Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

287

гр. Варна, 05.12.2018г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седми ноември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря ЕЛИ ТОДОРОВА,

като разгледа докладваното от съдия М.Христова

в.т.д.№388 по описа за 2018г. на ВнАС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано по въззивни жалби, както следва: 1/ вх.№9867/30.03.2017г. от Р.Д.Я., чрез адв.Ж., срещу постановеното решение № 158/28.02.2018г. по т.д.№123/2017г. на ВОС в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивника срещу В.Б.Н., ЕГН **********,***1 и „Роса Фероса“ ЕООД, ЕИК 202865866, гр. Варна, ул. „Парижка комуна“ №14, ет.5 искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД да бъдат прогласени за нищожни поради липса на основание и с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД да бъдат прогласени за нищожни поради относителна симулация, като прикриващи договори за дарение: 1.1 договор за замяна на недвижими имоти срещу ценни книжа по нотариален акт № ХХХ том II per. № ХХХХ, д. №ХХХ/ХХХХг. от 16.05.ХХХХг. на нотариус С Д, акт. пор. № ХХХ, том XXIV, дело ХХХХ/ХХХХ г., дв. вх. per. 9979 от 19.05.ХХХХг. на Службата по вписванията – Варна и 1.2. договор за замяна на недвижими имоти срещу ценни книжа по нотариален акт Х, том I, per. № ХХХ, д. № 1 от 13.01.ХХХХг. на нотариус С Д, акт. пор. № ХХХ, том I, дело ХХХ/ХХХХг., дв. вх. per. 475 от 19.05.ХХХХ г. на Службата по вписванията - Варна, в частта му, в която В.Н.Б. е прехвърлила на „Роса Фероса" ЕООД, следните недвижими имоти, а именно: поземлен имот с  кадастрален идентификатор 101135.2564.1529, находящ се в гр. Варна, Община Варна, район Приморски, с административен адрес по актуалната към сделката кадастрална карта - Вилна зона, ул.26, № 15, а по предходен акт за собственост - местност Свети Константин, с площ по акт за собственост 1186 кв. м., по кад. карта - с площ от 1061 кв.м., а по предходна скица – с площ от 900 кв.м., с трайно предназначение - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - ниско застояване, номер по предходен план - 2397, кв.53, парцел VIII-1055, при граници по акт за собственост: УПИ XXVIII-1055 и улица XXVI, а по кад. карта: имот 10135.2564.1423, имот 10135.2564.1058, имот 10135.2564.1530, имот 10135.2564.1071 и имот 10135.2564.1055, както и построените в имота постройки, представляващи по акт за собственост: стая, навес, клозет и гараж, без посочени площи по акт за собственост, а по кадастрална карта: сграда с кадастрален идентификатор 10135.2564.1529.1, находяща се в гр. Варна, община Варна, район „Приморски", с административен адрес по актуална
кадастрална карта - улица 26, № 15 на един етаж, със застроена площ от 49кв.м., с предназначение - друг вид сграда за обитаване, с площ по
удостоверение за данъчна оценка от 49 кв.м. и сграда с кадастрален
идентификатор 101135.2564.1529.2, находяща се в гр. Варна, община
Варна, район „Приморски", с административен адрес по актуална
кадастрална карта - улица „26", №15, на един етаж, със застроена площ от 49 кв.м., с предназначение - друг вид сграда за обитаване, с площ по
удостоверение за данъчна оценка от 49 кв.м., поземлен      имот      с      кадастрален      идентификатор 101135.2564.1530, находящ се в гр. Варна, ОбщинаВарна, район Приморски, с административен адрес по актуалната към сделката кадастрална карта - Вилна зона, ул. 26, № 15, а по предходен акт за
собственост - местност Свети Константин, с площ по акт за собственост 1010 кв. м., по кад. карта - с площ от 936 кв.м., а по предходна скица - с площ от 900 кв.м., с трайно предназначение - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - ниско застояване, номер по предходен план -2397, кв.53, парцел XXVIII-1055, при граници по акт за собственост: УПИ VIII-1055, УПИ XI- 1055, УПИ IX - 1087 и улица 26, а по кад. карта: имот 10135.2564.1058, имот 10135.2564.ХХХ3, имот 10135.2564.1059, имот 10135.2564.1071 и имот 10135.2564.1529. срещу 120 бр. акции с номинал от по 100лв. от капитала на „Балик тур“ АД.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо а в условие на евентуалност неправилно и незаконосъобразно.

Излага се, че при постановяване на решението съдът се е произнесъл по исковете, предмет на жалбата преди да разгледа главно предявения такъв – за нищожност на договорите поради противоречие с добрите нрави. Излага, че поредността на предявяване на исковете е задължителна за съда, с оглед диспозитивното начало в процеса и с оглед на обстоятелството, че предявеният главен иск е уважен. Още повече, че начина на съединяване на исковете от ищеца е съобразен със съдебната практика, а решението не съдържа мотиви за начина на определяне тежестта на пороците водещи до нищожност, като такива липсват и в цитираното решение на ВКС.

В условие на евентуалност се твърди неправилност на решението в обжалваната му част. По отношение на иска за прогласяване нищожността поради липса на основание излага, че липсата на доказателства за придобиване на акциите от дружеството и за прехвърлянето им на ответницата Б. е поради факта, че последната не е придобила такива акции. Този извод се потвърждава и от данните за ответното дружество, които са вписани в Търговския регистър, поради което предявеният иск е основателен.

По отношение иска за прогласяване нищожността на сделките като относително симулативни, прикриващи дарение, твърди, че след като страните по тях знаят, че акциите, предмет на насрещната престация вече се притежават от прехвърлителя на недвижимия имот, то целта на извършеното прехвърляне е именно безвъзмездното му отчуждаване. Още повече, че номиналната емисионна стойност на акциите не е излатена на дружеството.

По същество моли съда да постанови решение, с което да обезсили решението на ВОС в обжалваните му части, а в случай, че същото е допустимо, да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемите страни „РОСА ФЕРОСА“ ЕООД, гр.Варна и В.Б.Н., чрез адв.З., с писмен отговор, оспорват жалбата като неоснователна. В конкретния случай съдът е разгледал предявените искове според тежестта на допуснатия порок на сделката, при съобразяване на принципа за дерогиране на общата норма от специалната. Твърдението на въззивника, че никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание противоречи на съдебната практика. Цитираното от въззивника решение на ВКС и тълкуването му не съответстват на смисъла на решението, поради което не е е налице недопустимост на обжалваното решение.

По отношение твърденията за неправилност на решението сочат, че: акциите са ценни книги, които дори и пъвоначално да са издадени, като поименни, след бланково джиро стават на приносител и могат да сменят притежателите си неограничен брой пъти, без оглед на обстоятелството, че се материализират с временни удостоверения. Няма изискване за регистриране на промяната в собствеността на същите, освен в случаите, когато притежателите им желаят да упражнят правото си на глас. Цялото възможно движение на акциите не може да бъде обхванато от ГФО на емитента, освен ако не се приеме, че всеки един от последващите им приобретатели е заявил придобиването на собствеността пред СД за вписване в книгата на акционерите.

По отношение на иска за прогласяване нищожността на сделките като привидни, твърдят, че по делото липсва начало на писмено доказателство, сочещо на привидност на договорите.

По същество молят съда да отхвърли жалбата и потвърди решението на ВОС.

2/ въззивна жалба вх.№11506/18.04.2018г. от „РОСА ФЕРОСА“ ЕООД, гр.Варна и В.Б.Н., чрез адв.З., срещу постановеното решение № 158/28.02.2018г. по т.д.№123/2017г. на ВОС в частта, с която са прогласени за нищожни поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗ : договор за замяна на недвижими имоти срещу ценни книжа по нотариален акт № ХХХ том II per. № ХХХХ, д. №ХХХ/ХХХХг. от 16.05.ХХХХг. на нотариус С Д, акт. пор. № ХХХ, том XXIV, дело ХХХХ/ХХХХ г., дв. вх. per. 9979 от 19.05.ХХХХг. на Службата по вписванията - Варна  и договор за замяна на недвижими имоти срещу ценни книжа по нотариален акт Х, том I, per. № ХХХ, д. № 1 от 13.01.ХХХХг. на нотариус С Д, акт. пор. № ХХХ, том I, дело ХХХ/ХХХХг., дв. вх. per. 475 от 19.05.ХХХХ г. на Службата по вписванията - Варна, в частта му, в която В.Н.Б. е прехвърлила на „Роса Фероса" ЕООД, следните недвижими имоти, а именно: поземлен имот с кадастрален идентификатор 101135.2564.1529, находящ се в гр. Варна, Община Варна, район Приморски, с административен адрес по актуалната към сделката кадастрална карта - Вилна зона, ул.26, № 15, а по предходен акт за собственост - местност Свети Константин, с площ по акт за собственост 1186 кв. м., по кад. карта - с площ от 1061 кв.м., а по предходна скица – с площ от 900 кв.м., с трайно предназначение - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - ниско застояване, номер по предходен план - 2397, кв.53, парцел VIII-1055, при граници по акт за собственост: УПИ XXVIII-1055 и улица XXVI, а по кад. карта: имот 10135.2564.1423, имот 10135.2564.1058, имот 10135.2564.1530, имот 10135.2564.1071 и имот 10135.2564.1055, както и построените в имота постройки, представляващи по акт за собственост: стая, навес, клозет и гараж, без посочени площи по акт за собственост, а по кадастрална карта: сграда с кадастрален идентификатор 10135.2564.1529.1, находяща се в гр. Варна, община Варна, район „Приморски", с административен адрес по актуална
кадастрална карта - улица 26, № 15 на един етаж, със застроена площ от 49кв.м., с предназначение - друг вид сграда за обитаване, с площ по
удостоверение за данъчна оценка от 49 кв.м. и сграда с кадастрален
идентификатор 101135.2564.1529.2, находяща се в гр. Варна, община
Варна, район „Приморски", с административен адрес по актуална
кадастрална карта - улица „26", №15, на един етаж, със застроена площ от 49 кв.м., с предназначение - друг вид сграда за обитаване, с площ по
удостоверение за данъчна оценка от 49 кв.м., поземлен имот с кадастрален      идентификатор 101135.2564.1530, находящ се в гр. Варна, Община Варна, район Приморски, с административен адрес по актуалната към сделката кадастрална карта - Вилна зона, ул. 26, № 15, а по предходен акт за
собственост - местност Свети Константин, с площ по акт за собственост 1010 кв. м., по кад. карта - с площ от 936 кв.м., а по предходна скица - с площ от 900 кв.м., с трайно предназначение - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - ниско застояване, номер по предходен план -2397, кв.53, парцел XXVIII-1055, при граници по акт за собственост: УПИ VIII-1055, УПИ XI- 1055, УПИ IX - 1087 и улица 26, а по кад. карта: имот 10135.2564.1058, имот 10135.2564.ХХХ3, имот 10135.2564.1059, имот 10135.2564.1071 и имот 10135.2564.1529. срещу 120 бр. акции с номинал от по 100лв. от капитала на „Балик тур“ АД.

В жалбата се твърди, че предявените искове са недопустими. На пъво място недопустимостта на цялото производство произтича от факта, че между Р.Я. и „Роса Фероса“ ЕООД е налице влязло в сила решение, с което предявеният от ищеца иск с правно основание чл.108 от ЗС е отхвърлен като неоснователен. В този процес е следвало да бъдат наведени всички възражения относно действителността на сделките, от които ответникът черпи права, поради което предявяването им в отделно производство е недопустимо. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС. Този извод не се променя и с оглед различните страни в настоящото производство, тъй като същите са задължителни другари. Недопустимостта на производството по отношение на който и да е от тях, влече недопустимост на всички предявени искове.

В условие на евентуалност се твърди, че исковете са неоснователни. Съобразно установената съдебна практика накърняване на добрите нрави е налице когато договорната свобода се използва от едната страна, за да се възложат на другата несъизмерими тежести, възползва се от по-неблагоприятното положение на другата страна, ограничава се прекомерно личната свобода, упражняването на професия или свободна стопанска дейност. Нееквивалентността на престациите не води до нищожност на договора, а дава възмоност на страната по сделката да иска унищожаването й в рамките на една година от датата на сключването й, ако са налице условията на крайна нужда.

От събраните по делото доказателства не се установява неравностойност на престациите разменени между страните. Неправилно съдът не е кредитирал заключението на вещото лице  Д, в което стойността на акциите е определена като се вземе предвид, че вписаното задължение на „Балик Тур“ АД в размер на 1 ХХХ 477лв. е погасено по давност, което води до действителна пазарна стойност от 148 674лв. за 120бр. акции, респ. 31 901лв. да 25бр. акции.

По същество моли съда да обезсили постановеното решение и прекрати производството по делото, а в условие на евентуалност да отмени решението и отхвърли предявените искове. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна Р.Д.Я., с писмен отговор, чрез адв.Ж., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че производството по делото е допустимо, тъй като в предявения иск по чл.108 от ЗС настъпва преклузия единствено по отношение на заявените от ответника права. При отхвърлянето му за ищеца се преклудира единствено възможността на предявява отново иск на същото придобивно основание. Още повече, че правния интерес на ищеца от водене на настоящия процес произтича от качеството му на кредитор на ответника В.Б. и поради това предметът на производството няма нищо общо с иска по чл.108 от ЗС. Интересът от исковете е свързан и с факта, че при уважаване на същите, имотите, предмет на разпореждането, ще се считат налични в патримониума на ответника В. Блажена, която е негов длъжник.

От друга страна не може да бъде отречено правото на всяко трето лице да иска прогласяване нищожност на сделки, когато със същите се засягат негови права.

По същество твърди, че решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. По делото е установено по безспорен начин нееквивалентността на престациите по прехвърлителните сделки, която напрактика води до нулева стойност на една от тях. Заключението на вещото лице  Д не следва да се кредитира, тъй като няма основание, при определяне стойността на акциите, да не се вземе предвид наличното по баланса на дружеството задължение в размер на 1 000 000лв.

Още повече, че съгласно устава на дружеството „Балик Тур“ АД акциите му не могат да бъдат прехвърляни преди да е изплатена номиналната им стойност. При това положение тези акции нямат никаква пазарна стойност и извършеното прехвърляне е направено при липса на насрещна престация.

По същество моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на ВОС потвърдено в обжалваната му част.

В съдебно заседание въззивникът Р.Д.Я., чрез адв.Ж., поддържа подадената от него жалба и оспорва жалбата на насрещната страна. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззиваемите страни, чрез адв.З., оспорват жалбата на въззивника и поддържат подадената от тях жалба. Претендират присъждане на разноските по делото.

Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени в условие на евентуалност искове от Р.Д.Я. срещу В.Б.Н. и „Роса Фероса“ ЕООД, гр. Варна, както следва: 1/ с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване за нищожни поради противоречие с добрите нрави на договор за замяна на недвижими имоти срещу ценни книжа по нотариален акт № ХХХ том II per. № ХХХХ, д. №ХХХ/ХХХХг. от 16.05.ХХХХг. на нотариус С Д, акт. пор. № ХХХ, том XXIV, дело ХХХХ/ХХХХ г., дв. вх. per. 9979 от 19.05.ХХХХг. на Службата по вписванията - Варна, и договор за замяна на недвижими имоти срещу ценни книжа по нотариален акт Х, том I, per. № ХХХ, д. № 1 от 13.01.ХХХХг. на нотариус С Д, акт. пор. № ХХХ, том I, дело ХХХ/ХХХХг., дв. вх. per. 475 от 19.05.ХХХХ г. на Службата по вписванията - Варна, за подробно описаните в него имоти; 2/ с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договорите за замяна за нищожни поради липса на основание; 3/ с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договорите за замяна за нищожни поради относителна симулация, като прикриващи договори за дарение и искове с правно основание чл.17 от ЗЗД за прогласяване действителността на прикритите договори за дарение, както и искове с правно основание чл.135 от ЗЗД за прогласяване относителната недействителност спрямо ищеца кредитор на разкритите като прикрити договори за дарение; 4/ в условие на евентуалност искове с правно основание чл.135 от ЗЗД за прогласяване за относително недействителни спрямо ищеца кредитор договорите за замяна.

В исковата молба се излага, че с неприсъствено решение от 10.04.2013г., постановено по г д.№12015/2012г. на СГС ищецът е осъден да заплати на ответницата В.Б.Н., на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 131 800 евро, дадена на неосъществено основание, заедно със законна лихва върху тази сума, считано от 10.09.2012г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 15 000.00 лв., като с допълнително решение са присъдени и 10 000.00 лв. адвокатски хонорар. Въз основа на същото е издаден изпълнителен лист в полза на първата ответница и е образувано изпълнително дело ХХХХ137190400154 по описа на ЧСИ С Я. По посоченото изпълнително дело съдебният изпълнител е изнесъл на публична продан самостоятеления обект в сграда с идентификатор 10135.1502.152.3.2, представляващ ателие, находящо се в гр. Варна, община Варна, ул."Възраждане" № 10 и поземления имот с кадастрален идентификатор 101135.2564.1529, находящ се в гр. Варна, Община Варна, район Приморски ведно с находящите се в него сгради. След извършената публична продан тези два имота, ведно със сградите са били възложени на взискателя Б. с постановления за възлагане от 01.08.2013г., влезли в сила на 03.12.2013г.

Ищецът е узнал за неприсъственото решение от изпратеното му съобщение за доброволно изпълнение, като въз основа на подадената от него молба, с решение №1314/26.06.ХХХХг. по г.д.№4066/2013г. на Апелативен съд - София е отменен изцяло неприсъствения акт и делото е върнато за ново разглеждане. В хода на същото производството е изпратено по подсъдност на ВОС, където е образувано под № 2840/2015г., решението по което е предмет на въззивен контрол по в.т.д.№ 434/2016г. на Апелативен съд – Варна.

В хода на отмяната на неприсъственото решение ответницата Б. се е разпоредила в полза на втория ответник с недвижимите имоти получени по силата на възлагателните постановления с процесните два договора за замяна.

Ищецът твърди, че има качеството на кредитор на ответницата В.Б., като има към нея вземане за всичко, което тя е получила по изпълнителното дело ХХХХ137190400154, ведно с платените по него разноски и начислените лихви за забава. Излага се, че ищецът не е получавал от нея без основание сума в размер на 131 600 евро, за която е бил осъден с неприсъственото решение, като сумата е била дадена от последната като продажна цена на основание договор за покупко-продажба между страните от 2007г. Посочената цена в нотариалния акт, обективиращ този договор не е била действителната уговорена между страните. С оглед, на което, е предявен от ищеца иск с правно основание чл.17 от ЗЗД за разкриване на действително уговорената цена, който е предмет на гр. дело №3129/2015г. по описа на ВОС и  който е уважен с постановеното решение по в.гр.д. 455/2016г. по описа на Апелативен съд – Варна, невлязло в законна сила.

Сочи се, че двата договора за замяна са нищожни, поради противоречие с добрите нрави, тъй като е налице неравностойност на насрещните престации. Прехвърлените акции са с номинална стойност 2500 лв. по първия договор и 12 500 лв. по втория договор, а вторият ответник е получил недвижими имоти, чиято данъчна оценка е 44738 лв. по първия договор и общо за всички имоти по втория договор 254 808.60 лв. Отделно от това пазарната стойност на получените имоти е в пъти повече. Като е посочено, че тъй като не са направени вноските в капитала на дружеството „Балик Тур“ АД, стойността на акциите се равнява на нулева.

В условие на евентуалност се твърди, че процесните договори са нищожни поради липса на основание, тъй като ответницата В.Б. е получила като насрещна престация от втория ответник акции, които вече притежава към този момент. Във финансовия отчет за 2013г. на дружеството „Балик Тур“ АД ответницата Б. е притежавала към 2013г. 150бр. акции, които е придобила от акционера Любомир Ръсовски. Следователно  получените 145 броя акции през ХХХХг. с разпоредителните сделки са същите, които ответницата Б. вече е била притежавала към 2013г. С оглед, на което не е налице насрещна престация по договорите за замяна.

Договорите са нищожни и поради наличие на относителна симулация, тъй като прикриват договори за дарение. Страните по сделките са знаели, че собствеността върху акциите вече е принадлежала на ответницата Б., поради което при липса насрещна престация последната е извършила дарение. С оглед, на което ищецът претендира съдът да обяви за действителни прикритите договори за дарение.

По отношение на прикритите договори за дарение се излага, че същите са относително недействителни спрямо ищеца, кредитор, тъй като са увреждащи спрямо него и имащи за цел да осуетят удовлетворяването му чрез лишаване на ответницата Б. от собственото й имущество.

В условие на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли исковете за нищожност се моли съдът да обяви договорите за замяна за относително недействителни, тъй като същите имат отново за цел да увредят ищеца, кредитор и трето лице, ответникът „Роса Фероса“ ЕООД е знаел това, чрез органите си за управление. Ответницата Б. е знаела, че няма вземане спрямо настоящия ищец. Управителят на „Роса Фероса" ЕООД - Давид З. е син на адвокат И.З.. Към момента на придобиването на имотите производството по молбата за отмяна на неприсъственото решение е било факт, като адвокат И.З. бил е участник в него. С оглед роднинската връзка и близките отношения, управителят Давид З. е знаел за действителните отношения между ищеца и ответницата Б. и възникналото вземане след отмяната на неприсъственото решение.

По изложените съображения се моли съдът да постанови решение, с което да обяви договорите за нищожни, в условие на евентуалност да обяви същите за относително недействителни. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците „Роса Фероса“ ЕООД и В.Б.Н., лично и чрез процесуалния си представител адв. З. оспорват предявените искове.

Твърдят, че същите са недопустими, поради липса на правен интерес. С  влязло в сила решение №105/2016г. по гр. дело №1091/2016г. по описа на ВКС са отхвърлени предявените от ищеца срещу „Роса Фероса“ ЕООД искове с правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на ответника да предаде владението на ателие с идентификатор 10135.1502.152.3.2 и поземлен имот с   идентификатор 101135.2564.1529. В това производство ищецът е следвало да изчерпи всички основания за нищожност на договорите, предмет на настоящите искове, като последващо предявяване на искове за нищожност на вече разгледаните сделки е недопустимо. Недопустимо е също договорите да бъдат атакувани само в отделни техни части, а не целите.

В условие на евентуалност, се твърди неоснователност на предявените искове. Не се оспорва обстоятелството, че с неприсъствено решение от 10.04.2013г., постановено по гр. д. № 12015/2012г. на Софийски градски съд на ответницата Б. са присъдени сумата от 131 800 евро, дадена на неосъществено основание, както и разноски в размер на 15 000.00 лв. и 10 000.00лв. адвокатски хонорар, както и, че последната е взискател по образуваното изпълнително дело ХХХХ137190400154 по описа на ЧСИ С Я. Оспорва се обстоятелството, че ищецът не е бил уведомен по гр. дело №12015/2012г., както и че същият има качеството кредитор.

Твърдят, че не е налице неравностойност на престациите по договорите и е недопустимо да се сравнява номиналната стойност на акциите с данъчната оценка на недвижимите имоти. Преценката следва да бъде направена спрямо пазарната стойност на акциите на „Балик тур“ АД.

Сочат още, че акциите, предмет на сделките са посочени с номерата си, поради което са индивидуализирани. Без значение е отразяването на разпределението на акциите към изготвянето на ГФО. Дори да се приеме, че продавачът по договора В.Б. да е придобила отново същите акции, то е налице неизпълнение на договорно задължение, а не нищожност на договора. Договорите за замяна не прикриват дарение, тъй като с тях е осъществена размяна на насрещни престации.

По отношение на исковете за относителна недействителност на договорите за замяна и на прикритите сделки – дарение се излага, че същите не са били насочени да увредят кредитора, като липсва знание у ответника „Роса Фероса“ ЕООД за това у управителя на дружеството Давид З.. Последният не е знаел, че са налице заведени дела с между В.Б. и и ищеца Я., както и техния предмет. Преговорите за сключване на сделките са водени само между нея и едноличния собственик на капитала П Х П. Съответно управителят Давид З. е изпълнил решение на едноличния собственик на капитала.

По същество молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират и присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните по делото не е налице спор относно фактите по делото, установени надлежно при разглеждане на производството пред ВОС, както следва: неприсъствено решение от 10.04.2013г., постановено по г.д.№12015/2012г. на СГС; издадения въз основа на същото изпълнителен лист в полза на В. Блажена и образуваното изпълнително дело №20137190400154 по описа на ЧСИ С Я; извършената пулбича продан в рамките на изпълнителното производство на имот с идентификатор 10135.1502.152.3.2, представляващ ателие, находящо се в гр. Варна, община Варна, ул."Възраждане" № 10 и поземления имот с кадастрален идентификатор 101135.2564.1529, находящ се в гр. Варна, Община Варна, район Приморски ведно с находящите се в него сгради, които са били възложени на взискателя Б. с постановления за възлагане от 01.08.2013г., влезли в сила на 03.12.2013г.; С молба вх.№59390/21.05.2013г. Р.Д.Я. е направил искане за отмяна на постановеното неприсъствено решение по г.д.№12015/2012г. на СГС. С постановеното решение №1314/26.06.ХХХХг. по г.д.№4066/2013г. на АС – София е отменен изцяло неприсъствения акт и делото е върнато за ново разглеждане. В хода на същото производството е изпратено по подсъдност на ВОС, където е образувано под № 2840/2015г., решението по което е предмет на въззивен контрол по в.т.д.№ 434/2016г. на Апелативен съд – Варна; сключването на процесните сделки, както следва: по нот.акт №8/ХХХХг. на 13.01.ХХХХг. и по нот.акт№16.05.ХХХХг.

Не са спорни и фактите, че: 1/ с влязло в сила решение по г.д.Х82/2015г. на ВОС, са отхвърлени предявените от Р.Д.Я. срещу „РОСА ФЕРОСА“ ЕООД искове с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението на процесните недвижими имоти с идентификатор 10135.1502.152.3.2 и с идентификатор 10135.1502.152; 2/ с влязло в сила решение по г.д.№3129/2015г. на ВОС е  прогласена нищожността поради привидност на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ХХХ, т. VІ, рег. № ХХХХ, дело № ХХХХ/11.09.2007г. на нотариус О. Шарабански, рег. № 147 на НК, район на действие – РС-Варна, вписан в СВ-Варна с Акт ХХХХ, т. LХХХІІІ, дело ХХХХ322/11.09.07г., с който Р.Д.Я., ЕГН ********** е продал на В.Б.Н., ЕГН ********** собствения си недвижим имот – УПИ XXVIII–1055, кв. 53 по плана на Вилна зона, находящ се в гр. Варна, к.к. „Св. Константин“ /Дружба/ № 15, с площ от 1010 кв.м., в частта относно посочения размер на покупната цена от 38 955.70лв. и заплащането й към датата на договора, като прикриващ действителното съгласие между страните за продажба на имота срещу цена в размер на 136 800 /сто тридесет и шест хиляди и осемстотин/евро, от която 5 000 евро заплатени на 14.08.2007г. в брой, а остатъка в размер на 131 800 евро – след сключване на договора, по банков път, на осн. чл. 17, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД; 3/ с решение по в.г.д.№ 434/2016г. на АС –Варна е отменено решение №258/26.02.2016г. и определение № 1215/13.05.2016г. по гр.д.№ 2840/15г. на ВОС и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от В.Б.Н., ЕГН ********** срещу Р.Д.Я., ЕГН ********** искове за връщане на сумата от 131800 евро, дадена въз основа на неосъществено основание, евентуално дадена без основание, евентуално - на отпаднало основание,  с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД. Решението е обжалвано пред ВКС, където е образувано г.д.№3774/2018г. на 3-то г.о., насрочено за разглеждане в закрито заседание на 29.01.2019г.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първият поставен въпрос пред настоящата инстанция е за допустимостта на предявените искове, при въведени твърдения за преклудирането им с решението, с което е отхвърлен предявеният от ищеца иск с правно основание чл.108 от ЗС, липса на правен интерес и недопустимо произнасяне, при нарушаване реда на предявяване на исковете.

За да е налице недопустимост на предявените искове, обхванати от силата на пресъдено нещо, е необходимо да е налице съвпадане на предметните предели на двете производства – от субективна страна /страните в производствата да съвпадат/ и от обективна такава, а именно пълно съвпадане предмета на делата - идентичност на спорното материално право /така определение по ч.г.д.№4ХХХ/2017г. на ВКС, ІV г.о/.

Трайно установената съдебна практика по въпроса за допустимостта на иска за установяване нищожността на разпоредителна сделка с недвижим имот, когато спорът за собствеността върху имота е разрешен с влязло в сила решение е в смисъл, че: „След като въпросът за собствеността на един недвижим имот, придобит чрез конкретна сделка, е решен със сила на пресъдено нещо между две страни, то е недопустимо придобивната сделка да се атакува впоследствие чрез иск за нищожност въз основа на факти, предхождащи постановения съдебен акт. В рамките на приключилия процес ответникът следва да изчерпи всичките си възражения относно недействителността на сделката и фактическите основания, от които ищецът черпи правата си. В противен случай с влизане в сила на решението същите се считат преклудирани.“.

Именно с оглед предметните предели на силата на пресъдено нещо, която обхваща само спорното материално право, предмет на разглеждане, влязлото в сила отхвърлително решение по иска с правно основание чл.108 от ЗС отрича със сила на пресъдено нещо правото на собственост на ищеца Р.Я. върху процесните имоти по отношение на ответника „Роса Фероса“ ЕООД, на въведеното от него придобивно основание. Тя не се разпростира по отношение действителността на сделките, от които ответникът черпи правата си.

Предвид изложеното, и с оглед обстоятелството, че не е налице идентичност и на страните в производството по предявения от Р.Д.Я. срещу „РОСА ФЕРОСА“ ЕООД иск с правно основание чл.108 от ЗС, и тези в настоящото производство, нито качеството на задължителен другар на ответницата В.Б. по иска по чл.108 от ЗС, съдът намира, че предявените искове не са недопустими, на посоченото основание – влязло в сила решение между страните по делото.

Съдът намира, че не е налице основание за прекратяване на производството и на второто наведено основание – липса на интерес от предявените искове, поради качеството на ищеца на трето лице за сделките, чиято нищожност се претендира, по следните съображения:

Трайно установената съдебна практика приема, че при преценка правния интерес за допустимостта на исковете, съдът следва да коментира конкретните и непосредствени цели на ищеца, посочени в исковата молба. Налице е правен интерес за предявяване на иска по чл.26 от ЗЗД за трети спрямо атакувания договор лица, само когато се засягат техни права и признати от закона интереси / определение по ч.т.д.№244/2015г. на ВКС; решение по г.д.№4406/ХХХХг. на ВКС и др./. Прието е, че за допустимостта на иска е достатъчен и евентуален интерес, както и възможност правния субект да има дори някаква косвена полза от уважаване на подобен иск, което да обоснове интерес, респ. допустимост на производството /решение по т.д.№1069/2011г. на ВКС/.

В конкретния случай ищецът твърди, че има качеството на кредитор по отношение на ответника В.Б. и с предявените искове с правно основание чл.26 от ЗЗД се атакуват разпоредителните сделки на длъжника, за да може кредиторът да насочи принудително изпълнение върху това имущество.

Предвид изложеното, съдът намира, че с оглед изложените от ищеца твърдения, за същия е налице интерес от предявените искове, поради което същите следва да бъдат разгледани по същество.

Пред настоящата инстанция са наведени и твърдения за недопустимост на постановеното решение от ВОС по отношение начина на произнасяне по исковете с правно основание чл.26 от ЗЗД и не съобразяване с реда на предявяването им.

При разглеждане на това възражение съдът съобразява задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл.290, ал.3 от ГПК /отм./, според която начинът на съединяване на искове зависи от естеството на материалните правоотношения, като съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия /противоречие със закона или заобикалянето му/ през по-леките /липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма/. Едва, когато съдът приеме, че сделката е валидна, той може да се произнася по въведените твърдения за унищожаемост на същата, отново подредени според тежестта на порока /решение по т.д.№196/2011г. на ВКС, решение по г.д.№583/2016 на ВКС и др./.

Предвид изложеното, при постановяване на първоинстанционното решение съдът е съобразил посочената съдебна практика и изпълнявайки задълженията си за квалификация на предявените искове, е направил преценка и за съотношението, в което тези искове се намират помежду си, като не е обвързан от изявлението на ищеца в този смисъл /решение по г.д.№1363/2009, на ВКС/.

Ето защо, съдът счита, че постановеното от ВОС решение е валидно и допустимо, поради което жалбите следва да бъдат разгледани по същество.

За да е нищожна една сделка поради липса на основание, е необходимо да рипсва причина страните по сделката да поемат задълженията по нея. Липсва причина, когято тя не съществува.

За да е налице нищожност на договорите за продажба поради относителна симулация, като привидни прикриващи договор за дарение, е необходимо: договорите за замяна, предмет на исковете да прикриват договори за дарение, което предполага: привидно съглашение - насрещни волеизявления за прехвърляне на имотите безвъзмездно и привидно съглашение относно вида на сделката - съзнателно прикриване на дарственото намерение и приемането му с насрещно волеизявление за замяна и прехвърляне на акции.  

В настоящия случай, процесните договори са за замяна, при която се извършва прехвърляне на имот срещу придобиване на акции от „БАЛИК ТУР“ АД, поради което е налице кауза на същите и основание за сключването им. Обстоятелството дали е извършено реално изпълнение на поетото от приобретателя задължение за прехвърляне на общо 150 броя акции по двете сделки е въпрос за изпълнението им, а не за липса на основание за сключването им, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По делото не са събрани и доказателства за наличие на симулация при сключване на сделките. Непрехвърлянето на акциите, предмет на същите, е само индиция за такава, но не установява по несъмнен начин обстоятелството, че намерението на страните е било да не се плаща. От друга страна, неизпълнението на насрещно поетото по договора за замяна задължение не води до извод, че липсва уговорка в такъв смисъл, а е предпоставка за търсене на отговорност по договора. Още повече, че в настоящия случай по делото не са събрани доказателства, че акциите от капитала на „Балик тур“ АД не са прехвърлени.

Обстоятелството дали прехвърлянията са отразени в книгата на акционерите и по партидата на търговското дружество също не може да обоснове извод за нищожност на сделките. Последователно съдебната практика приема, че вписването в книгата на акционерите, по смисъла на чл.185 ал.2 ТЗ, не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето на акции и има само декларативно действие по отношение на дружеството, тъй като самото джиро поражда целения транслативен ефект по отношение на приобретателя от момента на неговото извършване и инкорпорираните в прехвърлените акции права – лични и имуществени възникват за титуляра, независимо от последващото вписване. Приема се още, че прехвърлянето на временно удостоверение има действие на прехвърляне на акциите, което последното удостоверява. Временното удостоверение материализира правото на акционера да получи записаните акции след представянето му и замества последните до момента на издаването им от съответното акционерно дружество /решения по т.д.№742/2012г. на ВКС, Іт.о.; т.д.№898/10г. на ВКС, ІІт.о.; т.д.№116/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о и др./.

По делото липсват и доказателства за наличие на привидно съглашение между страните за дарение на имотите и съзнателното му прикриване с договор за замяна. За да бъде приета една сделка за симулативна, следва да са налице убедителни доказателства за наличие на всеки един от посочените по-горе елементи. Изводите на съда не могат да се основават на предположения изведени от неизпълнението на поетите с договора задължения.

Предвид изложеното и с оглед последиците от разпределението на доказателствената тежест, съдът счита, че по делото не е безспорно установено наличието на симулация, поради което и евентуално съединения иск с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По отношение на иска за нищожност поради противоречие с добрите нрави, а именно липса на еквивалентност на престациите:

За да е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави, поради нееквивалентност на насрещните престации, е необходимо да е налице значителна и явна нееквивалентност на същите. Съобразно трайно установената съдебна практика, такава е налице, когато насрещната престация е практически нулева. Когато престацията не е толкова незначителна, съдът може само да извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда /по чл.33 от ЗЗД/, като известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес /решение по г.д.№1208/2009г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение по г.д.№4277/2008г. на ВКС, І г.о., решение по т.д.№2419/2015г. на ВКС, ІІ г.о/.

От друга страна, за да се извърши преценка за наличието на явно неизгодни условия, следва се вземат предвид най-вече действителното фактическо и правно състояние на продаваната вещ – с оглед установяване действителната й стойност към момента на сключването на договора, която да се съпостави с уговорената в него продажна цена. Следва да се вземат предвид и всички останали клаузи на договора (ако има такива) и уговорените в тях модалитети или други (освен основните) насрещни договорни задължения на продавача и купувача, които се отразяват и са от значение за еквивалентността на престациите им по договора. Същевременно, всички обстоятелства, стоящи извън уговореното в договора и настъпили след неговото сключване, са ирелевантни за тази преценка.

За установяване на същата, по делото са допуснати съдебно оценителни експертизи, както следва:

Съдебно-оценителна по отношение стойността на акциите  от капитала на „Балик Тур“ АД, предмет на всеки един от нотариалните актове - от 13.01.ХХХХг. и от 15.05.ХХХХг. От заключението на вещото лице  Д се установява, че  към 13.01.ХХХХг. 120бр. акции, съгласно временно удостоверение №4 и номера на същите от 101 до 220, са имали пазарна стойност 22 278лв., а към 15.05.ХХХХг. 25 бр. налични поименни акции съгласно временно удостоверение №5 и номера на същите от 221 до 245,  са били на стойност 4 631лв. При изготвяне на заключението вещото лице е използвало предоставената му счетоводна документация, инвентарните книги, прогнозите за дейността на дружествата и метода на оценка на „Виктори груп“ АД. При оценка на предприятието е взело предвид прогнозата за развитието на дружеството, изготвена от дружеството, тъй като не е имало поставена задача за преизчислението й. Взето е предвид и задължението на дружеството в размер на 1 297 000лв., което фигурира в счетоводството му, като неговата хронология предхожда 2007г. Вещото лице не е правило изследване на задължението, а е работило само по счетоводните данни, в които то фигурира. 

Заключението е оспорено по отношение начина на оценка на акциите, а именно с отчитане прогнозите за развитие на предприятието и при съобразяване погасени по давност задължения на дружеството, поради което на вещото лице е поставена допълнителна задача. От заключението по същата се установява, че  стойността на акциите е, както следва: 1/ по вариант съобразно отразените в годишните финансови резултати отчети до 31.12.2017г.: 120бр. акции от капитала на „Балик тур“ АД съгласно временно удостоверение №4 с номера от 101 до 220 в размер на 18 858лв. и на 25бр. акции от капитала на „Балик тур“ АД по временно удостоверение №5 с номера от 221 до 245 в размер на 4 599лв. и 2/ по вариант съобразно отразените в годишните финансови резултати отчети до 31.12.2017г., но при отчитане на задължението от 1 ХХХ 477лв. за погасено по давност, стойността на 120бр. акции от капитала на „Балик тур“ АД съгласно временно удостоверение №4 с номера от 101 до 220 е в размер на 148 674лв., а стойността на 25бр. акции от капитала на „Балик тур“ АД по временно удостоверение №5 с номера от 221 до 245 е в размер на 31 901лв.

По делото е допусната и приета съдебно-оценителна експертиза за стойността на недвижимите имоти, предмет на процесните сделки, обективирани в нот.акт №8/13.01.ХХХХг. и №ХХХ/16.05.ХХХХг. Съобразно първоначалното заключение на вещото лице  Д пазарната стойност на имотите, към датата на сключване на сделките е в размер, както следва: за имотите прехвърлени с нот.акт №8/13.01.ХХХХг. в общ размер на 278 715лв., а за имота прехвърлен с нот.акт №ХХХ/16.05.ХХХХг. в размер на 48 700лв. При определяне цената вещото лице е използвало метода на сравнителните продажни цени на недвижими имоти.

Заключението е оспорено и е допусната повторна съдебно -оценителна експертиза. От заключението по същата и обясненията на вещото лице Маринова, дадени в проведеното о.с.з. на 11.12.2017г., се установява, че пазарната стойност на имотите по процесните сделки, към датата на скпючването им, е както следва: 1/ по нот.акт №8/13.01.ХХХХг. в общ размер на 421 860лв. и 2/ по нот.акт №ХХХ/16.05.ХХХХг. в размер на 68500лв. При определяне на стойността вещото лице е използвало едновременно трите метода за оценка на имотите – метода на сравнителните продажби, метода на възстановителната стойност и метода на приходната стойност, изхождайки от местонахождението на оценявания имот. За определяне справедливата пазарна стойност, са определени тежестни коефиценти за всеки от използваните методи – 80% за пазарните аналози; 10% за метода на възстановителната стойност и 10% за метода на приходната стойност. Съобразено е състоянието на имотите и е приложен коефицент за овехтяване.

При извършения анализ на изслушаните и приети по делото заключения, съдът намира, че следва да кредитира първоначалното заключение по съдебно – оценителната експертиза за пазарната стойност на акциите на вещото лице  Д, тъй като същата е изготвена при пълен анализ на капитала и имуществото на „Балик тур“ АД. Още повече, че при изключване прогнозите за развитие на дружеството, стойността на акциите е по-ниска, но много близка до първоначалната.

Заключението, в което стойността е определена при изключване на задължението на дружеството в размер на 1 ХХХ 477лв. не следва да бъде кредитирано, тъй като в настоящото производство не може да бъде правена преценка за наличието или липсата му към датата на сключване на процесните сделки, при извършеното надлежно осчетоводяване на същото.

По отношение пазарната стойност на недвижимите имоти, предмет на договорите, съдът кредитира заключението по повторната експертиза на вещото лице Маринова, тъй като при изготвянето му са отчетени особеностите на имотите, комбинирани са три метода за оценка и по този начин е постигната максимално точна средна пазарна цена.

Предвид изложеното, при съпоставка на установената от доказателствата пазарната цена на процесниите недвижими имоти, към датата на сключване на сделките, с договорената стойност на насрещните престации – стойността на акциите от капитала на „Балик тур“ АД, се установява, че: 1/ по нот.акт №8/13.01.ХХХХг. стойността на прехвърлените имоти е в размер на 421 860лв., а стойността на получените акции е в размер на 22 278лв. и 2/ по нот.акт №ХХХ/16.05.ХХХХг. стойността на прехвърления имот е в размер на 68500лв., а стойността на придобитите акции е в размер на 4 631лв.

Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящия случай е налице явна нееквивалентност на насрещните престации”, която практически води до липса на такава в полза на продавача ответник – В.Б..  Нееквивалентността на насрещните престации по договорите води до липса на валидно сключени такива, поради което предявените искове с правно основание чл.26 от ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени.

С оглед съвпадане изводите на двете инстанции решението на ВОС следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 от ГПК и направеното искане въззиваемите страни В.Б.Н. и „Роса Фероса“ ЕООД, гр. Варна следва да бъдат осъдени да заплатят на Р.Д.Я. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 854,27лв.

             Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №158/28.02.2018г. по т.д.№123/2017г. на ВОС.

ОСЪЖДА В.Б.Н., ЕГН **********,***1 и „Роса Фероса“ ЕООД, ЕИК 202865866, гр. Варна, ул. „Парижка комуна“ №14, ет.5 ДА ЗАПЛАТЯТ НА Р.Д.Я., ЕГН **********,*** сумата от 854,27лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: