арбитрирането, притежава основание за ползване. Т.11.4.2 от Общите условия разпорежда в този случай регистрираният защитен домейн да може да бъде отнет в полза на заявителя, само ако са налице предпоставките, посочени в т.9.4 и т.9.5 от Общите условия, а това са хипотезите на едностранно прекратяване, когато виновните действия на регистранта за извършени преди регистрациятата на домейна. В настоящия случай е налице хипотезата по т.9.5 от Общите условия, препраща към разпоредбата на т.5.4 уреждаща неподходящите интернет имена. С оглед препращащите норми към други текстове в Общите условия, съдът намира че при арбитриране по реда на част 11 от Общите условия на регистъра е предоставена възможност да извърши проверка на избора на име на регистранта, но само в рамките на изискванията на т.5.4.1, а именно дали избраното име е нецензурно, обидно, противоречащо на обществения интерес и добрите нрави. Извън предмета на преценка на арбитражната комисия е спора между регистранта и заявителя за основанието за ползване на името. В част пета изисквания към интернет името от т.5.5.1.1. до т.5.5.1.14. са изброени различни основания за ползване на интернет името, без да е предварително регламентиран приоритет на някое от тях. Поради което е напълно възможно различни лица да имат различни основания за ползване на едно и също име. Именно това изключва възможността регистърът сам да извършва преценка и да решава кое основание е по силно и на кое следва да бъде даден предимство. В правомощията на регистъра е само проверката за това дали избраното и регистрирано име, за което и трето лице има основание, при използването му може да наруши обществения интерес или добрите нрави. Тази преценка е винаги конкретна и в зависимост от специфичните обстоятелства за всеки отделен случай и представените доказателства. В настоящия случай именно тази преценка е извършена от арбитражната комисия, за което са изложени мотиви. Тези обстоятелства подлежат и на проверка в настоящето исково производство за да може да бъде отговорено на въпроса налице са основания за едностранно прекратяване на регистрацията на домейна от страна на регистъра.

Добрите нрави са морални норми. Макар и неписани и неконкретизирани, те съществуват като общи правни принципи или произтичат от тях и намират приложение в системата на правото като цяло, обхващат и действат във всички правни отрасли и поради това са правно важими и в отношенията между търговците. На основание чл.9 от ЗЗД свободата на договаряне е ограничена от забраната за накърняване на правилата на добрите нрави. Накърняване на добрите нрави имаме, когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното положение на другата страна, когато се ограничава прекомерно личната свобода, свободното творчество, упражняването на професия или свободната стопанска инициатива, както и конкуренцията; и други подобни. Моралните норми изискват добросъвестно упражняване на права за да бъдат защитени правата на съдоговорителя, на третите лица и на обществото като цяло. Накърняване на добрите нрави имаме и когато договорът е насочен срещу трето лице, което не участва в него и когато в резултат на договора правата на това лице са нарушени. Разгледани на плоскостта на настоящето правоотношение по повод регистрация на домейн спазването на добрите нрави предполага регистрацията на домейн да не нарушава по какъвто и да е начин правата на трето лице, самата регистрация да не се извършва за незаконни цели, както и защита на интересите на потребителите на интернет мрежата.

Третото лице, помагач на въззиваемото дружество се легитимира като носител на регистрирана търговска марка „Еконт експрес” в патентото ведомство на страната и регистрирана марка Еcont в общността с регистрация от 28.03.2008г., за които са представени свидетелство и удостоверение за регистрация. Марката е регистрирана за куриерски услуги, транспорт, опаковане и съхраняване на стоки. Заявителят за регистрация е дружество, което извършва куриерски услуги под това име и е придобило известност в България към момента на регистрация на домейна. Не е спорно, че заявителят за арбитриране има регистриран домейн със същото интернет име в друго разширение econt.com. Не е спорно и установеното от арбитаржната комисия че регистрантът пренасочва посетители на сайта си econt.bg  към  econt.com, като от това действие страните по делото правят различни изводи.

Въззивникът Т. не е представил в производството по делото посоченото от него основание за ползване на името – посоченият в заявката лиценз на негово име.

Домейнът по своята характеристика е интернет-адрес, съдържащ определена информация за интернет-потребителите, поради което и използването на името може да доведе до объркване или до злоупотреба. При така установеното, съдът приема, че регистрантът – въззивник с регистрацията на домейн с името econt.bg и използването му нарушава добрите нрави, поради което и са налице предпоставките по т.5.4 във т.9.5 от Общите условия за едностранно прекратяване на договорното правоотношение от страна на регистратора. Поради което и правоотношението между страните по повод регистрация и поддръжка на домейн econt.bg е прекратено.

Въззивният съд намира възражението за нищожност на клаузите т.1.13, т.11 и т.11.4.2 от Общите условия поради противоречие със закона, морала и добрите нрави за неоснователно.

Понастоящем в България няма нормативна уредба на процедурата по регистрация на домейн. Регламент (ЕO) № 874/2004г. от 28.04.2004г. регламентира правилата на обществената политика за въвеждането и функцията на eu.домейн и принципите, които ръководят регистрирането им, който регламент обаче е неприложим по отношение регистрацията на имената областта .bg. На глобално ниво регулирането на Интернет, регистрацията на IP адреси и поддържането на домейни се извършва от неправителствена организация, наречена  ICAAN. От нея е делегирано на въззиваемото дружество „Регистър.БГ” ООД правото да предлага регистрационни услуги, включващи регистриране, прехвърляне, подновяване и управление на домейн имена при условията на Общи условия за регистрация и поддръжка на домейни в областта bg и подобластите.

 Уредената в общите условия арбитражната комисия към регистъра не е арбитраж по смисъла на чл.1 и чл.4 от ЗМТА. Нейното решение не разрешава спорове по смисъла на чл.19 ал.1 от ГПК и на чл.7 ал.1 от ЗМТА, а прави предложение до „Регистър.БГ” ООД, който взема решение по заявките за регистрация. Постановеният от арбитражната комисия акт е задължителен само за регистъра, който взема решение за конкретната регистрация. Това решение обаче не разрешава спора относно име на домейн с присъщата за арбитражните решения сила на присъдено нещо. Поради което и съдът намира, че е налице противоречие със закона.

Не е налице и нарушение на добрите нрави в тези текстове. Накърняване на добрите нрави имаме, когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното положение на другата страна, когато правата и задълженията на страните са явно несъразмерни. Общите условия дават възможност само на регистранта да прекрати едностранно договорната връзка между страните, без да излага причини за това. Такава насрещна възможност за регистъра не е предвидена. Всички възможности на регистъра за едностранно прекратяване на договора са поради виновно неизпълнение на задължения на регистранта, като във всички случаи е предвидена възможност на регистранта да промени поведението си или защити избора си пред нарочно сформиран от регистъра помощен орган. Поради което и съдът намира, че текстовете за прекратяване на договорната връзка след процедура на арбитриране  не противоречат на добрите нрави.

Така уредената в общите условия процедура по арбитриране не противоречи на Единната политика за разрешаване на проблеми свързани с домейни, одобрена от ICAAN, доколкото с предвидената процедура не се разрешава спор за интелектуална собственост между регистранта и заявителя. Същата не изключва възможността спора между регистранта и заявителя да бъде отнесен за разглеждане от съд или в предвидените в единната политика административна процедура за разрешаване на конфликти между домейн имена и търговски марки. 

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че правоотношението между страните по договор за услуга – за регистрация и поддръжка на домейн е прекратено, поради което и претенцията за вреди -  пропуснати ползи от неизпълнение на задължение на регистъра е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, без да се обсъждат събраните по делото доказателства за претърпените вреди, техния размер и доколко същите са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, защото всички те предполагат съществуваща между страните договорна връзка.

Пи идентични съображения е неоснователен и предявеният в отношение на евентуалност иск за реално изпълнение на задължението за регистриране на домейн и също следва да бъде отхвърлен. Осъждането за реално изпълнение на договорно задължение предполага съществуваща договорна връзка между страните, а въззивният съд приема, че договорът между страните е прекратен.

С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Няма претенция от въззиваемото дружество за присъждане на разноски за въззивно производство.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 204 от 30.03.2016г. по търг.дело № 660/15г. по описа на Варненски ОС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: