Р Е Ш Е Н И Е

 

257 /10.11.2016 г., гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно  заседание на 18.10.2016 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН                                             ЧЛЕНОВЕ:  АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                                  МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия А.Братанова  в.т.д.№ 389/16 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 4226/23.06.2016г. по вх. рег. на ВАпС подадена от Застрахователно дружество ЕИГ РЕ АД гр. София (с предишно наименование ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД), чрез ю.к. К., срещу решение № 218/06.04.2016г. постановено по т.д.№ 906/2015 г. по описа на ОС – Варна, в частта с което съдът е осъдил застрахователното дружество да заплати на „ЕКОПРИНТ ГЛАС“ ООД, с. Осеново, сумата от 26 500 лв., представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск „пожар”  на 22.02.2015г., в следствие на което са причинени щети по мотокар с двигател, работещ с пропан-бутан /LPG/, № BG16PO1003-2.3.02/Su-03, дължимо по силата на сключен между страните договор за застраховка “Индустириален пожар”, по застрахователна полица №080014031110000202/10.11.2014г. със срок на действие 10.11.2014г. до 10.11.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на исковата молба - 05.06.2015г. до окончателното й изплащане, сумата от 641.06 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 26500 лв. за периода 11.03.2015г. до 05.06.2015г. на основание чл.208 от КЗ/отм/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивникът навежда доводи, че изгорелият мотокар въобще не е бил застрахован с процесната полица, в която никъде не е посочено че обект на застраховане е цялото имущество на ищеца, находящо се в с. Осеново. Излага съображения за липсата на годни доказателства, които да обосноват извода, че реално е извършен ремонт на процесния мотокар и че машината е била тестувана след извършването му, което представлява задължителна предпоставка за ползването на мотокара отново. Навежда доводи, че при събиране на свидетелските показания съдът не е съобразил нормата на чл. 172 ГПК. Счита, че по делото са налице обстоятелства, изключващи отговорността на застрахователното дружество. Касае се за изключен риск по т. 6.5 и т. 7.1 от Общите условия за застраховане на имущества „Индустриален пожар”, а именно, че застрахованият е знаел, че мотокарът е повреден и не е предприел дължимата грижа да бъде отстранена повредата, а вместо това е продължил да си служи с него въпреки констатираната неизправност. Твърди, че е налице подзастраховане, предвиждащо намаляване на дължимото обезщетение, като за меродавна следва да се приеме стойността на газокара посочен в инвентарната книга, а обезщетението да бъде определено при условията и реда на чл. 205, ал. 1 КЗ (отм.). По отношение претенцията за чл. 86 ЗЗД въззивникът намира същата за недоказана. Претендират се присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за всяка една от инстанциите.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, при условията на чл. 62, ал. 2 ГПК, от надлежната страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима. Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

I. Не се спори между страните, че ищецът е собственик на мотокар с двигател,  работещ с пропан – бутан по силата на договор за доставка от 23.08.2013 год. с продавач „Хели България“ АД при технически характеристики и индивидуализиращи белези на вещта, подробно визирани в договора. Не се спори и досежно обстоятелството, че вещта е доставена на купувача на 23.01.2014 год.

Съобразно представените по делото писмени доказателства /справка за активи по сметка 204/ закупената вещ е заприходена като ДМА с инв. № 409 с наименование ГАЗОКАР ПРОЕКТ 2.3.02-0134 с отчетна стойност в размер на 26 500 лева.

От представената по делото застрахователна полица № 080014031110000202/10.11.2014 г. е видно, че е сключен договор за застраховка  “Индустриален пожар”  с включено застрахователно покритие на битови и административни сгради за застрахователна сума 400 000 лв. и за машини, съоръжения, оборудване за застрахователна сума 500 000 лв, находящи се в с. Осеново, Стопанска сграда №18 между ЗАД „ХДИ Застраховане„ и „СМС Инвест“ ООД със срок на действие 10.11.2014 г. до 10.11.2015 г. и обхваща за „машини“ клаузи: А, Б1, Б3, Б4, Б5, Б6, Б7, Б8, Б9, Б10, Б12. 

В застрахователния договор е обозначено местонахождението на застрахованото имущество – с.Осеново, стопанска сграда.

Първият спорен момент по делото е сведен до предмета на сключената имуществена застраховка и конкретно – застрахован ли е по силата на представената полица процесния мотокар.

На основание чл. 200 КЗ /отм. / предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. На основание чл. 184, ал.3, т.2 КЗ /отм./ застрахователният договор следва да съдържа изрично посочване на предмета на договора.  В хипотезата на имуществено застраховане предмет на застрахователно правоотношение може да бъде както конкретно имуществено право, така и група имущество /в този смисъл и чл. 39 ОУ за застраховане на имущества «Индустриален пазар» /.

Обективираният в полицата застрахователен договор не конкретизира отделни ДМА, съставляващи машини, съоръжения и оборудване. На посоченото основание следва да се приеме, че предмет на застрахователно правоотношение е цялата група от имуществени права, включена в сметка 204 на ДМА към датата на сключване на договора и  имаща посоченото в договора местонахождение.

 Съобразно представените от ищеца и неоспорени от ответника извлечения от сметка 204, респ. от инвентарната книга на дружеството, процесната вещ е заприходена в баланса на дружеството и в инвентарната книга под инв. № 409 с отчетна стойност в размер на 26 500 лева. Датата на заприходяване на актива съвпада с датата на доставката му и предшества сключването на застрахователния договор. Следователно – процесната вещ е предмет на застраховка като част от групата активи на дружеството, съставляващи машини, съоръжения и оборудване.

Пред въззивната инстанция е уточнено изрично, че всички активи по инвентарната книга имат за местонахождение стопанската сграда и прилежащия към нея навес /така изявления на ищеца в о.с.з. на 18.10.2016 год./. Ответникът принципно не оспорва твърдяното местонахождение на активите.  Оспорването на страната е концентрирано върху факта на заприходяване на актива  - възражение, което съобразно формираните от въззивния съд фактически и правни изводи  е неоснователно.

2.Между страните не се спори досежно обстоятелството, че на  22.02.2015 г. при стартиране на газокара, находящ се в стопанска сграда в с. Осеново, същият се самовъзпламенил. Съобразно заключението на допуснатата СТЕ, най – вероятната причина за възникване на пожара на мотокара е пропуск от газ/от газопровода до карбуратора/ и поява на искра при стартиране на двигателя. Машината не подлежи на ремонт.

Спори се по отношение наличието на общите изключения, предвидени в раздел III, чл.6.5 и чл.7.1 с твърдения, че машината е била в състояние на неизправност в резултат на неотстранени повреди от предходна авария при лошо, неправилно и неподходящо поддържане от застрахования.

Процесният мотокар е бил предмет на гаранционно и извънгаранционно обслужване по договор № 22.01.2014 год., сключен с «Хели България» АД. В изпълнение на договора и видно от констативен протокол № 038513, на 26.01.2015 г. бил извършен ремонт от сервизен специалист Венцислав Великов, който констатирал изпускане на газ от изпарителя, необходимост от уплътняване на връзките и спукана тръба на изравнителя.  Извършването на ремонта е обективирано чрез нарочно отбелязване съобразно приетата от страните форма на удостоверяване в 4.4. от договора. С протокола не са отправени препоръки за особен начин на последваща експлоатация.

Съдържанието на протокола е потвърдено с показанията на св. Св.Стоянов и М.Минков – служители на  «Екопринт глас» ЕООД. Обстоятелството, че свидетелите са служители в дружеството – ищец не съставлява основание за тяхното некредитиране.  Не съдържа подобно процесуално правило и нормата на чл. 172 ГПК.   Показанията на заинтересованите свидетели не са недопустими и не биха могли само на това основание да се изключат от доказателствения материал по делото / в този смисъл решения № 65/16.07.2010 год. по гр.д.№ 4216/2008 год. на IV ГО на ВКС; Решение № 131 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1/2013 г., IV г. о., ГК/. Показанията на свидетелите, които са в положение на заинтересованост от изхода на спора, могат да не се кредитират от съда, но само при съпоставка с останалите данни и доказателства по делото. В настоящия случай, по делото не са събрани доказателства, които да оборват или разколебават показанията на разпитаните свидетели.

Процесната вещ е ползвана безававарийно от датата на оспорения ремонт 26.01.2015 г. до датата на пожара - 22.02.2015 г. Соченият период на безаварийно и безотказно ползване е достатъчен за формирането на извод, че неизправността на машината е била отстранена, респ. липсват основания за приложение на  чл.6.5 и чл.7.1 от ОУ. Ответникът не е установил по реда на главно и пълно доказване  фактите, които изключват отговорността му по чл.6.5 /недоброкачествен ремонт или неотстранени по-рано вреди/ и по чл.7.1 /неправилно или неподходящо поддържане/ от Общите условия.

При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът намира, че е настъпил застрахователен риск „пожар“, дефиниран, в т.4.1.1 от Общите условия. Ищецът е изпълнил задължението си да пази, поддържа и експлоатира като добър стопанин застрахования мотокар, като не е действал умишлено или при груба небрежност.

3. Размерът на застрахователното обезщетение следва да бъде съобразен с  разпоредбата на чл. 208, ал. 3 от КЗ/отм./, която предвижда, че застрахователното обезщетение следва да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може да надвишава действителната стойност на вещта при пълна увреда, като в този случай се дължи обезщетение в размер на стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество - арг. по чл.203, ал.2 КЗ /отм/.

Съобразно заключението на назначената СТЕ пазарната стойност на мотокар от същото качество към датата на застрахователното събитие варира между 13 000 евро до 16 000 евро, т.е. усреднено –  14 500 евро.

 По възражението за подзастраховане по смисъла на чл. 205 КЗ /отм./:

Съобразно изричните отбелязвания в полицата, застрахователният договор е сключен  при база за определяне на застрахователната сума – действителната стойност на групата имущество – т.е. стойността, за която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго от същия вид и със същото качество или за която същото може да бъде продадено / пазарната му стойност/ - така чл.21.1.1 от ОУ.

При това положение подзастраховане би било налице единствено при условие, че действителната стойност на групата застраховано имущество към датата на настъпване на застрахователното събитие е по-ниска от уговорена в застрахователния договор обща застрахователна сума.

Следователно - при изследване на насрещното възражение за подзастраховане отчетната и балансова стойност на активите е ирелевантна величина. Ирелевантна е и стойността на отделния актив от групата, доколкото предмет на застраховката е група имущество, при това – без съставянето на опис по чл. 21.3 от ОУ.

Ответникът не твърди, че действителната стойност на групата застраховано имущество е по-ниска от определената застрахователна сума. Възражението за подзастраховане е обосновано с балансова стойност на конкретен актив под № 406, който при това е различен от процесния ДМА с № 409 в инвентарната книга. С оглед спецификата в предмета и начина на определянето на застрахователната сума по възникналото застрахователно правоотношени, твърденията на страната не могат да обусловят наличие на подзастраховане по смисъла на чл. 205 КЗ.

С оглед на изложеното, предявеният главен иск с правно основание чл. 208, ал.1 КЗ /отм./ следва да бъде уважен до размера, претендиран с исковата молба.

4. Обезщетение по чл. 86 ЗЗД: Съгласно чл.208 от КЗ /отм/ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят по договора за имуществена застраховка е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Съгласно чл.50 от Общите условия - изплащането на застрахователното събитие се извършва в 15 дневен срок, който започва от деня, в който застрахованият е представил писмено всички писмено поискани от застрахователя документи или данни.

Ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие на 23.02.2015 год.  По делото не се твърди и не са представени доказателства, че застрахователят е изискал от застрахования непредставени и  релевантни документи и данни по щетата. При това положение, правилни са изводите на първостепенния съд, че срокът за заплащане на застрахователно обезщетение тече от датата на заявлението 23.02.2015г., като на 11.03.2015г. ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва.

Самостоятелни възражения върху размера на акцесорния дълг не са наведени във въззивната жалба.

5. Разноски: С оглед изхода от спора прпед настоящата инстанция и на основание чл. 78 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените съдебни и деловодни разноски в размер на 800 лева съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Наведеното възражение за прекомерност по молба вх.№ 6510/17.10.2016 год. на въззивника има условен  характер и подлежи на разглеждане единствено в случай, че договореният и заплатен адвокатски хонорар надхвърля 1625 лева. На посоченото основание, съдът не дължи произнасяне по реда на чл. 78, ал.5 ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 218/06.04.2016г. постановено по т.д.№ 906/2015 г. по описа на ОС – Варна в осъдителните му части.

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕИГ Ре АД, ЕИК 130427863, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хр.Колумб” № 43, представлявано от П. В. А. ДА ЗАПЛАТИ на „ЕКОПРИНТ ГЛАС“ ООД, ЕИК 103704427, със седалище и адрес на управление с. Осеново, представлявано от С. М. С. сумата от 800 лева, представляваща сторени съдебно деловодни разноски и платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: